Р Е Ш Е Н И Е 

№  260843                               10.12.2020 г.                          ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№1280/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена от Д.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.П.К., срещу „Прокредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Т.Александров“ №26, представляван от Р.В.Т. и Р.И.П. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., с която иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи сумата от 8913,02 лева, представляваща главница, дължима въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2008 г. по ч.гр.д.№5115/2018 г. по описа на РС-Бургас поради изтекла погасителна давност.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има издаден на 25.11.2008 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№5115/2018 г. по описа на РС-Бургас въз основа на депозирано на 21.11.2008 г. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която няма подадено възражение от длъжника. Ищецът твърди, че няма задължения към ответната банка, както и че не е получавал покана за доброволно изпълнение по образуваното през 2019 г. изпълнително производство по описа на ЧСИ В.Г. с №……………., по което му е наложен запор на банковите сметки.

Ищецът счита, че в негова полза има изтекла пет годишна давност относно задължението му към ответната банка, тъй като не са били предприети каквито и да е изпълнителни способи спрямо него, считано от 25.11.2008 г., когато е издаден изпълнителния лист.

Що се отнася до ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърденията на ищеца са, че предвид унищожаването на ч.гр.д.№5115/2008 г. по описа на РС-Бургас, за ищеца е неясен ответникът по предявения от него иск, тъй като според издаденото от РС-Бургас удостоверение по ч.гр.д.№5115/2008 г. по описа на РС-Бургас, сумата се дължи на ответната банка, а според съобщението за незабавно изпълнение, взискател е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск на подробно изложени в отговора аргументи, с твърдението, че вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество – станало е естествено вземане. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Прокредит Банк (България) ЕАД не се е възползвало от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копия изп.д.№…………. и изп.д.№……………, и двете по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ОС-В.Т., а именно, че на основание Заповед №1749/25.11.2008 г. за изпълнение на парично задължнеие въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№5115/2008 г. по описа на РС-Бургас е разпоредено ответникът Д.С.А. и солидарните нему длъжници Р.П. и Н.С., да заплатят на „Прокредит банк (България) АД, гр.София, сумата от общо 9679,79 лева, дължима по Договор за банков кредит (……………) №……………./12.09.2006 г., от която 8913,02 лева е предсрочно изискуемата главница, 509,62 лева е наказателната лихва върху просрочената главница за периода 29.07.2008 г. – 20.11.2008 г., 257,15 лева е просрочената лихва за периода 29.07.2008 г. – 20.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 21.11.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 193,60 лева, представляваща направените разноски.

Въз основа на така постановения съдебен акт е бил издаден на 25.11.2008 г. изпълнителен лист, въз основа на  който по молба на банката е било образувано изпълнително дело №…………… по описа на ЧСИ В.Г., рег.№……, район на действие ОС-В.Т., което на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, е било прекратено с Постановление от 06.11.2019 г. по молба на конституирания междувременно като взискател по делото – „ЕОС Матрикс“ ЕООД само по отношение на прехвърлителя на вземането – „Прокредит Банк (България) ЕАД (цедент).

Впоследствие, на 01.10.2019 г. по искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател е образувано ново изпълнително производство под №……………… по описа на същия ЧСИ с район на действие ОС-В.Т. за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист, което е висящо към настоящия момент.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от  ГПК се осъществява защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.

Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.№………….. по описа на ЧСИ В.Г., което е висящо и е образувано за събиране на вземане по изпълнителен лист от 25.11.2008 г., което ищецът твърди, че не дължи поради изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането срещу ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на постановяването му – 26.05.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.№…………… по описа на ЧСИ В.Г., рег.№……, район на действи ОС-Бургас, все още е висящо. Прекратяването му е настъпило по силата на закона на 15.04.2016 г., когато е изтекъл 2-годишния срок от последно извършеното изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 15.04.2014 г. След тази дата по отношение на ищеца като длъжник по изп.дело по описа на ЧСИ В. Г. не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия, поради което на 15.04.2016 г. е настъпила т.нар. перемпция, в резултат на която образуваното изпълнително производство се прекратява по силата на закона.

В т.10 от цитираното по-горе тълкувателно решение се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно същото, не всяко действие по изпълнението прекъсва давността, като в случая запорът от 15.04.2014 г., без значение дали вследствие на него са постъпили суми или не, е същинско изпълнително действие, с което се прекъсва давността, т.е. при настъпила перемпция новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, тъй като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение и не спира да тече.

В настоящия казус, перемпцията е настъпила на 15.04.2016 г., последното прекъсващо давността изпълнително действие е от 15.04.2014 г. и считано от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, която изтича на 15.04.2019 г., или към датата на предявяване на настоящия иск - 21.02.2020 г., давността вече е изтекла, поради което и ищецът с основание претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в негова полза погасителна давност.

Този факт не се променя от обстоятелството, че на 01.10.2019 г. има образувано срещу ищеца ново изпълнително производство по описа на ЧСИ В.Г. за събиране на вече погасеното по давност на вземане по процесния изпълнителен лист, тъй като след погасяване по давност на вземането по издадения изпълнителен лист, взискателят няма право да образува ново изпълнително действие срещу длъжника, а образуваното такова не поражда правни последици за длъжника.

Що се отнася до извършеното от „Прокредит Банк (България) ЕАД прехвърляне на изпълняемото право на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то по делото не се съдържат доказателства, че цедента – самостоятелно или чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предприело действия по уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Уведомлението за извършеното прехвърляне, л.394 няма данни да е връчено на длъжника – ищец в настоящето производство, поради което и съдът приема, че предпоставките за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател в образувания от „Прокредит Банк“ изпълнителен процес, не са били налице.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като на ищеца следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 1357,53 лева за платени държавна такса от 356,53 лева, адвокатско възнаграждение от 996,00 лева и съдебно удостоверение от 5,00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че Д.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.П.К., не дължи на „Прокредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Т.Александров“ №26, представляван от Р.В.Т. и Р.И.П. и на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., вземането за главница от 8913,02 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 25.11.2008 г. по ч.гр.д.№5115/2018 г. по описа на РС-Бургас, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Прокредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Т.Александров“ №26, представляван от Р.В.Т. и Р.И.П. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.П.К., сумата от 1357,53 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.