РЕШЕНИЕ
№….
гр. Д., 24.06.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №4002 по описа за
2015 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.55 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ....ООД с ЕИК ......, седалище и адрес
на управление гр. В...., представлявано от
управителя Г.Х. С., чрез процесуалния представител адвокат Г.Д. с адрес ***,
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Д., бул.“Трети март“ №59, представлявано от управителя П. А.К.,
като са предявени следните искове: 1) По
чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1660.97 лева, представляваща недължимо платена сума
за отвеждане на дъждовни води за 2012 г. и 2013 г., за което е издадена фактура
№**********/11.03.2013 г. за сумата от 1655.48 лева (изцяло заплатена) и фактура
№**********/10.03.2014 г. за сумата от 1426.92 лева – частично платена в размер
на 5.49 лева, като връщането на тази част
от сумата в размер на 5.49 лева се иска в настоящото производство. 2) По чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4074.58
лева, представляваща задължение за отвеждане на дъждовни води за 2013 г.
(частично) и 2014 г. въз основа на издадени от ответника фактура
№**********/10.03.2014 г. за сумата от 1426.92 лева (искът е частичен за сумата
от 1421.43 лева) и фактура №**********/09.02.2015 г. за сумата от 2653.15 лева. 3) По чл.124
ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 830.31
лева, представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане за
отвеждане на дъждовни води за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. по издадените фактури
за периода от изтичането на 1 месец след издаването на всяка фактура до
31.10.2015 г. 4) По чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 750 лева, представляваща частично
задължение по фактура №*********4/21.08.2013 г. (след
направеното уточнение на номера на фактурата в първото съдебно заседание), издадена за
сумата от 1506 лева. В исковата си молба
ищцовото дружество сочи, че неоснователно са му начислявани суми за отвеждане
на дъждовни води по чл.28 от общите условия на „ВИК“ООД – гр. Д., тъй като
неправилно е определена непропускливата площ в размер на 14519 кв.м., а освен
това в обекта няма изградени отвеждащи колектори и услугата не е предоставяна
от ответното дружество; с оглед на изложеното неоснователно са начислени и обезщетения
за забава върху главните вземания за отвеждане на дъждовни води; без правно и
фактическо основание е начислена служебна консумация в размер на 500 кубически метра
за сумата от 1506 лева по фактура от 21.08.2013 г., като изразходваното
максимално количество е не повече от 250 кубически метра за сумата от 750 лева;
настоява се за уважаването на предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок е бил
получен отговор от ответника, в който е посочено, че исковата молба е
неоснователна; ищецът безспорно има качеството на потребител на ВИК-услуги за
обект, намиращ се в гр. Д., бул.“25-ти септември“ №74; всички описани в
исковата молба суми са отчетени от съответните длъжностни лица и са дължими на
ответника; операторът е прекъснал водоснабдяването на процесния имот поради
наличието на неплатени задължения, признание за които се съдържа в исковата
молба; на 09.11.2015 г. между страните е било сключено споразумение за
доброволно уреждане на отношенията, като ищецът е признал задълженията си и се
е задължил да ги погасява на вноски; затова основателно ищецът е заплатил
първата вноска в размер на 2650 лева, като непогасените задължения възлизат на
4073.48 лева главници и 1863.53 лева законни лихви; законосъобразно операторът
е начислявал суми за отвеждането на дъждовни води по чл.28 от общите условия на
„ВИК“ЕООД – гр. Д., обективирани в процесните фактури; отвеждането,
пречистването и заустването на дъждовните води се осъществява чрез
канализационните системи и не изисква изграждането на отвеждащи колектори в
обекта, каквито са твърденията на ищеца и поради което той счита услугата за
непредоставена; правилно е приета непропусклива площ в размер на 14519 кв.м. и
изчислен процесният размер на задълженията; предвид неизпълнението на главното
парично задължение за отвеждане на дъждовни води правилно е начислено
обезщетение за забава в размер на законната лихва от първия ден след изтичането
на 30-дневния срок за плащане до 31.10.2015 г. в размер на 830.31 лева; на
правно основание операторът е начислил служебно 500 кубически метра и за
изразходваните количества вода е съставена фактура от 21.08.2013 г. за сумата
от 1506 лева, тъй като при извършена проверка на 16.08.2013 г. служител на
ответното дружество е констатирал нарушена пломба и физическо въздействие върху
водомера, поради което и на основание на чл.35 ал.6 от Наредба №4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи е изчислено изразходваното количество вода въз основа
на пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата
за периода от предишния отчет; настоява се за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на направените разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество е посочил, че предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени, като му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответното дружество твърди, че предявените искове
са неоснователни и недоказани, като желае присъждането на направените разноски.
