М О Т И В И
по
НЧХД № 945/2016 г. АРС, I н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба на Д.А.В., с
ЕГН: ********** против Л.Т.Х.,
с ЕГН: **********, с която e повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 146 ал.1 от НК, а именно за това,
че на 08.10.2016 г., в с. *** обл. Пловдив е е казала нещо унизително
за честта и достойнството на Д.А.В.,***, като я нарекла „курва“ „мухла“, „простачка“,
„боклук“ в нейно присъствие.
В съдебно заседание повереникът
на частната тъжителка счита, че престъплението е
безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимата
за виновна и й наложи справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимата оспорва обвинителната теза, като моли съда
да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение.
Алтернатовно се предлага съдът да освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да й се
наложи минимално
административно наказание.
От своя страна подсъдимата
отрича извършването с повдигнатото й
обвинение и моли да бъде призната
за невинна.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Л.Т.Х. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с
висше образование, пенсионер, с адрес с. ***, обл. Пловдивска, с ЕГН **********.
Подсъдимата и частната тъжителка живеели в
кооперация, находяща се в с. ***, обл. Пловдив, ул. „***“ № 15. Подсъдимата
обитавала жилище на партера, а частната тъжителка- апартамент на третия етаж в
кооперацията. Отношенията между двете съседки били обтегнати, тъй като
подсъдимата отглеждала куче, което дразнело останалите обитатели в
кооперацията. Така се стигнало до датата 08.10.2016 г., когато около обяд,
частната тъжителка се прибирала към къщи и срещнала подсъдимата пред посочената по- горе
кооперация. Частната тъжителка била придружавана от св. Р.Я.и св. З.Г..
Частната тъжителка направила забележка на подсъдимата за кучето, а последната
се обърнала към нея и я нарекла „курва“. Частната тъжителка възприела обидата,
но не отвърнала, а се запътила нагоре
към апартамента си. Междувременно, разправията между двете и в частност-
отправената към частната тъжителка обидна дума били възприети както от св. Р.Я.и св. З.Г., придружаващи частната тъжителка
така и от св.Н.Я.и св. В.Б., които се намирали в апартамент, находящ се на
втория етаж. След като частната тъжителка и св. З.Г.тръгнали нагоре по
стълбите, от апартамент на първия етаж се показала сестрата на подсъдимата- св.
Н.Т.- Б., която се опитала да обясни, че подсъдимата не е казвала обидни неща и
да потуши конфликта.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства –основно
гласни такива (свидетелските показания и обясненията на подсъдимата), както и писмените
такива- справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимата
Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства
очертават по един категоричен начин картината на процесните събития. Всъщност,
в конкретния случай няма спор относно датата и мястото, посочени в
тъжбата – установява се както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от обясненията на подсъдимата. Няма спор и относно това, че
на посочените дата и място е възникнал конфликт между частната тъжителка Д.В. и
подсъдимата Л.Х.. Спори се, дали подсъдимата е отправила към частната тъжителка
обидни думи и ако е- какъв е техния характер.
В конкретния случай, очевидци на случилото се,
извън подсъдимата и частната тъжителка са още свидетелите Р.Я., З.Г., В.Б., В.Я.
Н. Б. и П.Д..
В тази връзка по делото
се отграничават три групи гласни доказателствени средства. От една страна са
показанията на св. Р.Я.- дъщеря на частната тъжителка, а на тях противостоят
обясненията на подсъдимата и на нейната сестра- св.Н. Б.- А.. Като трета група
гласни доказателствени средства могат да бъдат откроени показанията на св. З.Г.,
св. В.Б., св. Н.Я.и св. П.Д..
Последната група
свидетели, с изключение на св. П.Д. са съседи на двете участващи в конфликта лица,
но не се установява да се намират в някаква родствена връзка или друга
зависимост с частната тъжителка или подсъдимия,които да обосновават
недобросъвестност на показанията на тази група свидетели. Св. П.Д. е бил
помолен да свърши работа на подсъдимата в гаража й, но не се установява по
делото да се намира в някаква родствена, служебна или материална зависимост от
нея и затова показанията му се ценят от съда като правдиви и добросъвестно
дадени.
Показанията на св. Н. Б.-
А. и обясненията на подсъдимата имат ярко изразен защитен характер и в своята
съвкупност целят да оборят обвинителната теза. И двете твърдят, че не
подсъдимата, а Д.В. е отправяла обидни думи. Не се отрича, че конфликтът е
породен от кучето на подсъдимата, но се твърди, че действията на частната
тъжителка са породени от желание да спечели пари от подсъдимата, с които да
закупят нов телевизор. Съдът не споделя заявеното от тази група гласни
доказателствени средства, тъй като то противоречи на показанията на св. З.Г.,
св. В.Б.и св. В.Я. които ще бъдат обсъдени по- долу.
Показанията на св. Р.Я.също
е необходимо да получат от съда внимателен подход при оценката им, доколкото се
констатира близка родствена връзка по права линия на посочената свидетелка с
частната тъжителка. В конкретния случай, св. Р.Я.твърди, че на визираните в
тъжбата дата и място се е прибирала с майка й и св. З.Г.към къщи, когато са
видели пред кооперацията Л.Х. и са я чули да казва по адрес на Д.В. „курва
долна, мръсна курва“. Въпреки очевидната заинтересованост на св. Р.Я.от изгоден за майка й изход от
делото, съдът кредитира показанията й, тъй като те са в унисон с останалите
кредитирани от съда доказателства- показанията на св. З.Г., св. В.Б.и св. Н.Я..
Именно съдържанието на
последните посочени по- горе свидетелски показания изграждат основата на
фактическите изводи, приети за установени от съда в настоящия казус. Както се
каза вече св. З.Г., св. В.Б.и св. Н.Я.са незаинтересовани очевидци на случилото
се, показанията им са ясни, подробни, логични и взаимно допълващи се. Всички
тези свидетелки са чули подсъдимата да отправя към частната тъжителка обидна
дума- „курва“, която е била възприета от частната тъжителка и на която тя не е
отговорила. Също, безспорно незаинтересован свидетел на случилото се е и П.Д.,
но неговите показания не спомагат за изясняване на обстоятелствата поделото,
доколкото сам Д. заяви пред съда, че не
е чул съдържанието на скандала между Х. и В., тъй като няма навика в такива
случаи да слуша какво се говори. Т.е изводимо от показанията на св. Д. е
обстоятелството, че скандал между Х. и В. е имало, но не може да се установи от тях кой,
какво и на кого е казал.
От писменото
доказателство- свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимата не е
осъждана, а от характеристичната й справка- че няма данни за нарушения на
обществения ред, както и криминални регистрации.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
С действията
си на инкриминираната дата- 08.10.2016 г., в с.
*** обл. Пловдив, подсъдимата Л.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 146 ал.1 от НК – казала е нещо
унизително за честта и достойнството на Д.А.В.,***, а именно нарекла я е „курва“ в нейно
присъствие.
От обективна страна
престъплението е осъществено с думи, които безспорно имат обиден характер,
каквато е думата „курва“. Посочената обидна дума е унизителна за честта и
достойнството на частната тъжителка, отправена е в нейно присъствие и е
възприета от последната като такава. По този начин са засегнати честта и
достойнството на частната тъжителка, накърнено е и доброто име, което тя има в
обществото, с което е постигнат съставомерния резултат.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подсъдимата е съзнавала, че думата „курва“ има обиден
характер, че с нея се засяга честта и достойнството на частната тъжителка , че
се отправя в нейно присъствие и че е възприета от последната. Във волево
отношение, подсъдимата е целяла да засегне честта и достойнството на частната
тъжителка.
Съдът обаче прие за
недоказано обвинението за отправени други обидни думи по отношение на частната
тъжителка- в частност подсъдимата да я е нарекла „мухла“, „простачка“ и
„боклук“. Твърдения за други обидни думи, отправени от подсъдимата към частната
тъжителка не се съдържат в показанията на нито един от разпитаните по делото
свидетели. Ето защо, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата за
невиновна и я оправда по отношение на тези обидни думи.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.
146 ал.1 от НК се предвижда наказание «глоба» от 1000 до 3000 лева. Видно от справката
за съдимост на Х., същата
не е осъждана и не е освобождвана
от наказателна отговорност.
От престъплението по чл. 146 ал.1 от НК не са претърпени имуществени
вреди. Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките
ан чл. 78а от НК, подсъдимата да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложена
административно наказание «глоба». Предвиденият
от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е.
минималният. Наказание с такъв размер
е справедлив и достатъчен за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция. Изводът на съда в
тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. В
настоящия случай, Х. е лице с добри характеристични данни, а поведението й е
било обосновано от предходен конфликт с частната тъжителка. Същата е на
значителна възраст, с тежко здравословно и материално състояние. Посоченото
разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът
прецени като смекчаващи отговорността.
Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимата. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от подсъдимата престъпление следва да й бъде определено
административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи обстоятелства,
в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв. С така определеното по вид
и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху подсъдимия,
за да спазва установения в страната правов ред.
Частната
тъжителка претендира разноски по делата- сумата от 412 лв. за адвокатски
хонорар на повереник и за платена държавна такса, които на основание чл. 189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимата да
заплати. Съдът не прие за основателна претенцията на частната тъжителка
за заплащане на сумата от 1 лева за банкова комисионна, тъй като доказателства
за този разход не бяха представени.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: