МОТИВИ на решение по АНД №256/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велики
Преслав
Производство
по чл. 375 и сл. от НПК.
Във
ВПРС е внесено постановление на ШРП ТО-В.Преслав, с което се прави предложение
за освобождаване на М.Б.Г. с ЕГН ********** ***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, грамотен без
образователна степен, неженен, неосъждан
и Б.Г.К. с ЕГН ********** роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, основно образование,
неженен, неосъждан– обвиняеми по ДП №43/2017 г.
по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК вр. с чл.20,
ал.2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на
чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано и водено за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, всеки от обвиняемите не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.
Обвиняемите, редовно призовани не се явяват,
представляват се от защитник. Защитникът не оспорва фактическите констатации в
постановлението. Моли обвиняемите да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения и да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на осн.чл.78а от НК в
минимален размер.
Прокурорът, в съдебно заседание
поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК, счита че
същите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и пледира на всеки от обвиняемите да бъде наложено наказание, осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба” в минималния предвиден
в закона размер.
От приложените по делото писмени
доказателства (по ДП № 43/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: Вечерта на 28.01.2017г. около
19.00 часа свидетелят М. А.Г., жител *** посетил питейно заведение, находящо
се в центъра на селото. Седнал сам на маса, разположена до печката вдясно от
вратата и си поръчал бира. По това време, търговският обект бил пълен с
клиенти. Обслужвал ги свидетелят Ф.М.М.. В
заведението бил и обв. М.Б.Г., който седял на маса
заедно със свои приятели - свидетелите А.М.Х., Ю.М.М.,
А.Х.А.и Н.А.Н.. Г. и обв.Г. били в лоши
взаимоотношения поради възникнал скандал предната (2016) година в селото. Около
20.00 часа св.М. Г. се преместил на масата на свой съученик (гражданин на
Р.Турция), с когото повел разговор. Без да е провокиран от обв.Г.,
който бил излязъл от заведението, Г. се приближил до св.А.А.и
му заявил, че възнамерява да „...захапе обв.Г. за
шията, като с това му прегризе вената...". След това се върнал на масата
си. Върнал се в заведението и обвиняемият Г., на когото св. А.А.споделил за чутото и му предложил да се прибере в дома си
за да не възникне скандал. Вместо да изпълни съвета на своя приятел,
обвиняемият заявил, че ще отиде и ще доведе баща си - обв.
Б.К.. Без да влиза в контакт с Г. или с друг клиент на заведението, Г. излязъл
и отишъл до дома си. Там споделил за станалото на баща си и брат си. Тримата
решили да отидат в процесното барче и там да
„въздадат справедливост" срещу св. М. Г.. За целта обв.М.Г.
взел със себе си парче от арматурно желязо с диаметър около два сантиметра. След
21.00 часа на същата вечер тримата влезли в заведението. Обвиняемите се насочили
към масата, на която седял М. Г.. По изражението върху лицата им, последният
разбрал че същите са дошли с явното намерение да предизвикат конфликт и да
упражнят физическо насилие върху него. Затова той станал от мястото си в несполучлив опит да
се защити. Без да казва нищо, обвиняемият Б.К. му нанесъл удар с юмрук в областта на носа. От носа на пострадалия рукнала
кръв. Изплашен Г. извадил от джоба си малък нож и го размахал пред себе си в
опит да респектира обвиняемите и да се
защити като прекрати нападението им. Обв .К. му го
отнел и го хвърлил на пода. След това с ръце стиснал за шията Г., притиснал го към
близката стена и започнал да му нанасял удари с крака (с ритници) в областта на
подбедриците. В същото време, обвиняемият М.Г. с
носеното от него парче от арматурно желязо, нанесъл удари върху тялото на М. Г.,
в лявата открита и незащитена част - в
областта на лявата ръка, върху лявата
ребрена дъга, хълбочно-поясната
област и двата крака. Едновременно с това двамата обвиняеми крещели на Г.. че
„ще го убият и че той нямало повече да живее в селото...". В този момент
присъстващите незабавно се намесили, като отделили обвиняемите от свидетеля М. Г.
и ги извели навън. Възмутени от деянието посетителите на заведението се разотишли.
Малко след тях същото сторил и М. А.Г.. На 02.02.2017
г. пострадалият депозирал жалба в ВПРП и след извършена проверка по случая било образувано настоящото досъдебно производство.
Така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че като извършили действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
обвиняемите са осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК.
В теорията и
практиката се приема,че обект на престъплението хулиганство са редът, установен
в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение към обществото има, когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността. При това антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. С оглед на мотива за
извършване на действието и целите, които преследва извършителят, хулиганските действия могат да бъдат свързани с
посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. По
отношение на основния признак на деянието - "непристойни действия",
които Пленумът на ВС в Постановление № 2/74 г. описва като
"буйство, невъзпитаност и нанасяне на телесни
повреди, скандализиращи
обществото", каквито действия се доказва, че са извършили
обвиняемите Б.К. и М.Г. от показанията на свидетелите в хода на досъдебното
производство. Съдът кредитира същите като логични и непротиворечиви, като няма индиция за заинтересованост от изхода на делото. Предвид
липса на проиворечия между тях, същите не следва да
се обсъждат. Същите се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни. За да е
осъществен от обективна страна състава на престъплението
"хулиганство" следва да са налице кумулативно прояви на грубо
нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото. Първото се
изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено засягане
нормите на нравствеността. Вторият елемент от състава на престъплението
"хулиганство" -поведение, изразяващо висока степен на неуважение към
обществото, съдът приема че е налице, доколкото действително с поведението си всеки от обвиняемите е
демонстрирал неуважение към личността на св.Илияз е
осъществен състава на престъплението от обективна страна.
В настоящият
случай хулиганските действия за осъществени в питейно заведение /публично
място/ в присъствието на множество лица, върху които са предизвикали негативни
реакции и възмущение.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички
признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То
може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при действия по чисто
личен мотив, които могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред
и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и
от съдържанието на неговия умисъл. В настоящият случай
независимо от мотива за извършване на деянието, от субективна страна
престъплението е извършено от всеки от обвиняемите с евентуален умисъл в
съучастие, като всеки от обвиняемите е действал, като съизвършител.
Съдът намира, че в случая
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване на всеки от
обвиняемите М.Б.Г. с ЕГН ********** ***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, грамотен без образователна степен,
неженен, неосъждан и Б.Г.К. с ЕГН **********
роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, основно образование, неженен, неосъждан, от наказателна отговорност и налагане на същия
на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание “Лишаване от свобода” до
две години или пробация и обществено порицание; 2. Видно от приложената
по делото справка за съдимост,
обвиняемите не са осъждани
и може да се ползват
от разпоредбата на чл. 78а от
НК. 3. С деянието не са
причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия М.Б.Г. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства
данните за недоброто му материално
положение, продължителността на
разследване и мотивите за извършване на престъплението.
Съдът прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства упоритостта при осъществяване на деянието и причинената средна телесна
повреда.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че
на обвиняемият следва да бъде
наложено наказание по чл. 78а, ал.
1 от НК в размер минимума, предвиден в закона, а именно “Глоба” в размер на 1 000.00 лева.
При определяне на наказанието на обвиняемия Б.Г.К. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за недоброто
му материално положение, продължителността на разслудване и мотивите за извършване на престъплението.
Съдът прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства упоритостта при осъществяване на деянието и причинената средна телесна
повреда.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че
на обвиняемият следва да бъде
наложено наказание по чл. 78а, ал.
1 от НК в размер минимума, предвиден в закона, а именно “Глоба” в размер на 1 000.00 лева.
Съдът възложи на всеки от обвиняемите направените по делото разноски по
обвинението, по което е признат за виновен.
В този смисъл съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: