Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр.
София, 19.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - “Д” състав в публичното заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Биляна Коева
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13684 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 431641/18.06.2018 г. на СРС, 74, с - в, по гр. д. № 44480/2013 г. е
отхвърлен иска по чл. 200 КТ, предявен от В.Н.В. срещу „М.И.В.Т.“ АД,Турция и АД „Д.И.С.В.Т.“
АД, Турция, в качеството им на съдружници в „М.-Д.“ ДЗЗД, за обезщетение в размер на 110 000 лв. за неимуществени
вреди, претърпени в резултата на трудова злополука от 30.07.2010 г. и ексцез от 18.07.2012 г., ведно със законната лихва от
30.07.2010 г. до окончателното изплащане.
Срещу
решението е подадена жалба от ищеца В.Н.В., чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че неоснователно СРС е
приел, че изплатеното от „ЗАД Б.ВИГ“ (З.Б.В.и.г. АД обезщетение от 40 000
лв. следва да се приспадне от сумата репарираща понесените от ищеца
неимуществени вреди от трудова злополука, тъй като основанието за ангажиране
отговорността на работодателя е различно от това на застрахователя. Освен това
обезщетението, заплатено от „ЗАД Б.ВИГ“ АД е във връзка с ангажиране на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, а не във връзка със
злополуката. Вредите, предмет на делото, са в много по - голям размер от тези,
обезщетени от застрахователя. Излагат се съображения, че след подписване на
споразумението със застрахователя, вредите търпени от ищеца от уврежданията в
резултат на злополуката се утежняват и прогнозите му също. Характерът и вида на
уврежданията е установен от СМЕ. Поддържа се, че неоснователно СРС не е
определил целия обем на болките, страданията и вредите претърпени от
увреждането, като става въпрос за различни от обезщетените вече от
застрахователя увреждания. Вредите са определени непълно, неадекватно и
несправедливо, без да се обсъдят в цялост събраните по делото доказателства.
Твърди се освен това, че решението е постановено в противоречие с
доказателства, материалния закон и практиката засягаща отговорността по чл. 200 КТ. Поддържа се, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ не може да се
постави в зависимост от постигнатото със застрахователя по застраховка „Гражнадска отговорност“ споразумение и изплатеното от него
обезщетение. Недостатъчно за покриване пълния размер на претърпените вреди е и
изплатеното от „ДЗИ – Животозастраховане“ обезщетение
в размер на 3 1 92 лв., което ищецът не оспорва, че е получил. С всички
изплатени обезщетения пострадалият е възмезден само частично за търпените
неимуществени вреди. Към момента на произшествието – ПТП, за което причинителя
(третото лице В.В.) е признат за виновен с влязла в
сила присъда, ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, злополуката е
призната за трудова по надлежен ред, от доказателствата по спора са установени
по вид претърпените от него вреди. Заключението на СМЕ не е оспорено, като е
установено, че ищецът не се възстановил напълно от злополуката, а търпи нови
болки и страдания. Настъпили са и усложнения. Ищецът продължава да изпитва
болки при придвижване и стоене, да ползва чужда помощ, не е ликвидиран
възпалителния процес на пострадалия крайник и е влошено качеството му на живот.
Съгласно решенията на ТЕЛК трайно намалена работоспособност (ТНР) на ищеца се е
увеличила на 66 %. Излага се, че при определяне справедливия размер на
обезщетението, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, съдът не е съобразил характера на
увреждането, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания,
възрастта на пострадалия, емоционалния, психически и социален аспект на увредата. Моли да се отмени изцяло решението и да се уважи
иска за заплащане на обезщетение от 110 000 лв. Претендира разноски по чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Ответниците „М.И.В.Т.“ АД,Турция и АД „Д.И.С.В.Т.“ АД, Турция, в
качеството им на съдружници в „М.-Д.“ ДЗЗД, чрез
представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат,
че след като със Спогодба от 26.07.2013 г., сключена между
„З.Б.В.И.Г.“ АД и ищеца, последният изрично
е заявил, че няма претенции във връзка с вредите от трудовата злополука и се е
отказал спрямо застрахователя и виновното за ПТП лице от всякакви евентуални
вземания, основаващи се на вреди, надхвърлящи размера на уговореното
обезщетение, всякакви претенции към работодателя за същите вреди са
неоснователни. Според ответниците, отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ не може да надхвърля отговорността на делинквента.
По този въпрос ответниците се позовават на съдебна практика, според която пострадалият при трудова злополука има право
да получи обезщетение за вредите от нея само веднъж и в размера, дължим от причинителя
на вредата. Поддържат още, че извършеното от застрахователно дружество плащане
на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" погасява правото на
обезщетение спрямо застрахования делинквент и спрямо
работодателя до изплатения размер. Оспорват изцяло твърдението на ищеца, че работодателят
дължи обезщетение по чл. 200 от КТ, независимо от получаването на обезщетение
за вредите от застрахователя. По аргумент от чл. 200 ал. 3 и 4 КТ,
работодателят дължи разликата между общия размер на обезщетението за вреди и
получените от работника суми по общественото осигуряване и по сключените
застрахователни договори и може да отговаря в по – голям размер само ако
посочените суми не са достатъчни да обезщетят
в пълен размер вредите от злополуката. Спогодбата със застрахователя по
гражданската отговорност е подписана на 26.07.2013 г., а исковата молба
е подадена в СРС на 29.07.2013 г. Ответникът оспорва и твърдението, че към
датата на подписване на Спогодбата не са съществували решенията на ТЕЛК, на
които се позовава ищеца. Всички последващи изменения
в здравословното състояние на ищеца (вкл.
усложненията във връзка с появилия се остеомиелит) са
подробно обсъдени в заключение на СМЕ и съобразени от СРС в решението. При
постановяването му съдът правилно е
преценил, че дори с оглед последващите усложнения,
изплатените от „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД и „ЗАД Б.В.И.Т." АД обезщетения покриват всички претърпени от В.Н.В.
вреди от злополуката. Поддържат, че в жалбата за първи път се прави твърдение, че претендираното обезщетение се отнася за периода след
подписване на Спогодбата със „ЗАД „Б.В.И.Т." АД, като по този начин се прави
опит за недопустимо изменение на предявения иск. Тъй
като исковата молба е
подадена 3 дни след подписване на Спогодбата следва, че В.В.
не е претендирал обезщетение за вредите в периода след подписването й. При определянето на размера на обезщетението съдът е обсъдил и съобразил
всички доказателства по делото, вкл. решенията на ТЕЛК, постановени след подаване
на исковата молба и заключението на СМЕ за актуалното здравословно състояние на
ищеца. Излагат се и доводи, че претендираният размер
от 110 000 лв. е прекомерен и нарушава принципа на справедливото обезщетяване
на вредите от трудовата злополука, а получените
от жалбоподателя суми с общ размер 43 192 лв. са напълно адекватни и
справедливи за обезщетяване на всички претърпени от него неимуществени вреди от
трудовата злополука, дори на тези, претърпени след подписване на Спогодбата.
Молят да се потвърди решението,
като правилно и обосновано. Не
претендират разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на ответника - В.З.М., в писмен отговор
е оспорило жалбата като неоснователна. В него се поддържа, че в решението
СРС е изложил мотиви относно иска за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, като
основателно е приел, че е налице претърпяна трудова злополука, свързана с
полагания от ищеца труд. Съдът е обосновал размера приетото за справедливо обезщетение.
Обсъдени са всички травматични увреждания причинени от трудовата злополука и
свързаните с тях усложнения, които са причинили болки, страдание и битови
неудобства на ищеца, като трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, трудно и болезнено придвижване, болка в областта на травмата, нервно емоционално
напрежение, нарушение на съня, съществуващите и в настоящия момент болки,
страдания и битови неудобства. В съдебното решение е обсъден и факта, че не е
налице пълно възстановяване и че е необходимо провеждане на рехабилитация и
адекватно антибиотично лечение. Основателно СРС е
приспаднал получените от двамата застрахователи суми и е стигнал до извод, че на
ищеца не следва да се присъжда обезщетение над изплатените му обезщетения от
застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Трудова злополука“. Поддържа
се, че от СМЕ е установено, че влошеното здравословно състояние на ищеца не се
дължи само и единствено на получените при трудовата злополука увреждания.
Вещото лице е разграничило травмите, получени при трудовата злополука от тези,
получени при битовата злополука, която не е в причинна връзка с уврежданията от
30.07.2010 г. По делото не са установени вреди, свързани с трудовата злополука,
които да не са обезщетени. Претендираната от ищеца
сума е прекомерно завишена и не съответства на постоянната съдебна практика,
поради което въззивната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а решението е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди. Претендират се разноски във въззивното
производство.
Третото лице помагач на
ответника „ЗАД Б.В.И.Т." АД, чрез
представителя си, също е оспорило жалбата като неоснователна. Поддържало е, че
решението на СРС е законосъобразно постановено и следва да се потвърди.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните, по реда на въззивното
обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост,
намира за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Съдът
намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният
съд не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, предвид
възможността по чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.
СРС
се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука по чл. 200, ал. 1 КТ – ПТП,
претърпяна на 30.07.2010 г.
Относно предмета на делото следва да се посочи, че в
исковата молба ищецът е претендирал обезщетение в размер на 80 000 лв., за
вреди от трудовата злополука претърпяна в резултат от ПТП на 30.07.2010 г., от
която му е определена 54 % трайно намалена
работоспособност т. н. р. по ЕР на ТЕЛК № №
1773/126 от 14.09.2011 г. за следните увреждания: „счупване на костите на
лявата подбедрица. Състояние след оперативно лечение
с метална синтеза" - и е инвалидизиран за срок
от 2 (две) години до 01.09.2013 г. Впоследствие, с молба от 24.01.2018 г.
ищецът е увеличил само размера на иска си от 80 000 лв. на 110 000
лв. за вреди от посочената по – горе трудова злополука, без да излага нови
обстоятелства във връзка с търпените вреди.
Нито
в исковата молба, нито впоследствие в хода на производството ищецът е
претендирал вреди в резултат от повторно падане претърпяно на 18.07.2012 г.,
посочено от СРС като „ексцес“ в диспозитива на
решението. Поради изложеното, съдът намира, че включването на такава злополука
в диспозитива на решението е извън предмета на спора.
Доколкото искът е отхвърлен, това не води до недопустимост на решението на това
основание.
Като съобрази начина, по който е предявен иска пред СРС,
въззивният състав намира, че той е заявен за неимуществените вреди, произтичащи от процесната трудова злополука, настъпили преди подаване на
исковата молба в съда – 26.07.2013 г. и за периода на т. н. р. от 54 %,
съгласно ЕР на ТЕЛК № 1773/126 от 14.09.2011 г.
Следователно, настъпилите в хода на процеса факти
във връзка със здравословното
състояние на ищеца, имат значение за
спорното вземане за обезщетение, доколкото обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяване. Съдът не взема
предвид фактите, обосноваващи ексцес при обезщетение за вреди от
деликт, ако в такъв случай би
се стигнало до недопустимо изменение на иска
- както по основание, така и по петитум (вземането
за обезщетение от ексцес е различно
от първоначално предявеното).
При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му здравословно състояние и
е свързано с появата на ново страдание
и/или утежняване на старите страдания,
което се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. В този случай възниква право на обезщетение за нови вреди,
които се добавят към вече
обезщетените.
(в този смисъл решение № 196 от 12.07.2011 г. по
гр. д. № 1724/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Като се съобрази изложеното, въззивният съд намира, че нововъзникналите страдания на ищеца, за които му е
определен по - висок процент т. н. р. 78, 4 % с ЕР на ТЕЛК № № 0955 от 0 72 от
16.05.2017 г. не следва да се съобразяват в настоящото производство.
По съществото на спора, както приема и СРС, за да възникне
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на работника за вреди
причинени от трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени
следните предпоставки : ищецът да установи по предвидения в КСО ред, че е
претърпял трудова злополука,
произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника. От
значение е да се установи безспорно, че от тази злополука са претърпени вреди -
болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място, следва да
се установи непротиворечиво, че вредите са в пряка причинно следствена връзка
със злополуката. Доказателствената тежест за
установяване кумулативното наличие на всички посочени факти е на ищеца.
Ответникът по иска (работодателят), следва да докаже правоизключващите
и правопогасяващите си възражения.
По делото не се е спорило и се установява от обсъдените
от СРС доказателства, че между ищеца В.В. и „М.Д.“
ДЗЗД, собственост на двете ответни дружества - „М.И.В.Т.“ АД,Турция
и АД „Д.И.С.В.Т.“ АД, Турция, е съществувало
безсрочно трудово правоотношение.
Не е спорно, че по време на това правоотношение - на
30.07.2010 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО, установена с разпореждане
№ 12379/27.08.2010 г. на НОИ - Столично управление „Социално осигуряван“. Приетата
пред СРС САТЕ е дала заключение, че злополуката,
претърпяна от ищеца, е в резултат от ПТП, състоящо се в предприета маневра на
изпреварване от водача на мотоциклет, без да се осигури безопасно странично
разстояние от л. а. „Шевролет“, при което, в резултат от преминаването на
мотоциклета покрай лекия автомобил, водачът му е загубил управление и при
падането на платното за движение се е ударил в работещия на разделителния
остров ищец В.Н.В..
От приетото
пред СРС заключение на СМЕ в съвкупност с останалите медицински документи, подробно
обсъдени от съда е установено, че увреждането претърпяно от ищеца в резултат от
трудовата злополука на 30.07.2010 г. се състои в счупване на костите
на лявата подбедрица, причинило временна и трайно
намалена работоспособност.
Относно оплакванията в жалбата, че при постановяване на
решението СРС не е съобразил всички установени от СМЕ увреди, следва да се
посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно
заключението на СМЕ, която се е запознала с всички представените по делото
медицински документи, в това число ЕР на ТЕЛК и е дала заключение относно медико - биологичният характер
на всяко от получените от ищеца в резултат на процесното ПТП увреждания.
Съдебно – медицинската експертиза е съобразила факта, че
в деня на трудовата злополука - 30.07.2010 г. ищецът е приет по спешност в МБАЛ
„Р. Ангелова"- гр. Перник - Травматологично отделение, със следните увреди
: фрактури на тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял) в средната към дисталната
част на левия крайник, като е извършена хирургична операция РСОМ тибие (репозиция на счупване по
оперативен метод), сутура (шев), дренаж. При
операцията е извършено наместване на счупената голямопищялна
кост под ТВ контрол и стабилизиране на същата с интрамедуларен
заключващ пирон на „Ръсел- Тейлър". Освен това вещото
лице е констатирало, че във връзка със забавено зарастване на костта, на
12.10.2010 г. е извършена втора хирургическа операция на ищеца за динамизация на интрамедуларния
пирон на „Ръсел - Тейлър" - извадени са долните
застопоряващи винтове и е наложена превръзка, като е дадена е препоръка за
щадящ режим на левия долен крайник. Експертът е установил освен това, че към настоящия
момент пирона на „Ръсел-Тейлър“ не е изваден от
мястото на фрактурата.
От документите по преписката вещото лице е установило, че
при ищеца се е развил следоперативно остеомиелит на лявата подбедрица
- стар оперативен цикатрикс със фистули, секретиращи
гноен секрет и умерено зачервена кожа, клинично изявени два месеца след втората
операция. Фистулите секретират и понастоящем, което налага обработка на раните
с дезинфекционни препарати и превръзки.
