№ 59
гр. К., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:К. М. Димов
Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от К. М. Димов Въззивно гражданско дело №
20215100500151 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 105/15.07.2021 г., постановено по гр.д. № 140/2021 г. по
описа на РС - М. е признато за установено по отношение на ответниците Е..
К. М., ЕГН **********, Г. СТ. СТ., с ЕГН ********** и Г. ЦВ. Г., с ЕГН
**********, че не са собственици на 1100/2200 идеални части от поземлен
имот с пл.сн. № 26 в кв.6 по кадастралния план на с.Г. К., общ.К., одобрен със
Заповед № 1081/19.12.1977г. на Председателя на ИК на ОНС-К., целият с
площ 2146 кв.м., при граници на целия поземлен имот: от три страни улица,
ПИ с пл.сн. № 24 в кв.6 и ПИ с пл.сн. № 25 в кв.6., а са собственици на
753/2146 идеални части от този имот.
Със същото решение е отменен нотариален акт № 19, том 3, peг. №
3375, по нот.дело № 413/2019 г. на Нотариус А. У., в частта, с която Е.. К. М.,
с ЕГН ********** и Т. К. Г.а, с ЕГН **********, са признати за собственици
на 1/2 идеална част, и за разликата от 753/2146 идеални части до 1100/2200
идеални части от ПИ с пл.сн. № 26 в кв.6 по кад.план на с.Г. К., целият с
площ от 2 146 кв.м.
Ответниците Е.. К. М., Г. СТ. СТ. и Г. ЦВ. Г. са осъдени солидарно да
заплатят на ищците Ф. ХР. М., Н. ИВ. Р. и В. ИВ. М. сумата в размер на 2 260
1
лв., представляващи разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Е..
К. М., Г. СТ. СТ. и Г. ЦВ. Г., представлявани от процесуалния си
представител - адв. Р.Х., които го обжалват като неправилно поради
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения,
че първоинстанционният съд неправилно приел, че правният спор касаел
придобИ.е на имоти по давностно владение при наследяване като общо
правоприемство, което преминавало по право (по закон) към наследниците и
подлежал на изследване въпросът за основанието за упражняване на
фактическа власт, който бил различен от наследяването. Сочи се, че не било
изследвано каква част се владеела от страните, а се мотивирало само по
давностно владение при наследяване. Твърдят, че били собственици по
давност и наследство на 1100/2200 идеални части, представляващи
югозападната част от ПИ с пл.сн. № 26, в кв.6 по плана на с.Г. К., целият с
площ 2200 кв.м., ведно с построената в него югозападна половина от
двуетажна масивна жилищна сграда. Посочената идеална част от имота била
оградена и владяна от техния наследодател повече от 70 години (от 1950 г.)
спокойно, необезпокоявано и без противопоставяне от брат му - И. И. М..
След дарението от 640 кв.м. през 1988 г. на В.М., площта, която владеели
въззивниците не била променена, нито оградата била преместена. От
геодезическото заснемане било видно, че площта на имот с пл.сн. № 26 била
2 138 кв.м., от която имотът с проектен номер 1 със самостоятелен вход от
югозападната част е с площ 1168 кв.м., а имота с проектен номер 2 от
оградата на североизточната част е с площ 970 кв.м., със самостоятелен вход.
Слeд като се приспадне 640 кв.м. от 970 кв.м. оставала площ от 330 кв.мв.,
която се владеела от въззиваемите. Първоинстанционният съд пренебрегнал и
обстоятелството, че дворищната и улична регулация не били приложени.
Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - М. и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призовани, въззивниците не се явяват и не се представляват.
Въззиваемите Ф. ХР. М., Н. ИВ. Р. и В. ИВ. М., представлявани от
процесуалния си представител адв. Р.Р., са представили отговор на основание
чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
2
Излагат се съображения, че площта на процесният имот била 2 146 кв.м., а не
2200 кв.м., което се потвърждавало от заключението на вещото лице Я.. На
скицата, въз основа на която бил издаден нотариалният акт на въвзизвинците,
не бил отразен имотът, дарен на въззиваемия В. ИВ. М. през 1988 г., в който
имот имало построена къща от тогава. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установявало, че дарената през 1988 г. площ от 640 кв.м.
се владеела от В.М. повече от 30 години. Нямало доказателство, че някой от
въззивниците владял целия или част от имота на В.М., като била налична и
ограда, ограждаща този имот от останалата част, която била обща
собственост на страните по делото. Сочи се също, че дарението през 1988 г.
било извършено не само от бащата на дарения - И. И. М., но и от неговия
брат - К. И. М., който бил наследодател на въззивниците. Липсата на
приложена регулация означавало, че реални части от поземления имот могат
да се придобиват по давност, поради което В.М. придобил имота, предмет на
нотариалния акт по давностно владение. Изразява становище, че страните по
делото били собственици на по 1/2 идеална част не от целия имот, а на част от
него след като се приспадне дарението на 640 кв.м., извършено през 1988 г. В
случай, че площта на имота е 2 146 кв.м., то страните били собственици по
наследство и давностно владение на по 1/2 идеална част от 1 506 кв.м. или по
753/2146 кв.м. от целия имот. Молят съда да потвърди обжалваното решение
на РС - М.. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от
процесуалния си представител, поддържат становището си, изразено в
отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивниците, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи
правен интерес.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответниците Е.. К. М., Г. СТ. СТ. и Г. ЦВ. Г. не
са собственици на 347/2146 идеални части от процесния имот. Ищците
твърдят в исковата молба, че били собственици по наследство и давностно
владение на 753/2146 идеални части от процесния поземлен имот, за което
3
бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание чл.587, ал.2 от ГПК № 31/04.02.2021 г., том I, рег. № 247, дело №
31/2021 г. по описана Нотариус Г. Г., с район на действие РС - М., вписан под
№ 459 в регистъра на Нотариалната камара - С.. Сочат също, че по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело №
134/23.08.1988 г. на РС - М., ищецът В. ИВ. М. придобил собствеността върху
640 кв.м. от процесния имот. Ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост върху 1100/2200 идеални част от имота, с което накърнявали
правото им на собственост и пораждало правният интерес от предявяване на
иска.
Ответниците Е.. К. М., Г. СТ. СТ. и Г. ЦВ. Г., представлявани от
процесуалния си представител - адв. Р.Х., оспорват иска в представен отговор
на основание чл.131 от ГПК, като сочат, че са собственици по наследство и
давностно владение на 1100/2200 идеални части от процесния поземлен имот,
ведно с построената в него югозападна половина от двуетажна сграда.
Имотът бил собственост на техния наследодател – К. И. М. и на
наследодателя на ищците - И. И. М. и бил разделен приживе от техния баща.
Процесният имот бил владян необезпокоявано от техния наследодател К. И.
М. в продължение на 70 години и бил ограден. Излагат съображения, че този
имот бил придобит по давност от наследодателя на ответниците и съответно
по наследство от тях самите. Въвеждат възражение на за нищожност на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело №
134/23.08.1988 г. на РС - М., тъй като бил дарен УПИ V, какъвто имот не
съществувал поради неприложена регулация.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66/23.08.2088 г., том
I, дело № 134/1988 г. по описа на РС - М., И. И. М., действащ с участието и
съгласието на съпругата си Ф. ХР. М., и К. И. М., действащ с участието и
съгласието на съпругата си К. И. М., дарили на В. ИВ. М. следния свой
собствен недвижим имот - дворно регулирано место, образуващо парцел V-
пети от квартал 6-ти, с пл.сн. № 26 по плана на с.Г. К., състоящ се от 640
кв.м., незастроен, при граници: от две страни улици, парцел VI и парцел III.
От представените като доказателства по делото заверени копия от
удостоверение за наследници изх. № 19/04.05.2020 г., изд. от Кметства с.Г. К.,
Община К. и удостоверение за наследници изх. № 7/01.04.2021 г., изд. от
4
Кметства с.Г. К., Община К., се установява, че И. И. М. е починал на
**,**,**** г., като негови наследници са Ф. ХР. М. - съпруга, Н. ИВ. Р. –
дъщеря и В. И. М. - син. Също така се установява, че К. И. М. е починал на
**,**,**** г., като негови наследници са Е.. К. М. - дъщеря и Т. К. Г.а -
дъщеря, починала на **,**,**** г., като нейни наследници по заместване са Г.
ЦВ. Г. - съпруг и Г. СТ. СТ. - дъщеря.
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити
по наследство и давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 19/30.10.2019 г.,
№ 19/30.10.2019 г., том III, рег. № 3375, дело № 431/2019 г. по описана
Нотариус А. У., с район на действие РС - М., вписан под № 694 в регистъра на
Нотариалната камара - С., Е.. К. М. и Т. К. Г.а били признати за собственици
по наследство и давностно владение на по 1/2 идеална част от следните
недвижим имоти: 1100/2200 идеални части, представляващи югозападната
част от поземлен имот с пл.сн. № 26, по кадастралния план на с.Г. К., общ.К.,
обл.К., одобрен със заповед № 1081 от 19.12.1977 г. на Председателя на ИК на
ОНС - К., целият с площ 2 200 кв.м., ведно с построената в него югозападна
половина от двуетажна масивна жилищна сграда, обособена като
самостоятелно жилище със самостоятелен вход, разположен от южната
страна на сградата, със застроена площ от 70 кв.м., ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на целия
имот: улица, улица, улица, ПИ с пл.сн. № 24 и ПИ с пл.сн. № 25 от кв. 6.
Към нотариалната преписка по съставянето на нотариалния акт е
приложена скица № 86/21.03.2019 г., изд. от Община К., в която е отразено,
че площта на ПИ № 26 в кв.6 по КП на с.Г. К. е 2200 кв.м., измерена графично
и по разписната книга е записан като собственост на К. И. М. и И. И. М..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание
чл.587, ал.2 от ГПК № 31/04.02.2021 г., том I, рег. № 247, дело № 31/2021 г.
по описана Нотариус Г. Г., с район на действие РС - М., вписан под № 459 в
регистъра на Нотариалната камара - С., Ф. ХР. М., Н. ИВ. Р. и В. ИВ. М. били
признати за съсобственици, първата на 4/6 идеални части, а другите двама на
по 1/6 идеални части, от следния недвижим имот: 753/2146 идеални части от
поземлен имот с пл.сн. № 26 по кадастралния план на с.Г. К., общ.К., обл.К.,
одобрен със заповед № 1081 от 19.12.1977 г. на Председателя на ИК на ОНС -
К., целият с площ 2 146 кв.м., ведно с цялата построена в него североизточна
5
половина от двуетажна масивна жилищна сграда, обособена като
самостоятелно жилище със самостоятелен вход, със застроена площ от 70
кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж с две стаи
и коридор, при граници целия имот: от три страни улица, ПИ с пл.сн. № 24 и
ПИ с пл.сн. № 25 от кв. 6.
Към нотариалната преписка по съставянето на нотариалния акт е
приложена скица № 105/22.05.2020 г., изд. от Община К., в която е отразено,
че площта на ПИ № 26 в кв.6 по КП на с.Г. К. е 2 146 кв.м., измерена
графично и по разписната книга е записан като собственост на К. И. М. и И.
И. М.. Като собственик на имота е отразен и В. ИВ. М. - ********** - за УПИ
V26, кв.6 съгласно нотариален акт № 66, том 1, дело № 134/23.08.1988 г. за
640 кв.м.
От представеното удостоверение изх. № 94-00-2658/-8.06.2021 г. на
Кмета на Община К. се установява, че действащият кадастрален план с.Г. К.,
общ.К., обл.К. е одобрен със заповед № 1081 от 19.12.1977 г. на Председателя
на ИК на ОНС – К. и не е изменян. В ОбА - К. липсват данни за водени
преписки за изменение и допълнение на кадастралния план на с.Г. К. с нови
имоти в частта, засягаща ПИ с пл.сн. № 26. За имот пл.сн. № 26 има отредени
УПИ (парцели) V, VI и VII в кв.6 по ПУП на с.Г. К., одобрен със заповед №
1081 от 19.12.1977 г., като част от имота попада в улици с осови точки 13-17-
18, 18-21 и 21-15. Дворищната и уличната регулация на място не са
приложени. Имотът е с неуредени дворищнорегулационни сметки.
По делото е приета като доказателство скица геодезическо заснемане на
поземлен имот с пл.сн. № 26, кв.6 по плана на с.Г. К., общ.К., обл.К.,
изготвено от инж. Й. В. Ц., от което се установява, че площта на имота е 2 138
кв.м.
От писменото заключение на вещото лице инж. Е. А. Я. по назначената
съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че приложената към делото скица на имот № 105/22.05.2020 г. на
Община К. относително правилно и относително точно отразява
местоположението и площта на имот с пл.сн. № 26 в кв.6. За правилното
определяне на площи следва да се извърши геодезическо заснемане. В имота
на място съществува ограда, разделяща регулационен парцел V, отреден за
6
имот с пл.сн. № 26 от югоизточния ъгъл на сградата 2МЖ, под ъгъл 77
градуса към уличната регулационна линия, изпълнена ограда с дължина 13.90
м., състояща се от телена мрежа по стоманобетонови колове, усилена с
листове ламарина.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели Д. Х. Д. и З. М. К. се установява, че процесният имот е бил
съсобствен на двамата брата И. М. и К. М., които дарили на техния син и
племенник В.М. част от имота през 1988 г. В тази част В.М. си построил къща
и изградил ограда, като от този момент ползувал имота самостоятелно.
Останалата част от поземления имот била ползвана от Ф.М. и Е.М. поравно,
като между двете части нямало ограда.
Свидетелите В. И. К. и Р. И. К. сочат в показанията си пред
първоинстанционния съд, че двамата братя И. и К. М.и разрешили на В.М. да
си построи къща в техния имот.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим,
доколкото се основава на твърдения, че притежаваното от ищците право на
собственост се оспорва от ответниците. Разгледан по същество предявеният
иск е основателен и доказан.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
имот с пл.сн. № 26, кв.6 по плана на с.Г. К. е бил собственост на двамата
братя И. И. М. и К. И. М.. Установява се също, че за имот с пл.сн. № 26 е бил
изработен и дворищнорегулационен план, съгласно който за този имот са
били отредени три урегулирани поземлени имота (парцели) - V, VI и VII. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66/23.08.2088 г., том I, дело
№ 134/1988 г. по описа на РС - М., И. И. М. и К. И. М. са дарили на
въззиваемия В. ИВ. М. дворно регулирано место, образуващо парцел V-пети
от квартал 6-ти, с пл.сн. № 26 по плана на с.Г. К., с площ от 640 кв.м.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за дарение
разпоредба на чл.60 от ЗТРСУ (отм.), собствеността на
дворищнорегулационен парцел може да се прехвърля и върху него могат да
се учредяват вещни права и когато обезщетението за частите, които се
придават от имота на други лица, още не е платено. Ето защо, към този
момент въззиваемият В. ИВ. М. е придобил собствеността върху парцел V с
7
площ 640 кв.м. В последствие с приемането за ЗУТ отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, какъвто
е този на с.Г. К., е прекратено, поради което се възстановява регулационното
положение преди приемането на плана по имотните граници. Поради това
правото на собственост върху бившият парцел V-26 по неприложения
дворищнорегулационен план се трансформира в съсобственост върху
процесния поземлен имот с пл.сн. № 26 в кв. 6. В тази връзка възражението за
нищожност на договора за дарение, релевирано в отговора на исковата молба,
е неоснователно.
Така, след извършеното дарение и приемането на ЗУТ, процесният имот
е бил съсобствен между В. ИВ. М., притежаващ 640/2146 идеални част и
двамата братя И. И. М. и К. И. М., притежаващи общо 1506/2146 идеални
части, или по 753/2146 идеални части за всеки един от тях. След смъртта н И.
И. М. на **,**,**** г. неговите идеални части в размер на 753/2146 са станали
собственост на наследниците му - въззиваемите Ф. ХР. М., Н. ИВ. Р. и В. ИВ.
М.. Съответно след смъртта на К. И. М. на **,**,**** г. неговите идеални
части в размер на 753/2146 са станали собственост на наследниците му - Е.. К.
М. и Т. К. Г.а, респ. на нейните наследници Г. ЦВ. Г. и Г. СТ. СТ.. От
доказателствата по делото не се установява някой от наследниците на двамата
братя И. И. М. и К. И. М. да е установил своя фактическа власт върху
процесния имот и да е придобил право на собственост, различно от
посоченото. Разпитаните по делото свидетели установяват идентична
фактическа обстановка, а именно, че процесният имот е бил собственост на
двамата братя, които за дарили част от имота на В.М., който е построил къща,
живее в същата над 30 години и е оградил своята част с ограда. Наличието на
ограда в частта от имота на В.М. се потвърждава и от заключението на
вещото лице инж. Е. Я.. От гласните доказателства се установява още, че
останалата част от поземления имот е поделена неформално между страните
без материализирана ограда, като всеки ползва своята част.
Що се отнася до площта на процесния недвижим имот, то настоящата
инстанция приема, че същата е в размер на 2 146 кв.м., тъй като тази площ е
отразена в скица № 105/22.05.2020 г., изд. от Община К., която отразява
данните на имота по-точно от скица № 86/21.03.2019 г., изд. от Община К.,
където не е отразен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
66/23.08.2088 г., том I, дело № 134/1988 г. по описа на РС – М.. Освен това
8
съгласно представената по делото скица - геодезическо заснемане на
поземлен имот с пл.сн. № 26, кв.6 по плана на с.Г. К., общ.К., обл.К.,
изготвена от инж. Й. В. Ц., площта на имота е 2 138 кв.м., която се различава
само с 8 кв.м. от площта, отразена в скица № 105/22.05.2020 г., изд. от
Община К., за разлика от скица № 86/21.03.2019 г., изд. от Община К., където
разминаването в площите е 62 кв.м.
Съставяйки нотариален акт за собственост по наследство и давностно
владение за 1100/2200 идеални части от процесния имот, въззивниците на
практика за оспорили правото на собственост на въззиваемите за разликата
над 753/2146 идеални части или с 347/2146 идеални части повече, до който
размер е основателен предявеният иск, така както е бил предявен с исковата
молба. Въпреки това, обаче с решението си първоинстанционният съд се е
произнесъл плюс петитум, признавайки за установено, че ответниците не са
собственици на 1100/2200 идеални части от процесния имот, каквато част
ищците не са въвели с исковата молба, респ. не е била предмет предявения
иск. Ето защо, решението на М.ския районен съд в частта, с която се
произнесъл над претендираните 347/2146 идеални части, представляващи
разликата над 753/2146 идеални части до 1100/2200 идеални части е
недопустимо като такова по непредявен иск и следва да бъде обезсилено в
тази част.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено и в
частта, с която е признато за установено, че ответниците са собственици на
753/2146 идеални части от процесния имот, тъй като такъв положителен
установителен иск не е бил предявен.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размера на по 600 лв. за всеки,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 105/15.07.2021 г., постановено от М.ския
районен съд по гр.д. № 140 по описа за 20119 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с
9
която е признато за установено по отношение на ответниците Е.. К. М., с ЕГН
**********, Г. СТ. СТ., с ЕГН ********** и Г. ЦВ. Г., с ЕГН **********, че
не са собственици на 1100/2200 идеални части от поземлен имот с пл.сн. № 26
в кв.6 по кадастралния план на с.Г. К., общ.К., одобрен със Заповед №
1081/19.12.1977г. на Председателя на ИК на ОНС-К., целият с площ 2146
кв.м., при граници на целия поземлен имот: от три страни улица, ПИ с пл.сн.
№ 24 в кв.6 и ПИ с пл.сн. № 25 в кв.6, ЗА РАЗЛИКАТА над 753/2146
идеални части до 1100/2200 идеални части, както и В ЧАСТТА, с която
ответниците са признати за собственици на 753/2146 идеални части от
процесния имот, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е.. К. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № 26, вх.“Б“,
ап.31, с ЕГН **********, Г. СТ. СТ., с постоянен адрес гр.К., ул.“К. Б. П.“ №
1А, вх.“А“, ет.1, с ЕГН ********** и Г. ЦВ. Г., с постоянен адрес гр.К., ул.“К.
Б. П.“ № 1А, вх.“А“, ет.1 с ЕГН **********, да заплатят на Ф. ХР. М., с
постоянен адрес с.Г. К., общ.К., обл.К., ул.“Й. Н.“ № 1А, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.. К. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № 26, вх.“Б“,
ап.31, с ЕГН **********, Г. СТ. СТ., с постоянен адрес гр.К., ул.“К. Б. П.“ №
1А, вх.“А“, ет.1, с ЕГН ********** и Г. ЦВ. Г., с постоянен адрес гр.К., ул.“К.
Б. П.“ № 1А, вх.“А“, ет.1 с ЕГН **********, да заплатят на Н. ИВ. Р., с
постоянен адрес гр.А., ж.к.“И.“ № 12, вх.“В“, ет.1, ап.2, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.. К. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № 26, вх.“Б“,
ап.31, с ЕГН **********, Г. СТ. СТ., с постоянен адрес гр.К., ул.“К. Б. П.“ №
1А, вх.“А“, ет.1, с ЕГН ********** и Г. ЦВ. Г., с постоянен адрес гр.К., ул.“К.
Б. П.“ № 1А, вх.“А“, ет.1 с ЕГН **********, да заплатят на В. ИВ. М., с
постоянен адрес с.Г. К., общ.К., обл.К., ул.“Й. Н.“ № 3, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
10
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11