№ 71
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000523 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ДАФЛОРН МЛМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№260024/10.06.2022 г. по т.д.12/2021 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ ДАФЛОРН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 582 259.57 лв., претендирана като част от
цялото вземане в размер на сумата от 1 000 000 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от нарушението на чл.1 и чл.15 от
Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г. и сумата от 137 694.97 лв.,
претендирана като обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното
парично задължение за периода 05.05.2020 г. – 26.01.2021 г.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна „ ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Добрич, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
1
производството и решението са допустими. Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Пред ОС - Добрич са предявени искове
с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ДАФЛОРН
МЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София за осъждане на
„ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич за заплащане на
сумата от 582 259.57 лв., претендирана като част от сумата 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 2016 г. – 2020 г.
от нарушението от страна на чл.1 и чл.15 от Дистрибуторски договор от
01.02.2016 г., както и сумата от 137 694.97 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода 05.05.2020 г. – 26.01.2021 г.
Ищецът излага, че на 01.02.2016 г. е сключил с ответника "Дафлорн"
ООД договор, по силата на който последният в качеството на производител,
маркопритежател и патентодържател му е предоставил изключителното право
да продава изчерпателно изброени продуктови линии - пробиотици от
сериите "Биомилк", "Лактера", "Меджик Пауър", "Мараяс фейс" и закваски за
конкретно определена територия - Република България, включително чрез
сайтове за продажба. Твърди, че в началото на 2020 г. е узнал, че множество
други търговски дружества предлагат същите продукти на българския пазар,
но нито едно от тях не е негов клиент и не е купувало продуктите през
неговата търговска мрежа. В тази връзка на 05.05.2020 г. е изпратил покана до
ответника, с която го е предупредил да прекрати нарушения, в рзултат на
което договорът е бил едностранно прекратен от страна на възложителя.
Ответникът не оспорва сключването на договора но възразява, че е
предоставил право на ищеца да продава само част от произведени от него
продуктови серии на територията на България, поради което не е налице
пречка сам да продава останалите продукти. Наред с това излага, че преди
сключване на процесния договор е действал друг дистрибуторски договор от
24.05.2013 г. със същия предмет, по който изпълнител е бил но сключен с
"Дафлорн МЛМ5" ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е същия
като този на ищеца, а именно Б Н А. Твърди, че е предоставил и на други
дистрибутори права да разпространяват негови продукти на територията на
други държави като в тзи връзка е продавал на дружествата регистрирани в
България своите стоки, но същите са ги продавали единствено на
територията на Република Корея, Република Китай и Хонг Конг, както и
Гърция. Излага още, че е предавал проибиотици на лечебни заведения за
нуждите на тяхната работа и научни проучвания, което не попада в забраната
на чл.15 от договора. Оспорва предпоставките за възникване на
отговорността по чл.79 вр. с чл.82 от ЗЗД, като твърди че клаузата е чл.15 от
договора е нищожна, тъй като уговорката за изключителност на правото на
дистрибутора противоречи на общата забрана в чл.15, ал.1 от ЗЗК. Отделно от
това излага, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от негова
страна и не са налице претърпени от вреди под форма на пропуснати ползи. В
услловията на евентуалнст прави възражение за погасяване по давност на
голяма част от претенциите, включително тези по чл.86 от ЗЗД.
2
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 01.02.2016 г. между страните е сключен договор, по силата
на който „ДАФЛОРН“ ООД в качеството на възложител е предоставил на
„ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД в качеството на дистрибутор изключително право
на продажба на следните продукти на производителя – пробиотици серия
"Биомилк", "Лактера", "Меджик Пауър", "Мараяс фейс" и пробиотични
закваски на територията на България, както и в интернет чрез сайтове за
продажба он-лайн. В чл.2 и чл.3 от договора страните са уговорили, че
възложителят ще продава продуктите на дистрибутора, който ще бъде
независим от възложителя търговец на закупената стока и ще я продава от
свое име и за своя сметка, без да обвързва възложителя с други задължения
към трети лица. В чл.15 от договора, възложителят е поел задължение да не
продава продуктите на територията на България сам или чрез друга фирма,
освен чрез съдействието на дистрибутора за срока на договора.
Спорът между страните е дали сключеният договор има характер на
договор за търговско представителство или е договор за дистрибуция.
Дистрибуторският договор е разновидност на търговската продажба,
при който дистрибуторът купува стока от производителя и я препродава на
крайните купувачи продавачи в границите на определена територия.
Дистрибуторът е самостоятелен търговец, който за разлика от търговския
представител действа в отношенията с третите лица от свое име и за своя
сметка като поема риска от продажбата на стоката, тъй като се явява купувач
от производителя и продавач спрямо третото лице.
С оглед на гореизложеното и тълкувайки клаузите на договора по
правилата на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че действителната воля на страните
при неговото сключване е създаване на дистрибуторско правоотношение. В
договора възложителят е поел задължение като продавач /производител,
възложител/, да продава стоките си на дистрибутора, който от своя страна да
ги купува /чл.2 и чл.3/. За разлика от обикновения купувач обаче,
дистрибуторът е поел и едно допълнително задължение – да продава стоките
на други продавачи или на крайните потребители. Поетите от страните права
и задължения, по никакъв начин не установяват характерните за косвеното
търговско представителство учредителна, изпълнителна и отчетна сделки.
Обстоятелството, че цената е фактически заплащана едва след реализация на
стоките от страна на дистрибутора, не променя характера на договора, тъй
като в чл.10 от него страните изрично са уговорили момента, от който
възниква задължението за плащане, а именно в 10-дневен срок след
представяне на фактура от възложителя.
С оглед установения характер на правоотношението, съдът намира, че
дистрибуторският договор е прекратен едностранно от възложителя с
едномесечно предизвестие от 14.05.2020 г., получено от дистрибутора на
15.05.2020 г.
В чл.15 от договора страните са уговорили, че възложителят няма право
да продава продуктите посочени в чл.1 на територията на Република България
сам или чрез друга фирма, освен чрез съдействието на дистрибутора за срока
3
по договора.
Съдът намира, че тази клауза от договора е нищожда, тъй като
противоречи на чл.15, ал.1 от ЗЗК и чл.101 от ДФЕС. В чл.15, ал.1 от ЗЗК е
уредена общата забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия и
съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или
резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на
съответния пазар, като по смисъла на ал.2 от същия текст, тези споразумения
и решения са нищожни.
Страните по договора са предприятия по смисъла на § 1, т.7 от ДР на
ЗЗК, които са уговорили клауза в сключен между тях договор, която води до
предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на
съответния пазар в две проявни форми – антиконкурентна цел или
антиконкурентен резултат. Договорът за дистрибуторство от 01.02.2016 г.
има характеристиките на вертикално споразумение по смисъла на чл.1, т.1,
б."а" от Регламент (ЕС) № 330/2010 г. на Комисията от 20 април 2010 г. за
прилагането на чл.101, § 3 от ДФЕС, тъй като всяка от страните по него
функционира на различно ниво - в производствената и в дистрибуторската
мрежа. От една страна "Дафлорн" ООД е на пазара на производство на
пробиотици, а от друга страна "Дафлорн МЛМ" ЕООД е на пазара на
продажба на същите на посредници и/или крайни потребители, т.е.
дружествата не са конкуренти помежду си. Въззиваемото дружество е
единственият производител на продуктите посочени в договора, поради което
следва да се приеме, че неговият пазарен дял е 100 % от съответния пазар. По
силата на чл.15 вр. чл.1 от дистрибуторския договор, тези продукти е
следвало да се разпространяват на територията на Република България само и
единствено от въззивника, от което следва, че неговият пазарен дял като
търговец е 100 % от съответния пазар. След като дейността на двете
дружества формира целия обем на пазара с посочените в чл.1 от договора
продукти, то и поетото задължение на производителя да предостави на
дистрибутора изключително право да ги разпространява на територията на
страната, създава господстващо положение на въззивника като единствен
участник на пазара на разпространение на продуктите на въззиваемото
дружество и изключва възможността на трети лица да разпространяват тези
продукти в страната.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно наличието
на антиконкурентният ефект на споразумението, тъй като последният се
презюмира, когато самата му цел е предотвратяване, ограничаване или
нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, т.е. антиконкурентен
ефект ще е налице, когато резултатът от разглежданото споразумение
действително води или може да доведе до тези последици.
Неоснователно е твърдението, че въззиваемият не притежава 100 % от
"съответния пазар", тъй като този пазар включвал всички пробиотици
произвеждани в България, спрямо който процентния пазарен дял на
въззиваемия е минимален. Съобразно дефиницията дадена в § 1, т.15 на ДР на
1
ЗЗК, "съответен пазар" се състои от "продуктов пазар', в който са включени
4
всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по
отношение на техните характеристики, предназначение и цени, както и
"географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат
съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните
условия са еднакви и се различават от тези е съседни райони.
След като въззиваемото дружество е единствен производител на
описаните в чл.1 от договора пробиотици, защитени с търговски марки и
патенти, всеки от които притежава различно лечебно свойство, то тези
продукти не могат да се разглеждат като взаимозаменяеми с други подобни
хранителни добавки, произвеждани и разпространявани на територията на
Република България, поради което следва да се приеме, че както
производителят има 100 % дял от съответния производствен продуктов и
географския пазар, така и дистрибуторът по силата на уговорката в чл.1 и
чл.15 от договора, притежава 100 % дял от съответния пазар за
разпространението на тези продукти.
След като клаузите на които въззивникът основава своята претенция за
заплащане на обезщетение за врени са нищожни, то предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни само на това основание.
Дори да се приеме, че кпаузите на чл.1 и чл.15 от договора са
действителни съдът намира, че от събраните по делото доказателста не може
да се направи извод за основателност на предявения иск с правно основание
чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД.
Необходимите предпоставки за възникване на договорна отговорност,
изразяваща се в обезщетение за вреди (понесени загуби и пропуснати ползи)
са: валидно договорно задължение, виновно неизпълнение, предвидимост на
ефективните вреди или пропуснатите ползи и съществуването на причинна
връзка между неизпълнението и настъпилата вреда или възможността да бъде
увеличен патримониумът на ищеца.
От заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза се
установява, че в периода 01.02.2016 г. до 31.08.2020 г., въззиваемото
дружество с оглед избраната форма на отчетност е осчетоводявало
продажбите само стойностно, без да са отразявани данни за продадения
продукт като вид, мярка, разфасовка, единична цена и стойност. След като е
изследало всички издадени фактури през процесния период, вещото лице е
посочило стойността на продадените ппродукти от съответните серии и
лицата, с които през годините е търгувало въззиваемото дружество. През 2016
г., "Дафлорк" ООД е отчело продажби на пробиотици на "Дафлорн МЛМ5"
ЕООД със седалище гр.София на стойност 16 499.34 лева, извършени по
предходен представен като доказателство дистрибуторски договор, сключен
на 24.05.2013 г. с "Дафлорн МЛМ5" ЕООД, което също е представлявано от Б
Н А, със срок на действие до 01.02.2016 г. Съдът намира, че продажбите по
този договор не представляват неизпълнение на клаузата на чл.15 от
процесния договор, тъй като са извършени преди неговото сключване.
Отчетените през 2016 г. продажби на пробиотици на "МЦ Евроздраве -
5
България" ООД със седалище гр.София, на стойност 27 967.38 лв. и на
"МБАЛ Тримонциум" ООД със седалище гр.Пловдив, на стойност 500 лв. са
във връзка с представените като доказателства договори за трансфер на
материали от 09.04.2015 г. и 18.01.2016 г., по силата на които въззиваемият
се е задължил да предоставя щамове на лечебните заведения, които се
намират в пробиотичните продукти с търговската марка "Лактера". Доколкото
в договорите е посочено, че щамовете ще се използват само за нетърговски
изследователски цели, за лабораторни тестове, за клинични проучвания
относно прилагането на хранителна терапия с пробиотици при пациенти с
алергии и при пациенти с метаболитен синдром и не е установено, че
продажбитте са с търговски надценки, съдът намира, че тези сделки не са в
неизпълнение на договора от 01.02.2016 г., тъй като не са с цел извличане на
печалба, а с оглед осъществяване и подпомагане на научни изследвания.
От експертизата се установява още, че въззиваемото дружество
през периода 2016 г. - 2020 г. е отчело приходи от продажби на пробиотици
на "Зуника" ООД, със седалище гр.София, на обща стойност 58 638.40 лв., на
"Българска Роза Дамасцена" ООД, със седалище гр.София, на обща стойност
28 885.50 лв. и на "Мика Нутри - Фарма" ООД, със седалише гр.Петрич, на
обща стойност 277 858.15 лв. От представените като доказателства договори
за изключително представителство от 04.12.2012 г. и 18.03.2015 г. с предмет
разпространение в чужбина на пробиотици с марка "Лактера" се установява,
че "Зуника" ООД е представител за разпространение на продуктите на
територията на Република Корея, а "Българска Роза Дамасцена" ООД е
представител за разпространение на продуктите на територията на Република
Китай и Хонг Конг. Видно от представения като доказателство договор за
изключителни права за снабдяване и дистрибуция от 28.01.2015 г., "Медикеър
Биосайънс Лабораторис" С.А, със седалище в Гърция, е представител на
територията на Република Гърция, но страна по договора е и "Мика Нутри -
Фарма" ООД, със седалище в гр.Петрич, т.е. последното дружество е
действало като представител на дистрибутора за разпространение на
пробиотици на територията на Гърция. Съдът намира, че извършените
продажби на дистрибутори за различни територии на разпространение на
продуктите, не представлява нарушение на клаузите на чл.1 и чл.15 от
процесния договор, тъй като правата по него се отнасят за продажби
единствено на територията на Република България.
В договора между страните не е уговорена забрана за производителя да
търгува с търговски дружества регистрирани в България, но разполагащи с
изключителни права за разпространяване на продуктите му на териториите на
други държави, а и с оглед установеното по делото, че въззивникът е
продавал продуктите на производителя с надценка от 86 % до 124 %, то в
разрез с нормалната търговска практика е да се приеме, че тези дружества са
били длъжни да закупуват продукти с такава надценка, с единствената цел да
ги препродадат на трети лица или крайни потребители, намиращи се на чужди
територии, тъй като по този начин, не биха могли да реализират никаква
печалба.
6
Следва да се посочи още, че забраната за продажба от страна на
възложителя не е абсолютна, а може да бъде извършвана, но само със
съдействието на дистрибутора /чл.15/. От заключението на вещото лице се
установява, че в срока на действие на договора, въззиваемото дружество е
възлагало на "Моушън" ООД, изработката на етикети и кутийки за опаковки с
надписи на гръцки, корейски, китайски и др. езици. Няма спор, че "Моушън"
ООД с ЕИК: ********* е свързано лице с въззивника "Дафлорн МЛМ" ЕООД,
тъй като негов управител и мажоритарен собственик е Б Н А, т.е. същият е
знаел за извършваните от въззиваемото дружество сделки за чужди пазари и
след като е приел да изработва продуктови етикети и кутийки за на чужди
езици, следва да се приеме, че е дал съгласие по смисъла на чл.15 от
процесния договор за извършване на тези сделки. В тази насока са и
показанията на свид. К Д, според които Б А е знаел за клиентите на
"Дафлорн" ООД, тъй като е печатал етикетите на гръцки и корейски за
продаваните пробиотици на тези пазари.
От експеризата се установява още, че през периода 2016 г. - 2020 г. е
отчело приходи от продажби на пробиотици на "Дик Трейд" ООД, със
седалище гр.София, на обща стойност 311 699 лева, за които с оглед
събраните по делото доказателства също следва да се приеме, че са
извършени със знанието и съгласието на въззивника. От показанията на свид.
К Д и Г Н, които се ценят от съда като непосредствени се установява, че
познават представляващите и двете дружества още от преди сключване на
процесния договор като сочат, че Б А е син на Н А, а Д П. е съпруга на Н А. И
двете свидетелки са категорични, че Б. А е знаел, че "Дафлорн" ООД продава
пробиотици на "Дик трейд" ЕООД, което дружество свързват с д-р Е. Според
свид К Д, "Дик Трейд" ЕООД е купувало пробиотици от производителя още
пред 2016 г., като и след това е предпочитало да търгува директно с
производителя, тъй като проф.Н А и д-р Д П., са консултирали пациенти на д-
р Е във връзка с произведените от тяхното дружество продукти, ползвани при
методите на лечение от д-р Е. Свидетелката сочи още, че проф.А е изнасял
лекции на семинари, организирани от д-р Е, а според показанията на свид.
Николова, всяка година по няколко пъти двамата с д-р П. са консултирали
пациенти на д-р Е относно продаваните на "Дик Трейд" ЕООД продукти.
Според свидетелите, управителят на въззивното дружество Б А е знаел за тези
продажби и не е възразявал срещу тях, но е имал условие д-р Е да не подбива
неговите цени, като при провеждани общи срещи е поддържал тази своя
позиция.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се установява, че
въззиваемият е продавал пробиотици на територията на Република България
по интернет или чрез собствена дистрибуторска мрежа. Напротив, от
представения като доказателство протокол № П-03000820199769-073-
001/02.03.2021 г. на ТД на НАП Варна се установява, че при извършена
проверка на "Дафлорн" ООД, не е установено получаване на парични суми от
платежни оператори /PayPal, Skrili, PaySera, Paysafe/; не е извършвана
търговска дейност чрез електронен магазин, онлайн платформи /Amazon,
eBay и др./, сайтове за обяви, Facebook, Instagram или други; дружеството не
7
е собственик или ползвател на електронен магазин и/или онлайн платформа,
не продава стоки в интернет; има страници в YouTube, Twitter, Instagram и
Facebook, които използва за маркетинг и реклама на пробиотиците и
информиране на потребителите за полезните им качества и Lactobacillus
bulgaricus DWT1 от воден произход, за изнасяне на актуализирани научни
данни от клиничните и експериментални проучвания на продуктите на
"Дафлорн" ООД. Анализът на горепосочените
доказателства обуславя извода на съда, че не е доказан вторият елемент от
фактическия състав за възникване на договорна отговорност по чл.79, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, а именно виновно неизпълнение на договорно
задължение.
Въззивникът претендира обезщетение за пропуснати ползи, в резултат
на договорното неизпълнение от страна на въззиваемия да се въздържа от
директни продажби на произведените от него продукти, посочени в договора.
Според разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по
т.дело № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, пропуснатата полза е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и поради липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването й, същата не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че
при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да
бъдеувеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД
обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат
не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били
предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото
неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за
случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия
търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е
причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов
необходим и закономерен резултат.
По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че в в
резултат на извършените от производителя продажби, дистрибуторът е
останал без сигурни и планирани приходи именно от тези потенциални
купувачи. Не се установи продажбите от страна на производителя да са
довели до отлив от клиенти на дистрибутора или намаление на реализираните
печалби. Не се установи въззиваемият да е извършвал дейсност, с която да е
изместил или заел част от българския пазар, създавайки паралелна
дистрибуторска мрежа, нито че ги е продавал по електронен път. По делото
не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че лицата, които са закупили пробиотици от въззиваемия
със сигурност биха ги закупили от въззивника. Напротив, установи се, че
„Дик Трейд" ООД не би закупило пробиотици от въззивника, тъй като е
имало условие да се гарантира личното участие проф. А и д-р П. –
представители на въззиваемото дружество. Същият извод може да се направи
и по отношение останалите съконтархенти на производителя, а именно "МЦ
8
Евроздраве - България" ООД и "МБАЛ Тримонциум" ООД, които като
лечебни заведения са осъществявали съвместни дейности от медицински
характер и научни изследвания с производителя и не са закупували
пробиотици с търговска цел. Що се отнася до "Зуника" ООД, "Българска Роза
Дамасцена" ООД и "Мика Нугри - Фарма" ООД, както съдът посочи и по-
горе, същите са закупували продуктите от производителя по силата на
договори за дистрибуция извън територията на Република България, поради
което с оглед надценките, с които въззивникът е продавал закупената стока, а
именно от 86 % до 124 % и нуждата от етикети и опаковки на чужди езици, за
тях би било нерентабилно да закупуват пробиотиците от дистрибутор,
действащ на територията на страната. Следва да се посочи, че пропуснатата
полза се съизмерва с пропусната чиста търговска печалба, което означава, че
от очаквания сигурен и пропуснат приход на ищеца от продажби, следва да се
извадят очакваните и сигурни негови разходи. Макар да твърди, че в резултат
на извършените от въззиваемия продажби е лишен от търговска печалба, в
хода на съдебното производство са ангажирани доказателства единствено за
реализирани от въззиваемия търговски обороти през процесния период 2016
г. – 2020 г. Установените стойности на продажби и хипотетично приложените
върху тях надценки, без да се изследват разходите за същия период, не
представят чистата печалба, с която би се увеличило имуществото на
въззивника.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице елементите на
фактическия състав на чл.82, вр. чл.79 от ЗЗД, поради което частичната
претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главния иск, като неоснователен следва
да се отхвърли и акцесорния иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
Като е стигнал до същите крайни изводи ДОС е постановил правилно и
законосъобразно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното
искане, в полза на въззиваемaта страна, следва да се присъдят направените
във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 8820 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260024/10.06.2022 г. по т.д.12/2021 г. по
описа на ОС - Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от
„ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу
„ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, при условията
на обективно съединяване искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 от
9
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 582 259.57 лв., претендирана
като част от цялото вземане в размер на сумата от 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушението на чл.1 и
чл.15 от Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г. и сумата от 137 694.97 лв.,
претендирана като обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното
парично задължение за периода 05.05.2020 г. – 26.01.2021 г.
ОСЪЖДА „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Добрич, сумата от 8820 (осем хиляди, осемстотин и двадесет)
лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280,
ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10