Решение по дело №443/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 939
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180700443
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

           № 939

 

 

гр. Пловдив, 05.06.2020год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

             при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 443 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от ЦУ на Националната агенция за приходите против Решение  № 41 от 13.01.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6161 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №462501-F488673 от 10.09.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл. 7, ал.2, вр. чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е  необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения относно неправилно прилагане на Тълкувателно решение №3/10.05.2011г. по тълк. д. №7/2010г на ОСК на ВАС. Твърди се, че не всяка нередовност при съставяне на АУАН релевира основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

            Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение като се представя списък на разноските.

            Прави се възражение относно евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

           Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. В писмен отговор излага подробни съображения.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

             Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

           Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

           На 11.05.2019 г., около 11:00 часа, Д.К., заемащ длъжността старши инспектор по приходите, извършва проверка в обект – автомивка, находящ се в ***, стопанисван от „Еко Грийн Рент“ ЕООД.

        Установено е, че в обекта се намират три клетки за измиване на самообслужване, а в четвъртата - услугите се осъществяват от персонала. Извършена е контролна покупка за услуга – струйка, с монтиран автомат за самообслужване на стойност един лев. Установено е, че на автомата не е визуализиран фискален бон, не е изписан номер на касова бележка, час и стойност на заплатената услуга. Установено е, че в обекта има въведено фискално устройство /ФУ/, но липсва фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване /ФУВАС/. При извършване на проверката присъства свидетелят А.. Същият отворя автомата на самообслужване, извършва проверка на наличните монети и съставя опис.  Извършен е и опис на касовата наличност в останалите автомати на самообслужване и във фискалното устройство в обекта. Констатациите от проверката са обективирани в  Протокол за извършена проверка № 0028763/11.05.2019 г.

              На 27.05.2019 г. Д.К. съставя АУАН № F488673, с който  на дружеството е вменено нарушение на чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.

             Последвало е издаването на НП, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.

          ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че в случая би била допустима промяната на правната квалификация, посочена в АУАН, ако фактическите обстоятелства, описани в него, биха съответствали на нормата на чл. 3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Такова съответствие обаче не е налице. В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от обективна страна, нормата именно на чл. 3 ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Прието е, че приложното поле на двете норми - чл. 3 ал.8 и чл. 3 ал.9 от Наредбата е изключващо се. Чл.3 ал.8 урежда качеството задължено лице на търговец, който извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване. В приложното поле на чл. 3, ал.9 от Наредбата са извършването на  продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер. По този начин, още при започването на административнонаказателното производство, със съставянето на АУАН, е посочена погрешна дейност на наказаното лице, което съществено накърнява правото му на защита.

   Касационният съд намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение. Административнонаказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното наказателно постановление, непосочени в акта, тъй като това води до нарушаване правото на защита на нарушителя. В случая в АУАН е установено, че нарушителят е лице по чл. 3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. / в редакцията действала към момента на съставяне на акта и издаване на НП/,  а в НП  е прието, че е лице по чл. 3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. / в редакцията действала към момента на  издаване на НП/ т.е. налице е не само промяна в правната квалификация, сочена като нарушена.

     Това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство. Горепосоченото нарушение е значимо, тъй като засяга съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, поради което съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.

         Ето защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

        При този изход от правния спор претендираните разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател не се дължат.

        По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 13.01.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6161 по описа на същия съд за 2019г

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                     2.