Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1469 29.11.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На тридесети октомври година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 3992 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Д” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К. С. П. и И. К. Г., двамата в качеството си на управители срещу
НП № 02-0002358/10.07.2019 г., издадено от Директор на Д“ИТ“ Бургас, с което за нарушение на чл.
38, ал. 1 във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда,
на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на 300
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС, молят НП да бъде
отменено, а като алтернатива да бъде изменено до минималния, предвиден в закона
размер. Не сочат доказателства.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас,
надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е
безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди
постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови
доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на 17.04.2019 г. в 10.30 ч. от служители
на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, проверяващите установили, че фирмата
– жалбоподател – „Д” ООД, ЕИК ***, в качеството на
работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда и възложител на строителен обект: Жилищна сграда, находящ
се в **** по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, не е изпълнил задължението си да
обезопаси стълбището от четвърти към пети жилищен етаж на сградата, което създало
опасност за падане от височина, чрез парапети или друго здраво покритие, което
може да понесе съответното натоварване.
За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на
административното нарушение била посочена по чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 40,
т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал с
уточнение, че има възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, писмени
възражения били депозирани пред АНО.
Като взел предвид акта и след проверка на неговата
законосъобразност, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 40, т. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 и чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“, в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното
производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От формална
страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 във връзка с
чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: „За обезопасяване на работното оборудване на строителната
площадка се използват постоянни или временни ограждения
(парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони,
площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри
ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки за материали,
пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки,
стърготини и др.“ Разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредбата гласи: „ Отворите в
строителните и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.),
които създават опасност за падане от височина: се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване”. Воден от гореизложеното, Съдът намира, че нарушението
е квалифицирано правилно от АНО, като жалбоподателят е имал възможността да
разбере за какво е санкциониран.
Фирмата - жалбоподател, притежава качеството
„работодател“, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която,
„работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
представлява работодател по смисъла на КТ/, поради което правилно е посочен
като субект на административно - наказателната отговорност по този текст на
закона.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства,
че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател е извършило
нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. Установеното
нарушение, принципно не се оспорва от жалбоподателя, факт който се потвърждава
от обстоятелството, че непосредствено след съставяне на АУАН, нарушението е
отстранено.
За извършеното нарушение, в санкционната норма на чл.
415в, ал. 1 КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв.
до 300 лв. Посочената санкционна норма правилно е била приложена от АНО като относима към настоящия случай, тъй като нарушението е било
отстранено след установяването му и не са произтекли вредни последици за
работници и служители.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на
вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна самия факт, че неизпълнението на описаното в
цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че
то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по -
ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия
орган като относима към процесното
нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена
санкция, в размер от 300лв. Съдът счита, че този размер е завишен, предвид
обстоятелствата, че няма данни, това да е поредно нарушение на дружеството. Ето
защо, настоящият състав прие, че наказанието следва да бъде намалено до
минималния размер от 100 лева, с което ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено имуществената сфера на дружеството, като така
ще се спази принципа за пропорционалност между обществената опасност на
нарушението и наказанието. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 02-0002358/10.07.2019 г., издадено от
Директор на Д“ИТ“ Бургас против „Д” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К. С. П. и И. К. Г., двамата в качеството си на управители, с
което за нарушение на чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер
на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието „имуществена санкция“ от 300 (триста) лева на 100 /сто/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.