Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. Сливен, 18.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 305/2022
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по
жалба подадена от А.С.А. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0306-000319/20.07.2022
г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с която на
основание чл. 171,
т. 1 б. "в" от ЗДвП е постановено
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
успешно полагане на проверочен изпит" на А.А..
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че е извършил нарушение
на ЗДвП, но същото било маловажно. Твърди, че не могъл да отговори на
поставените от контролния орган въпроси от притеснение, а не от незнание.
Счита, че органите на КАТ нямат правомощия да проверяват знанията му по ЗДвП.
Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание оспорващият не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. М. Д. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави искане съдът да отмени
процесната заповед. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно
заседание административният орган редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище от 30.09.2022 г. сочи, че заповедта е
законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът след като
прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната
проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване, поради което се преценя като процесуално допустима /
заповедта връчена на оспорващия на
21.07.2022г., а жалбата а е подадена пред Административен съд Сливен на
28.07.2022г./.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 20.07.2022 г. е
извършена проверка от служители на РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен на водач на
МПС А.С.А.. При проверката е установено, че лицето управлява лек автомобил Фолксваген
Пасат рег. № ******, с.на И.Й. А.в гр. Нова Загора по пл. “Търговски“, като не
съобразява движението си с пътен знак В2 “Забранено е влизането на ППС в двете
посоки“, а продължава движението си след него. На
въпрос дали знае за какво е спрян за проверка и каква забрана е нарушил,
водачът А. заявява, че знакът означава забрана за паркиране. Водачът бил
отведен в РУ Нова Загора и му бил зададен въпрос какво е значението на пътни
знаци В1, В2, В27,В28 и Г1, като същият отговаря, че не ги познава. За
извършените нарушения е съставен АУАН GA № 680800/20.07.2022 г./л.16/,
който водачът е отказал да подпише, като отказът е оформен с подписа на един
свидетел. Въз основа на така съставения акт е издадена процесната заповед №
22-0306-000319/20.07.2022г. /л.17/, с която на лицето е наложена ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до успешно
полагане на проверовъчен изпит на основание чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП. Със заповедта е
отнето СУМПС с № *********, издадено на 24.11.2017г. в Република Гърция.
По делото е приобщена
докладна записка № 306р-12813/25.07.2022г. от м. а. Н.М./л.21/, в която същият
посочва, че на 20.07.2022 около 7.10 ч. е спрял за проверка МПС Фолксваген
пасат, управляван от оспорващия, което с движението си нарушило забраната,
въведена с пътен знак В2 “Забранено е влизането на ППС в двете посоки“. Оспорващият
бил отведен в РУ Нова Загора където бил попитан за значението на пътни знаци В1,
В2, В27,В28 и Г1, като същият заявил, че не ни познава и не може да ги разчете.
Въз основа на
събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна.
При цялостната
проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146
и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е
издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на
ОДМВР – Сливен /л. 14/ и акт за встъпване /л.36/. Относно спазването на
установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от
закона форма, съгласно чл. 146,
т. 2 във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички
изисквания съгласно чл. 59,
ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал,
наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за
издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не
следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и
реквизитите по чл. 59,
ал. 2, т. 7 и т. 8 от
АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта
могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и
при наличие на посочване в заповедта на докладна записка рег. № 306р-12813/25.07.2022г.,
изготвена от м. а. Н.М., констатациите в същата, както и в АУАН, същите
несъмнено представляват мотиви на заповедта. Оспорената заповед съдържа
достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна
норма на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП, а именно: "
На въпрос отправен към водача дали знае за какво е спрян за проверка и каква
забрана е нарушил с оглед поставения знак В2, същият заявява, че знакът
означава забрана за паркиране. На е зададен въпрос какво е значението на пътни
знаци В1, В2, В27,В28 и Г1, като същият отговаря, че не ги познава".
При това положение
установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма
съгласно чл. 146,
т. 2, във вр. с чл. 59,
ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение
относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на
изискването на чл. 146,
т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а
единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна
преписка не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Видно от правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП временно е отнето
свидетелството за управление до успешно полагане на проверочен изпит. В
мотивите на обжалваната в настоящото производство заповед изрично се сочи в
какво конкретно се изразява "незнанието", а в АУАН, който както беше
посочено по-горе, е неразделна част от административната преписка, в който
смисъл и съгласно константната практика на съдилищата относно мотивите на
административния акт, които могат да се излагат и отделно в административната
преписка, са посочени конкретните административни нарушения, за които съдът
следва да прецени дали отговарят на изискването за "немаловажност" на
нарушението на правилата за движение.
