Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С Решение № 64/29.07.2011г.,постановено по гр.д. №33/2008г.на Еленският Районен съд е допусната съдебна делба между К. Р. Ивaнов от гр. Е., Е. Р. И. от с. Д., общ. Е., Р. В. И. от с. Д., общ. Е., Р. М. Р. от гр. Е., В. М. Р. –гр. Б., М. М. Р. гр. К. и Й. Р. И. от гр. Е. върху следния поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Е., а именно: жилищна сграда, плевник /второстепенна сграда/ и дворно място, цялото от 1 800 кв. м., съставляващо част от поземлен имот пл. №* по плана на с. Д., общ. Е., при граници на частта от поземления имот: улица, поземлен имот пл. № *, поземлен имот пл. № *, поземлен имот пл. № *, общинско място и поземлен имот пл. *, като за частта от поземления имот са отредени * в кв. * по плана на с. Д., общ. Е., като регулационните отношения са частично уредени при следните права за страните: за К. Р. И. – 1/7 идеална част, Е. Р. И.– 1/7 идеална част за Р. В. И., Р. М. Р., В. М. Р., М. М. Р. общо 1/7 идеална част, за Й. Р. И. 4/7 ид. части. Против това решение е постъпила въззивна жалба от мл.адвокат К. Г. Т. в качеството си на процесуален представител на Й. Р. И.. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се допусне делба при квадратура 2130 кв.м.Твърди се, че според постановите решения на районните, окръжните и върховния съд площта на имота, допуснат до делба е 2130 кв.м. Посочва, че е налице хипотезта на &6 и &8 от ПР на ЗУТ, доколкото отчуждителното ýероприятие не е проведено, тоест предаваемите по дворищна регулация части от ПИ- * в кв. * по плана на с. Д. към * по плана на с. Д. не са предадени. В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на страните.Пълномощникът на ответника по жалба адв. К. заема становище, че въпросът за квадратурата на поделяемия имот е решен с влязло в сила решение.Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Тодоров подържа подадената жалба . Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: С исковата си молба ищците Марин Р. И., К. Р. И. и Е. Р. И. твърдят, че са наследници на Р. И. С., починал на * год., като освен тях наследници на починалия са и И. Р. И., Б. Р. Н. и К.Р. И.. Наследодателят на страните бил собственик и това било отразено в разписния лист на селото на следния недвижим имот: дворно място от 2130 кв. м., представляващо поземлен имот № * в кв. * по плана на с.Д., общ. Е., за което са отредени *, заедно с построените в дворното място жилищна сграда и второстепенни сгради, при граници на дворното място: улица, поземлен имот № *, поземлен имот № *, поземлен имот №*, общинско място, поземлен имот № * и поземлен имот № *. В издадената от Община Е. скица № * било вписано, че регулационните отношения на имот пл. № * не са уредени. Освен това било посочено, че частта от имота, попадаща в намиращите се западно *, измерена графично е 365 кв. м. Ищците заявяват, че на 26.05.2003 год. ответникът се снабдил с Нотариален акт за собственост по давностно владение № * рег. № *, дело № 175/2003 год. на нотариус Ц. с район на действие Районен съд гр. Е. за целия имот, а не само за своята идеална част, като наследник. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 37/2005 год. на Районен съд гр. Е., съдът приел за установено, че ищците са собственици на по 1/7 идеална част от имота или общо за тримата 3/7 идеални части, като Нотариалния акт бил отменен за 3/7 идеални части от имота, а за останалите 4/7 идеални части бил в сила, защото част от наследниците – И.Р. И., Б. Р. Н. и К. Р. И. не го оспорили. Междувременно ищецът М. Р. И. и съпругата му се снабдили с НА за собственост по давностно владение № *, том *, рег. № *, дело № 184/2006 год. на нотариус Ц. с район на действие Районен съд гр. Е., съгласно който били признати за собственици на съседните * по плана на с. Д., общ. Е., като било посочено, че регулационните отношения с имот пл. №* не са уредени. Ответникът предявил иск за собственост против тях за посочения нотариален акт, като поискал отменяне. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. №161/2006 год. по описа на Районен съд гр. Е. искът му бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Ищците считат, че между тях и ответника е налице съсобственост върху следния недвижим имот: улица, поземлен имот пл. № *, поземлен имот пл. № *, поземлен имот пл. № *, общинско място и поземлен имот пл. № *, *, като за частта от поземления имот са отредени * в кв. * по плана на с. Д., общ. Е..Считат, че правата на страните са, както следва: по 1/7 идеална част за всеки от ищците и 4/7 идеални части за ответника. Молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот,описан по-горе, при посочените квоти за всеки един от съсобствениците. Ответникът претендира, че квадратурата на имота е по-голяма, а именно 2130 кв.м. В хода на първоинстанционното производство наследникът и един от ищците М.Р. И. е починал, като с Определение от 18.05.2011 год. последният е заличен като ищци по делото са конституирани неговите наследници, а именно: Р. В. И., Р. М. Р., В. М. Р. и М. М. Р..В делбата участват наследниците, които са заявили претенции за делба. Общият наследодател Р. Б. е притежавал за собственост дворно място, цялото от 2130 кв.м., находящ се в с. Д., общ. Е., а именно, съставляващо поземлен имот пл. № * по плана на с. Д., общ. Е., с построените в него жилищна сграда и второстепенни сгради, при граници на поземления имот: улица, от две страни Община Е. и дере, за който имот са отредени * в кв.*по плана на с. Д., общ. Е.. Пред първа инстанция са представени писмени доказателства: Видно от НА №*, дело № 175/2003 год. на нотариус Ц. с № * в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Е., ответникът Й. Р. И., Й. И. е признат за собственик на основание давностно владение на следния поземлен имот дворно място, цялото от 2130 кв.м., находящ се в с. Д., общ. Е., съставляващ поземлен имот пл. № * по плана на с. Д., общ. Е., с построените в него жилищна сграда и второстепенни сгради, при граници на поземления имот: улица, от две страни Община Е. и дере, за който имот са отредени УПИ * по плана на с. Д., общ. Е., като регулационните отношения не са уредени. С Решение № 136/08.07.2005 год. по гр. д. № 37/2005 год. по описа на Районен съд гр. Е. е осъден ответника Й. И. да отстъпи собствеността и предаде владението на М. И., Е. И. и К. И. на 3/7 идеални части от процесния имот, т. е. по 1/7 идеална част за всеки един от тях. Със същото Решение е отменен актът за собственост на Й. И. в частта над 1/7 идеална част, в която ответникът е признат за собственик на основание давностно владение на последния. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният съд е отменил въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното като отменя нотариалния акт в частта, с която ответникът Й. И. е признат за собственик на 3/7 идеални части от имота. От НА № *. на нотариус Й. Ц. с № * в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Е. е видно, че са признати за собственици на основание давностно владение заличения ищец Марин Р. И. и неговата съпруга Р. В. И. на следните поземлени имоти, находящи се в с.Д., общ. Е., а именно: 1. Жилищна сграда и дворно място, цялото от 660 кв. м., съставляващо УПИ * по плана на с. Д., общ. Е., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ *; 2. Второстепенна сграда /плевник/ и дворно място, цялото от 645 кв. м., съставляващо УПИ * по плана на с. Д., общ. Е., при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ *. С Решение № 34/11.04.2007 год. по гр. д. № 161/2006 год. по описа на Районен съд гр. Е. е отхвърлен предявеният иск от ответника Й. Р. И. против М. Р. И. и Р. В. И. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на описаните недвижими имоти в НА № * год. на нотариус Й. Ц. с № * в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Е., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният иск за отмяна на посочения Нотариален акт, като неоснователен и недоказан. С Решение № 204/01.07.2010 год. по в. гр. д. № 470/2009 год. по описа на ВТОС е оставено в сила първоинстанционното решение. По същото дело е допуснат съдебно-техническа експертиза за изясняване на всички спорни въпроси за квадратурата на поделяемия имот. Последното е влязло в сила. Първоинстнционното дело за делба е било спряно до изясняване на спорния въпрос между същите лица за квадратурата на поделяемия имот. След влизнае в сила на всички решения е издадено ново удостоверение за описание на процесния имот и скица, отразяващи актуалното му към настоящия момент състояние. Видно от същото е, че процесният имот – предмет на настоящото делбено производство се води по разписния лист на с. Д., общ. Е. на името на общия наследодател Р. И. Б. Описаната квадратура на поделяемия имот е 1 800 кв.м. Във връзка с влязлото в сила Решение № 204/01.07.2010 год. по в. гр. д. № 470/2009 год. по описа на ВТОС е издадена и актуална скица № 04.03.02-136/09.05.2011 год. на Община Е.. При тази фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна. По делото е установено, че е налице съсобственост между лицата, претендиращи делба. Следва да се има предвид, че в делбената маса се включва създадения по регулация парцел УПИ, а не имотът, от който той е образуван. Дори и да е налице отпадане на отчуждителното действие на дворищно- регулационния план, това обстоятелство не рефлектира върху съществуването на основата, от която този имот е образуван, нито върху принадлежността на правото на собственост върху тази основа. Изцяло правилни са съображенията на районния съд, че са налице влезли в сила решения, а именно Решение № 136/08.07.2005 год. по гр. д. № 37/2005 год. по описа на Районен съд гр. Е., Решение № 34/11.04.2007 год. по гр. д. № 161/2006 год. по описа на Районен съд гр. Е. и Решение № 204/01.07.2010 год. по в. гр. д. № 470/2009 год. по описа на ВТОС, като по последното дело е допуснат съдебно- техническа експертиза. По тези решения въпросът за квадратурата на поделяемия имот между същите страни е установен със сила на присъдено нещо и е задължителен за съда. Установената квадратура е 1 800 кв.м, като претенцията за 330 кв.м. е отхвърлена. Тоест няма как в настоящото производство да се пререшава въпроса за действието на & 6 и & 8 от ПР на ЗУТ.Установените квоти, при които е допусната делбата съответстват на представените по делото писмени доказателства, а именно Нотариален акт за собственост по давностно владение № *, дело № 175/2003 год. на нотариус Ц. с район на действие Районен съд гр. Е., решение по гр. д. № 37/2005 год. на Районен съд гр. Е., удостоверение № * год. и скица №* год., от които е видно, че частите които се следват на страните са по 1/7 идеална част за ищците или общо 3/7 идеални части и 4/7 ид. ч. за ответника Й. Р. И.. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение е изцяло правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. При този изход на делото и на основание чл. 78 ГПК на жалбоподателят се следват претендираните от ответник жалба К. Р. И. и Е. Р. И. разноски за въззивно производство в размер на 200 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 64/29.07.2011г., постановено по гр.д. № 33/2008г. на Е. районен съд, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Й. Р. И. от гр. Е., ул.” В. З.” 18 с ЕГН * да заплати на К. Р. И. от гр. Е., ул.” В.Л.”1. с ЕГН * и Е. Р. И. от с. Д., общ. Е. с ЕГН * сумата от общо 200 /двеста / лева, разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,при условията на чл.280 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |