№ 147
гр.П., 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500097 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 419 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане за допускане на незабавно изпълнение /РНИ/
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№2395 /2022г. по описа на РСП..
В частната си жалба с вх.№23698 от 22.11.2022г. длъжникът по
изпълнението М. Х. С., ЕГН-**********, с постоянен адрес в грП., ул.“Г.Б.“
№65 чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-Пловдив поддържа, че
представените по делото документи и този по чл.417 т.2 от ГПК не
установяват ликвидност и изискуемостта на заявените вземания. Твърди
жалбоподателят, че представеното по делото извлечение от счетоводните
книги на банката не отговаря на изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ, както и
поради това, че представените от заявителя договори са недействителни на
основание чл.22 от ЗКИ, което е следвало заповедният съд да установи
съгласно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Цитира се нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ,
редакция от 2016г., като се акцентира на изискуемото се съдържанието по
закон което следва да има извлечението, а именно в него да са посочени-
1.Броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане
или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2.Общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и 3.
1
Размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Според
жалбоподателя от представеното извлечение от сметки липсва информация за
броя на неиздължените вноски и общия размер на просрочената сума
/изискването по т.1/. Допълва, че в същото липсва информация за лихвените
проценти на възнаградителната и санкциониращата лихва и по отношение на
последната въз основа на кои просрочени плащания е изчислена тя и въз
основа на какъв лихвен процент. Твърди, че предвид липсата на реквизитите
по чл.60 ал.2 от ЗКИ на представеното извлечение, последното не
удостоверява ликвидни вземания. Твърди още, че в извлечението са посочени
датите и размерите на постъпвалите плащания по кредита, но с тези посочени
плащания не е посочено и липсва информация какви задължения и в какъв
размер са погасявани, предвид обстоятелството, че се касае за договор за
потребителски кредит. Посочва, че съгласно формирана съдебна практика на
ВКС счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на
кредитополучателя към банката-данни за движението по погасяването на
главницата, договорните и наказателни лихви /определение №162 от
09.02.2910г. на ВКС по ч.т.д.№66/2010г-, I т.о./. Твърди още, че липсва
информация в извлечението относно лихвените проценти по
възнаградителната и наказателна лихви и как се начисляват същите, като
съществени обстоятелства за установяване ликвидността на тези вземания,
доколкото въз основа на тях се формират вземанията за възнаградителна и
наказателна лихва и че тези обстоятелства са от съществено значение за
установяване ликвидността на вземанията на заявителя по размер. Навежда се
извода, че извлечението и другите представени към заявлението документи не
индивидуализират по категоричен начин заявените вземания по размер, и че
при съвкупната им оценка се откриват противоречия и неясноти относно
размерите на вземанията. Като следващ довод за незаконосъобразност на
извлечението жалбоподателят изтъква, че представения договор от
26.08.2007г. не отговаря на изискванията на чл.10 от отменения ЗПК /Обн.,
ДВ, бр.53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр.105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр.110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от
16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./, поради което договорът бил недействителен, поради което не
следвало да се разпорежда незабавно изпълнение до разрешаване на въпроса
със влязло в сила съдебно решение. Цитира се нормата на чл.10 от ЗПК
2
относно изискуемата се по закон задължителна информация която следва да
се съдържа в договора за потребителски кредит/ДПК/,свързан с ползването
на кредитна карта, а именно 1. Горната граница на кредита, ако такава е
договорена или начините на нейното определяне; 2.Условията за ползване и
връщане на кредита; 3.Годишен лихвен процент и разходите, ако има такива,
приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при
които те могат да бъдат променяни. Според жалбоподателя в представения
ДПК липсва посочен ГЛП/годишен лихвен процент/ и разходи, както и
условията, при което те могат да бъдат променяни като се твърди, че
процесния ДПК не отговаря на императивните изисквания на ЗПК за
минимално-необходимото съдържание. Излага се и довод, че съгласно т.14.2
от ОУ/общите условия/, банката е капитализирала просрочените плащания
като главница, представляващо неравноправна клауза съгласно решение №66
от29.07.2019г. на ВКС на РБ, ТК, второ отделение, по търговско дело
№1504/2018г., според което уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви , върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294 ал.1 от ТЗ. Посочва се, че този анатоцизъм в случая представлява
неравноправна клауза на основание чл.143 ал.2 т.19 и т.20 от ЗЗП, които от
своя страна се отразява изцяло на размера на заявените вземания от заявителя
предвид липсата на информация в извлечението с плащанията какви
задължения са погасявани съответно и капитализирани ли са просрочените
плащания, които отново да са били олихвявани и плащани от потребителя.
Цитира се клауза от ДПК в чл.3 от договора за кредитна карта за автоматично
подновяване на договора, които също според жалбоподателя представлявало
неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП той като тази разпоредба за
автоматично продължаване на срока на договора без регламентирането на
никакво друго условие за настъпването на това обстоятелство/точно
изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение или друго/, е
неравноправна защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, съгласно чл.143 от ЗЗП/редакция към момента на
възникване на правоотношението/.Твърди се, че посочената клауза предвижда
3
прекратяване на договора само с изявление извършено дълъг период от време
преди фактическото изтичане на срока и не позволяващо на длъжника да
прецени икономическите условия от своето поведение. Както и че така
уговорена, клаузата позволява безконтролно продължаване на
правоотношението във времето и превръщане на договора в безсрочен и
освобождава кредитора от задължение си да следи за изпълнението, като
позволява безконтролно във времето натрупване и начисляване на вземания в
полза на банката. Конкретизира, че при кредит от 5000лв-задължения за
лихви, неустойки и други и че подобна уговорка е в противоречие с
императива на чл.430 ал.1 от ТЗ, а именно банката да отпусне на заемателя
парична сума при уговорени условия и срок. Счита, че неравноправността на
клаузата за автоматично подновяване на договора за кредит има отношение и
относно погасителната давност, започнала да тече в случая от датата на
прекратяване на договора-1г. от подписването на анекса от 2007г. или 2008г.
и е изтекла през 2013г.Твърди, че в хипотеза за приемане на начало на
погасителната давност, съгласно датата на последното усвояване-19.07.2015г.
или от 19.07.2016г., то към датата на подаване на заявлението, погасителната
давност е отново изтекла-19.07.2021г. Счита, че погасителната давност в
настоящия процес не може да се обсъжда, но че предвид предвиденото
автоматично подновяване на договора се цели отнемане на правната
възможност на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност,
което също представлявало неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП. Счита,
че заявлението по чл.417 от ГПК и допуснатото незабавно изпълнение изцяло
се основава на неравноправни клаузи. По въпроса за удостоверяването на
изискуемото вземане, жалбоподателят поддържа на първо място, че не е
обявена предсрочната изискуемост, а за изтекъл срок на ДКК на 19.07.2016г.;
че поканата връчена от ЧСИ е на адрес грП., ул.“Г.Б.“ №65 чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК като се поддържа, че извършеното по този
начин връчване страда от пороци водещи до неговата ненадлежност и липса
на обявена предсрочна изискуемост. В таз връзка се сочи, че разписката за
връчване е оформена на друго лице на адресата на същия адрес, което е
можело да приеме поканата/майката на лицето/, но че няма удостоверяване
от връчителя, че изявление на третото лице /майката/ че отказва да приеме
поканата; че не е осъществено връчване на поканата по местоработата на
адресата“ Б.М.“ ЕООД , въпреки разпореждане за такова връчване, че
4
способът за връчване по чл.47 от ГПК е извънреден способ и че същият се
използва при изчерпване на всички останали способи да връчване, като
посочва ,че в случая поканата е следвало да се връчи чрез майката на
адресата, като лице от домашните или чрез работодател, което не е сторено.
Коментира се и нарушена процедура по броя и дните на посещенията
/включително и в неработен ден/ по чл.47 ал.1 от ГПК, каквото посещение не
било удостоверено от длъжностното лице връчител. Моли да се отмени РНИ
и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира присъждане на
разноски за производство.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната
страна-заявителя в заповедното производство „Първа Инвестиционна банка“
АД, с вх.№2252 от 30.01.2023г. в който жалбата се оспорва като
неоснователна и моли да не се уважава. Поддържа, че информацията за
неиздължени вноски може да се представи в едно извлечение когато дългът
произтича от договор за кредит с погасителен план, в който план са описани
всички вноски, които кредитополучателят следва да погаси, като при ДКК
няма погасителен план, поради незнание дали ползвателят на кредитната
карта ще тегли пари, кога и колко. По общия размер на просрочената сума се
поддържа, че в извлечението ясно и точно са посочени просрочените суми по
главница, договорна лихва и наказателна лихва, както и законната лиха и е
посочен общия размер на задължението от 40749.81в.лв, като банката е
претендирала част от задължението в размер на 8423.14лв. По възражението
за липса на информация в извлечението за лихвените проценти на
възнаградителната и санкционната лиха се поддържа, че няма изискване тези
проценти да се сочат в извлечението съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ. И че в
същата разпоредба няма изискване да се сочат в извлечението от
счетоводните книги с извършените плащания от кредитополучателя както е
погасено-главница, лихви и такси. По възражението на приложимостта на
чл.19 от отменения ЗПК относно посочването на Годишния лихвен процент и
разходите, се поддръжа, че в т.7 от ДКК са описани годишните лихвени
проценти, които се прилага към договора за кредит, като при безналични
плащания на ПОС терминала лихвения процент е 16 %, а при всички
останали транзакции лихвения процент е 18 %. По въпроса за разходите по
ДКК се цитира т.10 от договора, според който съгласно Тарифата на таксите и
комисионните на банката /неразделна част от ДКК/ при декларация на
5
потребителя, че се е запознал и я е приел-т.11 от ДКК. По въпроса за
капитализирането от банката на просрочените плащания като главница, се
цитират т.14.2 от ОУ към ДКК ,където е предвидено, че банката може да
капитализира начислените лихви при спазване на условията на Наредба №9
на БНБ от 2003г. за което ползвателят на кредитната карта е дал изрично
съгласие. Като следващ аргумент в тази насока се изтъква, че няма данни
банката да е извършила такова капитализиране на лихва както и как
жалбоподателят е решил, че банката го е направила. По въпроса за
автоматичното подновяване на договора за кредитна карта /ДКК/ за ползване
на кредитната карта се поддържа, че съгласно клаузата на т.3 от ДКК и т.36.1
от ОУ, длъжникът като не желае на ползва кредитната карта може с писмено
уведомление до банката да прекрати договора поради което не е налице
недобросъвестност или наличие на друго нарушение на закона, когато по
своя воля длъжникът продължава да ползва КК или ако не желае да ползва да
прекрати ДКК. По въпроса за невръчване на поканата до длъжника чрез
работодателя му като се сочи, че същата е връчена на длъжника на дата
15.01.2021г. чрез работодателя му дружеството „Б.М.“ ЕООД, като служител
на работодателя С.Д.С. е изписала длъжността си и се е подписала със
задължение да предаде поканата на М. С.; че майката на адресата на поканата
няма как да бъде задължена да я получи и че уведомяването е извършено
редовно по реда на чл.47 от ГПК. Моли да се остави без уважение жалбата на
длъжника М. Х. С.. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред Пазарджишки районен съд на 27.07.2022г. е инициирано
заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК от заявителя „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.“Д.Ц.“ №37, с изпълнителни директори Ч. Г. З. и С.А.П., чрез
пълномощника си юрисконсулт В. Г. Д. и против длъжника М. Х. С., ЕГН-
********** от грП., ул.“Г.Б.“ №65 и с искане да бъде издадена в полза на
кредитора и срещу длъжника заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист за парично вземане в
размер на 5000лв-непогасена, просрочена главница плюс непогасена
договорна лихва дължима по т.7 от договора от 2953.97лв начислена за
периода 20.08.2018г. до 02.09.2021г. включително, законна лихва на
6
основание ТР на ВКС от 27.03.2019г. от 454.17лв /лихва за забава/ за периода
03.09.2021г. до 26.07.2022г., разноски за връчване на покана от 24лв и
законна лихва върху главницата от 27.07.2022г. до изплащане на вземането.
Заявителят конкретизира в заявлението си, че паричното вземане произтича
от договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта/ДИРМКК/ с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
46РКО-А-0970 от 26.08.2007г./договор за кредит-ДК/. В т.12 от заявлението е
посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
банката; ДИРМКК с чип и предоставяне на овърдрафт по посочената в т.9
разплащателна сметка; Покана до длъжника връчена чрез ЧСИ Д.Д.; ОУ на
ПИБ за издаване и ползване на РМКК с чип Мастеркард /Mastercard и Visa/-
действащи към 26.08.2009г. и ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на
същите карти действащи към момента. В т.14 от заявлението като
допълнителна информация, заявителят е посочил, че между страните на
26.08.2007г. е сключен ДИРМКК с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка 46РКО-А-0970 от 26.08.2007г.. с който договор банката
предоставила на титуляра правото да ползва сумата от 2000лв при условията
на овърдрафт. В последствие бил сключен анекс към договора, от 04.10.200г.
с който размерът на ползвания овърдрафт бил увеличен на 5000лв. Твърди се,
че титулярът използвал изцяло предоставения му овърдрафт. Посочено е че
съгласно актуалните към датата на сключване на договора ОУ на ПИБ АД, за
издаване и ползване на РМКК с чип Мастеркард и Виза неразделна част от
ДК /т.36.1/ срокът на договора и на ползване на овърдрафта се продължавал
автоматично всеки път за нов едногодишен договор при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко с
60/шестдесет/ дни с писмено предизвестие до другата и че по процесният
договор няма заявени такива писмени предизвестия, поради което договорът
автоматично се подновявал /т.19.1.1. от ОУ/. Цитира се т.13.1. във връзка с
т.13.1.1 от ОУ, че Банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено уведомление до титуляра за срок, определен
от Банката, в случай, че титулярът не извърши каквото и да било плащане по
договора и ОУ повече от 5 /пет/ работни дни след датата на която плащането
е станало изискуемо. Посочено е, че овърдрафта/кредитът/ е в просрочие,
считано от 27.08.2016г., като длъжникът е просрочил изискуемото плащане с
повече от 5/пет/ работни дни.. Твърди се, че с покана, връчена чрез ЧСИ Д.,
7
длъжникът М. Х. С. като титуляр е уведомен да погаси просрочените
задължения по договора за овърдрафта като й е предоставен от банката
седемдневен срок за погасяване, като в противен случай при непогасяване на
задължението в срока и без да бъде изпращано повторно уведомление банката
ще счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем и ще се предприемат
действия по закон за принудително изпълнение. Посочено още, че поканата е
връчена на 15.01.2021г.. по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
уведомление след трикратно посещение на адреса на длъжника. Освен това
длъжникът бил уведомен и чрез работодателя си „Б.М.“ ЕООД, с ЕИК-
********* на когото била връчена поканата на дата 15.05.2021г. Твърди се, че
банката е обявила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 03.09.201г. след
изтичане на седемдневния срок за плащане от длъжника включително и до
момента на подаване на заявлението до заповедния съд.
Посочено е още в заявлението, че общото частично претендирано
вземане на ПИБ АД срещу длъжника М. С. към 26.07.2022г. е в размер на
8432.14лв, като общото вземане на банката по договора и срещу С. е от
40749.81лв. Моли да се издаде ИЛ и ЗНИ за посочените суми ведно със
законната лихва върху просрочената главница, считано от подаването на
заявлението в съда 27.07.2022г. до пълно погасяване на задължението както и
юрисконсултско възнаграждение от 50лв.
Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на
банката по процесния договор, договора за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип, поканата до длъжника връчена чрез ЧСИ
Д. и Общите условия на банката за издаване и ползване на РМКК с чип
Мастеркард и Виза, действащи към датата на сключване на договора както и
към момента на подаване на заявлението.
Съгласно съдържанието на сключения между страните Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с ЧИП и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №46РКО-А-0970 от
26.08.2007г., сключен на 26.08.2007г. при действието на Закона за
потребителския кредит , обнародван, ДВ, бр.53 от 30.06.2006 г., в сила от
1.10.2006 г., изм. и доп., бр.105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007
г., бр.110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,
отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, Кредиторът „Първа
8
инвестиционна банка“ АД е приела да открие и да води на името на титуляра
М. Х. С. картова разплащателна сметка с IBAN BG76 FINY9150 1000 0503 28,
и да издаде към нея на името на титуляра револвираща /международна/
кредитна карта с чип VISA Classic. Съгласно т.2 от договора банката
предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт от 2000лв, усвояван с
картата; Срокът за ползване на овърдрафта е двугодишен-до
26.08.2009г./т.3/.,като е предвидено същият да се подновява автоматично
съгласно общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастеркард и виза /за краткост „Общите
условия“-т.36.1/
По отношение на погасяването на овърдрафта и сроковете отново се
препраща към ОУ./Раздел осем римско-Погасяване на кредитния лимит/.
Като обезпечение на срочното погасяване на предоставения овърдрафт,
титулярът учредява в полза на банката залог върху всички свои вземания по
банковите си сметки. Предвиден е гратисен период от 45дни за погасяване на
ползвания овърдрафт /т.6/ В т.7. от договора е предвидено, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо
формирано до края на последния отчетен период титулярът заплаща на
банката след изтичането на първите три периода, годишен лихвен процент в
размери-за извършване на безналични плащания на ПОС терминал 16%, а за
всички останали транзакции-18%. Предвидено е, че при неплащане на
месечната погасителна вноска или надвишения кредитен лимит банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
добавка от 12 %. В т.10 е предвидено, че за ползване на кредитната карта и
предоставения овърдрафт по договора титулярът заплаща на банката такси и
комисионни по Тарифа за такси и комисионни на банката. Според договора
същият се сключва при условията на чл.298 ал.1 т.1 от Търговския закон. За
кореспонденция с клиента е посочен адреса му в грП., ул.“Г.Б.“ №65 плюс два
стационарни и един мобилен телефон.
С анекс към договора, от 04.10.2007г. е увеличен размера на
предоставяния от банката банков креди овърдрафт от 2000лв на 5000лв, като
е отпаднала т.5 от договора касаеща обезпечаването на погасяването на
овърдрафта.
Съгласно действалите Общи условия на банката към датата на
9
сключване на договора, одобрени от УС на Банката на 17.04.2007г., с
последващи изменения и допълнения, е предвидено, че / Раздел V.Условия за
ползване на кредитния лимит-/ лимитът се ползва след подписване на
договора, предоставяне на договорните обезпечения и съгласно ОУ/т.12/, като
през всеки отчетен период, титулярът има право да ползва кредит /овърдрафт/
с Картата до размера на текущия разполагаем кредитен лимит за който се
уведомява от банката, като съгласно т.13.1. Титулярът не може да превишава
текущия разполагаем кредитен лимит/ТРКЛ/, като при превишението му,
сумата на надвишението ще се счита за ползван и неразрешен овърдрафт
която се издължава на банката незабавно. В раздел VI „Лихви ,такси и
комисионни“ , е предвидено, право на гратисен период / период през който
банката не начислява уговорената в договор лихва—т.1 от раздел
„Определения“, буква „р“/ за титуляра за заплащането на всички транзакции
до размера на ТРКЛ със срок от 45дни при условие, че до датата на падежа
погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано по
сметката през съответния отчетен период. В т.14.1 е предвидено, че при
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по предходната точна,
титулярът заплаща на банката годишна лихва равна на действащия към
датата на изчисляването базов лихвен процент за кредитни карти /БЛПКК-
представляващ лихвен индекс утвърждаван от УС на Банката и изчисляван за
всеки отделен вид валута на база съотношението между планираната цена на
ресурса на банката и пазарните лихви за същата валута за определен период
от време, приложим към дебитните салда по картови разплащателни сметки в
съответната валута/ плюс надбавка по Тарифата, начислявана върху
непогасените суми по всяка отделна транзакция за действителния брой дни,
от датата на осчетоводяването на транзакцията в картовата система на банката
до датата на погасяването. Предвиден е и ред за погасяване на задълженията
при частични погасявания. Изрично в т.14.2 от този раздел е предвидено, че
банката капитализира начислените лихви, такси и комисионни чрез
прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което с подписването на
договора титулярът дава своето изрично съгласие. В разпоредбата не е
посочено, че тя има основание и е в съответствие и при спазване на условията
в Наредба №9 на БНБ от 2002г./ НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка (отм.) Приета с Решение № 100 на
10
Управителния съвет на БНБ от 19.12.2002 г., обн., ДВ, бр.2 от 7.01.2003 г., в
сила от 1.01.2003 г., с последващи изменения и допълнения, отм., бр. 38 от
11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г./. В Раздел седем римско “ Погасяване на
кредитния лимит/овърдрафт/ е предвидено, че титулярът се задължава всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден,
да внася в Сметката минималната погасителна вноска, /МПВ/ посочена в
извлечението, и независимо дали титулярът е получил извлечението
/т.18.1/.Предвидена е възможността банката едностранно да променя размера
на МПВ, а титулярът има право да погасява изцяло ползвания кредит по всяко
време от срока на действие на договора без да дължи такси и комисионни.
/т.19/ В т.20 е предвидено, че при прекратяване на договорните отношения
независимо от основанието, титулярът се задължава незабавно да погаси
всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката, включително
разноски такси и комисионни, лихви и главница. В раздел девет римско“
Просрочени плащания“ е предвидено, че при непогасяване от датата на
падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска
титулярът заплаща върху непогасената част лихвите по т.14.1 за дните на
просрочие плюс наказателна надбавка по Тарифата/т.22/. Съгласно т.23 от ОУ
оправомощеният държател има право да извършва разплащания с карта само
до разрешения ТРКЛ за съответния отчетен период, като при надхвърляне на
ТРКЛ по сметката /неразрешен овърдрафт/,независимо от причината за това,
титулярът е задължен незабавно да погаси сумата с която е надхвърлен
лимита, плюс наказателна лихва за неразрешения овърдрафт за дните на
просрочие /т.23/. Предвидено е още, че при неизвършване на което и да е
плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след датата на неговата
изискуемост, банката има право да блокира всички издадени към сметката
карти, като деблокирането става след погасяване на просрочените плащания
от титуляра /т.24/. Предвидена е възможност при предсрочна изискуемост при
забава в плащането за срок повече от 150дни банката да деактивира картите и
да предприеме действия за принудително събиране на дължимите суми. В
раздел „Единадесет римско“ - Предсрочна изискуемост“ е предвидено, че
банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок определен от
банката, в случай че „а“ титулярът не извърши което и да е плащане по
договора и ОУ за срок по -дълъг от 5/пет/ работни дни след датата на която
11
такова плащане е станало изискуемо; “б“ при недостатъчност на даденото от
титуляра обезпечение по преценка на банката; “в“-Титулярът не извърши
някое плащане повече от 5/пет/работни дни след датата, на която такова
плащане е станало изискуемо по друг кредит на титуляра, предоставен от
Банката, от друга банка или трето лице; “г“ Титулярът, оправомощения
държател, е ползвал овърдрафта за цели или по начин, различни от
уговорените в договора и ОУ; “д“ Титулярът е представил неверни сведения
или неточни данни, мотивирали банката да сключи Договора и да разреши
ползването на овърдрафта; “е“ Титулярът/оправомощения държател/ наруши
което й да е друго условие по Договора, респективно искането за издаване на
допълнителна карта, ОУ или предоставени обезпечения /т.27/. В т.28 е
предвидено, че ползваният овърдрафт се превръща автоматически и
изцяло в предсрочно изискуем и Банката предприема незабавни действия за
принудително събиране на вземанията си, в това число по съдебен ред , без да
уведомява Титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение във
всички случаи, когато „а“-е налице забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение на Титуляра към Банката за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата, на която задължението е станало
изискуемо съгласно договора и настоящите общи условия и буква “б“-
когато договорът бъде прекратен независимо от основанието за това—
считано от датата на прекратяването му. Съгласно Раздел Двадесет и едно
Римско “ Кореспонденция“, изрично е записано, че кореспонденцията
между страните се води в писмена форма на адресите им /т.43/, като /т.43.1/
предвижда, че при промяна на адреса на постоянното си местоживеене, имейл
и/или други данни, посочени в договора, респективно в искането за издаване
на допълнителна карта, титулярът, респективно оправомощения държател, е
длъжен да уведоми Банката в 7 /седем/ дневен срок от настъпването на
това обстоятелство, като в противен случай всички уведомления, покани
и съобщения изпратени от банката на стария адрес и/ или имейл, се
считат за връчени.
В актуалните нови ОУ на банката “за кредити на физически лица, в сила
от 20202г., в раздел Девет римско „Предсрочна изискуемост“ са предвидени
хипотези за обявяване на кредита за предсрочно изискуеми чрез писмено
уведомление до Кредитополучателя /т.10.1.1/ и с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок определен от банката, при настъпили основания в
12
пет пункта. Няма предвидено настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост. Процесните ОУ са одобрени от УС на Банката и са в сила от
03.02.2020г. или преди иницииране на настоящото заповедното производство
по чл.417 от ГПК от страна на банката кредитор и преди обявяването на
кредита за предсрочно изискуем на 03.09.2021г .
Видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката,
с изх.№215-131 от 27.07.2022г., същото е изготвено и подписано от
Специалист „Проблемни активи-региони -Лилия Попова, на дата 27.07.
2022г. като е положен и печат на банката. В същото е отразено, че се отнася
за кредитополучателя М. Х. С., ЕГН-********** от грП. по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта, с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А-0970 от 26.08.2007г.,
сключен на същата дата, по който банката е кредитор, а М. С. е
кредитополучател. Отразено е в извлечението, че съгласно договора банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 5000 български лева. В табличен вид е
посочено, че предоставяния овърдрафт е усвояван многократно до пълния
размер на предоставената сума по разплащателна сметка с IBAN: BG76FINV
91501000050328, открита на името на кредитополучателя в банката на
няколко транша. Видно от данните, записани в таблицата овърдрафта е
усвояван ежемесечно /без 2 месеца за 2008г./, изцяло или частично и
неколкократно в рамките на съответния календарен месец/ изписани са
датите на усвояване на овърдрафта и съответно размера на всяка усвоена
сума/ , с начало 31.08.2007г. като последното усвояване на овърдрафта
е на дата 19.07.2015г. за сумата от 805.77лв. В табличен вид са посочени
датите на погасяване на овърдрафта-общо 21 /двадесет и едно /погашения с
начало 20.10.2007г. до 26.04.2010г. Записано е в извлечението, че кредитът е
в просрочие, считано от 27.08.2016г.- общо 221дни към дата 26.07.2022г.,
като общия размер на просрочената сума по главницата е от 5000лв. Отразено
е, че поради неплащане в срок на задълженията по договора, на
кредитополучателя е връчена чрез ЧСИ Д. покана за доброволно изпълнение
на задълженията по договора в едноседмичен срок, връчена му 15.01.2021г.
по реда на чл.47 от ГПК, чрез работодателя на длъжника, и поради неплащане
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на дата 03.09.2021г.
Съгласно извлечението към 26.07.2022г. дългът на Кредитополучателя по
13
договора е от 40749.81лв, формиран от: 1. Разрешен размер на овърдрафта-
5000лв; 2. Усвоен размер на овърдрафта-5000лв; 3.Непогасена главница-
5000лв; 4. Непогасена договорна лихва за периода 19.07.2009г.-02.09.2021г.-
включително, дължима по т.7 от договора /При непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичането на
първите 3/три/ отчетни периода, годишен лихвен процент за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал -16%, а за всички останали
транзакции-18%/ в размер на 22712.71лв; 5. Наказателна лихва, начислена за
периода 19.07.2009г. до 19.07.2015г. включително, дължима на основание т.8
от договора за овърдрафт /При неплащане на месечна погасителна вноска
или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от
12%. / в размер на 12558.92лв; 6. Законна лихва за периода 03.09.2021г. до
26.07.2022г.-454.17лв и 7. Непогасени разноски да връчване от 24лв. В
извлечението е посочен и размера на претендираната със заявлението парична
сума от кредитополучателя /частична претенция от общия дълг/ -
1.Непогасена главница от 5000лв; 2.Непогасена договорна лихва за периода
20.08.2018г.-02.09.2021г по т.7 от договора от 2953.98лв; 3.Законна лихва за
периода 03.09.2021г.-26.07.2022г.-454.17лв и 4.Непогасени разноски за
връчване на покани 24лв.
Видно от съдържанието на покана изпратена от кредитора от ПИБ АД,
адресирана до длъжника М. Х. С. чрез ЧСИ Д.Д. и относно „предсрочна
изискуемост по договор №46РКО-А-0970 от 26.08.2007г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит/овърдрафт по разплащателна сметка“, като изложени обстоятелства е
записано от банката кредитор, че поради неизпълнение на задълженията за
плащане по договора от страна на кредитополучателя, е налице просрочено
задължение към 15.10.2020г./при действието на новите ОУ на банката/, в
размер на 34373.28лв, поради което и на основание т.13.1 и т.13.1.1., Раздел
XIII от ОУ на банката/ Прекратяване на договора по новите ОУ; Раздел XIII
от предходните ОУ -Неизпълнение /, като длъжникът се кани от кредитора в
7-дневен срок изцяло да погаси задълженията си към банката по договора.
При неплащане е посочено, че банката без да уведомява с покана длъжника,
ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем с предприемане на
14
действия за принудително изпълнение.
Поканата е връчена веднъж по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване
на уведомление и след събиране на данни от връчителя от роднина на
адресата, живеещ на същия адрес, че лицето живее в чужбина. Посещенията
са извършени на три различни дати, както и в неприсъствен ден-08.11.2020г.-
/неделя/. В случая, е приложима и фикцията на т.18.1 от актуалните ОУ или
т.43.2 от предходните ОУ/като връчването следва да се счита за редовно
извършено, тъй като такъв начин е уговорен между страните изрично в
договора за кредит и в Раздел Двадесет и първо римско Кореспонденция на
ОУ от 2007г./. Независимо от това връчването е станало и по местоработата
на длъжника в „Б.М.“ ЕООДП., чрез длъжностно лице на работодателя-
С.Д.С. на дата 15.01.2021г. /л.31/.
Въз основа на така постъпилото заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на 01.08.2022г. от Пазарджишки
районен съд по ч.гр.д.№2395 /2022г. по описа на същия съд е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №1299, с която е разпоредено длъжникът М. Х. С., с ЕГН-
********** от грП. да заплати в полза на ПИБ АД, с ЕИК-*********,
седалище гр.С., сумата от 5000лв главница ведно със законната лихва от
27.05.2022г. до изплащане на вземането ; сумата от 2953.97лв-непогасена
договорна лихва по т.7 от договора за кредит за периода 20.08.2018г.-
02.09.2021г.; сумата от 454.17лв законна лихва по ТР на ВКС от 27.03.2019г.
за времето от 03.09.2021г.до 26.07.2022г.; сумата от 24лв разноски по
връчването на поканата; държавна такса в размер на 168.64лв
възнаграждение за юрисконсулт от 50лв. Постановено е да се издаде и
изпълнителен лист за сумата.
Издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са
връчени на длъжника М. С. чрез ЧСИ Д. по образуваното изпълнително дело
за принудително събиране на процесната сума /ИД №20228870400634 по
описа на същия ЧСИ за 2022г. чрез залепване на уведомление по чл.47 от
ГПК на дата 23.11.2022г.. Възражение по чл.414 от ГПК е постъпило от
длъжника С. чрез надлежно упълномощен пълномощник адв.М. от АК-
Пловдив до заповедния съд на дата 22.11.2022г. под вх.№23699. Във
възражението е заявено, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането по
15
издадената заповед за изпълнение.
Банката е уведомена от съда за постъпилото възражение по чл.414 от
ГПК с указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, което е връчено на банката на 23.01.2023г.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение заедно
с възражението срещу заповедта е постъпила в съда на 22.11.2022г.
Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в заповедното производство /длъжника/ против подлежащ на
обжалване акт на заповедния съд с който се допуска незабавно изпълнение
/разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист/, и в предвидения от закона едномесечен срок от
връчването на заповедта за изпълнение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Извлечението от счетоводните книги отговаря на минимално
изискуемите се по закон изисквания предвидени в чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции/ЗКИ/, доколкото и предвид спецификата на договора
за овърдрафт при който се касае за извършване на операции в карта
ежемесечно и многократно в рамките на определения в договора месечен
срок при което погашенията на ползвания кредит са различни по размер и
извършвани на различни погасителни дати, при различен размер на
изтегления кредитен лимит от максимално предвидения според договора,
поради което е невъзможно да бъдат посочени в извлечението както броя на
вноските които не са издължени, така и общия размер на непогасената част
от общия размер на дължимата от потребителя сума. Въпреки това обаче в
конкретното извлечение от счетоводните сметки изрично са посочени от
кредитора както датите на всяка една от извършените транзакции по време на
действие на договора по усвояването на кредита с начало 31.08.2007г. и до
последната дата на усвояване 19.07.2015г. или общо 233бр., така и размерът
на всяка една сума от овърдрафта усвоена от кредитополучателя. Освен това
изрично е посочен броя, размера на вноската и датата на погасяване на всяка
една от сумите от потребителя по кредита за периода 20.10.2007г. до
26.04.2010г.-21 погасителни вноска. Остатъкът от непогасения размер на
овърдрафта е ясен при липса на погашения от страна на потребителя повече
от 6г. към датата на просрочието /27.08.2016г./ -това е пълния размер на
16
главницата от 5000лв, който е усвоен и е непогасен нито изцяло нито
частично от потребителя, размера на непогасената договорена лихва по т.7
от договора за овърдрафт от 19.07.2009г.-до 02.09.2021г.,претендирана като
частична в размер на 2953.98лв /за непогасен пълен размер на дебитното
салдо-16% при извършване на безналични плащания от ПОС и 18% при
извършване на всички останали транзакции/, тоест размерът на договорната
лихва и начина на определянето й е напълно ясен за страните и е записан по
разбираем и достъпен начин в договора, поради което не е необходимо
неговото изрично включване в извлечението от счетоводните книги. Посочен
е и размера на дължимата наказателна лихва по т.8 от договора за овърдрафт
която не е предмет на претенцията на кредитора заявена в заповедното
производство. Предмет на претенцията е лихвата за забава върху главницата
от 5000лв / пълния размер на овърдрафта/ за периода 03.09.2021г. /момента на
настъпилата предсрочна изискуемост до 26.07. 2022г. /датата на подаване на
заявлението в заповедния съд/ в размер на 454.17лв , която е съизмерима и
съответства единствено на размера на законната лихва. Именно това е
размера на обезщетението за забава за просрочените плащания след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В извлечението се съдържа
информация на периода на неиздължените вноски и техния размер-500лв
главница-цялото дебитно салдо /съгласно т.6 от договора за кредит/ като
размерът на задължението за главница не се променя във времето, той е
константна величина. Факт е, че договорът не е прекратен, до датата на
обявяване на предсрочната му изискуемост, на някое от основанията
посочени в Раздел Седемнадесет римско на ОУ, като съобразно
предвиденото за последователно автоматично едногодишно подновяване
няма данни за постъпило възражение от страна на потребителя срещу това
автоматично удължаване. Нещо повече независимо, че
последният/потребителя/ е спрял плащанията по договора още на
26.04.2010г., той е продължил да го усвоява /овърдрафта/ до 19.07.2015г. ,
тоест потребителят е бил заинтересован договорът да се подновява
автоматично за да може през този дълъг период от време да усвоява
кредитния лимит така както е уговорен в договора за овърдрафт. Общият
размер на просрочената сума е посочена ясно и конкретно в извлечението
както и от какви пера се формира /виж извлечението/ към дата 26.07.2022г.-
датата на подаване на заявлението до заповедния съд по чл.417 от ГПК. Както
17
се посочи размерът на лихвените проценти не е задължителен елемент от
извлечението, защото при спор относно размера на възнаградителната и
санкционна лихва, същите се установяват в съответното исковото
производство по предвидения за това процесуален ред, а по отношение
размерите /процентите/ на лихвите-договорните и наказателните същите са
записани изрично в договора. Не е необходимо в извлечението да се съдържа
информация за това с тези постъпления от потребителя кои задължения се
погасяват доколкото такова изискване законът не поставя, а проверката за
това следва да е предмет на счетоводна експертиза ако има възражение от
страна на потребителя. Това не е същински договор за потребителски кредит,
а договор за овърдрафт който се подчинява на някои специфични изисквания
предвидени в ЗПК от една страна, а от друга поради факта, че погашенията на
задълженията по овърдрафта не са обвързани с конкретен предварително
изготвен и одобрен от страните погасителен план, поради невъзможност
отпреди да бъде определен характера, вида и размера на погасяваните
задължения, които нямат установен и траен размер, като единствено има
яснота по главницата от 5000лв, което е специфичното за този вид договори.
Няма изискване на закона/чл.60 ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗКИ-който е в сила от
2016г. /бр.59 от 29.07.2016г./ такава информация да се съдържа в
извлечението от счетоводните книги-данни за движението на погасяването на
главницата, договорните и наказателни лихви. Цитираната в частната жалба
съдебна практика е неактуална и несъответна на настъпилата промяна в
законодателствата от 2016г. и по точно чл.60 ал.2 от ЗКИ относно минимално
изискуемото се съдържание на извлечението от счетоводните книги, според
която не е обходимо в извлечението да се съдържа информация за лихвените
проценти по възнаградителната и по наказателната лихва. Същите изрично са
посочени в т.6 и т.7 от договора за овърдрафт и са добре известни на
потребителя , като начисляването им по размер е въпрос на счетоводни
записвания и пресмятания и доколкото в случая ликвидността на
задълженията е настъпила от момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Няма по закон задължение в извлечението от счетоводните книги
да е установена ликвидността на вземанията на заявителя по размер.
По недействителността на договора за кредит, че не отговарял на чл.10
от ЗПК от 2009г. /отм. /.
Според нормата Договорът за потребителски кредит, свързан с
18
използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за:1.
горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното
определяне; 2. условията за ползване и връщане на кредита; 3. годишния
лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на
сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат
променяни. Конкретният договор отговаря на посочените законови
изисквания-горната граница на кредита е от 5000лв, уговорен с анекс
04.07.2007г. действал до момента обявяване на кредита в предсрочно
изискуем на дата 03.09.2021г. Условията за ползване и връщане на кредита са
записани в Общите условия /Раздел пет римско, Раздел шест римско, раздел
осем римско и раздел девет римско/-старите ОУ и раздел Две римско, раздел
Три римско, раздел четири римско, раздел пет римско, раздел шест римско и
раздел седем римско от ОУ от 2020г. Годишният лихвен процент е
определен в т.7 в размер на 16% при теглене от ПОС терминал и 18% при
всички останали транзакции, в хипотеза когато има непогасен до датата на
падежа пълен размер на дебитното салдо/.Ако до датата на падежа
титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна
сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху дебитното салдо-т.6 от договора за кредит/.
Разходите по кредита императивно са залегнали в ОУ, неразделна част от
договора за овърдрафт- Раздел пет римско- Условия за ползване на кредитния
лимит, Раздел шест римско „Лихви, такси и комисионни; Раздел седем
римско „Отчет по сметка и извлечение по карти; Раздел Осем римско“
Погасяване на кредитния лимит/овърдрафт/ и раздел Девет римско
„Просрочени плащания“. Капитализирането от банката на просрочени
плащания като главница съгласно чл.14.2 от ОУ не е неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 от ЗЗП водеща до нищожност на целия договор за
кредит. Според клаузата от ОУ „Банката капитализира начислените лихви,
такси и комисионни чрез прибавянето им към главница на овърдрафта
поради дадено съгласие на потребителя.
В случая няма парично вземане по издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, което да се базира на това основание чл.14
ал.2 от ОУ-банката да е капитализирала начислените такси, лихви и
комисионни като ги е прибавила към главницата. Претенцията както се
посочи е за главница, договорна лихва, лихва за забава и разноски за
19
връчване на поканата за доброволно плащане, като никъде няма посочено
като основание за размера им разпоредбата на т.14.2 от ОУ.
Цитираната практика на ВКС на РБ /решение №66 от 29.07.2019г. на
ВКС по т.д.№1504/2018г.-Второ т.о., по въпроса, че уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла
на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на
основание чл.294 ал.1 от ТЗ; че преструктурирането по чл.13 от Наредба
№9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10 ал.3 от ЗЗД и че олихвяването на просрочено
задължение за такси, включително чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал. 3 от ЗЗД, не променят крайните изводи на
настоящия съдебен състав , доколкото макар и съществуваща тази
разпоредба в ОУ на банката /чл.14 ал.2 от ОУ от 2007г./, кредиторът изобщо
не се позовава на същата и не претендира някое от вземанията си на
основание т.14.2 от ОУ. Претенцията е само за усвоената и непогасена изцяло
главница /отпуснат банков кредит овърдраф в размер на 5000лв/ плюс
начислена непогасена договорна лихва по кредита по т.7 от договора от
2953.98лв за периода 19.07.2009г. до 02.09.2021г. при 16%-18% лихва в
зависимост от вида на транзакцията/, законната лихва за забава върху
главницата от 5000лв за периода 03.09.2021г. до 26.07.2022г. от 454.17лв и
непогасени разноски за връчване на покани от 24лв. В същност и потребителя
не твърди изрично че някое от паричните вземания има произхода посочен в
т.14.2 от ОУ на банката и че в случая се касае за приложен института на
анатоцизъм водещ до недължимост на тези парични вземания поради
нищожност на клаузата. Както се посочи кредиторът не се позовава на
капитализирането на лихвите, таксите и комисионните чрез прибавянето им
главницата с което фактически допълнително да е утежнен размера на
задължението което потребителят има към кредитора. Следователно и
предвид липсата на конкретни и категорични данни, че вземанията така
както са заявени от кредитора се основават на разпоредбата от ОУ -чл.14.2, и
20
да представляват капитализирани вземания, то в случая дори да се приеме
нищожност на конкретната разпоредбата от ОУ това автоматично не води до
нищожност на целия договор за овърдрафт и длъжникът дължи на общо
основание всички останали парични вземания които не са капитализирани по
него и претендирани от кредитора съгласно депозираното заявление до
заповедния съд. Затова в случая няма основание да се прилага и обсъжда
разпоредбата на чл.14.2 от ОУ тъй като на това основание няма заявена
конкретна парична претенция от страна на кредитора към длъжника. Дори
това да представлява неравноправна клауза по смисъла на закона, съгласно
нормата на 146 ал.5 от ЗЗП договорът за овърдрафт може да се прилага в
цялост и без тези клаузи, доколкото се касае в същност единствено за
математически пресмятани относно размера на дълга, но не и изобщо
неговата дължимост по същество, както е приел и заповедния съд. В
извлечението се съдържа изцяло необходимата и изискуема информация и в
него няма изрично посочена такава досежно размера на дълга основаваща се
на капитализирани просрочени плащания и как са олихвявани. В тази
хипотеза ако длъжникът действително счита, че те са капитализирани, в
производството по чл.422 от ГПК следва да се назначи съответната
счетоводна или икономическа експертиза за установяване има ли или няма
капитализиране на разходите към главницата и с каква лихва. Не е
неравноправна клауза уговорката за автоматично подновяване на договора
/т.36.1 от ОУ/. Това е направено в интерес и за улеснение на страните от една
страна както и е предвидена възможност във всеки един момент
длъжникът/потребителят/ да може да го прекрати /договора за кредит/ с
60дневно предизвестие отправено преди изтичане на срока/т.36.1/ или
едностранно да го прекрати по всяка време на действие на договора с 60
дневно предизвестие, или незабавно при прекратяване правото на ползване на
договора за кредит при обявяване на договора за предсрочно изискуем.
Гарантирана е на потребителя свободата на постъпи така с действието на
договора за напред както той самият прецени и независимо от поведението на
кредитора. Интересите на потребителя са напълно гарантирани при
прекратяването на договора и това зависи само и единствено от неговата воля
и от потребителските му интереси. В случая, въпреки че не е погасявал
ползвания за месеца кредитен ресурс под формата на овърдрафт, при
последното погасяване на 26.04.2010г., потребителят фактически е
21
продължил да ползва и е усвоявал целия кредитния лимит от 5000лв в
продължение на още пълни 5/пет/ години и три месеца/, което е било в негов
интерес и в ущърб на банката, която не е получавала никакви погашения за
този период на ползване на овърдрафта. Няма недобросъвестност и наличие
на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
доставчика и на потребителя. Правата на страните са гарантирани в еднаква
степен като потребителят се е възползвал от тези си права в максимална
степен по времето на действие на договора чрез неговото многократно
едногодишно подновяване. Липсват данни той/потребителя/ да е поискал да
развали договора още със сключването му или след сключването на анекса и
до момента на обявяването му за предсрочно изискуем и кредиторът да му
отказал такова разваляне по една или друга причина. Шестдесетдневният
период за предварително уведомяване на кредитора за прекратяването на
договора не е дълъг период предвид спецификата, особеностите на
овърдрафта и начина на изчисляване на задълженията по него. Освен това
потребителят би могъл да прекрати договора и в по-кратък период от време
при общите условия на ЗЗД независимо от уговорките примерно при
форсмажорни обстоятелства или други непредвидени такива с оглед
спецификата на случая, поради което няма основание за приемане, че в
случая се касае за неравноправна клауза. Въпросът за погасителната давност
не стои на дневен ред в днешното производство и същата по принцип следва
да се изследва в друго производство като последната няма връзка с
автоматичното подновяване на договора, за което както се посочи
потребителят има право и може във всеки един момент да прекрати договора.
Изключено е потребителят да не може да се позове на изтекла погасителна
давност относно действието на договора доколкото той не е обвързан с него
по начин, че да не може да го прекрати или развали във всеки един момент
дори и след уговорените 60дни преди датата на прекратяването му. Затова
като краен резултат не са налице неравноправни клаузи в договора , в ОУ и
приложенията, които да водят до прогласяване на целия договор за овърдрафт
за нищожен. Договорът е напълно валиден и действителен по отношение на
онези клаузи имащи отношение към предсрочната изискуемост на кредита,
към задълженията за главница, договорна лихва, мораторна лихва и такси
предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 т ГПК и на изпълнителен лист.
22
Връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ чрез
залепване по чл.47 от ГПК за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита е напълно редовно и съответно на закона. Адресът е посетен три
пъти, като едно от посещения е в неприсъствен ден, като залепването на
уведомление е направено поради невръчване на съобщението на член от
домакинството, който в случая само е подал информация за това, че
адресатът е в чужбина. Същевременно с това, връчване е направено и по
местоработата на длъжника, като поканата е приета от служител на
работодателя поел задължение да я предаде на адресата. И в двата случая е
налице надлежно връчване при спазване на правилата на ГПК-чл.47 и чл.46
ал.2 предл.2-ро от ГПК.
Предвид изложеното ще следва да се потвърди изцяло обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение като правилно и законосъобразно.
Същото не страда от пороците посочени във въззивната частна жалба на
потребителя М. Х. С..
При този изход на делото в полза на ПИБ АД ще следва да се присъдят
разноски за юрисконсулт в размер на 50лв за въззивното производство.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за допускане на незабавно изпълнение
/РНИ/ инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2395 /2022г. по описа на РСП.,
с №1299, издадена на 01.08.2022г., с която е разпоредено длъжникът М. Х.
С., с ЕГН-********** от грП., ул.“Г.Б.“ №65, за заплати в полза на кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК-*********, седалище гр.С.,
бул.“Д.Ц.“ №37,р-н Изгрев, сумата от 5000лв главница ведно със законната
лихва от 27.07.2022г. до изплащане на вземането ;сумата от 2953.97лв-
непогасена договорна лихва по т.7 от договора за кредит за периода
20.08.2018г.-02.09.2021г.; сумата от 454.17лв, законна лихва по ТР на ВКС от
27.03.2019г. за времето от 03.09. 2021г. до 26.07.2022г., сумата от 24лв
разноски по връчването на поканата, държавна такса в размер на 168.64лв и
възнаграждение за юрисконсулт от 50лв. и издадения въз основа на нея и
23
изпълнителен лист за сумата, по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка 46РКО-А-0970 от 26.08.2007г.
ОСЪЖДА М. Х. С., с ЕГН-********** от грП., ул.“Г.Б.“ №65, за
заплати в полза на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК-
*********, седалище гр.С., бул.“Д.Ц.“ №37, р-н Изгрев, сумата 50лв/петдесет
лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24