Р Е Ш Е Н И Е № 59
Гр. Сливен,
22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков и при секретаря Радостина Желева като разгледа докладваното от съдия
Бозукова КАНД № 55 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 66/10.02.2020 г.
постановено по АНД № 1660/2019 г. по описа на Сливенски
районен съд е отменено НП № 466482-F488791/13.09.2019 г., издадено от Началник
отдел "Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП, с което на "Артком 7" ЕООД гр. Сливен е наложена на основание чл. 185, ал.2 изр. второ във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС
"имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева, за
нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от
МФ вр. чл. 118, ал. 4 т.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
В касационната жалба на ТД на НАП
Бургас се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Касационният жалбоподател твърди, че в административната
преписка липсват констатации, че нарушението е в резултат от неотразяване на приходи
и в този смисъл наложената санкция напълно съответствала на описанието на
нарушението. Нарушението било безспорно установено, правилно бил приложен
привилегирования състав на чл.185 ал.2 изр.2 вр. с
чл.185 ал.1 от ЗДДС. Моли съда да отмени решението и потвърди изцяло НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, не се представлява. В писмено становище от пълномощник – юриск. Д. Ж. касационната жалба се поддържа.
В съдебно заседание ответникът по
касацията – „Артком 7 „ ЕООД не изпраща представител.
В писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на
РС - Сливен.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за
основателна и предлага на съда да отмени решението и по същество да потвърди НП.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.04.2019 г. е извършена
данъчна проверка в стопанисвания от "Арком 7"
ЕООД гр. Сливен търговски обект – с. м. „О.“, находящ
се в гр. С., ул.“С. К.“ № ... Установено
било, че оборотът от извършените продажби по междинен дневен отчет от 2 бр. ФУ
в обекта в деня на проверката е 533.09 лева, след приспаднато сторно от 55,89 лв., фактическата наличност на паричните
средства е в размер на 833,19 лева, а касовият апарат в обекта разполага с
функция "служебно въведени" и "служебно изведени" парични
средства, но такива не са отразявани. Установена била положителна разлика в размер на 300.10 лева,
която е в повече от данните по направените записи в касов апарат. Резултатите
от проверката били обективирани в протокол № 0310997/18.04.2019
г. За констатираното нарушение на търговеца бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F 488791/28.05.2019 г. В него търговецът посочил
като обяснение, че разликата се дължи на неотразена в касовите апарати начална
касова наличност от 150 лева за всяко ФУ. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №466482-
F488791/13.09.2019 г. Това постановление е обжалвано пред РС Сливен.
За да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в обстоятелствената му част е посочено, че
разликата се дължи на неотразяване на приходи; квалификацията на нарушението по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства била правилна,
но неправилно била наложена административна санкция на основание чл.185 ал.2 изр.
второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, вместо да бъде наложена санкция по чл.185 ал.2
изр. първо от ЗДДС. Във връзка с гореизложеното районният съд приел, че
дружеството е в невъзможност да разбере за какво нарушение е санкционирано и по
този начин е възпрепятствана възможността му адекватно да организира защитата
си, поради което отменил изцяло НП.
Решението е валидно и допустимо,
но неправилно. Подадената срещу него касационна жалба е основателна.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000 лева, като
изречение второ регламентира изключение, свързано с прилагане на по-ниска
санкция - тази по ал. 1, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
По делото липсва спор относно факта свързан с установената наличност на
средства в търговския обект в размер на 833,19 лева, отчетеното по дневния
фискален отчет в размер на 533.09 лева и установената разлика в размер на 300.10
лева. Правилно и в съответствие със събраните доказателства РС Сливен е установил неизпълнение на задължения
фиксирани в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година на
Министерство на финансите за отразяване на промяна в касовата наличност чрез
съответните операции за служебно въвеждане на суми в касата на обекта с
регистрирането им в монтираното и функциониращо фискално устройство. Съгласно
цитираната разпоредба извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) следва да се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
Приемайки, че е нарушена
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 на Министерство на финансите, административнонаказващият орган очевидно е преценил, че
разликата в касовата наличност не се дължи на продажба. Вмененото във вина на
търговеца нарушение е индивидуализирано от АНО в степен, позволяваща на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като
коректно са посочени нарушените материалноправни
норми. Районният съд правилно е приел, че АНО коректно е квалифицирал
извършеното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година на МФ,
но незаконосъобразен е изводът му, че санкционната норма в обжалваното НП е
приложена неправилно. В конкретния случай липсват констатации както в АУАН,
така и в НП, че разликата се дължи на неотразяване на приходи от страна на
търговеца. Напротив както в акта, така и в НП е отразено, че търговецът не
отбелязва всяка промяна в касовата наличност със съответното записване в ФУ
момента на извършването й, каквото представлява въвеждане на сума в касата в
началото на работния ден. Относимата норма за
случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, е текстът на чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В случая на повдигнатото обвинение
съответства именно приложената от АНО санкционна норма на чл.185 ал.2 изр.
второ във връзка с ал.1 от ЗДДС.
По изложените съображения
касационната инстанция счита, че районният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен нов по
съществото на спора, с който НП да се измени, като наложената имуществена
санкция се намали до минимума предвиден в разпоредбата чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а именно на 500 лева.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 66/10.02.2020 г.
постановено по АНД № 1660/2019 г. по описа на Сливенски
районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 466482-F488791/13.09.2019 г., на Началник отдел „Оперативни
дейности"-Бургас в ЦУ на НАП Бургас, издадено въз основа на АУАН № F 488791/28.05.2019
г., с което на основание чл. 185, ал.2 изр. второ вр. с чл.185 ал.1 от
ЗДДС на "Артком 7" ЕООД гр. Сливен е било наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ като НАМАЛЯВА размера
на административно наказание – имуществена санкция от 2000 / две хиляди/ на 500
/петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: