№ 83
гр. Шумен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630200154 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000147 от 28.03.2022г. на Началник на
Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „*********************** представлявано
от А.К.А. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200
лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като посочва, че архивната документация е
унищожена поради настъпила усложнена метеорологична обстановка, валял проливен дъжд
и проникнали подпочвени води във влагоизолирано и защитено от влага помещение,
съхраняващо документацията. В съдебно заседание не се явява лично.
За РД “Автомобилна администрация” гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №12707 от
21.07.2017г., издадено на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК *********, се установява, че в списъка към
удостоверението са вписани 310 превозни средства.
Била извършена комплексна проверка, касаеща периода от 01.01.2021г. до 30.10.2021г. на
дейността на търговеца по спазване на изискванията на законовите и подзаконовите
нормативни актове, касаещи компетенциите на ИААА, като бил изготвен КП № 82-0051-
1732-3/21.01.2022г.
В хода на проверката било констатирано, че превозвачът не е съхранил и не е представил по
време на проверката общо 296 броя пътни книжки. На проверяващите били представени
само 22 броя пътни книжки.
На жалбоподателя бил издаден и Акт за установяване на административно нарушение
№319742 от 20.01.2022г., в който актосъставителят отразил, че на 12.10.2021г. в гр. Шумен,
1
в офиса на „К.Б. 13“ ООД, превозвачът не е съхранил пътна книжка № 043107/4.01.2021 за
лек таксиметров автомобил „Шевролет Матиз“ с рег. № Н 9121 АХ , като нарушението не е
изолиран случай, с което е нарушен чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год.
на МТ.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил,
че няма възражения.
Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в законовия срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0000147 от 28.03.2022г.
на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***********************
представлявано от А.К.А. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез
разпита на актосъставителя, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото са участвали лично в извършената проверка и непосредствено са възприели
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват, като показанията им изцяло
кореспондират със събрания доказателствен материал и установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на
пътници на МТ е регламентирано задължение на регистрираният търговец да осъществява
контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното
съхранение за срок пет години.
По делото безспорно се установява и не се оспорва, че жалбоподателят има качеството
„превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози.
В подкрепа на горното е фактът, че търговецът притежава Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз, към списъка на което са вписани множество
автомобили, чрез които се осъществява таксиметров превоз на пътници. Следователно
именно за жалбоподателя е съществувало задължение да осъществява контрол върху
правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите, както и тяхното
съхранение за срок от пет години.
От разпита в съдебно заседание /проведено на 07.03.2023г./ на актосъставителя се
установява, че по време на извършената проверка, и по-късно жалбоподателят не е
представил пътна книжка за посочения в наказателното постановление автомобил, който е
бил включен в списъка към удостоверението.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата. Същевременно в
преписката е налична декларация, подписана от упълномощеното лице К.Б. в която
изложеното е в противоречие с посоченото в жалбата. В тази връзка съдът съобрази, че
административно- наказателната отговорност на едноличните търговци, както и на
юридическите лица, е обективна (безвиновна), поради което практическите затруднения при
осъществяването на дължимия контрол се явяват правно ирелевантни.
Поради всичко изложено, настоящия състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на
превозвач, не е осъществил контрол върху съхранението на пътната книжка за срок от пет
години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.34,
т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАП,
доколкото за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената
правна норма за нарушения на ЗАП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200
лева. Административно- наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в
нейния абсолютен размер.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
2
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на делото
и с оглед обстоятелството, че от административно- наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съпроводителното писмо, съдът съобрази,
че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване
на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай с
оглед депозирано по делото становище, обективирано в придружителното писмо/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000147 от 28.03.2022г. на
Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***********************
представлявано от А.К.А. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП..
ОСЪЖДА „К.Б. 13” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „*********************** да заплати на РД „АА“, гр.Варна сумата от 80лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3