МОТИВИ
към присъда № 199 от 30.10.2018 година по НОХД №332/2018 г. по описа на Районен съд -
Р.
Р.п. *** е повдигнала обвинение
срещу В.Г.П.,
с постоянен адрес *** и адрес за призоваване: село Студена, общ.Перник,
ул."Капитан Петко Войвода" №23, с ЕГН:********** за това, че на неустановена дата през лятото на 2017г. в село
Блатешница, общ.Земен, на пътя за мах."Шангалица", противозаконно отнел чужда движима вещ, а
именно бронзова възпоменателна плоча с
размери 25/25 см. с барелеф на орел, изписани имена
„Антон Манчев" и години на раждане и смърт, закрепена на естествен камък
край пътя за мах. "Шангалица
", с.Блатешница, поставена през 1987 година, на стойност 1500.00
лева , представляващи 3.26 пъти МРЗ за страната към
момента на извършване на деянието, от владението на А.А.А.,
с ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои- престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Представителят на РП – Радомир поддържа обвинението така
както е повдигнато. Счита, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин. Предлага на съда да признае
подсъдимия П. за виновен по същото като му наложи наказание осем месеца „лишаване
от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване на наказанието” и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият П. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На
основание чл.372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва това самопризнание
при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума моли за по-ниско наказание поддържа
изложеното от защитника си.
Адвокат-защитника на подсъдимия
адв.Л. от ПАК пледира на подзащитиния
й с оглед семейното му положение да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за извършеното от него инкриминираното
деяние по чл.194, ал.1 от НК, като съда
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно защитата пледира съда да приложи най-ниския
размер на наказанието „лишаване от свобода „ на П., а именно три месеца и моли
съда да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК
Радомирският районен съд като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал.
3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия
В.Г.П., подкрепено от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, а именно – протоколите за разпит
на свидетелите А.А., Васил Стоименов, Станимир
Кирилов и Бистра Велинова, както и съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Емил Здравков , и Справка за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
Свидетелката
А.А. притежава
наследствен имот- къща в с.Блатешница, махала „Шангалица",
общ.Земен, в която живеели родителите й преди смъртта си. Същата перодично посещавала наследствения си имот.
През 1986 година бащата на св.А.
– А. Г. М. починал по пътя към дома си в посока мах."Шангалица" и на
мястото, където починал близките му поставили възпоменателна плоча. Същата била
изработена от бронз с размери 25/25 см, с барелеф на
орел и изписани имената на бащата на свидетелката – А. М., годината на
раждането му – 1922г. и годината на
смъртта му – 1986г. Плочата била закрепена на естествен камък край пътя на
мястото на злополуката в местността „Шангалица".
На 13.11.2017 година отивайки да
посети наследствения си имот св.А. установила,
че възпоменателната плоча липсвала.
Разговаряла за това с кмета на с.Блатешница – Т. И. и от него получила
информация, че дървосекачи, работещи към фирма за дърводобив са най-вероятните
извършители на кражбата.
В хода на досъдебното производство
са разпитани свидетелите С. П. К. и В. А.
С., като от показанията им се установява, че през лятото на 2017 година са работили временно в
дърводобива като дървосекачи на обекти в с.Блатешница, общ.Земен. И двамата
свидетели заявяват, че не си спомнят
точната дата, слизайки пеша от гората, от сечището по пътя, заедно с подсъдимия
П. видели отстрани на пътеката паметна плоча от месинг или бронз, като на нея
били изписани имена и години - година на раждане и годината, когато човека в чиято памет е поставена е починал. Същата била с размери около 25/30 см. като на нея
имало и изображение на орел. Плочата била монтирана на скала, край пътя. Свидетелите
сочат, че подсъдимият П. се спрял пред плочата, извадил от раницата си ключа за
машинката /за рязане на дърва/ и отишъл при плочата като започнал да дълбае в
скалата, тъй като искал да я извади Двамата свидетели К. и С. се опитали да го
възпрат, но той не ги послушал и те
продължили надолу по пътя. Подсъдимият П. дошъл малко след тях, след около десетина
минути като им показал плочата, която бил сложил в раницата си.
Свидетелите твърдят, че В. е отнесъл
плочата със себе си и след този случай не са го
виждали повече, тъй като не е ходил на работа, но предполагат, че я е
взел, за да я издаде на вторични суровини.
Изложената
от свидетелите К. и С. фактическа обстановка
се потвърждава и от показанията на свидетелката Б.М. В., която при разпита си на досъдебното
производство е заявила, че след 20
септември 2017г. съпруга й –подсъдимият В. П. се прибрал късно от работа / работел в
дърводобива като дървосекач по това време/ и
от раницата си извадил плоча, с квадратна форма с размери около 30/30 см. и
доста тежка като В. й казал да я издаде, че са се разбрали с колегата му
Станимир да я чака пред пункта на „М." и като вземе парите от плочата да
ги раздели на половина. Св.В. заявява, че на другия ден е издала
плочата на вторични суровини и
взела 45 лева, като 25 от тях
дала на М./С./, а другите 20 останали за тях.
От
направената очна ставка между свидетелите В. и К. на досъдебното производство
се установява, че същият изцяло отрича да е получавал сума от издадената на
вторични суровини плоча и да се е срещал насаме със св.В. в тази връзка.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на в.лице
Е.З., стойността на противозаконно отнетата вещ
от подсъдимия П. е на стойност 1 500 лева, което представлява 3,26
пъти МРЗ, установени за страната към
момента на извършване на деянието.
Видно от изготвената и приложена Справка за съдимост на П. същият е
осъждан неколкократно
за извършени инкриминирани деяния по чл.194 и чл.195 от НК като е изтърпявал и наказание “лишаване от свобода” в пенитенциарните институции в страната.Т.е. Подсъдимият В.П.
е лице с утвърдени престъпни навици.
Съдът
намира, че горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства и приобщената съдебно-оценителна експертиза. От тях точно
и категорично се доказват всички факти от значение за правилното решаване на
делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за наказателната отговорност на дееца. Посочените доказателства в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав на съда с оглед
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие с протоколно
определение в с.з. на 30.10.2018г. след като установи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и предвид разпоредбата на чл.373, ал.4, вр. чл.371,
т.2 от НПК призна подсъдимия В.Г.П. за
виновен в това, че на неустановена
дата през лятото на 2017г. в село Блатешница, общ.Земен, на пътя за мах."Шангалица",
противозаконно отнел чужда движима вещ, а именно бронзова възпоменателна плоча с размери 25/25
см. с барелеф на орел, изписани имена „Антон Манчев" и години на раждане и
смърт, закрепена на естествен камък край пътя за мах.
"Шангалица ", с.Блатешница поставена през
1987 година, на стойност 1500.00
лева , представляващи 3.26 пъти МРЗ за страната към
момента на извършване на деянието от владението на А.А.А.,
с ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, поради което на основание чл.194, ал.1 от НК , вр.чл.373,
ал.2 от НПК, му наложи наказание шест месеца
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното му наказание с една
трета, а именно „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи „общ“ режим“ на изтърпяване
на наказанието от П..
От
субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Същият е искал
настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието си.
От
обективна страна престъпното деяние е извършено
чрез действие отнемане на чуждо имущество.
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК,
законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. В настоящият
случай при индивидуализация на наказанието съдът съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства като констатира, че не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, за да
могат да обосноват прилагането на чл. 55 от НК, особено предвид съдебното
минало на подсъдимия П.. Същият е осъждан неколкократно
за престъпни деяния по чл.195, и чл.194 от НК като е изтърпявал и ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Обстоятелството, че П. към настоящият момент очаква дете, в какъвто смисъл са
доводите на защитата не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство с
оглед определяне вида и размера на наказанието за извършеното от П. деяние.
Предвид гореизложеното съдът прие, че за
постигане целите по чл. 36, ал.1 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца,
както и за осъществяване на личната и генералната превенция в конкретния случай
с оглед обстоятелството, че П. е лице с утвърдени престъпни навици справедливо
се явява наказанието от шест месеца
„лишаване от свобода“. Делото е разгледано при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, на основание чл.373, ал. 2 от НПК, поради което съдът приложи
императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и намали така определеното
наказание на подсъдимия В.Г.П. с една
трета, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС съдът определи „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД на МВР – Перник направените
на досъдебното производство разноски в размер на 82,11 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: