НОХД № 2726/09 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите Х.Н.М. и Р.К. *** ,
за
престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.2 ал.1 от НК, а
именно за това, че на
15.03.2007г. в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, пред Т.Д. –
нотариус рег. №422 с район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно са се
ползвали, от неистински официален документ - договор за продажба на недвижим
имот вх.№3481/29.02.1999г., акт. №54, том 4,
като от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Обвинението е против Н.Х.М. ***, за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2, във вр. с ал.1 и във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че през периода от 22.05.2009г. до 12.06.2009г., в
гр.Пазарджик, при условията на продължаване престъпление пред Л.М. *** и пред Е.М.
– нотариус рег. №060 с район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно се
е ползвал, от неистински официален документ - договор за продажба на недвижим имот вх. №461/19.02.1999г., акт. №
34, том 2, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност по деяния както следва:
- на
22.05.2009г. в гр.Пазарджик, пред Л.М. – гл.специалист в Служба геодезия
кадастър и картография (СГКК) гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвал, от
неистински официален документ - договор за продажба на недвижим имот вх. №461/19.02.1999г., акт. №
34, том 2, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност
- на 12.06.2009г. в
гр.Пазарджик, пред Е.М. – нотариус рег. №060 с район на действие Пазарджишки
районен съд, съзнателно се е ползвал, от неистински официален документ -
договор за продажба на недвижим имот вх.
№461/19.02.1999г., акт. № 34, том 2, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Производството пред Районен
съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХVІІ от НПК.
В съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и
със защитник. Признават се за виновни, признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и не желаят да се събират доказателства за тези
факти.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвиненията и пледира за осъдителна присъда с
приложението на чл.78а ал.1 от НК за Х. и Р. М, както и за приложението на
чл.55 от НК за Н.М..
Районният
съд
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 12.06.2009г. подс.Н.М., в качеството си на продавач и неговият син - А.М., като купувач, се явили в кантората на нотариус – св. Е.М. *** за изповядване на сделка –
продажба на недвижим имот -
апартамент находящ се в гр.Пазарджик на ул.„П Б”№4, ет.5, ап.18. В уверение на
това, че подс.Н.М. е собственик на имота, същият
представил пред нотариуса нотариално заверено
ксерокопие на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 16.01.1999г.
между А А – Областен управител на обл.Пловдив и самия него с вх.№461/19.02.1999г. по описа на Служба по вписванията
при Районен съд гр.Пазарджик. Нотариусът оформила
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, след което го изпратила на съдия по вписванията при Районен съд
гр.Пазарджик, ведно с окомплектованите документи за продажбата на имота.
По-късно същия ден, съдията по вписвания Милева се
обадила на нотариус М. и й съобщила, че има проблем със сделката и поискала
горепосоченият договор да й бъде предоставен в съда.
В
хода на разследването било установено, че в
Районен съд гр.Пазарджик било разгледано НОХД №537/08г. с подсъдим - Р.М., което
приключило със съдебно одобрено споразумение
№54/07.04.2008г., по силата на което подсъдимата била призната за виновна и осъдена
за извършено престъпление по чл.311 ал.І от НК. Било установено, че към
доказателствения материал по горното дело било
приобщено копие от договор за продажба на недвижим имот – апартамент находящ се
в гр.Пазарджик, ул.„Д П”№6, ет.1, ап.3, с вх.№3481/29.12.1999г. по описа на
Служба по вписванията при РС гр.Пазарджик, сключен на 28.12.1999г. между подс.Х.М. и А Аов - Областен управител на обл.Пловдив.
На 15.03.2007г., подсъдимите Х.М. и Р.М. /съпрузи/, в качеството си на продавачи от една страна и подс.Н.М., като купувач и техен син, се
явили в кантората на нотариус – св. Т.Д. *** за
изповядване на сделката по продажба на горепосочения апартамент. Във връзка с покупко-продажбата
на имота, от страна на двамата продавачи бил представен заверен препис от договора за продажба
на недвижим имот с вх.№3481/29.12.1999г.
В
хода на разследването било установено, че в Служба по вписванията при РС
гр.Пазарджик на името на подс.Н.М. няма вписан
договор за продажба на недвижим имот от януари 1999г., сключен между него и
Областна управа. Под вх.№461/19.02.1999г. бшл
вписан договор за продажба със страни Областна управа – продавач и Г П Ж –
купувач.
По партидата на подс.Х.М. също нямало вписан Договор за продажба на
недвижим имот от декември 1999г., с
продавач Областна управа. Изготвеният от нотариус Т.Д. нотариален акт за покупко-продажбата на апартамент №3
на ул.„Д П”№6 , бил вписан в Служба по вписванията
гр.Пазарджик с рег.№1704/15.03.2007г.
На 27.04.2007г. под вх.№3150,
в Служба по вписванията гр.Пазарджик бил
вписан нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека между ТБ „Алианц България” АД и подс.Н.М.,
като ипотекиран бил горепосочения апартамент. В съхраняваните
томове в Служба по вписванията гр.Пазарджик не съществува документ с вх. Рег.
№3481/29.12.1999г. От същата година вписванията от месец декември са правени в Том 8, а не в Том 4, а като номерация във входящия
регистър, надвишават №4000.
До Областна администрация
гр.Пазарджик и гр.Пловдив, Кмета на Община гр.Пазарджик, Управителя на
БМЦПЖФНСИ при Община Пазарджик, Отдел „МДТ” при Община Пазарджик били изпратени запитвания относно проверка истинността на
инкриминираните документи – договори за продажба на недвижими имоти с вх.№461/19.02.1999г.
и вх.№3481/29.12.1999г.
От получените отговори се установено, че
в книгата за имущества на БМЦПЖФНСИ при Община Пазарджик, ап.18, на ул.”П
Б” №4 е записан за 1997г. и 1998г., а ап.3 на ул.”Д П” №6 не е записван. В
архива на Областна администрация гр.Пазарджик и гр.Пловдив не били открити преписки за продажба на посочените недвижими
имоти.
От Община Пазарджик били получени заверени копия от актовете за държавна
собственост на блоковете, в които се намират апартаментите, при което било установено, че съгласно архивите в общината, ап. 18
на ул.”П Б” №4 е закупен от св.В.Г., а за ап.19 на същия адрес, както и
за ап.3 на ул.„Д. П”№6 няма досиета за
продажба. Установило се още, че в Отдел „МДТ” при Община Пазарджик, ап.18 на ул.”П Б” №4 е деклариран от св.В.Г. и подс.Н.М.,*** също е деклариран от него.
Установено било
още, че на 22.05.2009г. при св.Л.М.–*** се явил подс.Н.М., придружен от майка си подс.Р.М..
Същият подал заявление с вх.№94-2646/22.05.2009г., с което поискал да му бъде
издадена схема на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„П Б”
№4, ет.5, ап.18, както и да се направи регистрация на собствеността, тъй като в
кадастралната карта на гр.Пазарджик нямало данни за собственика на апартамента.
Към заявлението си подс.Н.М. приложил като доказателство, че е
собственик на апартамента, договор вх.№461/19.02.1999г. След приемане на документите била извършена проверка на място от
служител на СГКК, поради съмнения за грешки в
номерацията на апартаментите в блока, които се случвали често. След проверката била издадена схема №2916/04.06.2009г. Същата била
получена лично от подс.Н.М., след което на 12.06.2009г. била
представена от него пред нотариус М., като част от документите необходими за
продажбата на апартамента, описана по-горе.
След извършена проверка в архива на Областна
администрация гр.Пазарджик не били
открити преписки за продажба на горепосочените държавни жилища. Относно
договора с вх.№3481/29.12.1999г., сключен на 28.12.1999г. между подс.Х.М. и А Аов - Областен управител на тогавашната област Пловдивска, било установено, че през
февруари 1999г. с решение на Министерски съвет е била
създадена област Пазарджишка и е обективно не е било възможно А Аов – областен управител на
обл.Пловдив да продаде държавно жилище на територията на гр.Пазарджик. Относно
процедурата за продажба на държавни жилища през 1999г., се установило, че съгласно чл.76 от ППЗДС
(отм. ДВ бр.78/06г.) , че продажбата на жилища, държавна собственост се извършвало само на
настанените в тях наематели, каквито не са били подсъдимите Н.М. и Х.М..
От Областна администрация
гр.Пазарджик било предоставено заверено копие от преписката
по договор от 15.01.1999г. за продажба на недвижим имот държавна собственост –
апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Д Г”№6, сключен между А Аов –
Областен управител на обл.Пловдив и Г П Ж. По преписката били приложени Заповед №5603/22.12.1998г. на областния
управител на Пловдивска област, с която за купувач на апартамента е определен Ж,
както и вносна
бележка №07620/15.01.1999г., с която Ж е внесъл сумата от
4 802 200.00 лв. за покупката на апартамента. В договор с вх.№461/19.02.1999г. били
посочени заповедта на
Областния управител за определяне на купувач и вносна
бележка със същите номера и дати на издаване като горепосочените, а в договор с вх.№3481/29.12.2009г. отново били
посочени заповед и вносната бележка със същите номера, но с друга дата на
издаване.
В хода на
разследването било установено, че подс. Р.М. е работила през периода от 22.03.1993г. до 04.02.2000г. на
длъжност специалист „ЖИЛФОНД”, понастоящем
БМЦПЖФНСИ при Община Пазарджик и е
отговаряла за стопанисването на жилищния фонд собственост на Общината, водила е
регистър и технически досиета за жилищния фонд и е определяла размера на
наемите.
В
хода на разследването не били открити оригиналите на инкриминираните документи – договори за продажба
на държавни недвижими имоти с вх.№461/19.02.1999г. И вх.№3481/29.12.1999г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от самипризнанията на подсъдимите
за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната
фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанията - показанията на свидетелите М., М., К, Д. и Г., а
също и от писмените
доказателства инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства , т.к. същите са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът прие че подсъдимите Х. и Р. М
са осъществили
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.316 във вр. с чл.308 ал.1, във
вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на
15.03.2007г. в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, пред Т.Д. –
нотариус рег. №422 с район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно са се
ползвали, от неистински официален документ - договор за продажба на недвижим
имот вх.№3481/29.02.1999г., акт. №54, том 4,
като от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият Н.М. е осъществил от обективна и субективна
страна, престъпния
състав на чл.316 във вр. с чл.308 ал.2, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1
от НК, като през периода от
22.05.2009г. до 12.06.2009г., в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление пред Л.М. *** и пред Е.М. – нотариус
рег. №060 с район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно се е ползвал,
от неистински официален документ - договор за продажба на недвижим имот вх. №461/19.02.1999г., акт. №
34, том 2, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Всеки от
подсъдимите е имал представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението, което осъществява и са искали настъпването на общественоопасните последици
на деянието си. Подс.Н.М. е съзнавал и квалифициращия признак на осъщественото
от него деяние, а именно , че се ползва съзнателно от неистински документ,
учредяващ право на собственост, какъвто статут има договор за продажба на
недвижим имот между държавата и общината и друг правен субект.
Действали са с пряк умисъл, тъй като всеки от тях е съзнавал,
че използваните документи са неистински, а подсъдимите Х. и Р. М са действали в
съучастие като съизвършители, т.к. всеки от тях е съзнавал умисъла на другия за
използването на неистинския документ и приноса на всеки един от двамата за
неговото използване с цел изповядване на гореописаната сделка.
Тук е мястото да се
посочи, че правилно деянието на подсъдимите Х. и Р. М е квалифицирано във вр. с
чл.308 ал.1 от НК,а не с ал.2 на същата разпоредба, т.к. тази втора алинея,
която инкриминира документи, учредяващи право на собственост е в сила три дни
след обнародването й в ДВ бр.27 от 10.04.2009 год. , т.е след извършване на
деянието от страна на М и се явява по-неблагоприятен закон, т.к. санкцията и
със завишен максимум. Именно за това деянието на горните е квалифицирано по
правилото на чл.2 ал.1 от НК, съобразно законът, който е бил в сила към момента
на деянието.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на всяко от извършените деяния е изключително завишена, т.к. с тях се
засяга документооборта и то с цел да се прехвърли право на собственост върху
недвижими имоти, които са на висока стойност и върху които очевидно подсъдимите
нямат никакви собственически права.
Обществената
опасност на подсъдимите Х. и Н. М е относително ниска – не са осъждани и
криминално проявени, а са и положително охарактеризирани. Обществената опасност
на подс.Р.М. е завишена. Действително тя не е била осъждана към момента на
деянието и е положително охарактеризирана, но е съдена в последствие през 2008
год. по НОХД № 537/08г. на ПРС за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК,
като й е наложено наказание глоба, което осъждане следва да се вземе предвид
като негативна характеристична данна за нейната личност.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в личността
на подсъдимите и незачитането на установения в страната правов
ред .
Като
смекчаващи наказателната отговорност съдът съобрази, направените самопризнания, чистото съдебно минало и за тримата, както и добрите характеристични данни за Х. и Н. М. Отегчаващо
обстоятелство за
тримата е това, че инкриминираните документи са използвани с цел учредяване
на право на собственост върху недвижими имоти с висока стойност, а за Р.М. –
негативните й характеристични данни.
Съдът съобрази
обстоятелството, че за за умишленото престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК,
извършено от подсъдимите Х. и Р. М се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години. Горните два са пълнолетни, не са освобождавани от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и не е осъждани към момента
на деянието, а от формалното документно
престъпление, извършено от всеки от тях, няма настъпили съставомерни материални щети.
При
това положение съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на императивната разпоредба на чл.78А от НК относно вида на
отговорността и вида и размера на наказанието, за извършеното от всеки от тях
престъпление.
Предвид
на това съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимите Х. и Р. М за извършеното,
като наложи на всеки от тях наказание глоба в размер на по хиляда лева.
При индивидуализация на
наказанието глоба съдът отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, като съобрази и семейното, материално и имотно
състояние на всеки от двамата.
При тази данни и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.Н.М., съобразно
относителната им тежест и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2
б.”б” от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК и замени наказанието лишаване от свобода, като го
осъди на пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес,
при честота на явяване два пъти седмично, за срок от една година и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, което намери за
съответно на престъплението и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :