Присъда по дело №506/2016 на Окръжен съд - Пловдив

    МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 506/2016г.

               ПО ОПИСА НА ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

 

Пловдивската окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.П.Ч. за това, че :

1. На неустановена дата през периода в края на месец юли 2014 г. - началото на месец август 2014 г. в сградата на РУ „Полиция”, гр. С. е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.22, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи: „Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения в закона ред“, като е предоставил на Н.П.К. /ЕГН **********/ лични данни: трите имена, установени адреси по местоживеене и пет броя снимки иа лица с криминални прояви: /И.Г.М. /ЕГН **********/, Д.Г.В. /ЕГН **********/, М.Й.А. /ЕГН **********/, Д. Ю.Л. /ЕГН **********/, М.З.Г. /ЕГН **********/ - престъпление по чл.360 от НК.

               2. През периода от 03.12.2014 г. до 26.02.2015 г. в с. Ново село, обл. Пловдивска, гр. Стамболийски, обл. Пловдивска, с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния - три деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице - *** степен, група „***” в РУ „Полиция”, гр. С. при ОД на МВР, гр. Пловдив, е поискал и приел дар от Д.А.С., който не му се следва, а именно:

На 03.12.2014 г. в с. Ново село, обл. Пловдивска, сумата от 400 лв.,

На 28.01.2015 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдивска, сумата от 50 лв. и

На 26.02.2015 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска, 2,428 кг. /два килограма четиристотин двадесет и осем грама/ нарязан тютюн без бандерол, на стойност 456,47 лв., всичко пари и вещи на стойност - 906,47 лв., подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за да не извърши действия по служба - да не предприема по отношение на Д.А.С. и Г.И.С. действия по установяване и разкриване на държане от тях на акцизни стоки /тютюневи изделия/ без бандерол, евентуално да не се установят достатъчно данни за търсене на административнонаказателна отговорност по Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна и тютюневите изделия или за извършено от тях престъпление по чл.234, ал.1 или чл.234, ал.2 от НК: „Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 когато деянието: 1. е извършено повторно; 2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; 3. ако предметът на престъплението е в големи размери - престъпление по чл.302, т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

                  3. На 26.02.2015 г. в землищата на с. Кадиево, с. Йоаким Груево и гр. Стамболийски обл. Пловдивска, в лек автомобил марка „Фолксваген Туаран” с per. № *** е държал 2,428 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал.1, т.1 и т.З от Закона за акцизите и данъчните складове - тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и фино нарязан тютюн за свиване на цигари съставляващ акцизна стока по смисъла на ЗАКОН за акцизите и данъчните складове:

Чл.4. По смисъла на този закон:

1. „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл.2:

Чл.2 „На облагане с акциз подлежат: Т.2. тютюневите изделия“, посочената стока е била без бандерол, когато такъв се изисква по закон -

Закона за тютюна и тютюневите изделия:

Чл.25. Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(2) Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз.

Чл.28. Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25, стойността на акцизната стока възлиза на 456,47 лв., като случаят е немаловажен - престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

 

 

 

 

В пледоарията си по същество представителят на ОП гр. Пловдив поддържа възведените обвинения и моли съда да признае подсъдимия за виновен по всяко едно от тях, като се прави уточнение, че по отношение на престъплението „подкуп“, държавното обвинение не поддържа квалификацията деянието са е извършено чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, по смисъла на чл. 302 т.2 от НК. След анализ на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства се предлага на подс. Ч. да се определи едно наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 360 от НК, по чл. 301 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода, а за третото престъпление - по чл. 234 от НК – една година лишаване от свобода и глоба, както в закона е посочена до 10 пъти размера на стоката. В случая държавното обвинение пледира за 2 пъти завишение – глоба от 912,47 лв. От съдебния състав се иска да се наложи на подс. Ч. и лишаване от право да упражнява определена професия за срок от две години по чл. 37 т. 7 от НК, като на основание чл. 23 ал.1 от НК да се епредели и едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 912,47 лв. Моли се да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като се определи изпитателен срок от три години.

 

 

 

 

Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. Д., след задълбочен анализ на доказателствата по делото, пледира по отношение вмененото на подзащитния му престъпление по чл. 360 от НК, че липсват доказателства за осъдителна присъда и Ч. следва да бъде оправдан.  

В същата насока се опровергава доказателствения материал досежно обвинението по чл. 301 от НК, поддържано от прокурора вместо по-тежката квалификация по чл. 302 от НК. Съдът се призовава да не дава вяра на свидетеля С., по подробно изложени съображения, като се застъпва тезата, че твърдяното от него не се подкрепя и не следва да бъде кредитирано.

Касателно престъплението по чл. 234 ал.1 от НК, защита приема, че е установено, че процесният тютюн е поискан от бащата на подсъдимия, за да пръска срещу въшки и други вредители по растенията. Излага се становището, че тютюнът е на изключително ниска стойност, както и че подсъдимият не е осъществил „държане“ над инкриминираните вещи.

Въз основа на изложеното се пледира за признаването на подс. Ч. за невинен по всички обвинения и оправдаването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпитан от съда подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, като дава подробни обяснения. В последната си дума заявява, желае да бъде оправдан.

 

 

 

 

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

                Подсъдимия Д.П.Ч. е роден на *** г. в гр.***, жител и живущ в гр. ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.П.Ч.  започнал работа в системата на Министерството на вътрешните работи от началото на месец януари 1992 г. като полицай III степен в сектор „***“ към Регионална Дирекция на вътрешните работи - гр. Пловдив. От месец юли 2010 г. е бил назначен за *** степен в група „***” при РУ „Полиция”, гр. С. при Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Пловдив, която длъжност е заемал до прекратяване на служебното му правоотношение през  2015 г.

Подсъдимият е бил запознат с типовата длъжностна характеристика за длъжността „*** степен“ в сектор/група „***” към районно управление „Полиция” при Областна Дирекция на Министерството на Вътрешните работи /ОД на МВР/, гр. Пловдив /л. 163-166, том II сл.д./.

Подсъдимият Ч. е бил запознат и със Заповед № 1з-1825/04.09.2012 г. на Министъра на вътрешните работи за Утвърждаване на Вътрешни правила за ползване на информационните фондове в Министерството на вътрешните работи чрез Интегрирана информационна система /ИИС/ „Справки” /л.150-159 т.Н сл.д./. Една от формите на достъп по Заповедта е Централен полицейски регистър, включително и в частта:

-  регистър на лица, български граждани, със съдебна и полицейска регистрация.

-  регистър на лица, български граждани, за които има попълнен документ - съобщение за извършител на престъпление.

Достъпът на потребители до ИИС „Справки“ се предоставял по точно определен ред - искане за достъп с посочване на данни за полицейският служител, длъжност, служебен телефон, автоматичната информационна система и необходимата информация.

По смисъла на чл.93, т.1, б.„а“ от НК подсъдимият е бил „Длъжностно лице“, на което е било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение - в полицейско управление на МВР. На него са били предоставени служебна карта, личен знак и разрешително ведно със служебно оръжие - пистолет с боеприпаси.

1. Свидетелят Н.П.К.  познавал подс. Д.Ч. като полицейски служител в РУ „Полиция”, гр. С. от свой приятел – св. Г.А.. От друга страна св. Н.К. стопанисвал ресторант – пицария в жилищен район „Тракия“ в гр. Пловдив. През лятото на 2014 г. от търговския обект на свид. К. била извършена кражба на телевизор. Един ден – в края на месец юли – началото на месец август 2014г., когато в пицарията били св. К., св. А. и подс. Ч., К. споделил за проблема си с кражбата, като намерил подсъдимия за „много отзивчив“, поради което си разменили телефонните номера. Няколко дни по-късно свидетелите К. и А. отишли в Районното управление в гр.С., където посетили подсъдимия в кабинета му, именно във връзка с откраднатия телевизор. В този момент Ч. бил сам, на бюрото в дясно от вратата на стаята и тримата разговаряли, за това кой може да е извършител на кражбата, като подсъдимият уверявал свидетелите, че има някаква представа в тази насока и им показвал някакви снимки на компютъра си.

2. Свидетелят Д.А.С. живеел в гр.Перущица обл. Пловдив със семейството си. Работил по поставяне на изолации по покриви на сгради, но от пролетта на 2014 г. останал без работа. За да има средства за издръжка на семейството си и да плаща вноски по заеми, решил да купува цигари без бандерол от квартал „Столипиново“ в гр. Пловдив, които после да продава на различни лица на по-висока цена. Сторил това, като в дейността му се включила и съпругата му – св. Г.С..

На 27.11.2014 г. към 18 ч. 30 мин. свид. С. се прибрал в дома си в гр. Перущица. Св.  С. била притеснена и му съобщила, че през деня в дома им е пристигнал подс. Ч. от полицията в гр. С., обл. Пловдивска. При посещението си същият заявил, че е знаел за дейността на съпрузите С. за продажба на цигари без бандерол и искал да разговаря лично със свид. С., за което му определил среща в центъра за масажи в гр. Перущица. Съпрузите решили да отидат заедно и към 19 ч. 30 мин. се видели с подсъдимия до поликлиниката на града.  До автомобила си подс. Ч. отново заявил, че е наясно с незаконната дейност на С., а малко по-късно двамата мъже влезли в колата, за да говорят насаме. Вътре подсъдимият казал на свидетеля, че вместо да му съставя актове за административни нарушения е по-добре С. всеки месец да му дава част от печалбата от продажбата на цигарите без бандерол, което предложение последният приел. Като пример подс. Ч. му разяснил, че ако се изкарват по 500 лв. на месец, от тези пари свид. С. е трябвало да му дава по 100 - 150 лв.

На 02.12.2014 г. подс. Ч. позвънил по мобилния телефон на свид. С. и му казал да отиде до сградата на полицейското управление в гр. С., което свидетелят сторил. При срещата им подс. Ч. бил пред автомобил марка „Ауди А4“, като казал на свид. С. да го следва с колата си. В близост до дома на подсъдимия автомобилите спрели. При разговора между двамата, който се провел в двора на къщата на подсъдимия, Ч. казал, че парите, за които говорили по-рано - 27.11.2014г. искал и за негови колеги полицаи за прикриване на незаконната дейност на семейство С.. На тази среща подсъдимият уточнил, че свидетелят следва да му предостави сумата от 400лв., която се видяла непосилно голяма на С., но решил да я даде, за да си няма проблеми с полицията.

    На 03.12.2014 г. – следващия ден, след като събрал исканата сума, свид. С. се обадил по телефона на подс. Ч. и попитал къде да занесе парите, на което подс. Ч. отговорил, че се е намирал в с. Ново село, обл. Пловдивска в едно заведение. При срещата им свид. С. споменал, че не разполагал с много време. Подс. Ч. и свид. С. излезли от заведението и се приближили до паркираната лека кола на свидетеля. Свид. С. дал на подс. Ч. сумата от 400 лв., които били четири банкноти по 100 лв., той ги взел и заявил на свид. С. да не се притеснява за нищо, както и че ще го срещне с други хора, които да му доставят цигари без бандерол на изгодни цени. Освен това, подсъдимият заявил на С., че в началото на месец януари 2015г. ще го потърси, за да се уговорят за предаването на следващите 400лв.

Междувременно свид. С., който бил възмутен и притеснен от поведението и държането на полицейският служител Ч., решил да потърси съвет и подкрепа какво да прави. Същият нямал възможност да дава всеки месец пари на подсъдимия, тъй като имал кредити и финасови затруднения. В тази връзка С. се свързал с братовчед си – св. В., служител в Пожарната гр. Пловдив и му поискал помощ, като разказал, че един мъж го „изнудва за пари” и не знае какво да прави. В. препоръчал на братовчед си да се оплаче в полицията. С оглед на факта, че подсъдимият бил полицай, св. С.  уведомил за случващото се полицейски служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерството на вътрешните работи. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи в чл.43а, ал.2: „Дирекция „Вътрешна сигурност“ е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно- аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството“. На 08.12.2014г. С. подал сигнал в Дирекция „Вътрешна сигурност” против действията на подсъдимия и разказал с подробности всичко случило се на служителя към Дирекцията – свидетеля  Д.П.. С оглед проверка на постъпилото оплакване били проведени Оперативно – издирвателни и технически мероприятия по ЗСРС, в хода на които се потвърдили първоначалните данни, заявени от С. за дейността и поведението на Д.Ч., поради което и продължило започнатото наблюдение над подсъдимия.

От друга страна, въпреки обещаното от подс. Ч. на св. С. съдействие, на 22.01.2015г. на територията на РУ гр. С. се провела специализирана полицейска операция за осъществяване противодействие на контрабандата и разпространението на акцизни стоки без бандерол. В тази връзка била извършена проверка и в жилището на св. С. от служителите М.К. и Д.Д.. На място не бил установен С., т.к. в този момент той бил на работа, а в дома били само неговите родители. Същите доброволно допуснали полицейските служители за извършване на проверка, в хода на която не били открити акцизни стоки без бандерол. Когато се прибрал свид. С. разбрал за полицейската проверка и веднага след това позвънил на подс. Ч.. Двамата се разбрали да се срещнат на 28.01.2015 г. в близост до дома на подсъдимия в гр. С.. Видели се в лекия автомобил на свид. С., който споделил притесненията си от проверките на колегите на Ч.. Разговорът бил записан, посредством използуваните СРС и документиран в изготвените ВДС. Подсъдимият започнал да убеждава С., че всичко ще е наред, като дал подробни разяснения как свидетелят да крие цигарите и тютюна, за да не бъдат разкрити при внезапни полицейски проверки и допълнително пояснил как свидетелят ще бъде предупреждаван за предстоящи проверки за акцизни стоки. Ч. изяснил на С. от кое лице трябва  единствено да зарежда с цигари без бандерол, както и да се прави, че е в лоши отношения с него, за да не будят съмнение. В един момент, св. С. казал на подсъдимия, че носи да му даде стотина лева, Ч. го попитал – „нали не работите?“ и след като С. потвърдил му заявил : „Дай петдесет лева, айде“ и взел посочената сума. Същата била занесена от св. С. въз основа на предишното искане от подсъдимия ежемесечно да му дава част от печалбата си от незаконната търговия.

На 24.02.2014 г. подс. Ч. позвънил от личния си телефон № *** на телефонен № *** на свид. С. и попитал дали има два килограма от „онова, кафявото, къдравото“. Свидетелят се досетил, че подс. Ч. искал нарязан тютюн без бандерол. С. отговорил, че от известно време не е разполагал с добър тютюн, но в следващите дни щял да се снабди с качествен тютюн без бандерол.

Свид. С. закупил от искания тютюн и се обадил на подс. Ч. да се срещнат. Подсъдимият определил срещата на 26.02.2015 г. на спирката на с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска, като поискал на същия ден да вземе тютюна. Срещата се е осъществила на посоченото място. Свидетелят отворил багажника на колата си, взел четири пластмасови торби с нарязан тютюн без бандерол във всяка една от тях и ги занесъл и поставил в багажника на леката кола, шофирана от подсъдимия, марка „Фолксваген Туаран“ с per. № ***. Подс. Ч. казал „благодаря!“ и потеглил към дома си в гр. С.. В автомобила – собственост на бащата на подсъдимия бил и баща му – свидетеля П.Ч..

По – рано, след постъпването на данни за поисканата от подсъдимия Ч. среща, свид. Д.П. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, със свои колеги от посочената Дирекция организирали и осъществили наблюдение на срещата на свид. С. с подсъдимия.

Подсъдимият с управлявания от него лек автомобил и тютюна в багажника, се отправил към дома си в гр. С.. По това време свид. Д.П. заедно със своите колеги също се насочили към адреса на подсъдимия, където Ч. бил задържан. Последвали процесуални действия на обиск, претърсване и изземване, протоколите от които действия били одобрени от съдия в Окръжен съд, гр. Пловдив.

          Съгласно заключението на Химическата експертиза, веществото, съдържащо се в предоставените  за изследване и иззети от шофирания от подс. Ч. автомобил четири броя полиетиленови торби е нарязан тютюн, който е годен за консумация и попада в определението за „тютюн за пушене/за лула и цигари/ по чл. 12 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове.

           Видно от експертното становище на Съдебно финансовата експертиза по делото, общата стойност на инкриминираното количество тютюн е в размер на 456.47лв.

          Според комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, подс. Ч. не страда от психично заболяване, не се води на учет в ЦПЗ Пловдив, като към момента на експертизата не се е установила болестна мотивация в психичното му състояние. Към инкриминирания период същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях.

          Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица, както и техническата експертиза на мобилни телефонни апарати, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали – изцяло от показанията на св. Н.К., Б.А., М.К., В.С., Р.Б. и Г.В. - дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите Д.П., Г.С., Д.С. – както депозираните пред съдебния състав, така и прочетените на основание чл. 281 от НПК, от прочетените на основание чл. 281 от НПК свидетелски показания на  С.М. и Г.А.. Встрани от изследваната фактическа обстановка останаха показанията на свидетелите К., Г.Й. и К.Й.. За фактическите си изводи съдът отчасти кредитира  показанията на св. П.Ч. и св. Ц.Ч., дадени в съдебно заседание, както и обасненията на самия подсъдим Ч.. Изложената фактическа обстановка се установи и от писмените доказателства, събрани на предварителното и съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – Том I: протокол за личен обиск на лице /л.15/, заповед за задържане на лице за 24 часа по закона за МВР /л. 16/, протоколи за обиск и изземване и за претърсване и изземване и фотоалбум /л.22-36, 39-40/, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми /л.182-187, 197/, приемо-предавателни протоколи за веществени доказателства /л. 188-196, 207-210/, копия от документи за касов апарат /л.152- 157/, протокол за оглед на веществени доказателства - мобилни телефони /л.202-206/, справка за съдимост /л.216/, характеристична справка /л.217/, Том втори : комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.4-10/, химическа експертиза на нарязан тютюн /л.26-31/, стоково-оценъчна експертиза на тютюн /л.36-38/, техническа експертиза на мобилни телефонни апарати /л,40-45/, частно-наказателни дела по мярка за неотклонение „задържане под стража“ /л.47-56, 58-64, 66-70/, постановления за изменение на мярка за неотклонение /л.73, 74/, вносна бележка за платена парична гаранция от 500 лв. /л.72/, фотокопия от снимки на лица от криминален контингент /л.86- 90/, разрешение за носене на огнестрелно оръжие на името на подс. Ч. /л.104-105/, заверено фотокопие от Заповед № 1з-1825/04.09.2012 г. на Министъра на вътрешните работи за Утвърждаване на Вътрешни правила за ползване на информационните фондове в Министерството на вътрешните работи чрез Интегрирана информационна система „Справки’’ /л.150-159/, типова длъжностна характеристика на *** степен в отдел „***” /л.163-166/, кадрова справка на подс. Ч. /л.167-168/, флашка със запис на техническата експертиза с надпис „Сиела” /л.208/, Том X: заверени фотокопия от материали по дисциплинарно производство по Закона за МВР срещу подс. Ч., от съдебното производство -  справка с-р ПП и КАТ – л. 63 – 65, справка от ОД на МВР гр. Пловдив – л. 68, Копие от дневник на РУ на МВР гр. Стамболийски за извършени справки в АИС на МВР  за периода м. юли, август 2014г.  – л. 124 – 179, копие от свидетелство за регистрация част 1 – л. 234, експертно решение и социална оценка – л. 235-237, справка от РУ на МВР гр. С. – л. 246, както и приложените ВДС, изготвени  въз основа на използвани специални разузнавателни средства за доказване на противозаконната дейност на подс. Ч..

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деяние по смисъла на чл. 301 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и такова по чл. 234 ал.1 от НК, тяхното време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството им и не се събраха безспорни доказателства подс. Ч. да е осъществил престъпление по чл. 360 от НК.

          1. Досежно първото вменено  престъпление на подс. Ч. – това по чл. 360 от НК – за да направи заключението си за липса на доказателства, относно същото съдът взе предвид следните доказателства :

          Напълно се кредитираха показанията на свидетеля Н.К. – същият точно и непротиворечиво изложи всичко, което му е станало достяние. Свидетелят изрично подчерта, че през инкриминирания период - в края на месец юли 2014 г. - началото на месец август 2014 г. е бил в сградата на РУ „Полиция”, гр. С., в кабинета на подсъдимия Ч., като вътре е имало две бюра. Точно там е бил на работното си място  - бюрото в дясно  - подс. Ч..  На другото бюро – в ляво, нямало полицейски служител. Според К. снимките на лицата, за които се твърди, че са му предоставени за запознаване като евентуални извършители на кражбата на телевизора от заведението му, са му били посочени от подсъдимия Ч. на монитора на компютъра му и той ги заснел с телефона си.

          В тази насока са и показанията на св.Г.А. – надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК. А. категорично посочва, че Ч. „изкарал от компютъра си БДС снимки на лица“ и дал на св. К. да ги снима с телефона си.

          Именно на тези показания почива и обвинението на подс. Ч.. От приложените допълнителни доказателства обаче, става ясно нещо по-различно, което оборва възможността да се направи категоричен извод за причастността на подсъдимия в конкректното деяние. На първо място – съгласно приложената справка от ОД на МВР гр. Пловдив – л. 68 от съдебното производство, се изяснява, че на Д.Ч., в качеството му на служител в РУ на МВР гр. С. не са били предоставяни права за достъп /пароли/ за използване база данни на БДС. Достъпът до всеки информационен фонд се осъществявал единствено и само чрез парола. От друга страна – свидетелят М.К. – полицейски служител, който бил в една стая с подсъдимия и стоял именно на бюрото в ляво, заяви, че той имал парола за справки в БДС, не я е давал на подсъдимия, който нямал такава и че Ч. е използувал компютъра си единствено като пишеща машина и не му е бил свързан в мрежа. Показанията на св. К. съдът кредитира изцяло като подробни, незаинтересовани и напълно подкрепени от останалите доказателства по делото.

          Нещо повече – свидетелката В.С., работеща като *** в Сектор *** към Од на МВР Пловдив с месторабота – РУ С. е имала основно задължение да прави справки БДС. Същата разказа как е ставало това, както и че полицейските служители идвали при нея при необходимост за такива справки, исканията се записвали в съответен дневник, разпечатвали се на хартия и се предоставяли на полицаите. Посочената информация не можела да се прехвърли на друг компютър под каквато и да е форма. На изложеното от св. С. бе дадена вяра, като показанията и се прецениха като точни, ясни и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото.

          Въз основа на горното, съдебният състав стигна до несъмнения извод, че подс. Ч. не е имал парола за достъп до информационната система БДС и не е можел да осъществи такива справки от собствения си компютър – респективно да разгласи тази информация. В този ред на мисли заявеното от свидетелите К. и А., че подсъдимият е направил именно това и то от служебния си компютър остана недоказано. Двамата свидетели единодушно заявиха този факт, но показанията им в тази им част следва да се анализират и на плоскостта, че същите не са полицейски служители, нямат специални познания, не знаят как точно стават тези справки и е нормално да са останали с грешно впечатление. Няма как, дори да се приеме, че св. К. е оставил компютъра си включен, да се размишлява над вероятността подс. Ч. чрез него да е осъществил достъп до системата, защото К. и А. категорично заявиха, че подсъдимият е бил на бюрото в дясно, на собственото си работно място и пред своя компютър. Въз основа на показанията им отпада и хипотезата подсъдимият да е взел разпечатки от БДС и на хартия да ги е предоставил на св. К. – същият изрично подчерта пред съда, че е видял лицата на монитора на компютъра на Ч..

          На последно място – необходимо е да се направи следното уточнение – съдът не взе предвид при финалния си съдебен акт съдържащите се в кориците на досъдебното производство копия на снимки на лица – том 1 л. 82-86, за които се твърди, че са показани на К. от подс.Ч.. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че по делото липсват каквито и да са данни как тези снимки са били инкорпорирани към доказателствения материал, от кого са предадени и от какъв носител са свалени. Но и да не беше така – заключенията на съдебния състав щяха да останат непроменени, макар и да са налице писмени доказателства – а и подсъдимият да не отрича, че именно на тези лица е искал по законния ред справки БДС по конкретно дело и такива са получени на хартиен носител.

          Относно следващите две обвинения на подс. Ч..

          Противоречието, които се очерта между доказателствата е относно това дали подсъдимият е искал въобще пари и вещи от страна на св. С., за какво и получил ли е същите. Налице са различни версии и относно това защо подс. Ч. е взел инкриминираното количество тютюн.

От анализа на доказателствата, вината на подс. Ч. за престъплението „подкуп“ и това по чл. 234 ал.1 от НК се установява по непораждащ съмнение начин. Налице е пряка кореспонденция между отделните видове доказателства - писмени-експертните заключения, приложените справки, огледи и претърсвания и изземвания, както и гласните доказателства, кредитирани от съда.

Преките доказателства, обуславящи направения по-горе извод от съда са – показанията на свидетелят С., лично разговарял с подсъдимия и от когото Ч. поискал сумата от 400лв. всеки месец, за да развива на спокойствие незаконната си дейност по продажба на цигари без бандерол. Именно С. е предал по подсъдимото лице първите 400лв., в последствие още 50лв. и накрая инкриминираното количество тютюн. Въз основа на притеснение и невъзможност да дава пари на подс. Ч., С. изясни как е започнал да търси помощ, свързал се с роднината си св. В., а в последствие и със св. П., за да бъде разобличен подсъдимия Ч..

Тези доказателства са подкрепени и от косвените такива – особено важните показания на свидетелката Г.С., св. Г.В.  и Д.П.. Показанията на С., С. и Д.П. бяха кредитирани в цялост, както тези, депозирани пред съда, така и тези, прочетени на основание чл. 281 от НПК. Към възможността, дадено от закона с разпоредбата на чл.281 от НПК се премина, с оглед на констатирани противоречия и твърдения на лицата, че не си спомнят подробности, поради изтекъл период от време. В тази връзка, след запознаването им с изложенията в хода на досъдебното производство, свидетелите категорично потвърдиха тези си показания с всички подробности. Ето защо и като ги прецени като достоверни, хронологични, ясни и съответстващи в пълна степен с останалите писмени доказателства по делото, Съдът им даде пълна вяра.

Свидетелката Г.С. разясни как за първи път в дома им е дошъл подсъдимия, че е търсил съпруга й и е определил среща на двамата още същия ден, на която и тя отишла. Свидетелката потвърди и за предаването на подсъдимия на първите 400лв., които той лично си бил поискал, както и за проведен разговор между нея и подсъдимия в последствие, по време на който тя го попитала от къде с мъжа й ще събират всеки месец исканата сума, който факт не бил отречен от Ч..

Свидетелят В. потвърди, че С. го е търсил за съдействие, защото са му искани пари, а св. П. изяснява с детайли какво е разказал на служителите на вътрешна сигурност С. – как е започнал да продава цегари без бандерол, как се е срещнал с подс. Ч., съдържанието на разговорите им, искането от страна на Ч.С. да му дава пари, за да не упражни правата и задълженията си като полицай, предаванета на два пъти на пари – 400лв, 50лв. и тютюн, което напълно съвпада с обсъдените гласни и писмени доказателства. П. лично е участвал и в проведената СПО по залавянето на подсъдимия при предаването на тютюна и дава подробности за развитието на същата.

Горното се подкрепя от приложените ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС, при които са документирани разговорите между Ч. и С., срещата, на която свидетелят му предава 50 лв. и в последствие искането и получаването на тютюна. Еднозначни и категорични са и останалите писмени доказателства.

Въз основа на изложеното, съдът не кредитира в цялост показанията на родителите на подс. Ч. – Ц.Ч. и П.Ч., в насока, че тютюнът е бил предназначен за бащата на подсъдимия и то за да пръска растенията в двора против вредители. Очевидно е, че тютюн от такова добро качество и предназначен за пушене, няма да бъде използван по този начин, тази версия се опровергава и от разговорите, записани между подсъдимия и С., които се водят конспиративно и в които подсъдимия нито за миг не споменава, че тютюнът е за баща му.  Нелогично е и полицейски служител да се снабдява по този начин с „препарат“ за растителна защита – тютюн без бандерол, от лице, за което знае, че извършва незаконна дейност и то именно с такива стоки. Ясно е за съда намерението на сем. Ч. да оневинят сина си по този начин, от което се възползва и подсъдимия. В останалата им част, досежно характеристичните данни, съдебният състав се довери изцяло на заявеното от срана на свидетелите Ц. и П.Ч., в каквато насока са и показанията на св. Р.Б..

Въз основа на изложения анализ, Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимото лице, депозирани в съдебно заседание, в частта им, с която Ч. отрича каквато и да е причастност към деянията, за които бе признат за виновен. Версията му за събитията – че С. му предлагал пари за закрила, но той отказал, както и че тютюнът е бил за баща му, не се подкрепи от нито едно достоверно доказателство по делото, напротив – в детайли бе оборена, поради което и отхвърлена.

          За горните изводи съдът взе предвид и заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, химическа експертиза на нарязан тютюн, стоково-оценъчна експертиза на тютюн, техническа експертиза на мобилни телефонни апарати, в които са изяснени обстоятелства по делото чрез научен анализ на надлежно въведените в процеса факти. Компетентността на експертите в съответната научна област не буди съмнение, както и извършването на експертното изследване в рамките на възложените им задачи, основани на специалните знания на вещите лица, поради което ПОС прие за правдиви и обосновани техните заключения. Следва единствено по-подробно да се отбележи, че Съдът прие заключението на експерта на СОЕ за достатъчно обосновано, пълно и компетентно изготвено, сериозно защитено от експерта, поради което не възприе възражението на защитата за приемането му.

Както бе посочено по-горе, показанията на свидетелите К., Г.Й. и К.Й. са досежно факти и обстоятелства встрани от предмета на доказване, но няма каквото и да е основание същите да не бъдат кредитирани като достоверни. 

 

 

 

 

 

 

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подс.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 301 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като го призна за невинен да е извършил престъплението чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си положение, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият бе оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 302 т.2 от НК.

                     При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът счита, че подс. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, като през периода от 03.12.2014 г. до 26.02.2015 г. в с. Ново село, обл. Пловдивска, гр. Стамболийски, обл. Пловдивска, с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - *** степен, група „***” в РУ „Полиция”, гр. С. при ОД на МВР, гр. Пловдив, е поискал и приел дар от Д.А.С., който не му се следва, а именно:

На 03.12.2014 г. в с. Ново село, обл. Пловдивска, сумата от 400 лв.,

На 28.01.2015 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдивска, сумата от 50 лв. и

На 26.02.2015 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска, 2,428 кг. /два килограма четиристотин двадесет и осем грама/ нарязан тютюн без бандерол, на стойност 456,47 лв., всичко пари и вещи на стойност - 906,47 лв., за да не извърши действия по служба - да не предприема по отношение на Д.А.С. и Г.И.С. действия по установяване и разкриване на държане от тях на акцизни стоки /тютюневи изделия/ без бандерол,  да не се установят достатъчно данни за търсене на административнонаказателна отговорност по Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна и тютюневите изделия или за извършено от тях престъпление по чл.234, ал.1 или чл.234, ал.2 от НК: „Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 когато деянието: 1. е извършено повторно; 2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; 3. ако предметът на престъплението е в големи размери. 

Подс. Ч. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК, на което е било възложено да изпълнява със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение - в полицейско управление на МВР. За този си извод съдебният състав взе предвид факта, че подсъдимият Д.П.Ч. е започнал работа в системата на Министерството на вътрешните работи от началото на месец януари 1992 г. като *** степен в сектор „***“ към Регионална Дирекция на вътрешните работи - гр. Пловдив. От месец юли 2010 г. е бил назначен за *** степен в група „***” при РУ „Полиция”, гр. С. при Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Пловдив, която длъжност е заемал до прекратяване на служебното му правоотношение през 2015 г.

Подсъдимият е бил запознат с типовата длъжностна характеристика за длъжността „*** степен“ в сектор/група „***” към районно управление „Полиция” при Областна Дирекция на Министерството на Вътрешните работи /ОД на МВР/, гр. Пловдив /л. 163-166, том II сл.д./. Основните длъжностни права и задължения били: да води на отчет извършените престъпления по линията, за която отговаря; да оказва методическа помощ и контрол за обработка на постъпващата информация; да работи за подобряване на връзките на полицията с обществеността и другите правоохранителни органи в противодействие срещу престъпленията; да извършва проверки, възложени му от орган на съдебната власт; да спазва изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР; да познава нормативната уредба, дейността, функциите и задачите на структурите на МВР, както и силите и средствата на структурата на МВР в противодействие на престъпността; да познава оперативно-издирвателната работа, организацията и тактиката по предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпленията.

Като полицейски служител в отдел „***”, при ОД на МВР, гр. Пловдив и последно като полицейски служител в РУ „Полиция”, гр. С. при ОД на МВР, гр. Пловдив подс. Ч. знаел за режима на определени стоки и специално - тютюн и тютюневите изделия, че тези стоки се облагат със специален данък - акциз, което се удостоверява с бандерол - специална книжна лента, с която се доказва внасянето на определен акциз. Върху потребителската опаковка е следвало да се поставя бандеролът по начин, който да гарантира, че употребата на стоката не е възможно без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Подготвителните действия, с които е приготвил осъществяването на формите на изпълнителното деяние, предвидени в чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр.2 от НК, подс. Ч. е извършил още при първата си среща със свид. С., проведена на 27.11.2014г. в гр. Перущица обл. Пловдив около 19.30ч., когато му разяснил, че вместо да му съставя актове за административни нарушения е по-добре С. всеки месец да му дава част от печалбата от продажбата на цигарите без бандерол. На следващата им среща на 02.12.2014г. в гр. Стамболийски подсъдимият вече уточнил размера на сумата – 400лв. В крайна сметка на 03.12.2014г. при телефонен разговор със св. С., подс. Ч. поискал парите да му бъдат донесени в заведение в с. Ново село обл. Пловдивска, където той се намирал.

В последствие при срещата на 28.01.2015г. в гр. Стамболийски обл. Пловдив, подъсдимият разяснил на С. подробно как да укрива инкириминирани вещи при полицейска проверка, къде да слага същите и как да се прави, че не го познава, за да може да помага на С.. В този случай, т.к. свидетелят не бил продавал през изминалия месец цигари и нямал реализиран оборот от същите, за да даде част от него на подс. Ч., съгласно предварителната им уговорка, подсъдимият поискал по-малка сума. С. му дал 50 лв. Подс. Ч. освен това бил разговарял и със св. Г.С., която му обяснила, че 400лв. на месец са много пари за тях, но подсъдимият заявил, че и той има семейство, като в крайна сметка може да се разберат и за по-малък размер.

На 24.02.2015г. от личния си телефон подсъдимия се обадил на С., за да поиска два килограма тютюн без бандерол. Отново си го поискал на 26.02.2015г., като разбрал, че свидетелят го е закупил и си уговорил среща още на същия ден, тъй като поискал да го вземе. Тютюнът му бил предаден от свидетеля в с. Йоаким Груево обл. Пловдивска.

Доколкото тези действия на подс. Ч. са били предшествани от описаните по-горе разговори със С., при които той е уверявал свидетеля, че плащайки му ежемесечно, няма да има проблеми с полицията при осъществяване на незаконната си дейност и даже подсъдимият ще му намери още по-евтин доставчик на цигари, или пазар за тютюна, като това е било винаги представяно като единствено условие за безпрепятственото продължаване на търговията с акцизни стоки без бандерол от сем. С., то действията на подс. Ч. категорично имат характера на поискване на дар – парична сума, която не му се следва, за да не извърши действие, спадащо в кръга на службата му – да не предприема по отношение на Д.А.С. и Г.И.С. действия по установяване и разкриване на държане от тях на акцизни стоки /тютюневи изделия/ без бандерол,  да не се установят достатъчно данни за търсене на административнонаказателна отговорност по Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна и тютюневите изделия или за извършено от тях престъпление по чл.234, ал.1 или чл.234, ал.2 от НК.

Подс. Ч. е осъществил и другата форма на изпълнителното деяние, предвидена в чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, като на  03.12.2014 г. в с. Ново село, обл. Пловдивска е приел сумата от 400 лв., на 28.01.2015 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдивска - сумата от 50 лв. и на 26.02.2015 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдивска 2,428 кг. /два килограма четиристотин двадесет и осем грама/ нарязан тютюн без бандерол, на стойност 456,47 лв. – сторено в същото му длъжностно качество и дадени от св. С., които пари и вещи не са му се следвали, за да не извърши действието по служба – описано по-горе. Искането и приемането от страна на подс. Ч. на сумата от 400 лв. е доказано по несъмнен начин от показанията на св. С., тези на свидетелката С., св. П. и косвено – от св. В.. Размерът на подкупа е категорично доказан, както и неговото получаване от страна на подсъдимия. Несъмнени са и доказателствата и доказателсвените средства, във връзка с искането и получаването на сумата от 50лв. и тютюна без бандерол от страна на подсъдимия – в тази насока бяха кредитирани показанията на св. С., П., В., ВДС, изготвени след използвани СРС и приложените протоколи за оглед, претърсване и изземване. По делото по категоричен начин беше установено, че така посочената сума от 400 лв., 50лв. и 2.248кг. тютюн за пушене на стойност 456.47лв. Ч. е приел в своя фактическа и разпоредителна власт от свид. С., без да има основание да ги получи, като възнаграждение за обещаното на свидетеля неизвършване на задълженията, спадащи в кръга на службата на подсъдимия.

          Налице е и квалифициращия признак – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, т.к трите деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Не се възприеха доводите на защитата, аргументиращи провокация към подкуп и претенцията за оправдаване на подсъдимия на това основание.

Фактите по делото такива, че несъмнено сочат, че подсъдимият е потърсил св.С. за първи път, като е поискал ежемесечна сума, която трябва да получава, уточнявал е размера на парите в последствие, в това число и със св. С.  и е получил съответно даровете – пари и тютюн. При тези факти е невъзможно да се сподели тезата на защитата за провокация към подкуп, поради проявената от подс. Ч. първоначална инициатива, а свидетелят С., който бил възмутен от една страна от поведението на Ч. и силно финансово затруднен от друга, доброволно е сигнализирал органите на полицията и е съдействал за разкриване на дейността на  подсъдимия, довело и до ефективното му залавяне с инкриминираното количество тютюн. С. е сторил това след осъществяване на първото деяние, включено в продължаваната престъпна дейност и преди извършване на следващите две.  Вярно е, че той е предложил на подсъдимия на 28.01.2015г. „стотина лева“, но е факт и че това е било в следствие на вече поискани ежемесечни суми от страна на подсъдимия, който при тази среща сам си иска и взема от С. 50лв.

 В този смисъл никое лице по делото – нито свидетел, нито полицейски служител не е проявил онази степен на активност, изразена под формата на склоняване, убеждаване, мотивиране /Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г. на Пленума на ВС./, която да позволява извод, че без неговата намеса, то не би се стигнало до искането, респ. до приемането на подкуп, както и че това е извършено единствено с цел изобличаването на подсъдимия Ч.. Без съмнение е, че органите на властта не следва да улесняват, а да предотвратяват даването на подкуп, като върху подсъдимия не е било упражнено такова въздействие, което да го е предизвикало или мотивирало да извърши престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение. Поради това Окръжен съд Пловдив намира, че отсъстват както признаците на деянието провокация към подкуп по смисъла на чл. 307 от НК, така и няма и основание да се счита, че е бил приложен неправомерен способ за събиране на доказателства чрез полицейска постановка/провокация, който да индицира за допуснато нарушение по чл. 6 (1) от ЕКЗПЧ и да поражда необходимост от поправянето му съобразно стандарта, развит в поредица от решения на Европейския съд по правата на човека – Teixeira de Castro v. Portugal (09.06.1998 г), § 34-39, Vanyan v. Russia (15.03.2006 г.), § 46-49, Khudobin v. Russia (26.01.2007), § 128-137, Ramanauskas v. Lithuania (05.02.2008 г.), § 49-73, Ali v. Romania (09.11.2010 г.), § 98-105, Bannikova v. Russia (04.02.2011 г.), § 33-78, Furcht v. Germany (23.10.2014 г.), § 46-69. Не се отличава с нужната степен на активност и поведението на св. С.. Предоставянето на пари и вещи е било в изпълнение на предварително установени от подсъдимия условия и механизъм на действие, поради което и не може да се счита, че свидетелят е повлиял върху създаването на идеята за извършване на престъплението, в което подсъдимият е бил обвинен или са му предоставили необичайна по естеството си и изключителна възможност за реализирането му - /Решение № 101 от 16.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 56/2015 г., II н. о., НК./

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, с користна цел – облагодетелстване. Подсъдимият не само е съзнавал, че получава пари и вещи, които не му се следват, но и е съзнавал, че прави това, за да не извърши действия по служба. Подс. Ч. е съзнавал, че е длъжностно лице, знаел е отлично своите права и задължения. Действията му и проведени дълги разговори със св. С., в които го информирал как да движи търговията с акцизни стоки без бандерол, къде да укрива вещите и обещания за свързване с лица, които ще ги доставят на евтини цени, уверенията, че същия няма да има проблеми с полицията ясно сочат, че те са били подчинени на целта подс. Ч. да се обогати по неследващ му се начин срещу неизвършване от негова страна на действия, спадащи в кръга на службата му. Подсъдимият съзнателно е приел в своя фактическа власт предоставените му от свидетеля С. пари и вещи и е съзнавал, че няма друго основание да ги получи, освен даденото обещание, че не ще извърши действие, което спада в кръга на службата му, а именно да не предприема по отношение на С. действия по установяване и разкриване на държане от тях на акцизни стоки /тютюневи изделия/ без бандерол,  да не се установят достатъчно данни за търсене на административнонаказателна отговорност по Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна и тютюневите изделия или за извършено от тях престъпление по чл.234, ал.1 или чл.234, ал.2 от НК.

При така осъществените две форми на вмененото му изпълнително деяние, подс. Ч. бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Въз основа на обсъдената доказателствена съвкупност садебният състав прецени, че следва подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по  чл. 302, т. 2 от НК, а именно - че чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение е поискал и получил подкуп. Както е посочено в задължителните указания по прилагане на материалния закон, дадени в т. 9 от Постановление № 8/30.11.1981 г. на Пленума на ВС, подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, когато деецът с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде дар или друга неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. В конкретния случай е доказано, че св. С. е осъществявал незаконна дейност по продажба на акцизни стоки без бандерол – т.е. не се касае за негови законни права и интереси, поради което и не може да се обуслови деянието да е осъществено чрез изнудване по смисъла на  чл. 302, т. 2 от НК.

На следващо място - при така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът счита, че подс. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК.

От обективна страна – категорично е доказано,  че на инкриминираната дата и място в лек автомобил марка „Фолксваген Туаран” с per. № *** подсъдимият Ч. е държал 2,428 кг. тютюн за пушене. По смисъла на чл.12, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове, тютюнът е акцизна стока и следва да има бандерол. Предмет на престъплението по чл. 234 НК съставляват именно т.нар. „акцизни стоки”, за които законът е въвел допълнителни условия за съставомерност – същите да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон. Кои стоки са акцизни, т.е. подлежащи на облагане с акциз (еднофазен косвен данък), указва разпоредбата на чл. 2 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗАДС по смисъла на този закон: 1. „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл.2, според когото „На облагане с акциз подлежат: Т.2. тютюневите изделия“ - докато инкриминираното количество тютюн е било без бандерол, когато такъв се изисква по закон. От друга страна според Закона за тютюна и тютюневите изделия - чл.25 - Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(2) Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз.

Чл.28. Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25. Подсъдимият е извършил престъплението, като е осъществил една от двете предвидени като възможни форми на деянието  - държане. Във връзка с възражението на защитата, че поставяйки тютюна в колата на баща си и превозвайки я до дома им, подсъдимият не е осъществил държане над вещите, съдът следва да подчертае следното - държането е форма на изпълнителното деяние, която има универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана. Става дума за случаите, когато деецът е разположил предмета на престъплението на определено място и упражнява фактическа власт върху него. Следователно, за да е налице държане, законът не държи сметка дали акцизните стоки са поставени в складово помещение, дали са укрити в лек автомобил (р.245-12-I) или в неговото багажно отделение (р.397-08-III). Тази изпълнителна форма ще е реализирана и когато деецът превозва или пренася акцизните стоки. В настоящия казус случаят не е и маловажен. За този си извод съдът взе предвид както немалката стойност на тютюна – 456.47лв., така и значителността на вредните последици от конкретното деяние,  силно корисните мотивите и подбуди на извършителя, фактът, че същият е полицейски служител, призван да се бори именно с този вид престъпления. Стойността на акцизните стоки е доказана и установена от приетата по делото експертиза.

От субективна страна деянието по  чл. 234, ал.1 НК е извършено при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е знаел че държи акцизни стоки без бандерол, както и че такъв се изисква по закон, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал това.

Въз основа на направения по-гооре анализ на доказателствата по делото, съдът прие, че липсват достатъчни, безспорни и непротиворечиви доказателства подс. Ч. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 360 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по това обвинение. Както вече бе обсъдено, следваше да се установи несъмнено, че на неустановена дата през периода в края на месец юли 2014 г. - началото на месец август 2014 г. в сградата на РУ „Полиция”, гр. С. подсъдимият е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.22, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, като е предоставил на св. К.  лични данни: трите имена, установени адреси по местоживеене и пет броя снимки иа лица с криминални прояви – съответно на. /И.Г.М. /ЕГН **********/, Д.Г. В. /ЕГН **********/, М.Й.А. /ЕГН **********/, Д.Ю.Л. /ЕГН **********/, М.З.Г. /ЕГН **********/. Механизмът на извършване на престъплението, твърдян от страна на прокуратурата – чрез запознаване на свидетеля К. със снимки на тези лица посредством показването им от информационната система БДС на компютъра на подс. Ч., се опроверга напълно. Въз основа на инкорпорираните доказателства се изясни, че подсъдимият е нямал достъп до описаната система, компютърът му не е бил в т.н. „мрежа” и не може да се установи какво е показвано на св. К. и дали тази информация е попадала в кръга на сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.22, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи. Нещо повече – съдът по-горе има възможност да обсъди, че наличните по делото копия на снимки от БДС на лица са предоставени по неизвестен начин, без какъвто и да е документ или индиция от кого и кога са приложени. В такъв случай те не могат и не следва да бъдат ценени като писмени доказателства.

   

 

 

 

 

 

                 По наказанието : 

При определяне вида и размера на наказанията за двете престъпления, за които го призна за виновен, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК.

 

 

 

 

При определяне на наказанията на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът прецени следните обстоятелства:

 

 

 

 

- степента на обществената опасност на деянията. При всяко едно от тях не може да се заключи, че тя е особено висока, предвид на факта, че конкретните престъпления сравнение с останалите от този вид не разкриват по – висока степен на обществена опасност.

 

 

 

 

- степента на обществена опасност на подсъдимия, която е ниска – същият е неосъждан, с добри характеристични данни, на сравнително млада възраст, полагащ грижи за семейството си – макар и с данни за развод, същият има две деца, а и показанията на родителите му се установи, че гледа и тях, трудово ангажиран е, непосредствено след освобождаването му от полицията е започнал работа, награждаван е за работата си като полицай.

          - липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. 

 

 

 

 

 

 

 

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Ч., като наказанието за всяко едно от престъпленията бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 от НК, тъй като заключи че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни по своята същност и най-малкото, предвидено в закона наказание ще е несъразмерно тежко за дееца.

 

 

 

 

Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счете, че за престъплението по чл. 301 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "ПРОБАЦИЯ", при първите две задължителни мерки за срок от ТРИ ГОДИНИ, а за престъплението по чл. 234 ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдебният състав по отношение и на двете престъпления приложи разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК и не наложи на подсъдимия Ч. кумулативно предвидените наказания глоба.

На основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно ШЕСТ месеца лишаване от свобода.

Съдът счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване от подсъдимия, защото условното осъждане при условията на чл. 66, ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на него са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, като определи размера на ТРИ години.

    Съдът не лиши подсъдимия от право да упражнява определена професия по смисъла на чл. 37 т.7 от НК, т.к. същият след дисциплинарно уволнение е с прекратено служебно правоотношение през  2015 г., не може повече да заема каквато и да е длъжност в редиците на МВР, поради което и не може да бъде лишен от право, което не притежава.

 

 

 

 

 

 

 

 

Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл. 234 ал. 3 от НК, съдът постанови предметът на престъплението по чл.234 ал. 1 от НК, а именно  4 бр. черни найлонови торби с нарязан тютюн - 2,428 кг. тютюн за пушене да се отнемат в полза на държавата.

На основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК Съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия Д.Ч. се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64 от НПК за времето от 26.02.2015 г. до 06.07.2015 г., както и времето времето, през което подсъдимият Д.Ч. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” считано от 07.07.2015 г. до 27.08.2015 г. Включително.

С оглед изхода на делото, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по досъдебното производство разноски в размер на  685,50 лв. по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив и направените в съдебното производство разноски в размер на 150 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив.

        Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения правов ред в Р България и желание за лично облагодетелстване.

         По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

С оглед изхода на делото, съдът