В заключението е отбелязало, че травматичното увреждане
при трудовата злополука и свързаните с него усложнения са причинили болки,
страдание и битови неудобства на ищеца - трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник, трудно и болезнено придвижване с използване на помощни
средства - две патерици, болки в
областта на лявата подбедрица и глезена, нервно
емоционално напрежение, нарушения на съня. Вещото лице е посочило освен това, че
от момента на трудовата злополука и понастоящем ищецът търпи болки, страдания и
битови неудобства - затруднено обслужване в ежедневието в резултат на трудовата
злополука след процесното ПТП. Болките в лявата подбедрица
са били силно изразени непосредствено след трудовата злополука и до около 1 -
месец след втората операция. През този период ищецът е трябвало да приема редовно
обезболяващи лекарства, като през останалото време и понастоящем - епизодично
приема такива.
Експертът е на мнение, че пострадалия не се е възстановил
напълно от травматичното увреждане при трудовата злополука, като се установяват
усложнения при възстановяването. Налице
е хроничен фистулозен остеомиелит
на лявата подбедрица - фистули, секретиращи гноен
секрет на фона на умерено зачервена кожа. Ежедневно се извършва обработка на
раните и налагане на превръзка. Движението на лявата коленна става е ограничено
при екстензия е 10°. Лявата глезенна
става е оточна, болезнена, с ограничени движения и има
хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник. Необходимо
е провеждане на рехабилитация. При прилагане на адекватно антибиотично
лечение на остеомиелита, ендопротезиране
на лявата тазобедрена става, физикална терапия,
упражнения за възстановяване на мускулната сила и гъвкавост на левия долен
крайник, е възможно постепенно възстановяване на двигателната функция без
сериозни последици.
Според експертизата от травмата ще останат трайно
последици като : нестабилност в походката, функционални нарушения - лесна умора
и болки в левия крак при продължително ходене и стоене прав, необходимост от
ползване на едно помощно средство, артрозни промени и
остеопороза на засегнатите кости. Вещото лице на
мнение, че възстановяването на функцията на левия долен крайник ще бъде бавен и
продължителен процес. Ищецът ще търпи болки и страдания при умерено статично и
динамично натоварване на крака (продължително ходене, стоене прав, вдигане и
пренасяне на тежести), през студените и влажни месеци на годината, нестабилна
походка, необходимост от помощно средство при придвижване. Според експертизата,
при правилна рехабилитация след трудовата злополука, времето необходимо за
връщане към ежедневните дейности при счупени кости на подбедрица
варира, но обикновено в рамките на 4 - 6 и малко повече месеца, през които би
трябвало да се възстанови функцията на левия крайник.
Вещото лице е установило, че след травматичното увреждане в
резултат от трудовата злополука, на 18.07.2012 г. ищецът е претърпял второ падане в резултат от битова злополука. За тази травма,
състояща се във фрактура на шийката на лявата бедрена
кост, не е проведено навременно лечение, при явяване на ищеца за диагностика
със закъснение от 10 дни, което е довело до развитие на псевдоартроза
на бедрената шийка и скъсяване на крайника. Полученото увреждане води до
нарушена статодинамика, невъзможен моноподален стоеж, ограничени до невъзможни движения в
лявата тазобедрена става, изразен болков синдром. Във
връзка с битовата злополука ищецът е
търпял и продължава да търпи болезнени и ограничени до невъзможни движения в
лявата тазобедрена става. Ищецът не се е възстановил от травматичното увреждане
при битовата злополука. Необходимо ендопротезиране на
ставата и рехабилитация.
За
установяване на търпените от ищеца болки и страдания по повод трудовата злополука,
СРС е съобразил и показанията на свидетелката З.К.В., съпруга на ищеца, които е преценил при условията
на чл. 172 ГПК. От тях се установява, че грижите за ищеца след процесното ПТП са
били полагани от свидетелката, съответно в болница около 15 - 20 дни, в рамките
на които пострадалият не е могъл да се обслужва сам. Свидетелката е помагала на
ищеца във всекидневното обслужване както непосредстевно
след операцията в болницата, така и след изписването в домашни условия. Тя е заявила,
че и към настоящия момент ищецът не може да се обслужва изцяло сам, като използва
стол за къпане и патерици. Изпитва страх, когато е на улицата и винаги е
придружаван от нея или от децата им. Повторното увреждане на здравето на ищеца -
счупване на крака през 2012 г., получено при битовата злополука, е било в
резултат от неустойчивостта му. Според нея, след първата злополука не е имало подобрение
в здравословното състояние на ищеца. Той се е придвижвал с патерици, а извън
дома - с придружител.
Като съобрази доказателствата в тяхната съвкупност,
настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че
по делото е установено, че пострадалият служител е преживял болки и страдания в това число, психическа и
емоционална травма от злополуката - фрактура
на тибия (голям пищял) и фибула
(малък пищял) в средната към дисталната част на левия
крайник, довела до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник за
срок от около една година. Злополуката
е довела до нестабилност в походката,
стрес, функционални нарушения - лесна умора, болки в левия крак при
продължително ходене и стоене прав, артрозни промени
и остеопороза на засегнатите кости, а в битов аспект
- затруднено придвижване и неудобства при самообслужването, необходимост от
ползване на помощни средства и чужда помощ при придвижване през дълъг период,
както и нарушения на социалния статус в резултат на ограниченото движение.
Относно справедливия
размер на вредите, настоящият състав намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който
намира приложение и при преценка обезщетението за неимуществени вреди
претърпени от трудова злополука, размерът на обезщетението се определя по
справедливост, въз основа на събраните
по делото доказателства
в тяхната съвкупност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, здравословното състояние на пострадалия, моралните и физически страдания от осакатяванията, нивото на възстановяване на ищеца и т. н. (т. II от
ППВС 4/1968 г.) При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят както тежестта на увреждането,
така и продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на конкретно изживените
физически и емоционални страдания, стрес и психично натоварване, възрастта
на пострадалия и т. н.
От приетите и неоспорени СМЕ и свидетелски показания се
установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е изпитвал силни болки в резултат от фрактурите на тибия (голям
пищял) и фибула (малък пищял) в средната към дисталната част на левия крайник, които са в пряка причинна връзка със злополуката. Според вещото лице, травматичното увреждане е
причинило интензивни болки и страдания, силно
изразени непосредствено след трудовата злополука и до около 1 - месец след
втората операция При правилна рехабилитация след трудовата злополука, времето
необходимо за връщане към ежедневните дейности при такова счупване на костите
на подбедрицата варира в рамките на 4 - 6 и повече
месеца до година, през които би трябвало да се възстанови функцията на левия
крайник.
СМЕ е установила, че в процесния
случай счупването на бедрена кост е довело до трайно затрудняване движенията на
долния крайник за срок от около една година, като се е наложило оперативно
лечение и последващо медикаментозно и рехабилитационно лечение за период не по - малко от една
година. Следва да се съобрази и извода на СМЕ, че към момента не е налице пълно
оздравяне на травмите, получени от трудовата
злополука, но то е съчетано и с последващото падане
на ищеца и получените наранявания в резултат от претъпяната
от него битова злополука.
Съдът
намира, че при определяне справедливия размер на обезщетението следва да се има
предвид възрастта на ищеца, както и обстоятелството, че претърпяната хирургическа
интервенция, освен силни болки в засегнатата област е довела и до битови неудобства
при самообслужване и затруднено придвижване. Болките от фрактурата и при зарастването
на костта са налагали и употребата на обезболяващи лекарства.
Според настоящият състав причинените на ищеца увреждания
в резултат от битовата злополука от 18.07.2012 г. (две години след трудовата злополука), състоящи се в счупване
на шийката на лявата бедрена кост, не са в пряка причинна връзка с трудовата
злополука и не следва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението. За да направи такъв извод съдът съобрази мнението на вещото лице
по СМЕ, според което счупването на
шийката на лявата бедрена кост при второто падане на ищеца не е в пряка причинно
– следствена връзка с ПТП на 30.07.2010 г., от което е причинена трудовата
злополука.
Преценявайки в съвкупност факторите, оказали неблагоприятно отражение
върху здравето, психиката и ежедневието на ищеца, настоящият съдебен
състав приема, че справедливата репарация на претърпените
от него неимуществени вреди би била в размер на 40 000 лв.
По
поддържаните в жалбата възражения срещу приспадане на изплатените обезщетения
по споразумение от 26.07.2013 г. със застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“ на виновния за ПТП водач и по застраховка „трудова злополука“,
сключена с работодателя, от определеното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният
съд намира следното :
От доказателствата, приети пред СРС безспорно е установено,
че между „З.Б.в.и.г.“ АД (конституиран
като трето лице помагач на ответника) и пострадалия ищеца В.Н.В., във връзка с
обезщетяване на неимуществените вреди от процесното ПТП от 30.07.2010 г.,
причинено от водача, застрахован при дружеството, е сключена спогодба на
26.07.2013 г. Установява се и не е спорно, че по това споразумение, с преводно
нареждане от 13.08.2013 г., на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 40 000
лв. – за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от диафизарно счупване на двете кости на подбедрицата
и проведено оперативно лечение с метална остиосинтеза,
както и за настъпили усложнения от ограничения на движението в лявата глезенна става, установени с ЕР на ТЕЛК, в което е
определена 54 % намалена работоспособност и свързаните с тях имуществени вреди
в резултат от ПТП, включително такива за лихва за забава. В т. 3 от споразумението
ищецът е заявил, че с изплащането на обезщетение в размер на 40 000 лв. няма да
има повече претенции към застрахователя или към виновния водач за претърпените
от него вреди от ПТП.
Не е спорно и от справка от информационната система на
„ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД и преводно нареждане
от 05.12.2011 г. се установява, че ищецът е получил и обезщетение в размер на 3
192 лв. на основание задължителна застраховка „Трудова злополука“ между „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД и работодателя - „М.Д.“ ДЗЗД, по
Застрахователна полица № 255/14.08.2009 г. Обезщетението касае вредите от същата
трудова
злополука.
По
въпроса за съобразяване на изплатените обезщетения за идентични вреди при
определяне размера на обезщетението за трудовата злополука, настоящият състав
приема, че в чл. 200 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов
работник или служител вреди от трудова злополука
или професионално заболяване, като законът не се
интересува от причинителя или неговата вина. Същевременно законодателят не изключва обезщетяване
на тези вреди
по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са причинени
виновно от друго лице. При
няколко отговорни за вредите на
различни основания лица (причинител, работодател, застраховател), пострадалият може да избира срещу
кого да насочи
иска си за
обезвреда. Никое от посочените лица
не може да
се освободи от отговорност пред пострадалия преди осъждането на някое от
другите. Те могат да се
освободят от отговорност само чрез възражение за плащане, тъй
като само плащането погасява вземането на пострадалия.
Принципът
застъпен в закона и практиката на съдилищата е, че за едни и същи вреди пострадалият не може да
бъде обезщетен два пъти, защото би се получило неоснователно обогатяване.
Следователно, работодателят
може да бъде осъден за обезщетение само за вреди, за
които не е получено друго обезщетение от пострадалия.
(решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
ВКС е уеднаквил практиката си по
въпроса, че когато подлежащите на обезщетение
вреди черпят основанието си от един и същ
правопораждащ факт, пострадалият има право на
избор срещу кого да насочи
претенцията си. Когато работодателят е осъден да заплати
обезщетение
за вредите - пострадалият няма основание да търси
повторно обезщетение от застрахователя
и обратно. Това е така, защото и застрахователят
и работодателят имат спрямо увредения еднакво задължение за възстановяване на вредите. Крайният
извод на ВКС е, че работникът има право
да получи или застрахователната сума, или обезщетение
за причинените му имуществени и неимуществени вреди от работодателя.
В
случаите, в които от застрахователя на делинквента
(причинител на вредата) е заплатено обезщетение
за вреди, които се претендират
и в производството по чл. 200 КТ, то следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението, понеже плащането на
обезщетение на увреденото лице от кое да е от отговарящите за деликта лица, освобождава от
отговорност другите
лица, отговарящи за същата увреда.
(в този смисъл - решение № 29 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 1865/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Освен
изложеното, при преценка размера на дължимото обезщетение за вреди следва да се
съобрази и обстоятелството, че в ТР № 1/2016 от 30.01.2017 г. по тълк. дело
№ 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК се възприе становището, че при удовлетворяване на пострадалото
лице от застрахователя на виновното лице
(делинквент)
и изплащане на обезщетение
в пълен размер, претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. ЗЗД се смята за
удовлетворена. Същото становище е застъпено и в мотивите на т. 1 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК.
Според нея, когато обхватът и размерът на вредите
са едни и същи, те имат
обвързващо действие в материалноправно отношение, въпреки че отговорността на застрахователя и на делинквента произтичат от различни правоотношения,
същите са функционално свързани. (определение № 912 от 10.12.2019 г. по
гр. д. № 3253/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В заключение, ако пострадалият е получил обезщетение от застрахователя на прекия причинител на вредата, той не
може да получи
обезщетение за същите вреди и от своя работодател, предвид принципа за еднократност на обезщетенията (в този смисъл и разясненията
в т. 3 на ТР № 45/1990 г. на
ВКС, ОСГК).
Съгласно разясненията, дадени в
мотивите на ТР № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 1/16 г., увреденото лице може да получи обезщетение
само за вреди, които са останали неудовлетворени - т. е. вредите, които не са били предмет на споразумението
между страните от 26.07.2013 г. – т. е. за други по вид и/или новонастъпили вреди.
Като
съобрази посочената практика, настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС, че заплатените обезщетения за неимуществени вреди
от ПТП в размер на 40 000 лв. по извънсъдебната спогодба от 26.07.2013 г. със
застрахователя на делинквента по застраховката „Гражданска
отгворност“ – „ЗАД Б.ВИГ“ АД и в размер на 3 192 лв., на основание застраховка между „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД и „М.Д.“ ДЗЗД по задължителна
застраховка „Трудова злополука", следва да се съобразят при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ от процесната трудова злополука.
Понеже според въззивният състав справедливия размер на
обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука е
40 000 лв. следва, че изплатеното в негова полза обезщетение от
застрахователите в общ размер от 43 192 лв. покрива изцяло претенцията му
за неимуществени вреди.
Както беше отбелязано по - горе, по делото не са
ангажирани категорични доказателства, че претърпените
от ищеца увреждания в резултат от битовата злополука от 18.07.2012
г. (две години след трудовата
злополука) са в пряка причинна връзка с ПТП на 30.07.2010 г., при което е причинена трудовата злополука. Според
СМЕ такава връзка не е налице.
В заключение, въззивният състав споделя изводите на
СРС, че иска за заплащане на обезщетение в размер на 110 000 лв. - за
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на трудовата злополука от
30.07.2010 г., е недоказан и неоснователен. Решението,
с което е отхвърлен, е постановено при съобразяване на СРС с материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора, право на разноски за въззивната
инстанция има само ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото ответникът
не претендира разноски, според изричното изявление на представителя му в
съдебно заседание на 12.12.2019 г., такива не се
присъждат в негова полза.
В
полза на третото лице помагач В.З.М. съдът не присъжда разноски, при съобразяване забраната на
чл. 78, ал. 10 ГПК, според която третите
лица помагачи нямат право на разноски в производствата.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 431641/18.06.2018 г. на СРС, 74, с - в, по гр. д. № 44480/2013 г., с
което е отхвърлен иска по чл. 200 КТ, предявен от В.Н.В., ЕГН **********, с
адрес *** , чрез адв. Ч., срещу „М.И.В.Т.“
АД,Турция и АД „Д.И.С.В.Т.“ АД, Турция, в качеството им на съдружници
в „М.-Д.“ ДЗЗД, със съдебен адрес
*** офис 9, чрез адв. Г., за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв.,
претърпени в резултата на трудова злополука от 30.07.2010 г., ведно със
законната лихва от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица помагачи на
страната на ответника – „ЗАД Б.ВИГ" АД, ЕИК ******и В.З.М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.