Д.кият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 750 лева, представляваща частично
задължение по фактура №*********4/21.08.2013 г., издадена
за сумата от 1506 лева, е основателен.
Фактура №**********/21.08.2013 г. (на лист 27 от делото) е била издадена за
служебно начислена консумация в размер на 500 кубически метра вода въз основа
на констативен протокол №3392/16.08.2013 г. (на лист 122), според който на
същата дата е направена проверка на водоподаването към имота на ищцовото
дружество от служители на ответното дружество и е констатирано следното: „Водоподаването
в имота е прекъснато; водомерът е свален; тръбата е затапена; липсва пломба на
тапата; теч от спирателния кран преди водомера“. В отговора си на исковата
молба „ВИК“ООД – гр. Д. е посочило, че тази служебна консумация е била изчислена
по реда на чл.35 ал.6 от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи в хипотезата на нарушена пломба и физическо въздействие
върху водомера въз основа на пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1 метър в секунда за периода от предишния отчет на 17.03.2013 г. От
текста на самата фактура обаче се установява, че предишният отчет/проверка е
бил не на 17.03.2013 г., а на 02.08.2013 г., т.е служебната консумация е
трябвало да бъде начислена не за период от 152 дни, а за период от 14 дни. Това
се потвърждава и от представения от ответното дружество карнет (на лист 119),
от който е видно, че проверки на процесния водомер са извършвани освен на
18.03.2013 г. (когато са отбелязани последните разлики в показанията на
водомера и е записано, че водоподаването е прекъснато), също и на 03.04.2013
г., 07.05.2013 г., 04.06.2013 г., 05.07.2013 г., 02.08.2013 г. и 03.08.2013 г.
(при всяко едно от тези посещения ***ът е отбелязал, че водоподаването е прекъснато,
но не е констатирал вмешателство във водопроводната инсталация). В дадените в
съдебното заседание на 24.03.2016 г. свидетелски показания Н. Г. Н. (*** във
„ВИК“ООД – гр. Д.) отново е посочил, че записванията в карнета през периода от
април 2013 г. до август 2013 г. са негови; при посещенията му от април 2013 г.
до 03.08.2013 г. не е констатирал нарушаване на целостта на пломбата, като
такова е констатирано на 16.08.2013 г. Затова не е имало никакви основания за
служебното начисляване на вода през периода от 17.03.2013 г. до 03.08.2013 г.,
тъй като при проверките обслужващият *** не е констатирал поражения в целостта
на пломбата (независимо дали същите се дължат на неправомерно вмешателство или
случайно засягане). Според заключението на вещото лице Н.Л. за един ден
определеното по реда на посочената по-горе наредба изтичащо количество вода е
3.516 кубически метра, т.е. за периода от 03.08.2013 г. до 16.08.2013 г. (14
дни) е в размер на 14Х3.516=49.224 кубически метра, което е 10 пъти по-малко от
претендираните от ответното дружество 500 кубически метра. И доколкото в
настоящото производство се настоява за установяването на недължимостта на сумата от 750 лева,
представляваща частично задължение по фактура №*********4/21.08.2013 г., издадена за сумата от 1506 лева (за 500 кубически метра), то предявеният частичен иск
е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
Вещото лице по изслушаната съдебно –
техническа експертиза инж. В.А. е заключило, че размерът на площите с
непропускливи настилки в обекта на ищцовото дружество (включващ прилежащите
площи и площта на покривите на сградите) е 9464 кв.м., а не посочените от
ответното дружество 14519 кв.м. Освен това е отбелязало, че наклонът на терена
е изцяло към открития канал от градската канализация, но състоянието на
настилките предполага и благоприятства попиването на водите; при огледа на
имота не е констатирало наличието на елементи на изградена от ответното дружество
дъждовна канализация – дъждоприемни шахти и колектор за дъждовна вода;
установило е единствено наличието на 6 броя шахти от битовата канализация. В
съдебното заседание на 25.04.2016 г. инж. В.А. е посочил, че водите се оттичат
към градския канал; в имота има елементи единствено от битова канализация, но
не и от дъждовна канализация; оттичането става към другата част на имота, а
именно в градския канал, а не в канализацията на ответното дружество. След като
липсват изградени колектори за дъждовни води, то сумите за отвеждане на
дъждовни води са неоснователно начислени и недължими. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение №418/27.11.2014 г. по в. гр. дело
№667/2014 г. по описа на Окръжен съд – Д., с което е потвърдено решението от
11.07.2014 г. по гр. дело №4193/2013 г. по описа на Районен съд – Д.. Затова
предявените искове по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1660.97 лева, представляваща недължимо
платена сума за отвеждане на дъждовни води за 2012 г. и 2013 г., за което е
издадена фактура №**********/11.03.2013 г. за сумата от 1655.48 лева (изцяло заплатена) и фактура
№**********/10.03.2014 г. за сумата от 1426.92 лева – частично платена в размер
на 5.49 лева, като връщането на тази част
от сумата в размер на 5.49 лева се иска в настоящото производство; по чл.124
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 4074.58 лева, представляваща задължение за
отвеждане на дъждовни води за 2013 г. (частично) и 2014 г. въз основа на
издадени от ответника фактура №**********/10.03.2014 г. за сумата от 1426.92
лева (искът е частичен за сумата от 1421.43 лева) и фактура
№**********/09.02.2015 г. за сумата от 2653.15 лева, както и по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 830.31 лева, представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане за отвеждане на дъждовни води за
2012 г., 2013 г. и 2014 г. по издадените фактури за периода от изтичането на 1
месец след издаването на всяка фактура до 31.10.2015 г., са основателни и също трябва да бъдат уважени.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените и поискани в последното заседание съдебно – деловодни
разноски в размер на 1189.42 лева (в това число 800 лева адвокатско
възнаграждение; 329.42 лева заплатена държавна такса и 60 лева внесен депозит
за вещото лице В.А.).
Водим
от горното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Трети март“ №59, представлявано от
управителя П. А.К., да заплати на .....ООД с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. В...., представлявано от управителя Г.Х. С., сумата от 1660.97 лева (хиляда шестстотин и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
недължимо платена сума за отвеждане на дъждовни води за 2012 г. и 2013 г., за
което е издадена фактура №**********/11.03.2013 г. за сумата от 1655.48 лева (изцяло заплатена) и фактура
№**********/10.03.2014 г. за сумата от 1426.92 лева – частично платена в размер
на 5.49 лева, като връщането на тази част
от сумата в размер на 5.49 лева се иска в настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че .....ООД с ЕИК ......, седалище и адрес
на управление гр. В....., представлявано от
управителя Г.Х. С., не дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Д., бул.“Трети март“ №59, представлявано от управителя П. А.К., следните суми: 1)
4074.58 лева (четири
хиляди седемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
задължение за отвеждане на дъждовни води за 2013 г. (частично) и 2014 г. въз
основа на издадени от ответника фактура №**********/10.03.2014 г. за сумата от
1426.92 лева (искът е частичен за сумата от 1421.43 лева) и фактура
№**********/09.02.2015 г. за сумата от 2653.15 лева. 2) 830.31 лева (осемстотин
и тридесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане за отвеждане на дъждовни води за
2012 г., 2013 г. и 2014 г. по издадените фактури за периода от изтичането на 1
месец след издаването на всяка фактура до 31.10.2015 г. 3) 750 (седемстотин
и петдесет) лева, представляваща частично задължение по фактура
№*********4/21.08.2013 г. (след
направеното уточнение на номера на фактурата в първото съдебно заседание), издадена за
сумата от 1506 лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Трети март“ №59, представлявано от
управителя П. А.К., да заплати на .....ООД с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. В....., представлявано от управителя Г.Х. С., направените разноски по гр. дело №4002/2015 г. по
описа на ДРС в размер на 1189.42 лева (хиляда сто
осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: