№ 1379
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209112 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Ф. АЛ., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № НП-38/17.05.2021г., издадено от Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се
доводи, че не е доказано авторството на нарушението. Сочи се, че неправилно
е посочена нарушената разпоредба, тъй като нормата на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ
установява общи правомощия и не вменява конкретно правилно за поведение.
Навежда се, че неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 116
ал. 1 ЗЛЗ. Твърди се, че в НП липсва описание на нарушението, на
обстоятелствата по извършването му и на доказателствата, които го
потвърждават.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. Г. Г., която
пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.
1
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция "Медицински надзор" се
представлява от юрк. Л. П, който пледира, че извършването на нарушението е
категорично доказано, коректно е посочена нарушената законова разпоредба,
а наложеното административно наказание е справедливо.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.А. има специалност "спешна медицина" съгласно
диплома № 012413/26.06.2007г. По силата на Допълнително споразумение №
2361-1/01.08.2019г. към трудов договор № 2703/15.08.2018г. жалбоподателят
А. бил назначен на длъжност "лекар, началник Спешно отделение" в МБАЛ -
Национална кардиологична болница ЕАД, която длъжност изпълнявал и към
12.01.2021г.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност "лекар,
Началник Спешно отделение", жалбоподателят А. имал задължение да следи
за стриктното попълване на водената документация, съгласно нормативните
разпоредби. Съгласно Правилника за дейността и вътрешния ред на "Спешно
отделение" в МБАЛ - НКБ ЕАД след преглед на пациенти в спешните
приемни кабинети се изготвя Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение, в който са отразени осъществените медицински дейности:
консултативни, диагностични и лечебни.
На 12.01.2021г. жалбоподателят А. осъществявал задълженията си като
началник на Спешното отделение в НКБ ЕАД за времето от 08.00 до 14.00
часа, като едновременно с това извършвал дейност и по преглед на пациенти.
На работа в спешното отделение на тази дата били и свидетелките Невена Р. и
Афродита А..
Пациентката М.Н. била насочена към НКБ ЕАД с направление за
хоспитализация от 12.01.2021г., издаден от д-р Ц., кардиолог в "ДКЦ 25"
София, за спешен прием с насочваща диагноза - застойна сърдечна
недостатъчност. Пациентката била регистрирана за преглед в спешен кабинет
в СО на НКБ ЕАД при д-р Д. А. в 11.56 часа на 12.01.2021г. Преглед на
пациентката Н. не бил извършен. Независимо от това бил попълнен лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 020406 с отразена дата на постъпване
12.01.2021г. час 12:09 часа. В листа за преглед на пациент било отразено
името на лекаря д-р Д.А., в графа "Основна диагноза" било отбелязано: "МКБ
Z53.2, процедура, неизпълнена поради отказ на болния по други и неуточнени
причини". Не била попълнена информация по отношение на придружаващи
заболявания и усложнения, анамнеза, обективно състояние, изследвания,
терапия, не бил положен подпис от лекар. В амбулаторния дневник на 52-ри
кабинет на Спешното отделение в графа "диагноза" също било отразено
"Z53.2, процедура, неизпълнена", като име на лекар било вписано името на д-
2
р А.. Прегледът бил регистриран под номер 332 в часовия интервал "12:00 -
12:09 часа".
Пациентката Н. подала жалба вх. № 97-18/13.01.2021г. до
Министерство на здравеопазването затова, че не била приета в лечебното
заведение. Жалбата й била препратена по компетентност към ИАМН, където
постъпила с писмо вх. № 96-00-42/18.01.2021г. Със заповед № РД - 13-
60/22.01.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински надзор" била определена комисия в състав свидетелят Ф.К.,
началник отдел "Риск, мениджмънт и анализ", дирекция "Контрол на
медицинските дейности и оценка на качеството" и д-р Р.Б. - държавен
инспектор, която комисия следвало в срок до 22.02.2021г. да извърши
извънредна проверка в МБАЛ - НКБ ЕАД по повод постъпилата жалба от
пациентката Н..
При извършване на проверката свидетелят Ф. К. извършил проверка на
съставените във връзка с прегледа на пациентката Н. документи, запознал се с
длъжностната характеристика за заеманата от въззивника А. длъжност, както
и с Правилника за дейността и вътрешния ред на "Спешно отделение" в
МБАЛ - НКБ ЕАД. Установено било, че прегледът на пациентката Н. е
отчетен по методиката за субсидиране. Снети били и сведения от
жалбоподателя А., който заявил, че не е извършвал преглед на пациентката на
12.01.2021г.
На 12.03.2021г. в присъствието на жалбоподателя А. и на един
свидетел - д-р Р.Б. свидетелят К. съставил АУАН № А - 35/12.03.2021г., с
който повдигнал против жалбоподателя Д. А. административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ - затова, че не е изпълнил
задълженията си, определени в чл. 71 т. 2 ЗЛЗ във връзка с Правилника за
дейността и вътрешния ред на "Спешно отделение" в МБАЛ - НКБ ЕАД и
длъжностната му характеристика, като неосъщественият от страна на
въззивника А. контрол, довел до попълване на медицинската документация на
пациентката М.Н., посетила СО на 12.01.2021г., с липса на оценка на
състоянието й, с липса на заключение, без предложение за последващо
лечение и до попълване на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 020406
без атрибутите, определени в Медицински стандарт "Спешна медицина".
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като вписал, че
няма възражения. На същата дата на жалбоподателя бил връчен и препис от
АУАН. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН също не постъпили
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 17.05.2021г. д-р Г.Д. -
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издал
обжалваното Наказателно постановление № НП-38/17.05.2021г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ.
3
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Ф.К.. Н. Р. и А. А., депозирани
в съдебно заседание, както и писмените доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК - допълнително споразумение № 2361-1/01.08.2019г. към трудов
договор № 2703/15.08.2018г., ведно с длъжностна характеристика за
длъжността "лекар, Началник Спешно отделение", Правилник за дейността и
вътрешния ред на "Спешно отделение" в МБАЛ - НКБ ЕАД, направление за
хоспитализация от 12.01.2021г., издаден от д-р Ц., кардиолог в "ДКЦ 25"
София, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 020406 с отразена дата на
постъпване 12.01.2021г. час 12:09 часа, извлечение от амбулаторен дневник
на 52-ри кабинет на Спешното отделение, жалба до Министерство на
здравеопазването вх. № 97-18/13.01.2021г., писмо до ИАМН вх. № 96-00-
42/18.01.2021г., заповед № РД - 13-60/22.01.2021г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", АУАН № А -
35/12.03.2021г., Наказателно постановление № НП-38/17.05.2021г., известие
за доставяне, разписка от 12.03.2021г., извлечение от електронна система на
МБАЛ НКБ ЕАД за консултативни прегледи на 12.01.2021г., заповед № РД -
01-5/06.01.2021г. на изпълнителен директор на ИАМН, график в СО на НКБ
ЕАД за месец януари 2021г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ф. К., които оцени като
еднопосочни, последователни, детайлни и съответни на писмените
доказателства. Свидетелят е извършил проверката на болничното заведение
по повод постъпилата от пациентката Н. жалба и в съдебно заседание
съобщава резултатите от същата. Съдът не кредитира показанията на
свидетелките Р. и А.. На първо място, и двете свидетелки заявяват, че нямат
конкретен спомен за случая с пациентката Н., като в показанията си дават
сведения не за конкретния случай, а за начина, по който в НКБ ЕАД се
процедира и се оформя медицинската документация, когато не бъде извършен
преглед на пациент по причина, че същият откаже извършване на преглед или
напусне територията на болничното заведение преди да му бъде извършен
преглед. Показанията им обаче трудно могат да бъдат съотнесени към
конкретния случай, тъй като не кореспондират на писмените доказателства.
На първо място, твърдението им, че посочването на името на жалбоподателя
в лист за преглед на пациент не означава непременно, че именно той е
извършил прегледа поради наложила се практика в лечебното заведение при
неизвършване на преглед да се посочва името на произволно избран лекар в
това число и на началника на отделението, не кореспондира с писмените
доказателства. В електронната система на НКБ ЕАД е посочено, че
свидетелката Н. в 11.56 часа на 12.01.2021г. е била регистрирана за преглед
именно при доктор А., като отново неговото име е било отразено в
амбулаторния журнал като лекар, извършил прегледа. На следващо място, от
писмените доказателства се установява, че на 12.01.2021г. по времето, когато
пациентката Н. е била регистрирана за преглед, в СО на работа са били трима
4
лекари, както следва: свидетелката А., свидетелката Р. и жалбоподателят А.,
като последният е бил и началник на СО. Обстоятелството, че свидетелките Р.
и А. нямат никакъв спомен за конкретната пациентка сочи още веднъж, че
лекарят, който е трябвало да извърши прегледа, е бил именно жалбоподателят
А.. Най-малкото обстоятелството, че въз основа на подадена от пациентката
жалба е извършвана проверка в лечебното заведение /за която проверка
свидетелките имат съхранен спомен/, в който случай, ако те бяха извършили
прегледа, биха били изисквани от тях допълнителни сведения и обяснения,
обуславя извода, че ако коя да е от тези свидетелки, бе извършила прегледа
на пациентката, би следвало да има съхранени спомени конкретния случай.
Следващото обстоятелство, за което свидетелките дават детайлни показания,
са конкретните хипотези, в които не се попълва в цялост медицинската
документация във връзка с прегледа на пациент - когато пациентът не бъде
намерен и когато откаже извършването на преглед. От писмените
доказателства не се установява пациентката Н. да не е била открита за преглед
след регистрирането й на регистратурата на болницата. Такива данни не се
съдържат в жалбата й до Министерство на правосъдието и най-сетне според
свидетелката А. в случай, че пациентът не бъде намерен, това обстоятелство
изрично се посочва в листа за преглед на пациент, каквото отбелязване в
случая не е налице. На следващо място твърденията на свидетелките за
процедурата в случаите на отказ на пациента да му бъде извършен преглед,
отново не кореспондират с обстоятелствата по делото. На първо място,
твърдения, че пациентката е отказала да бъде прегледана, не се съдържат в
жалбата й до Министерство на здравеопазването, на следващо място от
писмените доказателства - извлечение от амбулаторен журнал, както и от
показанията на свидетеля К. се установява, че прегледът е бил отчетен като
извършен в амбулаторния журнал и по методиката за субсидиране.
Съдът кредитира писмените доказателства, които оцени като напълно
еднопосочни, последователни, обективни и съответни на показанията на
свидетеля К..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни органи,
разполагащи с материална и териториална компетентност. Предвид
разпоредбата на чл. 117 ЗЛЗ свидетелят К., заемащ длъжност началник отдел
"Риск, мениджмънт и анализ", дирекция "Контрол на медицинските дейности
и оценка на качеството", определен със заповед № РД - 13-60/22.01.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" в
състава на комисията, която следва да извърши проверката в болничното
заведение, разполага с материална компетентност за съставяне на АУАН, въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
5
Последното също е издадено от компетентен орган, доколкото и съгласно
нормата на чл. 117 ЗЛЗ, това е именно изпълнителният директор на ИАМН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, доколкото е бил част от проверяващия екип, и
в присъствието на жалбоподателя, на когото е предявен и му е връчен препис.
Съдът намира обаче, че съдържанието и на АУАН и на НП страда от
пороци, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В АУАН
са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 и 5 ЗАНН, а в НП - тези на чл. 57 ал.
1 т. 5 и т. 6 ЗАНН. И в двата документа не са описани по ясен и
непротиворечив начин обстоятелствата на нарушението, неправилно е
посочена нарушената законова разпоредба и посочената санкционна
разпоредба не кореспондира с обстоятелствата на нарушението и със сочената
за нарушена правна норма. На първо място в АУАН и НП са изложени
противоречиви и взаимоизключващи се твърдения по отношение
обстоятелствата на нарушението. Така на страница 2 от АУАН и НП се
твърди, че пациентката М.Н. "не е прегледана от лекар в СО". След това се
цитират разпоредби от Правилника за дейността и вътрешния ред на СО,
които предвиждат, че след извършване на преглед на пациентите в
кабинетите на СО, се изготвя лист за преглед на пациент в СО, в който се
отразяват осъществените медицински дейности: консултативни,
диагностични и лечебни. Отговорността на жалбоподателя А. е ангажирана за
бездействие - затова, че не е осъществил достатъчен контрол, така че
медицинската документация за пациентката М. Н. да бъде попълнена
съобразно изискванията на Медицински стандарт "Спешна медицина". Така
не става ясно дали отговорността на жалбоподателя се ангажира за това, че на
пациентката Н. не е извършен преглед, или затова, че не е коректно
попълнена медицинската документация след извършване на този преглед.
Противоречие е допуснато и по отношение на това в какво качество се
ангажира отговорността на жалбоподателя. Сочи се, че жалбоподателят А. е
нарушил чл. 71 т. 2 ЗЛЗ, която разпоредба урежда задължението на началника
на отделението да планира, организира и контролира цялостната медицинска
6
дейност в структурата, която ръководи. Описанието на изпълнителното
деяние на нарушението "неосъществен контрол" сочи на извода, че
отговорността му се ангажира за бездействие в качеството му на началник на
Спешното отделение в НКБ ЕАД. От друга страна обаче в НП и АУАН са
изложени и твърдения, че въззивникът А. е вписан в медицинските документи
като медицинският специалист, извършил прегледа на М. Н.. Т.е твърди се, че
самият той е лекарят, извършил прегледа и непопълнил медицинската
документация. В обобщение, от описанието на нарушението в АУАН и НП се
извежда извода, че отговорността на въззивника е ангажирана затова, че той
като началник на СО не е осъществил контрол върху самия себе си като
медицински специалист, извършил прегледа, във връзка с попълване на
документите за преглед на пациентката. Горните противоречия правят
абсолютно неясно повдигнатото на жалбоподателя
административнонаказателно обвинение и съществено ограничават правото
му на защита.
Отделно от изложеното е налице несъответствие между сочената за
нарушена норма на ЗЛЗ и приложената санкционната разпоредба. В случая
отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 116 ал. 1 ЗЛЗ,
която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност
на онова физическо лице, което извършва дейност по болнична медицинска
помощ в нарушение на разпоредбите на ЗЛЗ или на нормативните актове по
прилагането му. Така формулиран съставът на административното нарушение
изисква поведението на жалбоподателя да бъде отнесено конкретно към
съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на
изпълнителя на медицинската дейност. В случая се твърди, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ. Тази норма
обаче установява единствено общото правомощие на началника на клиника
да контролира, организира, координира и отговаря за цялостната медицинска
дейност в отделението, а не съдържа конкретно правило за поведение.
Актосъставителят и наказващият орган са запълнили бланкета на нормата на
чл. 71 т. 2 ЗЛЗ с посочване на разпоредби от длъжностната характеристика за
заеманата от жалбоподателя А. длъжност, от Правилника за дейността и
вътрешния ред на СО и от Медицински стандарт "Спешна медицина", приет с
Наредба № 3/06.10.2017г. на Министъра на здравеопазването. Така се твърди
нарушение на Глава IV, раздел V от Медицински стандарт "Спешна
7
медицина", приет с Наредба № 3/06.10.2017г. на Министъра на
здравеопазването, т. 1.1 "Всички пациенти, попаднали на територията на СО,
подлежат на медицински триаж" и т. 1.10 "Задължителни атрибути и действия
при извършване на дейности по медицински триаж в СО: Кратка анамнеза;
Сегашно състояние; Витални белези; Основно оплакване; Прием на
медикаменти; Придружаващи заболявания; Проведено лечение/самолечение;
Атопична анамнеза/алергии; Последно хранене". Посочените разпоредби
обаче, с които актосъставителят и наказващият орган са запълнили бланкета
на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ, не кореспондират с фактическото описание на нарушението
в АУАН и НП. Съгласно т. 2, раздел II от Медицински стандарт "Спешна
медицина", приет с Наредба № 3/06.10.2017г. на Министъра на
здравеопазването, медицинският триаж е процес на разпределение
(сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в
зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента
диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността
"Спешна медицина", в това число и в случаите на масови бедствия и аварии.
Т.е. медицинският триаж се свърза с класификацията на пациентите в
Спешното отделение в зависимост от степента на спешност на състоянието
им, а не с попълването на медицинските документи след извършен преглед,
нито пък урежда задължения на началника на отделението във връзка с
воденото на медицинската документация в ръководената от него структура. С
АУАН и НП отговорността на жалбоподателя обаче е ангажирана именно за
неосъществен от него контрол като началник на СО при попълване на
медицинските документи във връзка с прегледа на пациентката М. Н..
В случая единственото задължение на началника на Спешното
отделение във връзка с воденето на медицинската документация произтича от
длъжностната характеристика за заеманата длъжност, където в т. 2.8 е
посочено, че началникът на Спешното отделение следи за стриктното
попълване на водената документация съгласно нормативните разпоредби,
което задължение кореспондира с предвиденото в Правилника за дейността и
вътрешния ред на СО, където е предвидено, че при постъпване на пациент в
СО незабавно се осъществява преглед, след което се изготвя Лист за преглед
на пациент, в който се посочват осъществените медицински дейности.
Длъжностната характеристика за длъжността "лекар, Началник на Спешно
отделение" и Правилника за дейността и вътрешния ред на СО не
8
представляват подзаконови нормативни актове по приложението на ЗЛЗ и
нарушенията на задълженията, произтичащи от тях, никога не могат да
доведат до ангажиране на отговорността на лицето, извършващо
медицинската дейност, на основание чл. 116 ал. 1 ЗЛЗ. Правилникът за
дейността и вътрешния ред на СО е единствено вътрешноорганизационен акт,
приет на основание чл. 31 ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността
и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи. Длъжностната характеристика също не е нормативен
акт, тъй като не отговаря на критериите, предвидени в ЗНА. Непосочването на
конкретната нарушена разпоредба е всякога съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на
жалбоподателя, който бива изправен пред едно неясно административно
обвинение. В случая след като актосъставителят и наказващият орган
твърдят, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като началник на
Спешното отделение да осъществи контрол във връзка с попълване на
медицинската документация по отношение на пациент, то е следвало и в
АУАН, и в НП да се посочи в кой нормативен акт е уредено задължението за
попълване на медицинската документация, с какви задължителни реквизити,
от кое конкретно лице /дежурен лекар, лекар, извършил прегледа, друг
персонал/ и конкретната разпоредба, която предвижда задължение на
началника на отделението да осъществява контрол по отношение на
коректното попълване на медицинската документация в ръководената от него
структура. В случая обаче са посочени задължения във връзка с изготвяна на
медицинска документация, които не произтичат от нормативни актове, а
единствено задължение по нормативен акт, издаден по приложението на ЗЛЗ
/Наредба № 3/06.10.2017г. на Министъра на здравеопазването, с която е приет
Медицински стандарт "Спешна медицина"/, не е свързано с изготвяне на
медицинска документация, а с извършването на триаж на пациентите в СО.
Горното привнася допълнителна неяснота в административното обвинение,
тъй като отново навежда, че актосъставителят и наказващият орган
неуспешно са се опитали да ангажират отговорността на въззивника затова,
че по отношение на постъпил в СО пациент не е бил извършен преглед.
На следващо място за неизпълнението на задълженията си като
началник на клиниката да планира, организира, контролира и отговаря за
9
цялостната медицинска дейност в отделението жалбоподателят не би могъл
да е административнонаказателноотговорен по чл. 116 ЗЛЗ, който предвижда
наказуемост за деяния, изразяващи се в извършване на дейност по болнична
медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на ЗЛЗ или на
нормативните актове по прилагането му.
Административнонаказателноотговорни по този състав на нарушение са
съответните медицински лица, които извършват медицинска дейност по
болнична медицинска помощ, т.е. дейностите по чл. 19 ЗЛЗ и по чл. 20 ЗЛЗ,
но не и ръководителите на отделението или клиниката, когато самите те не са
участвали в оказването на болнична помощ и не са били ангажирани с
лечението на съответния пациент. В случая отговорността на въззивника А.
по чл. 116 ал. 1 ЗЛЗ е ангажирана именно в качеството му на началник на
Спешното отделение и то за неосъществен контрол, свързан с медицинската
документация, независимо от установеното от гласните и писмени
доказателства /които са били представени още пред актосъставителя и
наказващия орган/, че именно той е и лекарят, посочен като извършил
прегледа на пациентката Н.. Обстоятелството, че началникът на отделението
не може да бъде субект на нарушението по чл. 116 ал. 1 ЗЛЗ, когато
отговорността му се ангажира за неизпълнение на задълженията му по чл. 71
т. 2 ЗЛЗ, е следващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Следва да се посочи, че в административнонаказателната преписка са
налице достатъчно доказателства, че жалбоподателят е бил пряко ангажиран с
оказването на медицинска помощ на пациента Н. в качеството си на лекар със
специалност "Спешна медицина". Наказващият орган и актосъставителят е
следвало да извършат преценка дали жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на ЗЛЗ и на нормативните актове по прилагането му при оказване
медицинската помощ на пациентката, като не й е извършил преглед, но
вместо това административнонаказателната му отговорност е била
ангажирана за твърдени неизпълнения на задълженията му като началник на
Спешното отделение при това във връзка с попълване на медицинската
документация. На настоящия етап от административнонаказателното
производство обаче съдът не разполага с правомощия за първи път да
извършва тази преценка и да ангажира отговорността на въззивника за ново,
различно административно нарушение едва в производството по съдебно
10
оспорване на наказателното постановление.
Предвид изводите за допуснатите нарушения на процесуалните
правила, които са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на
жалбоподателя, жалбата е основателна и наказателното постановление следва
да се отмени.
Въззивникът не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-38/17.05.2021г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, с което на Д. Ф. АЛ., ЕГН **********, на основание чл. 116 ал. 1 от
Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 71 т. 2 ЗЛЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11