РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Ямбол, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330100691 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на ЕТ„К.С.К.С.", с
която желае да се приеме за установено, по отношение на ответника Община-
Я., че не дължи сумата от 168 лв. - главница, 126,37лв. - лихви, 37,22лв.-
неолихвяема сума, 48 лв. - такси и разноски по АКТ № ***г. на Община Я.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на
ДСИ при PC -Я. поради изтекла погасителна давност.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че по молба от 01.03.2022г. на Община - Я. е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ при PC - Я. срещу
регистрираното ЕТ„К.-С-К.С.", въз основа на АКТ № ***г. на Община Я. за
сумата от 168 лв. - главница, 126,37лв. - лихви, 37,22лв.- неолихвяема сума,
48лв.- такси и разноски.
Въз основа на изпълнителното основание - АКТ № ***г. на Община Я.,
на 04.02.2016г. е било образувано предходно изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ ***- И. Х.
С молбата за образуване на делото са поискани изпълнителни действия,
с което се прекъсва давността и от посочената дата 04.02.2016г. започва да
тече нова давност, изтичаща на 04.02.2021 г.
Към датата на образуване на изпълнително дело № ***г. по описа на
1
ДСИ при PC - Я. 01.03.2022г., давността за вземането на ответника по АКТ №
***г. е изтекла.
Заявява, че не дължи сумите по посоченото изпълнително основание
АКТ № ***г. на община Я., както и последващите суми предявени с
образуване на изпълнителни дела, поради настъпила петгодишната
погасителна давност.
В хода на производството исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от община
Я., с който по същество оспорва иска, като твърди, че той е неоснователен,
тъй като искането за давност е уважено от община Я. преди първото съдебно
заседание. В тази връзка счита, че трябва да се отхвърли искането за
присъждане на направените съдебно деловодни разноски. В съдебно
заседание възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени и.д. № *** по описа на ЧСИ рег.№ *** И. Х. и
изп.д.№ ***г. по описа на СИС при ЯРС, като част от документите по същите
са представени от страните по делото. От тях се установява, че и.д. № *** по
описа на ЧСИ рег.№ *** е образувано по молба на Община Я. №***г. за
образуване на изпълнително дело срещу ЕТ“К. С – К.С.“ за вземания въз
основа на Акт за установяване на задължение по декларации № *** от
07.10.2014г., като същото е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК с
постановление от 30.06.2021г. Въз основа на същото изпълвитено основание
Община Я. е подала молба до държавен съдебен изпълнител рег.№ ***г. ,
образувана в изп.дело № ***г. срещу същия длъжник. На последния е
връчена покана за доброволно изпълнение на 22.03.2022г. С писмо рег.№
***г. до ДСИ по изпълнителното дело Община Я. е изразила становище във
връзка с воденето на натоящото производство, че действително е необходимо
да бъдат погасени по давност публичните задължения по АУЗД №*** от
07.10.2014г., издаден срещу ЕТ“С. С.– К.С.“, във връзка с което са поискали
прекратяване на производството по изпълнителното дело. С постановление от
02.06.2022г. на държавен съдебен изпълнител въз основа на молбата на
взискателя на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК производството по изпълнително
дело № ***г. е прекратено.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.439, ал.1, във вр. чл.124, ал.1
от ГПК.
Предмет на иска по чл.439 ГПК е изпълняемото право, което се оспорва.
Това са задълженията на длъжника, които се съдържат в издадения Акт за
установяване на задължение по декларации № ***г. на Община Я.
2
Следователно претенцията на ищцата по отношение на направените разноски
в изпълнителното дело, а именно: 37,22 лв. неолихвяема сума, както и за
сумата от 48лв. – такси и разноски е недопустима, поради което в тази част
производството следва да се прекрати. По отношение на тях се прилага разп.
на чл.79 от ГПК, в зависимост от действията по изпълнението и са от
компетенцията на съдия-изпълнителя по изпълнителното производство, чийто
действия подлежат на съдебен контрол.
В останалата част иска е допустим, като е предявен от лице с правен
интерес срещу надлежен ответник и при липсата на отрицателни
предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда правото на длъжника да
оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се
състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането.
В случая безспорно се установи, че изпълнително дело № ***г. по
описа на ДСИ при PC –Я. е прекратено с постановление от 02.06.2022г. на
осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК. Това е станало след предявяване на иска в съда,
поради което на осн.чл.235,ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид от съда.
Между страните няма спор, че вземането по акт за установяване на
задължение по декларации № ***г. е погасено по давност, т.к. е изтекла
предвидена в случая давност от 5 години за публични вземания. С оглед на
това искът следва да се уважи. Съдът намира възражението на ответника, че
поради факта че е уважил искането за давност преди първото съдебно
заседание искът следва да се отхвърли като неоснователен. Както сам посочва
в отговора си изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на
правната възможност то да бъде събрано принудително, като вземането
продължава да съществува и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена до доброволно изпълнение.
3
Длъжникът по едно вземане винаги има правен интерес да установи със сила
на присъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на
кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално ново образуване на
изпълнително дело, което може да бъде направено във всеки един момент от
кредитора – в този смисъл е Определение № ***г.по ч.т.д.№ ***г.на ВКС.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение. Същото е претендирано в размер на
400 лв., като съдът намира за основателно възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и
нормативно установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 300лв.
Уговореното възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено
до посочения минимален размер от 300лв. в представения списък на
разноските ищцата е посочила разноски още да държавна такса от 31лв. и
такса за издаване на копие от и.д. ***г. по описа на ЧСИ .И. Х. от 24лв. съдът
констатира, че по делото ищцата е внесла държавна такса от 25.00лв., при
дължима от 50лв. с оглед цената на иска, която е 379.59лв. Ето защо
ответникът следва да се осъди да заплати разноски на ищцата за адвокатско
възнаграждение от 300лв., за държавна такса от 25.00лв. и за препис от
изп.дело от 24лв. или общо от 349лв. Ищцата следва да заплати по сметката
на ЯРС допълнителна държавна такса от 25.00лв. Възраженията за
недължимост на разноските от ответника съдът намира за неоснователни, т.к.
в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК т.к. липсва
признание на иска.
Воден от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.439 от ГПК в отношенията
между страните, че К. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** в качеството
й на ЕТ“К.-С.К.С.“ с ЕИК *** със съдебен адрес: гр.Я., ул.*** – адв.В. К. от
АК-Я. не дължи на ОБЩИНА Я., с адрес гр.Я., ул.*** сумата от 168 лв.
4
главница и сумата от 126,37 лв.- лихви, за които суми е издаден Акт за
установяване на задължение по декларации №***г. на Община Я., въз основа
на който е образувано изп. дело № ***г. по описа на ДСИ при PC –Я., т.к.
вземането по акта е погасено по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 691/2022г. по описа на ЯРС в
частта в която К. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** в качеството й на
ЕТ“К.С..С.“ с ЕИК *** претендира да се приеме за установено по отношение
на ОБЩИНА Я. че не дължи сумите от 37,22лв.- неолихвяема сума, 48 лв. -
такси и разноски , поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я. да заплати на К. СТ. СТ., ЕГН ********** от
гр.Я., ул.*** *** в качеството й на ЕТ“К.-С..С.“ направените по делото
разноски в размер на 349,00лв.
ОСЪЖДА К. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** в качеството й
на ЕТ“К.-С.-К.С.“ да заплати в полза на съдебната власт по сметката РС-Я.
държавна такса от 25.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта в която производство се
прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5