Решение по дело №444/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Екстрийм системс“ ЕООД, чрез адв. И.Й., против Решение № 40/27.02.2023 г., постановено по АНД № 893 по описа за 2022 г. на Районен съд – С., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG2022/3000-493/HП от 19.10.2022 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница П.ловдив при Агенция „Митници” в частта, с която за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) му е наложена имуществена санкция в общ размер на 1 102.71 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение и потвърденото с него НП, поради обстоятелството, че по делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” – П. при ОДМВР – П., по което било повдигнато обвинение на управителя на М. П. Ш.за дейността на дружеството и основание чл. 33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Неоснователни и неправилни били изводите на районния съд за липса на идентичност на субекта и за неприключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се, че на юридическото лице било наложено наказание за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно производство. Изводите на районния съд не съответствали на Рамково решение 2005/212ПВП и на чл. 49 Хартата на основните права на Европейския съюз. Сочи се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд – Бургас, с Решение от 10.11.2022 г. Съдът на ЕС съюз постановил, че правната уредба в чл. 83а и следващите от ЗАНН противоречала на ХОПЕС.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното съдебно решение.

В допълнителни писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи, че приетата от същите нова митническа стойност представлявала реалната икономическа стойност на стоката. Оспорва се тази стойност да е била платена от дружеството жалбоподател или пък да представлява подлежаща на плащане цена. Предвид обстоятелството, че тази цена представлявала платената от дружеството изпращач цена при предходна покупко- продажба, същата не отговаряла на определението на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и не била приложима по отношение на процесната сделка по внос.

Ответникът по касационната жалба – Директор на ТД „Митница Пловдив“, чрез процесуалния си представител юрк. Ж. С., изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че в случая не било налице идентичност на субекта с оглед това, че настоящото производство се водило срещу юридическо лице, което се представлявало от управителя М. Ш., а наказателното производство от общ характер срещу физическо лице М. Ш.. Дори и да се приемело наличие на идентичност на субекта, то спрямо физическото лице нямало приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено същият бил привлечен като обвиняем по ДП № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – П.. Сочи се, че ако бъдат отменени атакуваното решение и НП, и то при наличието само на повдигнато обвинение, по което нямало гаранция в каква насока ще се развие, щяло да се стигне до избягване както на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, така и на тази по Наказателния кодекс. Счита се, че при евентуално приключване на наказателното производство приложим бил институтът на възобновяването.

В допълнително писмени бележки се релевират доводи за законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател и се моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

С Решение № 40/27.02.2023 г., постановено по АНД № 893 по описа за 2022 г., Районен съд – С. е потвърдил НП № BG2022/3000-493/HП от 19.10.2022 г. на Директора на ТД „Митница Пловдив.“ при Агенция „Митници”, в частта, с която за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на „Екстрийм системс“ЕООД, е наложена имуществена санкция в общ размер на 1 102.71 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания – мито и ДДС, за това че дружеството не декларирало реалната митническа стойност в подадената от него до митническите органи Митническа декларация № 21BG003010026338R0/21.04.2021 г. за „употребяван пътнически автомобил, бензин, катастрофирал, марка „М.с”, модел „Е550”, тип PKW, първа рег. 01.01.2008, цвят черен, р. обем: 5461, мощност 388 кс/DIN, бр. места 5, д-тел: няма данни, шаси WDBUF72X98B307362 - митническа стойност 992.39 лв. и данъчна основа 1 141.63 лв. вместо 4 363.20 лв. митническа стойност и 4 969.80 лв. за данъчна основа, с което е избегнало частично заплащане на мито в размер на 337.08 лв. и на ДДС в размер на 765.63 лв.

За да потвърди НП в посочената част, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП отговаряли на изискванията на материалния и процесуалния закон. Спазена била процедура по образуването и приключването на административнонаказателното производство, респ. по съставяне на АУАН и издаване на НП, като не се констатирали допуснати процесуални нарушения. Спазени били формата и редът при постановяването им. Не били налице нарушения на чл. 40, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП били издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата по извършването му били правилно описани.

На следващо място, съдът е счел за неоснователна молбата на пълномощника на дружеството жалбоподател за прекратяване на производството на основание чл. 33 ЗАНН, аргументирана с обстоятелството, че срещу управителя на това дружество имало образувано наказателно производство от общ характер, като в тази връзка е обосновал извода си, приемайки липса на идентичност на субектите на отговорност. Производството в случая се водило срещу юридическо лице, представлявано от управителя М. Ш., а наказателното производство било от общ характер и се водило срещу М. Ш. в качеството му на физическо лице.

Относно спазването на материалния закон съдът е приел, че правилно административнонаказващият орган ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател като стигнал до извод, че същото осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Пояснил е, че нарушението било реализирано чрез частично избегнато заплащане на публични държавни вземания с оглед неправилното определяне на митническата стойност и данъчната основа на внесен в България лек автомобил. Приел е формирания от административнонаказващия орган извод, че дружеството извършило митническа измама, тъй като декларирало пред митническите органи с Митническа декларация № 21BG003010026338R0/21.04.2021 г. употребяван лек автомобил с митническа стойност 992.39 лв. и данъчна основа 1 141.63 лв. вместо 4 363.20 лв. митническа стойност и 4 969.80 лв. за данъчна основа, с което е избегнало частично заплащане на мито в размер на 337.08 лв. и на ДДС в размер на 765.63 лв. Възприел е изцяло и становището митническите органи относно митническата стойност на автомобила, предмет на нарушението. Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства установявали по несъмнен начин извършването на съставомерно деяние, което представлявало нарушение на действащия митнически режим и по-конкретно този по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ.

На последно място, в случая не били налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се установявали фактически обстоятелства, обуславящи значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения. Правилно бил определен и размерът на наказанието.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че по несъмнен начин е установено извършване на административно нарушение.

В тази насока следва да се припомни, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи на вмененото деяние както от обективна, така и от субективна страна. Доколкото процесният случай касае юридическо лице и се приема, че отговорността му е обективна и респ. не се обследва субективната страна на деянието, то последното следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление на дружеството касатор е вменено избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от него от С. на територията на Р България лек автомобил. Административнонаказващият орган е приел, че посочената в митническата декларация от дружеството жалбоподател стойност не е реално договорната по сделката, а за такава е приел тази, декларирана от страна на износителя на стоката. Този извод е споделен и от ревизираната съдебна инстанция, която е посочила, че представените от страна на американските власти справки, съдържащи информация относно стойността, на която дружеството изпращач е декларирало, че изнася процесната стока, са официални документи и съдържат достоверна информация. Вярно е, че тези справки са официални документи, но единственият категоричен извод, който може да се направи от тях е, че продавачът на стоката е декларирал тази цена, като стойност на сделката. Дали същата стойност е реално платената по сделката цена или подлежащата на плащане такава от касатора, не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такова заключение не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик.

Следва обаче да се има предвид, че договорът за продажба (л.64) има двустранен характер и е сключен между „Екстрийм системс“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил и лицето BID N DRIVE INC – продавач. Обстоятелството, че последното е страна по договора с лицето „STATE FARM FLORIDA WINTER HV“ (продавач) не следва да се тълкува в смисъл, че цената по последния договор следва да е релевантна в конкретния случай що се отнася до реалната покупна стойност на МПС. Документите, касаещи сделката по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя не обвързват дружеството жалбоподател и не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по сделката между „Екстрийм системс“ЕООД и лицето BID N DRIVE INC, предвид обстоятелството, че „Екстрийм системс“ЕООД се явява трето неучастващо по първата сделка лице.

Несъмнено предвид цената, на която износителят е придобил собствеността на процесния автомобил се стига до извод, че същата е по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба го продава на „Екстрийм системс“ЕООД, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че не това е действителната и договорената цена по тази сделка. В тази връзка се споделят изложените в писмените бележки съображения от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по-ниска от тази, на която е бил закупен.

При това положение следва да се приеме, че административнонаказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било доказателства, че „Екстрийм системс“ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства не може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че именно това е стойността, която обжалващото дружество е следвало да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на С. писмени доказателства.

Какви са възможностите за определяне на митническа стойност различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се анализират в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а се отнася до ревизия на относимите за ангажиране на административнонаказателна отговорност обстоятелства. Последните обаче не се установява да са налице, предвид изложените по-горе аргументи за липса на каквито и да било доказателства, че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по сделката и тя е платената или пък е подлежащата на плащане.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП № BG2022/3000-493/HП от 19.10.2022 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници”, в потвърдената от РС - Свиленград част.

При този изход на спора само касаторът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 40/27.02.2023 г., постановено по АНД № 893 по описа за 2022 г. на Районен съд – Свиленград, и вместо него, постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/3000-493/HП от 19.10.2022 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници”, в обжалваната му част по т. 1, с която е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в общ размер на 1 102.71 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ, във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ на „Екстрийм системс“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: