Р Е Ш
Е Н И Е
№ 465/17.07.2023 г.
Административен съд - Монтана,
касационно-административен състав ,в публичното съдебно заседание ,на четиринадесети юли ,през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: О. ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Димитрана Димитрова и с участието на прокурора……...Галя
Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА....КАНД№451/2023г. по описа на Административен съд-Монтана.............................
взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.
С решение №93 от 03.04.2023г.,
постановено по АНД №1548/ 2022г.по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно
постановление №12-2200232/22.11.2022г.на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „Д*** “ЕООД, гр.София ,представлявано от О.М.П. ,в
качеството му на работодател е наложено
административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1
от КТ ,за нарушение по чл.128,т.2 КТ.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора „Д*** “ЕООД ,гр.София ,представлявано от О.М.П. ,чрез
адв.Н.Н., с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и
незаконосъобразно.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата - Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,чрез
юрк.Кръстева иска да се потвърди решението на въззивния съд, като правилно и
законосъобразно.Прилага писмени възражения ,вх.№4384/03.05.2023г. от директора
на Д „ИТ“-Монтана ,с доводи за потвърждаване на оспореното решение,като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.
Административен съд -Монтана,като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,по
изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният съд е
недопустимо.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт
за установяване на административно нарушение №12-2200232/24.10.2022г. и наказателно постановление№12-2200232/ 22.11.2022г. за това,че при извършена проверка по документи на
06.10.2022г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана
е установено,че дружеството, в качеството си на работодател, представлявано от О.М.П.,
не е изплатило в уговорените срокове/до 30 число на следващия месец/уговореното
трудовото възнаграждение за извършена
работа за м. юли 2022г. , на Н*** Б*** С*** ,начислена по ведомост сума за
получаване в размер на 593,93лв. С горното деяние е нарушен чл.128,т.2 КТ ,за което на дружеството ,в
качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000лв. Тази фактическа обстановка е установена по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Монтана е
недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл.218,ал.2 АПК „За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон съдът следи и служебно“. При извършена служебна проверка по допустимостта
на решението на въззивния съд ,настоящата касационна инстанция установи ,че
като ответник по въззивното дело е призовано юридическото лице Дирекция „Инспекция
по труда“ -Монтана ,вместо директора на Д
„ИТ-Монтана“, който е издател на НП,което представлява съществено процесуално
нарушение. Съгласно чл.61,ал.1 ЗАНН след измененията ,в сила от 23.12.2021 „При
разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият
обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които
е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Видно от
делото ,РС-Монтана е призовал като
ответник по въззивното дело юридическото
лице Д „ИТ-Монтана“, а не издателя на НП-директора на Д „ИТ“-Монтана. Съгласно
Тълкувателно Постановление №3/28.04.2023г. по т.д.№5 от 2022г. на
ВКС-наказателна колегия и І и ІІ колегия на ВАС,по приложение на новоприетата
разпоредба на чл.61,ал.1 ЗАНН , „Надлежната въззиваема страна при обжалване и
протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните
нарушения и наказания е наказващият
орган“.Самата норма на чл.61,ал.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) сочи ,че „При разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели. В случая, наказващ орган е директора на Д „ИТ“-Монтана ,и
той следва да бъде призован като ответник по делото след връщането му за ново
разглеждане. При допуснато съществено процесуално нарушение ,в разрез с цитираното
съвместно Тълкувателно Постановление на ВКС и ВАС ,решението на РС-Монтана следва да се обезсили и делото да се върне на
друг състав на същия съд ,за ново разглеждане, с указания ,при новото
разглеждане на делото да се призове като ответник във въззивното производство директора
на Д „ИТ“-Монтана.
Разноски не се присъждат при обезсилване на решението и връщане на делото
за ново разглеждане ,по арг. на чл.226,ал.3 АПК,като по тях следва да се
произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.209,т.2 АПК, във вр. с чл.
222,ал.2,т.1 АПК касационната инстанция
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №93 от 03.04.2023г., постановено по АНД №1548/ 2022г.по
описа на РС-Монтана и
ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд ,за ново разглеждане, със
задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.