РЕШЕНИЕ
гр. София
17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от
съдията Василев в.гр.д. №173 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по жалба от „Е. М.“АД-с.М. против решение № 122/29.12.2020 г. на Пирдопски PC по гр. д. N 532/2018 г.,
с което жалбоподателя е осъден да заплати на М.Г.П. сумите:
-20 000.00 лв. - обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, получените вследствие на професионално
заболяване "Силикоза - I степен", ведно със законната лихва за
следните периоди:от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г. - в размер на 3 611.12
лв.;от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане (за нуждите на изчисляването е
приета приблизителна дата 06.08.2021 г.) - в размер на 6 094.44 лв.;
-сумата от общ
размер на 11 581,12 лева, ведно със законната лихва по
отделните пера, считано от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г.-датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, от които: 1.
обезщетение за медикаментозно лечение в размер на 3 481,12 лв. за
времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;/ увеличение размера на иска с
1081,12 лв./; 2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в
размер на 4 900,00 лв. с оглед заболяването и необходима
над нормалното за здрав човек за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020
г.; 3. обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер на 3200,00
лв. за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
Подържа се в жалбата,че решението в
обжалваната му част е незаконосъобразно,поради следното:Според жалбоподателят
неправилно съдът приел,че по делото са налице убедителни доказателства,че
заболяването на ищеца е професионално такова. Първоинстанционният съд допуснал нарушение и на материалния закон при определяне на 20 000.- лв. за справедлив
размер на дължимото обезщетение на ищеца за претърпените от него болки и
страдания в резултат на приетото професионално заболяване. В първоинстанционното
решение е посочено, че: „Силикозата протича безсимптомно или с незначитела
бронхиална симптоматика, а в по-късен етап се появат кашлица, задух, понякога
кръвохрак, болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможно
туберколоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с
прогресиращ ход." Подържа се,че посочените симптоми на процесното заболяване
са общи, принципни и се проявяват в съвкупност или поотделно при всеки един
конкретен случай и нямат конкретна
връзка с конкретното заболяване на ищеца и неговото конкретно състояние. За
последното първоинстанционния съд е посочил, че при ищеца професионалното
заболяване силикоза е установено от ТЕЛК, след като е изведен от вредната среда
преди 20 години и че безспорно е установено
от гласните доказателства , че ищецът още като миньор е имал задух и
затруднения в дишането, за което е ползвал инхалатор(помпичка), както и се
изморявал лесно при движение." Подържа се,че при определяне на размера на
обезщетението първоинстанционния съд неправилно възприел практиката на ВКС при
определяне на размера на обезщетението.Съдът не отчел в достатъчна степен тежестта
на увреждането. Професионалното заболяване, което се твърди, че е налице при
ищеца, е силикоза I стадий, а тя е първата и най-ниска такава, наред с
останалите още три стадия. Във всички ЕР на ТЕЛК, където е приемано нейното
наличие, този въпрос е бил решаван по един и същи начин, т.е. той е безспорен -
ако има силикоза, то тя е в първи стадий. Този стадий на заболяването
предполага значително по-нисък размер от определения от първоинстанционния съд
на евентуално дължимото обезщетение.съдът не отчел и наличието у ищеца и на многобройни други със значителна тежест
заболявания. Тези заболявания при ищеца са подробно посочени в различните ЕР -
исхемичен мозъчен инсулт, остатъчна левостранна централна хемипареза,
мултифокална енцефалопатия, неврит на слуховите нерви със слухова загуба,
функционален дефицит тежко чуване, стар инфаркт на миокарда, двуклонова
коронарна болест и други. Липсата на възможност да се определи до каква степен
състоянието на ищеца е в резултат на силикозата и/или на другите заболявания
също води до извода за прекомерност на присъденото обезщетение.Неправилно и при
определяне на размера на обезщетението съдът не е взел предвид възрастта на
ищеца. По време на установяване на твърдяното професионално заболяване ищецът е
бил на 67 г., а в момента е на 71 г. От гледна точка на евентуално дължимото
обезщетение това е възраст, която обуславя размер по-нисък от този, който би се
дължал за възраст между 20 и 50 год.Неправилно съдът отчел затрудненията в бита
на ищеца,които се дължали не само на професионалното заболяване,но и на другите
заболявания, които били налице при същия.
Подържа се,че решението е неправилно и
в частта му при определяне на 11581.12 лв. за размер на дължимото обезщетение
на ищеца за претърпените от него имуществени вреди в резултат на приетото
професионално заболяване.Подържа се,че
определените от първоинстанционния съд размери за различните видове
имуществени вреди са значително завишени,а по отношение на обезщетението за
санаториално и балнеолечение следва да се посочи, че такова се поема изцяло от
здравната каса и поради тази причина не се дължи и обезщетение за него, тъй
като ищецът няма да претърпи тези имуществени вреди.
Поради това се иска решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
От страна на ищеца по делото М.Г.П. е постъпила жалба против решението в частта
му,с която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, получените
вследствие на професионално заболяване "Силикоза - I степен" за
разликата над уважения размер от 20 000 лв. до 50 000лв.подържа се,че
с влязлото в сила ЕР на ТЕЛК № … от ………….г. е определена инвалидност поради професионално
заболяване — 50 % /силикоза 1 ст., усложнена с ХОББ и ДН - I степен/,
общо заболяване - 67 % ,77 % ТНР и 100 % ВСУ без чужда помощ, като е
определен пожизнен срок.При ищеца цялата симптоматика е налице и е доказана,
като силикозата /като основно заболяване е довела и до усложнения - ХОББ и
дихателна недостатъчност - първа степен/. В следствие на заболяването ищецът
постоянно търпи болки, дискомфорт и липса на каквито и да сили да бъде
ежедневно полезен с нещо. Има силен задух и лесна уморяемост дори и при елементарни
ежедневни действия като- обличане, къпане, пазаруване; затруднено дишане, задух
при съвсем умерени физически усилия, дразнене и сухота в гърлото, продуктивна,
почти постоянна кашлица, която пречи нощно време да спи, двустранни бодежи в
гръдния кош , свирене в гърдите през есенно-зимния период, не може да извършва
почти никакъв физически труд, лесна уморяемост и отпадналост при
най-елементарни физически натоварвания. В следствие на това ищецът не може да
изпълнява задълженията си в бита, чувства се непълноценен, без какъвто и да е
жизнен тонус-той не може да бъде полезен на себе си,а камо ли на семейството
си. Професионалното заболяване се е отразило и на начина на мислене - като
приема себе си като нелечимо болен., който е обречен. Неправилно съдът
определил размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди .Доказано по
делото е, че още като миньор, до като е работил при ответника ищеца ползвал
помпичка /инхалатор/, като се е изморявал лесно. Едва с постановяването през 2016г. с ЕР на ТЕЛК е доказано по
несъмнен начин / с необходимите специфични изследвания/, че страда от
заболяването силикоза. При ищеца професионалното заболяване силикоза е
усложнено с ХОББ и дихателна недостатъчност -I степен и съгласно ЕР на ТЕЛК от
25.09.2019г. е призната 50 % ТНР за това професионално заболяване. Подържа
се,че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000 лв. е необосновано занижен,поради което се иска решението в отхвърлителната
му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което
предявения иск бъде уважен изцяло като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
От насрещната страна по съответната
жалба е постъпил отговор,с който се оспорва подадената жалба.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид подадените въззивни жалби,
съдържащите се в тях оплаквания и
съответните отговори, съобразявайки събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от съответния жалбоподател,
у когото е налице правен интерес от
обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба от М.Г.П. ***,с която са предявени
искове с правно основание чл. 200 от КТ против „Е.” АД, ЕИК ………. В исковата молба се
твърди, че ищецът М.П. е бил в трудовоправни отношения с ответника - Е. АД в
периода от 14.10.1988г. до
10.02.1999г. /общо 10 години, 3 месеца и 26 дни/, като е работил като подземен
машинист МГТЛ „машинно гумени
транспортни ленти" и подземен механошлосер МГТЛ. В исковата молба
се твърди, че са използвани по време на работа задължителни лични предпазни
средства - каска, антифони, противопрахова маска, ръкавици. Въпреки
използването на противопраховите маски, те са били неефективни и пропускат да се
вдишва голяма част от отделения прах. В исковата молба се твърди, че условията
на труд, при които е работил ищеца, са били изключително тежки - с високо
количество прах, съдържащ кристален
силициев диоксид, който се отделя в процеса на работа; както и високо
количество общ прах, токсични пари и газове. Твърди се, че съгласно
Нареждане № 2 от 20.01.1978г. обект тунел Е.-М. е признат за подземен силикозоопасен обект. В исковата
молба се твърди, че в следствие на дългите години стаж и работа в тази
среда ищецът заболява от ПНЕВМОКОНИОЗА,
причинена от прах, съдържаща силиций - силикоза I степен , усложнена с
ХОББ, СМВХ и ДН II степен. ” В
исковата молба се твърди, че с Протокол № 5 ПБ от 30.10.2014г. за извършено
проучване на професионална болест на НОИ - ТП София област е установено професионално заболяване - Силикоза I степен
/белодробна фиброза/, усложнена с белодробен емфизем, което
заболяване е причинено от свободен кристален силициев диоксид /кварц/. В
исковата молба се твърди, че с Експертно
решение на ТЕЛК № …. от …………г. на МБАЛ „С. И. Р.” ЕАД са определени 50%
инвалидност пожизнено за професионално заболяване с водеща
диагноза: ПНЕВМОКОНИОЗА, причинена от прах,
съдържащ силиций - Силикоза I степен с клинични, Рьо и функционални данни,
усложнена с ХОББ, СМВН и ДН.
Твърди се, че видно от мотивите на експертното решение е уточнена и
причинно-следствената връзка между дългогодишната работа на ответника при
ответника и описаното професионално заболяване: „приема се професионалния характер
на болест, причинена от свободен силициев диоксид /силикоза, белодробна
фиброза, усложнена с ХОББ
поради продължителен трудов стаж в типична рискова професия /над 10 години
подземен машинист и подземен механошлосер/ в признат за подземен силикозоопасен
обект /тунел Е.-М., Нареждане № 2 от 20.01.1978г. с кумулиране на
въздействието на рискови фактори в работна среда...”. Твърди се, че категорично е налице причинно следствена връзка
между продължителната работа и полагания труд при ответника и професионалното
заболяване. В исковата молба се твърди, че експертно решение на ТЕЛК за УМБАЛ -
С.И. Р. № … от ………..г. не е обжалвано от ответника в законоустановения
14-дневен срок и ЕР на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване е
влязло в сила. В
исковата молба се твърди, че в следствие на заболяването ищецът постоянно търпи
болки, дискомфорт и липса на каквито и да сили да бъде ежедневно
полезен с нещо. Твърди се, че неимуществените вреди, които са в причинно
следствена връзка със заболяването и които ищецът постоянно търпи се изразяват в силен задух и лесна уморяемост
дори и при елементарни ежедневни действия като- обличане, къпане, пазаруване; затруднено дишане, задух при съвсем
умерени физически усилия, дразнене и сухота в гьрлото, продуктивна,
почти постоянна кашлица, която пречи нощно време да спи., двустранни бодежи в гръдния кош, свирене в гърдите през
есенно-зимния период, не може да извършва почти никакъв физически
труд, лесна уморяемост и отпадналост при най-елементарни физически
натоварвания. В исковата молба се твърди, че всичките тези ежедневни болки,
дискомфорт, безнужност, безполезност и невъзможност чисто физически да прави
нищо ищецът ги оценява по справедливост и съгласно чл. 52 ЗЗД в размер на
50 000,00лв.Претендират се и имуществени
вреди,които се изразяват в следното: Силикозата е необратима белодробна
фиброза с прогресивен ход, поради което пълно излекуване не съществува.
Медикаментозното лечение помага за задържане на прогресията, но не и за
излекуването. Ищецът ежемесечно има разходи за лекарства, които трябва
да се взимат постоянно докато е жив - като бронходилататори, сиропи - Буто
Астма, Солволан, Симбикорт, Спирива, Ердомед, Теотард и др., като за времето от 26.10.2016г. до 26.10.2020г. разходите
за лекарства са средно месечно по 50 лева или общо 2400 лв.; 2.
Ищецът спазва препоръките на лекарите както относно лечението, така и относно
хранително-диетичния режим, който е задължителен при неговите заболявания, а
именно-нетлъсто месо, храни богати на белтьчини,
плодове, ядки, пресни зеленчуци и въобще богата и разнообразна храна без
мазнини. Ежемесечните разходи за осигуряване на този режим на хранене възлизат
на 100 лева, като ищеца претендира сумата в общ размер от 4800,00 лева за
периода от 26.10.2016г. до 26.10.2020г.; 3. Ищецът провежда-редовно амбулаторно лечение,
както и стационарно лечение и никога през живота си не е пушил;
провежда лечение с изписаните му медикаменти , препоръчително е всичко това да
се съчетава и с физикално лечение в санаториални условия. За санаториално и
балнеолечение два пъти в годината ищецът претендира сумата от 3200 лева за
периода от 26.10.2016г. до 26.10.2020г.В исковата молба се твърди, че така
описаните имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка
с професионалното заболяване, което категорично е установено и на основание чл.
200 от КТ ищецът претендира обезщетение за тях.
В представения отговор ответника оспорва предявените искове и моли съда
да отхвърли същите като присъди направените по делото разноски.
От фактическа страна съдът е установил следното:не се спори между страните, че ищецът е
работил в ответното дружество на посочените длъжности като подземен машинист МГТЛ „машинно гумени транспортни ленти» и подземен
механошлосер МГТЛ.Видно от съдебно-медицинската експертиза ищецът страда от професионалната болест-
„Пневмокониоза, причинена от прах, съдържащ свободен кристален силициев диоксид
(СКСД)" с код №5101 по Списък на професионалните болести (Обн., ДВ,
бр.66/2008г.). Клиничните прояви, предизвикани от въздействието на цитирания
вреден фактор е „Силикоза - I стадий, ретикуло-микронодозна форма, усложнена с
ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест), СМВН (смесен тип вентилаторна
недостатъчност) и ДН (дихателна недостатъчност) -1 ст. Процесното белодробно
заболяване е с потвърден професионален характер по надлежния ред - спазена е
Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести (Обн., ДВ, бр.65/2008г изм.,
бр.18/2015г.), както следва: Заболяването е диагностицирано с клинични, образни
и функционални изследвания на дихателната система в УМБАЛ „С. И. Р." ЕАД -
Клиника по професионални заболявания - Белодробно отделение ; ДГ. Силикоза- I
стадий -ретикуло-микронодозна форма. Белодробен емфизем. Рестриктивен тип
вентилаторна недостатъчност. ДН -1 ст. (и. з. №12179/28.08-01.09.2014г.);
- Бързо известие с вх.№ . - ..- …./……….г. в НОИ - ТП – С. О.;
Протокол №./…………..г. за извършено проучване на професионална болест от НОИ - ТП
– С. О.; Професионалният характер на „Силикоза-1 стадий, усложнена с ХОББ и ДН
-1 ст." е потвърден с ЕР № …/………….г. на ТЕЛК за общи и професионални
болести при УМБАЛ „С. И. Р." ЕАД – С.. ЕР на ТЕЛК №…/………г. е стабилен
административен акт (Определение №815/ 08.04.2020г. на Административен съд
-София област). Професионалният етиологичен фактор на заболяването Силикоза е
продължително вдишване на прах, съдържащ свободен кристален силициев диоксид
във въздуха на работната среда. Съществува
причинна връзка между клинично изявеното процесно белодробно заболяване и
неговите усложнения, установени при ищеца и условията на труд при ответника „Е.
– М." АД по време на полагания от него труд в продължение на 10 години. Заболяването е хронично, прогресиращо, с
необратим ход на протичане, с усложнения и неблагоприятна прогноза, независимо
от прилаганото медикаментозно и санаториално лечение. Симптоматиката
се изразява в умора и задух при умерени и леки физически усилия, стягане в
гръдния кош, почти постоянна продуктивна кашлица. Съдът просторно е обсъдил в решението заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза..От показанията на свидетеля Н. Б., дъщеря на ищеца било установено, че в последните 3-4 г.
той много бързо се уморявал, трудно дишал, кашлял, не можел да се обслужва в
някои трудови дейности. Ищецът не се чувствал добре и се влошавал.Свидетелката установява какви лечебни
заведения е посетила с баща си по повод на заболяването и какво санаториално
лечение му е провеждано.Свидетелката установява,че ищеца бил на специална
хранителна диета и че преемал по една шепа лекарства.Свидетелката установява в ежедневието си
какви проблеми имал ищеца-свидетелката го къпала и
преобличала, защото той
не можел сам. Състоянието му се влошавало тогава, когато се измори. Много лесно
и много бързо се изморявал и ползвал помпички, за да се подсили, обаче се
закашлял и колкото и
да се лекувал, не ставал по-добре.
За да уважи предявените искове първоинстанционния съд приел от правна
страна следното: Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за
вреди от професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. По
делото било
установено,че страните се намирали в трудови
правоотношения за периода от 14.10.1988г.
до 10.02.1999г. /общо 10 години, 3 месеца и 26 дни/, като е работил като
подземен машинист и подземен
механошлосер.От представените ЕР
на ТЕЛК № 1235 от 26.10.2016г. на МБАЛ „С.И. Р.” ЕАД, ЕР на ТЕЛК за УМБАЛ - С.И. Р. № … от ………….г. и ЕР
№ …./……….. г. на ТЕЛК към МБАЛ „С.И. Р.“ било установено наличието професионално заболяване, за
началната дата, от която
може да бъде претендирано – обезщетение за причинените в резултат на
заболяването вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.Съдът е приел,че е
налице причинна връзка между
професионалното заболяване и работната среда. С посочения по-горе протокол
компетентните медицински органи са признали заболяването за професионално,
което от своя страна е довело до намаление на работоспособността на ищеца,
което е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за
обезвреда. Имуществените
вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ обхващат както претърпените загуби , така и пропуснатите ползи. Претърпените
загуби намаляват наличните парични средства и други средства и имущества на
пострадалия работник, вследствие на разходите за лечение – медикаменти,
протези, специална храна, транспортни разходи и други, какъвто е и предявения в
конкретното производство иск от ищеца срещу ответното дружество. Ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания от влошаването
на здравословното му състояние следствие диагностицираното професионално белодробно заболяване „силикоза” в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
06.08.2018 година до окончателното й изплащане. Неимуществените вреди, които понася пострадалия от влошаване
на здравословното си състояние се изразяват в претърпени физически болки и
страдания, отражение върху психиката и самочувствието, по повод на влошеното
състояние. От заключенията на приетата
съдебно-медицинска експертиза,се
установява, че Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване,
което се причинява от вдишване на прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и
отлагането му в белите дробове, което заболяване е неизлечимо и необратимо;
среща се често при миньори; развива се постепенно в продължение на 5-10 години,
и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална
среда.Силикозата протича безсимптомно или с незначителна бронхиална
симптоматика, и в по-късен етап се появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак,
болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможна туберколоза,
белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход. При
ищеца професионалното заболяване силикоза е установено от ТЕЛК, след като е
изведен от вредната среда преди 20 години, но това заболяване е хронично и няма
обратимост, протича безсимптомно и не се лекува, защото няма специфична
терапия. Безспорно установено е от гласните доказателства,че ищецът още като
миньор е имал задух и затруднения в дишането, за което ползвал инхалатор(помпичка),
както и се изморявал лесно при движение. Съдът е приел,че установяването
на претърпените неимуществени вреди от ищеца било доказано по
безспорен начин- на първо място от приетото заключение
по извършената съдебно - медицинска експертиза, както и от свидетелските
показания.По отношение на размера на обезщетението,съдът е приел,че то следва да се определи по правилото на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите и да съответства на обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото, на
установената съдебна практика и да бъде съобразено с икономическата конюнктура
в страната .Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания.При съобразяване на търпените от ищеца неудобства,болки и
страдания от нелечимото хронично професионално заболяване
силикоза,неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта му,следва да се
приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди е 20 000,00 лв., като се отхвърли до предявения размер от
50 000,00 лева като недоказан, което да се дължи със законната лихва до
окончателното му изплащане, считано от 06.08.2018 година. По отношение на
претендираните имуществени вреди съдът е приел,че
следва да бъдат присъдени общо 11 581,12 лв., ведно със законната лихва по
отделните пера, считано от 26.10.2016 г. до 06.08.2018 г.-датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, от които: 1.
обезщетение за медикаментозно лечение в размер на 3 481,12 лева за
времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;/ увеличение размера на иска с
1081,12 лв./; 2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в
размер на 4 900,00 лева с оглед заболяването и необходима
над нормалното за здрав човек за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020
г.; 3. обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер на 3200,00
лева за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.По отношение на възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, първоинстанционния съд е приел,че същото е
неоснователно. Според чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ искът по всички останали трудови
спорове, сред които е и този по чл. 200 КТ, се погасява с изтичането на
3-годишен давностен срок, който започва да
тече от момента на установяване на влошаване на здравословното състояние на ищеца от професионална болест, което в
случая е констатирано с ЕР на ТЕЛК № …. от ………..г., същото обжалван и
постановено ЕР на ТЕЛК № …. от …………г., също обжалвано и е
постановено последващото ЕР на ТЕЛК № … от ………..г., влязло в законна
сила, като давностният срок не е изтекъл. Софийският окръжен съд като
взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата на жалбоподателя „Е. М.“АД-с.М
. е частично основателна.Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя съображенията
на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното решение по
отношение на претенцията за неимуществени вреди,поради което препраща към
същите на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в
жалбата на жалбоподателя „Е.
М.“АД-с.М
.,че решението в
обжалваната му част е незаконосъобразно,поради следното:Според жалбоподателят
неправилно съдът приел,че по делото са налице убедителни доказателства,че
заболяването на ищеца е професионално такова.СОС счита,че
становището на жалбоподателя е
неоснователно. С ЕР на
ТЕЛК № … от …………..г.,което е влязло в законна сила е прието,че професионалния характер на заболяването на ищеца е 50%,което е една от предпоставките за
приложението на чл.200,ал.1 от КТ.На следващо място- от заключението на вещото
лице се установи наличие на
причинно-следствена връзка между условията на труд и полученото заболяване. Подържа
се,че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционния съд
неправилно възприел практиката на ВКС при определяне на размера на
обезщетението.Съдът не отчел в достатъчна степен тежестта на увреждането.СОС счита,че възражението е неоснователно като счита,че размера на
присъденото обезщетение е съобразено с практиката на съдилищата при определяне
на размерите при подобен род заболявания.Дали ищецът страда и от други
заболявания е несъотносимо към въпроса за определяне на размера на
обезщетението.Според жалбоподателя професионалното заболяване, което се
твърди, че е налице при ищеца, е силикоза I стадий, а тя е първата и най-ниска
такава, наред с останалите още три стадия,поради което следвало
да бъде определен по-нисък размер на обезщетението,както и че липсата на
възможност да се определи до каква степен състоянието на ищеца е в резултат на
силикозата и/или на другите заболявания също води до извода за прекомерност на
присъденото обезщетение.Въззивния съд счита,че
първоинстанционния съд правилно е определил размера като е взел предвид стадия
,в който се намира заболяването,а именно-първи стадии.Макар и това да е
най-ниския стадии на заболяването следва да се има предвид,че както се
установява от представените медицински документи,това заболяване е
нелечимо и е пожизнено,което правилно е
отчетено при определяне на размера .Според жалбоподателя неправилно при определяне на размера на обезщетението
съдът не е взел предвид възрастта на ищеца.Съдът счита,че размерът
е правилно определен ,поради това,че в случая се касае за първоначално
предявена претенция за конкретен период,а не последваща претенция при наличие
на продължаващи вреди и нов период.С оглед на горното съдът счита,че решението
в обжалваната му част, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде потвърдено.
По отношение жалбата на „Е.“АД в
частта от решението,с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди съдът
счита,че жалбата е основателна.В заключението на вещото лице е посочено,че необходимите
разходи за лечение са 40лв. на месец,а за усилено профилактично хранене-90лв.
на месец.В съдебното заседание от 06.11.20г. вещото лице е посочило,че
необходимите разходи за санаториално лечение са около 200лв. без разходите за
път като в съдебно заседание е добавено,че тези разходи не се възстановяват от
НЗОК.С обжалваното решение съдът е уважил и предявените искове за имуществени
вреди в пълния им размер.На първо място по отношение на посочените искове
първоинстанционния съд не е изложил каквито и да било мотиви за решението си.От
друга страна исковия период и за трите предявени иска е от 26.10.16г. до
26.11.20т. което е период от 49 месеца.При този период от 49 месеца с оглед
посочените от вещото лице разходи за медикаментозно лечение - 40лв. на месец
и за усилено профилактично хранене-90лв.
на месец, съдът счита,че размера на обезщетението,който следва да бъде присъден
е както следва:
-за медикаментозно лечение-49месеца по
40лв. е общо 1960лв.
-за
усилено профилактично хранене-49 месеца
по 90лв. е общо 4410лв.
По отношение на размера
на обезщетението за санаториално лечение съдът счита,че присъдената сума е
крайно завишена и не намира опора в доказателствата по делото.В съдебно заседание
дъщерята на ищеца е заявила,че същият е бил на санаториално лечение 3-4 пъти за
процесния период.С оглед на това и с оглед на установените от вещото лице
разходи за едно лечение-200лв. без пътни съдът счита,че размера на
обезщетението,което следва да бъде присъдено е 1000лв.
С оглед на горното решението в
обжалваната му част следва да бъде отменено в частта ,с която жалбоподателя „Е.” АД с ЕИК ……… е осъден да заплати на М.Г.П. следните суми:
1. обезщетение за медикаментозно
лечение в размер над 1960 лв. за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;
2. обезщетение за разходите за усилена храна в размер над 4 410 за периода от 26.10.2016 г. до
26.11.2020 г.
3. обезщетение за санаторнално лечение в размер
над 1000 лв. за периода от 26.10.2016
г. до 26.11.2020 г.,
ведно със законната
лихва върху посочените суми считано от 26.1016г. до окончателното изплащане.
В останалата си част до пълния размер претенциите следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
По отношение жалбата на М.Г.П.
против решението в частта му,с която е
отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, получените вследствие на професионално заболяване
"Силикоза - I степен" за разликата над уважения размер от 20 000
лв. до 50 000лв.Съдът счита,че жалбата е неоснователна,поради което
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.Подържа се в жалбата,че
при ищеца цялата симптоматика е налице и е доказана, като силикозата,като
основно заболяване е довела и до усложнения - ХОББ и дихателна недостатъчност -
първа степен. В следствие на заболяването ищецът постоянно търпи болки,
дискомфорт и липса на каквито и да сили да бъде ежедневно полезен с нещо. Има
силен задух и лесна уморяемост дори и при елементарни ежедневни действия като-
обличане, къпане, пазаруване; затруднено дишане, задух при съвсем умерени
физически усилия, дразнене и сухота в гърлото, продуктивна, почти постоянна
кашлица, която пречи нощно време да спи, двустранни бодежи в гръдния кош ,
свирене в гърдите през есенно-зимния период, не може да извършва почти никакъв
физически труд, лесна уморяемост и отпадналост при най-елементарни физически
натоварвания. СОС счита,че посочените страдания са взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението.При
определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид,че наред с
професионалното заболяване, жалбоподателят има и многобройни други заболявания
и от медицинска гледна точка не може да се направи категорично
разграничение,кои затруднения в бита на кое точно заболяване се дължат.
По отношение на разноските
Предвид изхода на спора следва да бъде променен
размера на присъдените разноски пред районния съд съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете.От страна на ищеца са направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3100лв. а от ответника-3400лв.
След като предявените искове са уважени
в размер на 27 370 лв. при предявен
размер общо 51 581,12лв. то ответника следва да
заплати на ищеца пропорционално
на уважената част от иска 1645лв.В случая с решението са пресъдени 1589лв.-т.е. по-малко,което не следва да бъде
коригирано поради липсата на жалба в тази насока.
С оглед отмяната на решението в частта
посочена по-горе следва да бъде коригиран размера на дължимите разноски от
ищеца на ответника,които са присъдени в размер на 1656,35лв. След като
предявените искове са уважени в размер на 27 370 лв. при предявен размер общо 51 581,12лв.
–т.е. иска е отхвърлен за сумата 24 211лв. ищеца следва да заплати на ответника пропорционално на отхвърлената част от иска 1595лв. колкото
са присъдени и с решението.
С оглед на това решението следва да
бъде потвърдено и в частта му за разноските присъдени пред първоинстанционния
съд.
Предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция-потвърждаване на решението по отношение на двете обжалвани части на
същото,съдът счита,че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.6 от ГПК жалбоподателя „Е. М.“АД следва да бъде осъден да заплати на СОС държавна
такса върху уважената част от иска за неимуществени вреди /20 000лв./ и върху
изменения размер на исковете за имуществени вреди /в общ размер на
7 370лв./ в размер на 547,40лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава решение № 122/29.12.2020 г. на Пирдопски PC по гр. д. N 532/2018 в частта
му,с която „Е.”
АД с ЕИК ………. е
осъдено да заплати на М.Г.П. ***,ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 20 000,00
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от
професионално заболяване
Силикоза I степен ретикуло-микронодозна форма, с ХОББ, СМВН и ДН, установено с
Протокол № … от ……….г., Експертно решение на ТЕЛК № …. от ……..г. на МБАЛ „С. И. Р.” ЕАД, Експертно решение на ТЕЛК за УМБАЛ - С. И. Р. № … от ………..г. и ЕР на ТЕЛК № … от ……….г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2016г. до 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата
молба, както и законната лихва от 06.08.2018 г.-датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане и в частта ,с която е отхвърлен иска за
разликата до предявения размер от 50 000, 00 лева.
Потвърждава решение №
122/29.12.2020 г. на Пирдопски PC по гр. д. N 532/2018 в частта му,с която „Е. М.“АД-с.М
. с ЕИК …….. е осъден
да заплати на М.Г.П. ***,ЕГН
**********
сумата в общ размер на 7370лв ведно със законната лихва по
отделните пера, считано от 26.10.2016 г. до окончателното плащане, представляващи:1.
1.обезщетение за медикаментозно лечение в размер на 1960 лв. за
времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.; 2. обезщетение за
разходите за усилена и витаминозна храна в размер на 4 410 лв. с
оглед заболяването и необходима над нормалното за здрав човек за периода от
26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.; 3. обезщетение за санаторнално и
балнеолечение в размер на 1000лв за периода от 26.10.2016 г. до
26.11.2020 г.
Отменя решение №
122/29.12.2020 г. на Пирдопски PC по гр. д. N 532/2018 в частта му,с която „Е. М.“АД-с.М
. с ЕИК ……… е осъден
да заплати на М.Г.П. ***,ЕГН
**********
сумата в общ размер над 7370лв. до 11 581,12лв. представляващи:1.
обезщетение за медикаментозно лечение в размер над 1960 лв. до
3 481,12лв за времето от 26.10.2016 г. до 26.11.2020
г.; 2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в размер над
4 410 лв. до 4 900лв. с оглед заболяването и необходима над
нормалното за здрав човек за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.; 3.
обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер над 1000лв до
3200лв. за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявените от „М.Г.П. ***,ЕГН ********** против „Е. М.“АД-с.М. с ЕИК ……… искове за заплащане на сума в общ размер над 7 370 лева, представляващи:
1.обезщетение за медикаментозно лечение в размер над
1960 лв. до 3 481,12лв за времето от 26.10.2016 г.
до 26.11.2020 г.
2. обезщетение за разходите за усилена и витаминозна храна в размер над 4
410 лв. до 4900лв. за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.;
3.обезщетение за санаторнално и балнеолечение в размер над 1 000 лв. до
3200лв. за периода от 26.10.2016 г. до 26.11.2020 г.
Потвърждава решение №
122/29.12.2020 г. на Пирдопски PC по гр. д. N 532/2018 в частта му за
разноските присъдени пре първоинстанционния съд
ОСЪЖДА „Е.” АД,с.М.,обл.София с ЕИК ……. да заплати на ОС-София държавна такса в размер на 547,40лв.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове:1.
2.