Съгласно чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, спрямо водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до успешно полагане на проверочен изпит". Юридическите факти
включени в хипотезата на правната норма са два: немаловажно нарушение,
извършено поради незнание като изискването на закона е кумулативното им наличие.
Наведените в
съдебно заседание възражения относно валидността на СУМПС на лицето,
правомощията на служителите на ОД на МВР да ги отнемат и възможността им да
провеждат изпит по ЗДвП, съдът намира за неотносими
към правния спор. По делото е безспорно установена фактическата обстановка
относно извършената проверка, а именно нарушаването от страна на оспорващия А.
на забраната, въведена с пътен знак В 2,
забраняващ движението на ППС в двете посоки на движение. Спорът в случая се
изразява в това извършеното нарушение от незнание ли е и било ли е лицето неграмотно. По делото не са ангажирани каквито
и да е доказателства /диплом за завършено образование или удостоверение за
завършен клас на обучение/ от страна на оспорващия А. относно обстоятелството,
че същият е грамотен и познава ЗДвП, както и ППЗдвП.
От друга страна по делото са приети като доказателства съставения АУАН № GA №
680800/20.07.2022г., в който актосъставителят изрично
е посочил, че лицето е видимо неграмотно и не може да разпознае и посочи
значението на пътни знаци В1, В2, В27,В28 и Г1. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно съдът следва
да даде вяра на акта за нарушение и докладната записка на м. а. Н. М., като
приема за доказано по съответния ред, че лицето е било неграмотно и е извършило
административните нарушения поради незнание.
Въпросът може ли
или не едно лице, което притежава СУ на МПС издадено в друга държава да се
явява на проверовъчен изпит не е предмет на делото.
Предметът на настоящия спор е очертан по-горе от съда и той се свежда до
извършването на административното нарушение, описано в АУАН и заповедта за
прилагане на ПАМ и правилното прилагане на съответната мярка.
Както бе посочено
по-горе елементите от фактическия състав на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП са извършване на
нарушение на правилата за движение, същото да е от незнание и да е немаловажно.
Въз основа на гореизложеното съдът намира първият и вторият елемент от
фактическия състав за доказани. Налице е извършване на административно нарушение,
което не е маловажно, съгласно приобщените по делото писмени доказателства.
Незнанието на закона не освобождава от отговорност като същото
"незнание" след като бъде надлежно установено е основание на лицето
да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание водачът
да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с
оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците
в движението и предотвратяване на и без това зачестилите ПТП с човешки жертви.
Следва да се
отбележи, че актосъставителя М. е упълномощено лице
по см. на чл. 165,
ал. 1 от ЗДвП, което има право да контролира спазването на
правилата за движение от всички участници в движението съгласно т. 1,
чл. 165,
ал. 1 от ЗДвП. Това негово правомощие неминуемо изисква преценка
и за знанието на правилата за движение от проверяваните водачи на МПС.
Установена е и
другата предпоставка за приложение на процесната ПАМ, а именно незнание
значението на пътните знаци. Контролните органи са задали въпроси на оспорващия
за значението на пътни знаци В1, В2, В27, В 28 и Г1, като същият е заявил, че
не ги познава. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165,
ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на
правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член.
Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието
на правилата за движение, тъй като последните в много от случаите са обозначени
символно както е в случая. Като констатират извършване на нарушение контролните
органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване
на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165,
ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. ( в този
смисъл Решение № 9663 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2011 г., VII
о., )
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява материалноправната
предпоставка за издаването на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1 б. в от ЗДвП. В този смисъл оспорената
заповед е издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Съдът констатира и
наличието на последната предпоставка на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП "немаловажно
нарушение" като намира, че констатираното в АУАН административно нарушение
на 6 т. 1
от ЗДвП не е маловажно по аргумент от § 6, т. 32
от ДР на ЗДвП. Това нарушение в определени случаи може да
допринесе до причиняване на ПТП.
Видно от всички
събрани по делото се установява фактическия състав на чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП, поради което
наложената ПАМ е законосъобразна. В същия смисъл е Решение № 15911 от
21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14548/2016 г., VII отделение.
Съдът служебно
констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146,
т. 5 от АПК като ПАМ е наложена с цел да се осигури
безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения, за които на жалбоподателя е съставен АУАН.
С оглед съображенията
изложени по-горе съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0306-000319/20.07.2022
г. по чл. 171,
т. 1, б. "в" от ЗДвП на Началник
сектор към ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора е законосъобразна, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски за неоснователно.
На основание гореизложеното
и чл. 172,
ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.С.А. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0306-000319/20.07.2022 г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с която на
основание чл. 171,
т. 1 б. "в" от ЗДвП е постановено
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
успешно полагане на проверочен изпит" на А.А.,
като неоснователна.
На основание чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: