П
Р И С
Ъ Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд наказателна колегия
На трети септември две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
II-ри наказателен състав
Съдебни заседатели: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри
наказателен състав
Секретар: II-ри
наказателен състав
Прокурор: В.Ч.
като разгледа докладваното от съдията II-ри наказателен състав
наказателно от общ характер дело №
2462 по описа за 2009 година
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимият М.Н.Д. ЕГН **********,***, **********, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, средно образование, безработен, понастоящем в
Затвора – гр.Бургас
ЗА
ВИНОВЕН, в това че:
На
13.12.2007г. в гр.Бургас, ж-к „Зорница” от болнична стая № 604, находяща се в
МБАЛ Бургас АД, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон апарат марка „Нокиа” модел Е 50, с ИМЕИ № 351892018215785 на
стойност 250.00 лева /двеста и петдесет/, ведно със СИМ карта на месечен
абонаментен план на мобилен оператор „МТел” ЕАД на стойност 6.00 /шест/ лева-
всички вещи на обща стойност 256.00 /двеста петдесет и шест/ лева от владението
на Г.И.Й. с ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1 т.1 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1б “А”, “Б”, вр.чл.55,
ал.1, т.1 от НК, го ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година.
ПОСТАНОВЯВА така определеното наказание
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “строг” режим, по смисъла на чл.61
т.2 от ЗИНЗС, в затвор от “закрит” тип по смисъла на чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.189. ал.3,
вр.ал.1 НПК, подсъдимият М.Н.Д. ЕГН **********
да заплати в полза на Държавата по сметка на БРС,
направените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 39.00 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Бургаски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри наказателен състав
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри наказателен състав
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1125/ 03.09.2009 г.,
постановена по НОХД № 2462/2009
г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия М.Н.Д. ЕГН ********** ***, е повдигнато
обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” НК, за
това, че на 13.12.2007 г. в гр.Бургас, ж.к.”Зорница”, от болнична стая,
находяща се в ”МБАЛ-Бургас” АД, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефонен апарат „Нокиа” Е50, с ИМЕИ № 351892018215785,
на стойност 250 лева, ведно със СИМ карта на месечен абонаментен план на „МТЕЛ”
ЕАД, на стойност 6 лева, всички вещи на обща стойност 256 лева, от владението
на Г.И.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството е насрочено
служебно от съда и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” по
искане на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, пледира за налагане на подсъдимия Д. на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, кото да изтърпи ефективно при първоначален
„строг” режим в затвор от закрит тип.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е признал
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира за
определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от три месеца, с оглед
зависимостта на подсъдимия от наркотични вещества към момента на извършване на
деянието, и направените впоследствие признания.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а
именно:
Подсъдимият М.Н.Д. ЕГН **********
е роден на *** г. в гр.Бургас, живущ ***, и е българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, осъждан, понастоящем изтърпява
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора-гр.Бургас.
През м. декември 2007 г. свид. Г.Й.
бил приет за лечение в ”МБАЛ-Бургас” АД и съответно настанен в стая № 604,
находяща се в „Хирургическо отделение” на шестия етаж в сградата на лечебното
заведение. Във вечерните часове на 13.12.2007 г. свид. Й. напуснал стаята си,
като на нощното шкафче до леглото си оставил собствения си мобилен телефон
„Нокиа” Е50, с ИМЕИ № 351892018215785, активиран със СИМ карта на „МТЕЛ” ЕАД. В
същото време подс. Д. обикалял помещенията на шестия етаж, в корпуса на ІІ
хирургия. Влязъл в стаята на свид. Й., където нямало никого, и необезпокоявано взел
споменатия по-горе телефон на свидетеля. Докато подсъдимият все още се намирал
на етажа, свид. Ема Д.-санитарка в същото отделение, го забелязала на отваря
вратите на стоите и го попитала кого търси, а Д. отговорил, че издирва свой познат, настанен
за лечение със счупен крак в отделението.
Около 21.00 часа същата вечер
свид. Й. се върнал в стаята си и установил липсата на мобилния си телефон.
Веднага съобщил за това на свид. Д., а тя на свой-ред – на свид. И. И. –
дежурен охранител на сградата. Около 10 минути по-късно на партерния етаж, в
близост до шокова зала, свид. И. забелязал подс. Д. и понеже поведението му изглеждало съмнително, го задържал заедно с
колегата си. Съобщил на свид. Й. за задължания чрез свид. Д.. Свид. Й. слязъл
на партерния етаж и от друг апарат набрал номера на липсващия си телефон, при
което от джоба на подс.Д. се разнесъл звън. Свид. И. незабавно съобщил за
случая в V РУ на МВР-гр.Бургас. На място пристигнал свид. А.П. – полицай в
същото управление, заедно със свои колеги. Те отвели подсъдимия в сградата на
управлението за изясняване на случая. Там Д. предал доброволно отнетия телефон
ведно със СИМ картата с надлежен протокол (л.26 от досъдебното производство),
където отразил саморъчно, че го е взел от шкафчето в стая 604 в хирургията.
Впоследствие, поради подуване на десния крак, подсъдимия бил отведен обратно в
”МБАЛ-Бургас” АД и приет за лечение, но няколко дни по-късно избягал от
болницата, въпреки поставената полицейска охрана.
Видно от заключението на
извършената оценъчна експертиза (л. 19, 20 от досъдебното производство), към
процесната дата стойността на телефонния апарат е възлизала на 250 лева, а тази
на СИМ-картата – на 6 лева, общо 256 лева.
В хода на досъдебното
производство, отнетите вещи били върнати на пострадалия свид. Г.Й. срещу
надлежна разписка (л. 27 от досъдебното производство).
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Й., И., Д.
и П., заключението на извършената оценъчна експертиза, протокол за доброволно
предаване, разписка, справка за съдимост на подсъдимия, телеграми за
издирването му и др.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М.Н.Д. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.
29 ал.1 б.“б” НК – в условията на опасен рецидив (след като е бил осъден с
присъдите по НОХД №№ 557/ 2003, в сила от 06.07.2003 г., № 1576/2003, в сила от
17.02.2004 г. № 2755/ 2003,в сила от 06.04.2004 г., № 1585/ 2004, в сила от
09.07.2004 г., № 621/2005, в сила от 21.04.2001 г., № 1531/2005, в сила от
12.06.2005 г., № 3607/2005, в сила от 12.02.2006 г., № 2649/2005, в сила от
09.03.2006 г., всички по описа на БРС, и №73/2006, в сила от 22.06.2006 г. по
описа на Районен съд-гр.несебър, с наложени условни и ефективни наказания
„Лишаване от свобода”, включително
ефективно изтърпяното наказание „Лишаване От свобода” за срок от 1 година и 2
месеца по НОХД № 2755/2003 г., влезли в сила и съответно изтърпени преди датата
на настоящото деяние), отнел посочените по-горе чужди движими вещи на обща
стойност 256 лева от владението на свид. Й. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, с цел да се облагодетелства, като отнеме и присвои чужди вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 196 ал.1
т.1 НК се предвижда наказание ЛОС от две до десет години. Нормата на чл. 373
ал.2 НПК, обаче, задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 55 НК в случаите, когато той е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено
от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв,
поради което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че
приложима се явява разпоредбата по чл. 55 ал.1 т.1 НК, т.е. надлежното наказание,
като вид, следва във всички случаи да е „Лишаване от свобода”, с оглед
превидения в състава на престъплението специален минимум.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която
прецени като съответстваща на обичайната степен за подобен род посегателства, и
високата степен на обществена опасност на личността на подс. Д., предвид
събраните доказателства за предходни осъждания за еднородни престъпления, изключително
против собствеността, включително грабежи по чл. 198 ал.1 НК, липсата на видим
поправителен и възпиращ ефект от ефективно изтърпените към датата на деянието ефективни
наказания „Лишаване от свобода”, и факта, че отнемането на вещите е било
извършено от болнично заведение, без това да възпрепятства или разколебае
подсъдимия в намерението му. От друга страна, съдът отчете решението на
подсъдимия да признае изцяло фактите по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца, съдът прецени, че за извършеното
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 “б” НК, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, на подс. Д. следва да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален „Строг” режим по смисъла на чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, в затвор от закрит
тип по смисъла на чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС. По убеждението на съда, така определеното
и наложено наказание съответства на извършеното, а от друга страна санкцията е от
естество да способства за постигане целите на генералната и специалната
превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК.
РАЗНОСКИ:
Предвид решението по въпросите на
вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимия бе
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд сума
в размер на 39.00 лева, представляваща направените в досъдебното производство деловодни
разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: II-ри наказателен състав