О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70 12.03.2021 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдията - докладчик Георгиева ВЧНД №108 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 377, ал. 2 от НПК по повод постъпил частен протест на прокурор от РП Бургас, срещу определение от 22.01.2021г. на съдия- докладчик по НОХД №4971/2021 г. по описа на от Районен съд- гр. Бургас за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.
В протеста се застъпва, че значимите за правилното решаване на делото обстоятелства са детайлно изяснени и изчерпателно изложени във внесения обвинителен акт и на същите е дадена точната правна квалификация, ненарушаваща правото на защита на всеки от подсъдимите. Аргументирано надлежно е и решението , на всеки от подсъдимите да бъдат предявени обвинения в две престъпления, едното от които продължавано по смисъла на чл.26 от НК. Изразява се несъгласие с виждането на първата инстанция, че всички деяния следва да бъдат обхванати от една обща престъпна рамка . Сочи се, че в цитираните инкриминирани периоди са осъществени различни престъпления, в които обект на защита са различни отношения , макар и въздействието да е спрямо един и същ човек , който в първия случай е малолетно лице, а във втория непълнолетно , което изключва подобно обединяване на деянията. Настоява се също, че несподелянето на дадената от прокурора правна оценка на фактите , не прави обвинителния акт необоснован и не съставлява нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което да обоснове връщане на делото на прокурора с указания за повдигане на ново обвинение. Цитира се ТР №6/19.02-18г. на ВКС , в подкрепа на застъпената от него теза. Настоява също, че обвинението е ясно както за подсъдимите, така и за защитниците им и не води до ограничаване правото на защита на обвинените лица. Поради изложените съображения, моли, атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първата инстанция.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените оплаквания в протеста, и извърши цялостна служебна проверка на правилността на определението, прие за установено следното:
Протестът е подаден от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Производството пред БРС е образувано по внесен от БРП обвинителен акт срещу Е.С.С. и П.А.П., за извършени престъпления по чл.191, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 , ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание , след запознаване със съдържанието на обвинителния акт, съдията-докладчик намерил, че обвинението е неясно и това е довело до ограничаване правото на подсъдимите на защита, следователно същия не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.
Акцентирал, че в диспозитива не е посочено дали престъпленията са извършени при условията на съвкупност по смисъла на чл.23 , ал.1 от НК или в условията на продължавано престъпление, което е довело до ограничаване правото на защита на всеки от подсъдимите, тъй като във втория случай, той те биха се защитавал по обвинение само в едно престъпление. С указание за уточняване на квалификацията в този смисъл, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
От съдържанието на обвинителният акт е видно, че със същия на подсъдимите са повдинати по две обвинения, едното от които е за продължено престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК, а другото за продължавано престъпление, включващо две продължени престъпления по чл.191, ал.2 от НК.
Непосочването , че се касае за извършени в условията на реална съвкупност престъпления /едно продължено и едно продължавано/ не съставлява процесуално нарушение. Касае се според обстоятелствената част , кореспондираща и с диспозитивната, че обвинението е за две отделни престъпления, извършени последователно във времето, в условията на реална съвкупност. Поради това и не е необходимо такова изрично отбелязване.
Наред с това, дори да не споделя правните изводи на обвинението , съдът не разполага с правомощия да указва на прокурора каква правна квалификация следва да даде на приетите за установени от него факти . Нещо повече, видно е, че се касае за две отделни обвинения, които касаят действия по улесняване съжителството на едно непълнолетно момче с друго дете, в първия случай с малолетно момиче/ненавършило 14 годишна възраст/ , а във втория с непълнолетно /ненавършило 18 години/. Законодателят е криминализирал такова активно поведение , като е предвидил два отделни престъпни състава, в зависимост от възрастта на пострадалата. Това е така, защото посегателствата увреждат или засягат различни, макар еднородни обществени отношения . Затова и не е допустимо обвинението да е общо и да включва различните престъпни състави в едно престъпление, ако и пряк обект на въздействие да е едно и също лице.
В този смисъл, не са налице приетите от първата инстанция пороци в обвинителният акт, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите .
Същевременно, след като се запозна с диспозитива на обвинителният акт, въззивната инстанция констатира, че в частта му, касателно продължаваното престъпление по чл.191, ал.2 от НК, липсва посочване за периода на извършване на деянието. Отсъствието на съществен реквизит на обвинението всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на подсъдимия да разбере кога се твърди да е осъществил инкриминираното деяние. Порокът е от категорията на отстранимите , което налага връщане делото на прокурора, който следва да упражни надзор и върху дейността на разследващия по предяваване на законосъобразно постановление за привличане на обвиняем.
В този смисъл, настоящият въззивен съдебен състав приема, че протестираното първоинстанционното определение, се явява законосъобразно и като краен акт следва да се потвръди.
По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 377, ал. 2 НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260117 от 22.01.2021г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 4971/2020г. по описа на РС- Бургас и делото е върнато на Районна прокуратура - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.