РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ловеч, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310102127 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. С., с адрес: гр.
Ловеч, ************* чрез адв. И.Р. Х., със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.“Тодор
Кирков“№1, комплекс „Драката“, вх.Б, ет.1, ап.4 против „ДИДО 2015“ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Лоовеч, ж.к.“Младост“, бл.325, вх.Б, ет.8, ап.23, представлявано от
Д. И. И. – управител.
Ищецът излага в ИМ, че е работел при ответника „Дидо 2015“ООД на длъжност
„Охранител“, с място на работа ОУ“Христо Никифоров“ в гр. Ловеч и добросъвестно е
изпълнявал задълженията си по сключения между тях трудов договор № 17/14.09.2020 г.
Посочва, че трудовият договор е сключен с максималния 6 – месечен изпитателен срок,
който е изтекъл на 14.03.2021 г. и през този дълъг период работодателят е установил
възможността за изпълнение на работата от служителя си. Трудовият договор е бил
продължен като такъв с неопределен срок на основание чл.71, ал.2 от КТ след изтичане на
първоначалния изпитателен срок.
Твърди се, че впоследствие на 15.09.2021 г. на ищеца е връчена Заповед №
18/15.09.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.12 от КТ, считано от 16.09.2021 г., като причина в заповедта за прекратяване на трудовия
договор е посочено:при обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовите
си задължения. Предизвестие от ответника на посоченото основание за прекратяване на
1
трудовото правоотношение не е връчвано на ищеца и не му е изплатено.
Твърди се, че от датата на прекратяване на трудовия му договор, ищецът е останал и
без работа, което удостоверява с регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ – гр. Ловеч, с дата на регистрация 17.09.2021 г. и трудова книжка, като за
периода от 16.09.2021 г. до 16.03.2022 г., през който е останал без работа, претендира и
обезщетение в размер на 2900 лв.
Ищецът счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно поради
следните причини: от постъпването си на работа до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е изпълнявал добросъвестно всички свои задължения и не е бил
дисциплинарно наказван. Заповедта за прекратяване на ТПО е напълно формална и
немотивирана. В Заповедта не са посочени признаците на основанието по чл.328, ал.1, т.12
от КТ, за това какво е естеството на причината, изтъквана като обективна невъзможност. Не
са посочени обстоятелства, които да причинят невъзможност за изпълнение на трудовия
договор от служителя и да изпълнят състава на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ,
довела до прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Твърди се, че
ищецът е поставен в положението на процесуална изненада, тъй като не му е известно
срещу какво да се брани и да организира защитата си. Наведени са правни доводи, че
хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на която се е позовал работодателят, предпоставя и
задължението му да мотивира заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти,
които осъществяват основанието за уволнение. Същият следва да посочи и доведе до
знанието на работника причините, които са в причинна връзка с неизпълнението или
невъзможността за изпълнение на трудовите задължения на работника. Твърди се, че
работодателят не е спазил изискванията на закона относно формата на извършване на
уволнението, като в оспорената заповед за прекратяване на ТПО не се съдържа
конкретизация на твърдяната от работодателя обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията по трудовия договор, поради което уволнението се явява формално и
незаконосъобразно. При липса на изложени мотиви относно конкретни факти и
обстоятелства, в които намира проявление посоченото основание, счита, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор се явява немотивирана, поради което е и
незаконосъобразно. Позовава се на практиката на ВКС.
Ищецът излага, че съгласно чл.220, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО от
работодателя без предизвестие същият дължи обезщетение в размер на брутното
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Наред с
това, при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, с
предизвестие от работодателя, каквото в настоящия случай не е било спазено,ответникът му
дължи сумата от 650.00 лв, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазено предизвестие, съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ.
Ищецът заявява, че този иск предявява при условията на евентуалност, в случай, че съдът
прецени, че уволнението е извършено законно.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да
2
признае за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 18/15.09.2021 г. на
работодателя „ДИДО 2015“ООД и да отмени същата, както и да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 16.09.2021 г. до 16.03.2022 г. в
размер на сумата от 3900 лв, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. При
евентуалност, в случай, че съдът счете оспорената заповед за законосъобразна, моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650.00 лв, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазено предизвестие,
съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на ИМ. Счита предявените от ищеца искове за допустими, доколкото исковата
молба е депозирана в предвидените от КТ срокове, но по същество оспорва същите като
неоснователни. Излага подробни аргументи. По подробно изложени в отговора съображения
счита, че извършеното от работодателя прекратяване на ТПО е законосъобразно. Същото
отговаря на изискванията на закона, извършено е от компетентен орган в изискуемата
форма при спазване на съответните процедурни правила. Оспорва като неоснователен иска
по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, като счита, че в случая не е налице нито една от
предпоставките включени във фактическия състав на правото на обезщетение, за да
възникне то в правната сфера на ищеца. Застъпва становище, че поведението на ищеца след
прекратяване на ТПО е насочено изцяло към това да придобие неследваща му се
имуществена облага и всъщност искът за установяване на уволнението му за незаконно е
предявен с единствената цел да обслужи кумулативно предявения акцесорен иск по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ. В случай, че съдът отхвърли предявените главни искове и
настъпи вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален такъв,
ответникът заявява, че признава иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 650,00 лв., но дружеството не е станало
повод за завеждането му. Счита, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК не следва да се
присъждат разноски на ищеца.
В с.з.ищецът М. С. С. се представлява от договорно упълномощен процесуален
представител- адв. И.Х. от АК-Ловеч. Поддържа иска, като подробни фактически и правни
доводи са изложени в писмени бележки.
Ответникът „ДИДО 2015“ООД се представлява от управителя Д. И. и представител
по пълномощие - адв. Е. Б.. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове и моли като такива да бъдат отхвърлени. Подробни съображения са
развити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
По делото не е спорно, че за периода 14.09.2020 г. – 15.09.2021 г. между страните са
съществували трудово-правни отношения, като ищецът М. С. С. е бил назначен да
изпълнява в „Дидо 2015“ООД длъжността „Охранител“, НКПД 54141007, в място на работа
ОУ“Христо Никифоров“ в гр. Ловеч, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 610.00лв. Договорът е сключен със срок за изпитване в полза на до 6 месеца, съгласно
чл.70, ал.1, т.1 от КТ. Страните не спорят, че до изтичане на срока за изпитване /14.03.2021
г./трудовият договор не е бил прекратен, поради което се смята за окончателно сключен.
Не се спори, че с Допълнително споразумение към трудовия договор с дата
28.01.2021 г.основното трудово възнаграждение на ищеца е било изменено от 610.00 лв. на
650.00лв.
Установява се, че на 15.09.2020 г., т.е. в началото на учебната 2020/2021 г. е сключен
Договор за охрана, между ОУ“Христо Никифоров“ – Ловеч и „Дидо 2015“ООД, по силата
на който „Дидо 2015“ООД в качеството му на изпълнител е приел да извършва срещу
заплащане невъоръжена охрана на учениците в училището. Съгласно чл.13 от договора,
същият влиза в сила от 15.09.2020 г. и е за срок до 15.06.2021 г. за учебната 2020/2021 г.
Уговорено е, че срокът се счита за продължен и за следващата учебна година, ако до един
месец преди изтичане на първоначално уговорения срок или продължението му, една от
страните не уведоми писмено другата, че не желае продължаване на действието му.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства договорът да е валидно прекратен, при
уговорените условия при сключването му, то в случая следва да се приеме, че договорът е
продължил да обвързва страните и през следващата учебна 2021/2022 г.
От представените от ответника с отговора писмени доказателства е видно, че от края
на учебната 2020/2021 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск, както и отпуск за временна
неработоспособност, както следва: въз основа на молба за неплатен отпуск е ползвал такъв
за периода от 29.06.2021 г. – 30.06.2021 г., разрешена му със Заповед №13 от 29.06.2021 г, за
периода от 01.07.2021 г. – 02.07.2021 г., разрешена му със Заповед № 14 от 01.07.2021 г.
периода от 05.07.2021 г. – 18.07.2021 г.Установява се, че за периода от 05.07.2021 г. до
18.07.2021 г. ищецът е представил болничен лист № Е2020 0376875 от 05.07.2021, като след
изтичането му съгласно Заповед № 15 от 16.07.2021 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск за
периода от 19.07.2021 г. до 29.07.2021 г. въз основа на подадена от него молба за неплатен
отпуск. За периода от 30.07.2021 г. до 12.08.2021 г. ищецът е представил болничен лист №
Е20200376880, а за периода от 13.08.2021 г. до31.08.2021 г. отново е подал молба за
ползване на неплатен отпуск, който му е разрешен със Заповед № 16 от 16.08.2021 г.
С атакуваната Заповед № 18/15.09.2021 г. трудовото правоотношение с ищеца М. С.
С. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Текстово причините за прекратяване
на трудовия договор работодателят е формулирал чрез пренасяне на основния текста от
закона – „обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовите си
задължения”, като не са изложени конкретните фактически основания, довели до
прекратяване трудовото правоотношение.
Страните не спорят, че работодателят не е връчвал на ищеца М.С. предизвестие за
4
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, като не е спорно
също, че на ищеца не е начислено и заплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестието, съгласно чл.220, ал.1 от КТ. Този факт е констатиран и при извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда„ – Ловеч, което се установява от представения
Протокол за извършена проверка № ПР2135568 от 08.11.2021 г., изготвен от ДИТ – Ловеч.
От показанията на разпитания свидетел: В. Д. се установява, че е обслужващ
счетоводител на ответното дружество „Дидо 2015“ООД – Ловеч, като дейността си
извършва чрез фирма за счетоводни услуги „Консулт Дочева“ЕООД. Заявява, че лично не
познава ищеца, но знае, че е работел като охранител в обект на ответника. – ОУ „Христо
Никифоров“ – гр. Ловеч от 15.09.2020 г. Излага, че доколкото има информация, договорът с
училището приключил през м.март 2021 г, но по молба на г-н С. той продължил да работи в
дружеството, като целта била да навърши една година стаж, за да може да получава
обезщетение от Бюрото по труда. Започнал да представя болнични листи или подавал молби
за ползване на неплатен отпуск. Свидетелката твърди, че ищецът е бил наясно, че след
изтичането на една година трудовото правоотношение ще бъде прекратено.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
размерът на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение е 608.64 лв. и е
за м.юни 2021 г., в т.ч. основна заплата – 590.01 лв. и 17.73 лв. за придобит трудов
стаж.Работните дни през м.юни са били 22, а работните дни на ищеца са 20 дни, тъй като
има 2 дни неплатен отпуск. Съгласно заключението, размерът на претендираното
обезщетение по чл.225 от КТ за 6 месеца, както и във вариант от уволнението до датата на
съдебното заседание (07.01.2022 г) следва да бъде: за 6 месеца /за пълен месец/ - 4 017.00 лв.,
а за периода от датата на прекратяване на ТПО до датата на с.з. 07.01.2022 г. следва да бъде
2 495.39 лв. Вещото лице е установило, че среднодневното брутно трудово възнаграждение
се равнява на сумата от 30,43 лв. Видно от заключението, размерът на обезщетението, което
ищеца следва да получи по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, е в размер на
едномесечно брутно трудово възнаграждение или в случая 669.50 лв. Експертизата е
установила, че във ведомостта за заплати на „Дидо 2015“ООД за м.11.2021 г. по чл.220, ал.1
от КТ е начислена сумата от 650.00 лв. / без добавката за придобит трудов стаж – 19,50 лв./.
Същата не е изплатено на ищеца към момента на изготвяне на експертизата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва издадената заповед за уволнение,
като твърди,че същата е незаконосъобразна.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху
работодателя,който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение.
След съвкупна преценка на приобщения към делото доказателствен материал , съдът
намира предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен, като счита, че
работодателят–ответник, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е провел
5
успешно доказване, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Уволнението
на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ изисква работодателят да установи, че кумулативно са
налице няколко предпоставки: настъпила след сключване на трудовото правоотношение
невъзможност на работника за изпълнение на работата, както и че тази невъзможност по
характер е обективна и не е настъпила по волята на страните по трудовия договор.
Хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на която се е позовал работодателят,
регламентира безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор –обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Обективната невъзможност може да идва
както от работника, така и от работодателя, като в настоящия случай при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят се е позовал на обективна невъзможност на
работника. Именно обективният характер на същото предпоставя и задължението на
работодателя да мотивира заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти, които
осъществяват основанието за уволнение. Същият следва да посочи и доведе до знанието на
работника в какво се изразяват причините, които се явяват външни, непреодолими и
независещи от волята на страните по договора и са в причинна връзка с неизпълнението или
невъзможността за изпълнение на трудовите задължения на работника. Трайната съдебна
практика приема, че в тежест на работодателят е да докаже, че при създадена нова
обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по независещи
от работника фактори. / в този смисъл Решение №218/17.03.2010 г. по гр.д.№ 984/2009 г. на
ІІІ г.о. на ВКС/.
В настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в издадената Заповед за прекратяване на ТПО № 18/15.09.2021 г.
работодателят не е изложил конкретни факти и обстоятелства, обуславящи обективната
невъзможност на ищеца да изпълнява трудовите си задължения. Посочено единствено
цифровото основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на което трудовият договор следва да бъде
прекратен и като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – „обективна
невъзможност на работника за изпълнение на трудовите си задължения”, т.е. използвана е
общата формулировка текста на т.12, дадена от законодателя при изброяване на случаите, в
които работодателят може да прекрати ТПО с предизвестие. Тъй като разпоредбата на т.12
е бланкетна, е наложително във всички случаи същата да бъде мотивирана. Съдебната
практика е трайна и непротиворечива, че липсата на каквито и да било изложени мотиви в
заповедта е съществен нейн порок, водещ до нарушаване на законните права и интереси на
уволнения служител. В тази връзка съдът приема за основателно и почиващо на
доказателствата по делото твърдението на ищеца, че поради немотивираност на процесната
заповед, същата не съдържа яснота относно причините и основанието за неговото
уволнение, с оглед на което е поставен в положение на процесуална изненада. При така
изложените обстоятелства съдът намира, че работодателят не е спазил изискванията на
закона относно формата на извършване на уволнението и доколкото в оспорената заповед за
прекратяване на ТПО не се съдържа конкретизация на твърдяната от работодателя
обективна невъзможност на работника за изпълнение на задълженията по трудовия договор,
6
уволнението се явява формално незаконосъобразно. При извършване на контрол за
законосъобразност съдът следва да провери визираната в заповедта обективна
невъзможност, като преценката за законност се извършва в рамките на изложените в
заповедта фактически основания. В случая, при липсата на изложени мотиви относно
конкретни факти и обстоятелства, в които намира проявление посоченото безвиновно
основание, идващо от работника, съдът е лишен от възможност да извърши проверка за
тяхното действително наличие, а работникът не е в състояние да организира ефективно
своята защита. Едва с писмения отговор, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът за първи път е въвел твърдения относно конкретните причини, довели до
уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ от длъжността „ охранител” –
отпадане на необходимостта от охрана на обекта ОУ“Христо Никифоров“ вследствие на
обявената епидемичната обстановка и провеждане на учебните занятия в електронна форма,
т.нар. дистанционно обучение. Тук следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията на
работодателя, че по съгласие на двете страни договорът за охрана е бил прекратен за
учебната 2021/2022 г. по делото не са ангажирани доказателства, с оглед на което този факт
съдът намира за недоказан.
Извън формалната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО съдът
намира, че въведените в хода на процеса факти и обстоятелства, касаещи отпадане
необходимостта от охрана на училището и липсата на работно място за работник на
длъжност „охранител“ в случая не покрива признаците на обективната невъзможност на
работника за изпълнение на трудовия договор и не могат да бъдат отнесени към
основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Това основание за прекратяване на
ТПО се явява самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на
трудовия договор, като намира приложение в случаите на настъпила обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор извън онези, които са специално уредени
в КТ. Следователно, същото следва да е възникнало по причина различна от вече уредените.
В настоящия случай, събраните по делото доказателства насочват към приложението на
друго основание за прекратяване на ТПО с ищеца – тези по чл.328, ал.1 , т.2–т.4 от КТ.
Всяко едно от посочените се явява самостоятелно основание за прекратяване на ТПО и при
наличие на предпоставките за тяхното приложение за работодателя не съществува
възможност за уволни работника или служителя на друго основание, в случая по чл.328,
ал.1, т.12 КТ, която разпоредба се отнася за специфични случаи, при които трудовите
задължения не могат да се изпълняват по обективни причини, независещи от волята на
работника или работодателя.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че към момента на извършване на
уволнението на ищеца основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните по делото – обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовите
задължения, реално не е било налице по отношение на ищеца С.. По тези съображения,
съдът счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява немотивирана и
неподкрепена с изискуемите от закона доказателства, обосноваващи по безспорен начин
7
наличието на предпоставките, визирани в чл.328, ал.1, т.12 от КТ,поради което същата се
явява незаконосъобразна. Поради това, съдът намира, че уволнението на М. С. С.
извършено със Заповед № 18/15.09.2021 г. на Управителя на „Дидо 2015“ООД се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл, предявеният от М.С. иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като посочената по-горе заповед бъде отменена.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,ал.1 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от
КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки. На първо място,
уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ
място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето
място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
В конкретния случай,уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено.
Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца е да докаже претенцията си, като
установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без
работа е съществен елемент от фактическия състав, който в случая се явява доказан от
представените по делото писмени доказателства: копие о трудова книжка, регистрационна
карта № 10031062 на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Ловеч, с дата на
регистрация 17.09.2021 г., служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. № 60-04-06-
504/10.01.2022 г, служебна бележка на Агенция по заетостта с изх. № 60-04-06-
2043/27.01.2022 г. и Удостоверение с изх. № 11019220039484/27.01.2022 г. от ТД на НАП,
офис Ловеч. Посочените по-горе писмени доказателства по безспорен начин установяват, че
към датата на заседанието по същество ищецът е регистриран като безработен и не полага
труд по трудово правоотношение при друг работодател.
Съдът констатира, че към датата на съдебното заседание по същество /28.01.2022 г./ 6
–месечният срок по чл.225, ал.1 от КТ не е изтекъл.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера
на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който
същият е останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ ,
изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, получено за месеца,
предхождащ месеца на уволнението.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение,
че размерът на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение е 608.64 лв.
8
и е за м. юни 2021 г, в т.ч. 590.91лв.основна заплата и 17.73 лв. за придобит трудов стаж..
Съгласно заключението, размерът на претендираното обезщетение по чл.225 от КТ за 6
месеца следва да бъде 4 017.00лв. Експертизата е установила, че среднодневното брутно
трудово възнаграждение се равнява на сумата от 30.43 лв. За периода от 16.09.2021 г. до
28.01.2022 г. / датата на с.з./ дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се изчислява на
сумата от 2921,40 лв. Съдът намира, че предявеният иск ще следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер, след изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 т ГПК, допуснато в
последното съдебно заседание. Сумата по главницата от 2921,40 лв. ще следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от 15.11.2021 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на процеса по главния иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът не дължи
произнасяне по евентуалния иск с основание чл.220, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от
669.50лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазено предизвестие.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е включен
адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лв. Сумата е заплатена в брой на адв. Х. при
сключването на Договор за правна защита и съдействие с дата 15.11.2021 г.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от
ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнаграждението за отмяна на уволнение (чл. 344, ал.1, т.1 КТ) или възстановяване на
работа (чл. 344, ал.1, т.2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по малко от
размера на минималната работна заплата. С оглед на горното съдът намира, че в случая за
предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ правилото за определяне на възнаграждение
съобразен с минималната работна заплата е неприложимо, доколкото този иск не е предявен
самостоятелно. Тъй като искът е предявен заедно с друг оценяем иск, по отношение на
дължимото възнаграждение следва да бъде приложено общото правило на разпоредбата -
чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което следва да се определи възнаграждение за неоценяемия иск в размер на 300 лв.
Оценяемият иск по чл.225, ал.1 от КТ първоначално е предявен за сумата от 3900.00лв., като
след допуснато изменение в неговия размер по реда на чл.214 от ГПК този иск се счита
предявен за сумата от 2921.40 лв.
Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с
десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер. Поради това при
пълното уважаване на намалените по реда на чл. 214 ГПК искове в полза на ищеца следва
9
да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер
на исковете. В случая дължимия адвокатски хонорар следва да се определи по правилото на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата - 300.00лв. + 7% за горницата над 1000 лв. и с оглед уважения
размер на исковата претенция – 2921.40 лв. възнаграждението се изчислява на сумата от
434.50 лв./300 + 134,50 = 434,50 /.
Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за оценяемия и
неоценяемия иск в общ размер на 734.50лв.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху
всеки един от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -чл.1 и чл.3 от нея или сума в
общ размер на 146.85 лв., както и 180.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за
изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М.
С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, *************, извършено със Заповед №
18/15.09.2021 г. на Управителя на „ДИДО 2015“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.“Младост, бл.325, вх.Б, ет.8, ап.23 и ОТМЕНЯ
посочената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношения с ищеца.
ОСЪЖДА,на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ, „ДИДО 2015“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.“Младост, бл.325, вх.Б, ет.8,
ап.23, представлявано от Д. И. И. – управител ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ловеч, ************* обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 16.09.2021 г. до 28.01.2022 г. в размер на сумата от 2921,40 лв./ две хиляди
деветстотин двадесет и един лева и 40ст/, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на подаване на исковата молба / 15.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ДИДО 2015“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.“Младост, бл.325, вх.Б, ет.8, ап.23,
представлявано от Д. И. И. – управител ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ловеч, *************, сумата от 734.50лв. / седемстотин тридесет и четири
лева и 50ст/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ДИДО 2015“ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.“Младост, бл.325, вх.Б, ет.8, ап.23,
представлявано от Д. И. И. – управител ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 146.85 лв./сто четиридесет и шест
лева и 85ст/, както и сумата от 180.00 /сто и осемдесет/лв. за изплатения от бюджета на
10
съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11