№ 17381
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107886 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ул. . №
23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу В. П. Т. с ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. Славия, бл. 40, вх. А, ап.16, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата
от 604,77 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
10.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 111,22 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.10.2022 г., сумата от 43,42 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 18.10.2022
г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Връбница-2, бл. 602, вх. А, ет.5, ап.17, аб.№ 196722, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва начислените суми за топлинна енергия, като
навежда множество доводи за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
1
правилността на начислената за имота топлинна енергия, както и начислените лихви за
периода. Твърди, че ищецът не е публикувал фактурите за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 63281/2022 на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, като в
законовия срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства (л. 23-24, л. 28 и л.92-93 от делото), че ответникът е наследник на
собствениците на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. Връбница-2,
бл. 602, вх. А, ет.5, ап.17, аб.№ 196722, като майка му Василка Христова Т., починала на
11.12.2012 г., е вписана в списъка на етажните собственици в сградата, където се намира
имотът.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като е бил осигурен достъп до отчитане на уредите в имота, попълнени са
документите за главен отчет, подписани от потребител и коректно са отразени в
изравнителните сметки. В процесното жилище е имало монтирани 3 броя отоплителни тела
и топлоразпределители, водомер за топла вода и щранг лира за отопление в банята, за която
се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. Изготвени са изравнителни
сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за
отопление и за подгряване на топла вода. Установено е от експертизата, че за процесния
период сумата за изразходвана топлинна енергия е 484.85 лв., представляваща топлинна
енергия, в това число такава, отделена от сградната инсталация в размер на 173.25 лв., както
и такава за подгряване на топла вода – 119.91 лв., или общо сума за топлинна енергия,
доставяна в имота в размер на 604.76 лв.
2
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
604.77 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 43.42 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 111.22 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 9.45 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид това, че не се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът приема,
че дължимите суми са правилно установени по размер чрез приетите по делото СТЕ и ССЕ
като неоспорени и компетентно изготвени. Доводите на ответника, че цените на топлинна
енергия са обявени за незаконни, респективно нищожни с Решение по адм.д. № 172/2019 г. е
неотносимо, тъй като с него се отменя Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което считано от 07.04.2017 г. се
утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните
цени на електрическата енергия на 29 дружества от сектор „Топлоенергетика“. За процесния
период е прието Решение № Ц-42 от 06.12.2021 г. на КЕВР относно утвърждаване на
Топлофикация София“ ЕАД на преференциална цена на електрическата енергия и
еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода, в изпълнение на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязло в сила
Решение № 2547 от 15.05.2020 г. на Административен съд - София град, трето отделение, 63
състав по адм. дело № 8651/2019 г., оставено в сила с Решение № 9005 от 03.08.2021 г. на
Върховния административен съд по адм. дело № 11569 от 2020 г. Това решение не е
отменено и е валидно, така че цената на топлинната енергия не е била отменена или обявена
за незаконна.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение. Съгласно действащите Общи
условия на ищцовото дружество, одобрени от КЕВР през 2016 г. и приложени по делото, в
чл. 32-33 от същите, лихви се начисляват само върху сумите за топлинна енергия и върху
суми, установени с изравнителни сметки (когато се месечните фактури се издават по
прогнозни данни), и то само ако не са заплатени в срок от 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят, като търговецът е длъжен да издаде кредитно известие за сумите,
установени с изравнителните сметки. По делото липсват данни за издадено кредитно
известие на ответника за сумите, установени след отчитане на уредите от ТЛП и издаването
на изравнителните сметки, поради което съдът счита, че възражението е основателно и
ищецът не е доказал изпадането на ответника в забава.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
604.76 лв. за топлинна енергия, установена от СТЕ, както и главница за такса дялово
разпределение – 43.42 лв., установена от ССЕ, ведно със законната лихва от датата на
3
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.11.2022 г. до окончателното плащане, а
относно претендираните лихви върху двете главници – се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 625 лв., в това число за държавна такса,
за депозити за вещи лица, в това число и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в
настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на
ищеца възлизат на 700.00 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част
от иска срещу ответника сума в размер на 581.00 лв. за двете производства. Ответникът не е
поискал разноски и не е ангажирал доказателства за извършени такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и . със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу В. П. Т., ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. Славия, бл. 40, вх. А, ап.16, че ответникът В. П. Т. с ЕГН: ********** дължи
на “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 604.76 лв. (шестстотин и четири лева и седемдесет
и шест стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
10.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 43,42 лв. (четиридесет и три лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете главница за
топлинна енергия над размера от 604.76 лв. и до пълния такъв от 604.77 лв., за сумата 111,22
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.10.2022 г. и за
сумата 9,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 18.10.2022
г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА срещу В. П. Т., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Славия, бл. 40, вх. А,
ап.16, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 581.00 лв. (петстотин осемдесет и един лева) за
разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената
част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5