Решение по дело №341/2016 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20167220700341
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 115

 

гр. Сливен, 26.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията Светлана Драгоманска адм. дело № 341/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК, вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Н.Х.К., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез п. му п. а. С.Р. *** против ответниците заедно и поотделно, а именно : Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ с цена на иска 13 772,82 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 год. по схемите и мерките за директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на бездействието от страна на ответниците да отстранят грешките в специализирания софтуерен продукт създаден от тях на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП и/или да отстранят грешките в създадените и поддържани от тях компютърни бази данни по чл. 1, ал. 1 от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в приложението към исковата молба общо 22,5784 ха, по схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение, ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, както и направените деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че за стопанската година от 01.10.2015 год. до 30.09.2016 год. попадаща в обхвата на кампания 2016 год. по схемите и мерките за директни плащания на площ Н.Х.К. в нормативно установените срокове и по реда ЗСПЗЗ и чл. 41, ал. 3 и ал. 6 от ЗПЗП е регистрирал правните си основания по смисъла на същия член, т.е. регистрирал е документите удостоверяващи сключените договори за аренда на земеделски земи, по които е арендатор и е регистрирал договорите за наем на земеделски земи, по които е наемател. През месец април 2016 год. се е явил в Общинската служба по земеделие в гр. Сливен, където да подготви и подаде общо заявление за плащания на площ по реда на чл. 32 от ЗПЗП. При заявяване (очертаване) на стопанисваните и ползвани от ищеца площи се оказва, че софтуерната системата ползвана от Общинска служба „Земеделие" - Сливен допуска очертаването на всички имоти, които е искал да заяви за подпомагане. След това обаче при стартирането на проверка по заявлението системата, която генерира и регистрира заявлението за подпомагане, отчита фатална грешка като посочва, че за даден размер площи, а не конкретен имот, липсва регистрирано правно основание по смисъла на ЗПЗП. Считано от този първи опит да подаде общо заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2016 до възможния най-краен срок по чл. 12, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания дори и под страх от налагането на санкцията предвидена в ал. 2 на същия член ищецът почти всеки работен ден посещавал ОСЗ - Сливен, да генерира и подаде заявление за подпомагане за всички площи, с които има право да участва в тези схеми и мерки. В различните дни размера на площите, за които системата е давала фатална грешка поради липса на регистрирано правно основание са били различни. Въпреки уверенията от страна на служителите на ОСЗ до крайния възможен срок за подаване на общо заявление за подпомагане системата е продължавала да отхвърля заявлението му, с доклад за „фатална грешка" поради липсата на регистрирано правно основание за общо посочен размер на земеделски площи. Това принудило ищецът още преди приключване на кампанията по подаване на заявленията за подпомагане на 15.06.2016 год. писмено да поиска от ОСЗ Сливен да се ангажира със срок за отстраняване на проблема с отчитането като неотразени на част от правни основания за ползване на земеделските площи, за които той желаел да подаде заявление за подпомагане в ИСАК и невъзможността поради това към 15.06.2016 год. да приключи заявлението си за подпомагане във вида, в който иска да бъде подадено. По така подадено писмо от Н.Х.К. с вх.№ РД-13-1542/15.06.2016 год. на ОСЗ Сливен същият не е получил никакъв отговор. Възможността да не може въобще да кандидатства и получи финансово подпомагане за кампания 2016 год. го принудила да подаде заявление за подпомагане без да очертава площи в общ размер на 22,5784 ха, които е искал да заяви, тъй като системата на 27.06.2016 год. в 13, 35 часа е отчела фатална грешка, а именно „Заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой „правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП") със 22,29 ха", спрямо всички площи които е искал да включи в заявлението си.

Счита, че в случая бездействието на ответниците да създадат софтуерни продукти, които да отговарят и на необходимите качествени критерии е бездействие при изпълнение на административна дейност. Вследствие на незаконосъобразното бездействие от страна на ответниците е препяствана гарантираната му от закона - чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП възможност да заяви и получи финансово подпомагане за стопанисваните от него земеделски площи в пълния размер, в който той иска да бъдат заявени. В резултат от това бездействие претендира обезщетение в размер на 13772,82 лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 год. по схемите и мерките за директни плащания на площи в общ размер 22,5784 ха, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.

Ответникът Министерство на земеделието и храните чрез п. си п. ю. Б. Х., в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва изцяло исковата претенция, като излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност и моли съда да я отхвърли. В случай на уважаване на исковата молба, моли разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат съобразени с минимума по тарифата за адвокатските възнаграждения.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“, чрез п. си п. ю. Д. М., в писмен отговор, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва изцяло исковата претенция, като излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност и моли съда да я отхвърли.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на исковата претенция, като излага съображения в тази насока.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и приети две съдебно-технически експертизи с основно и допълнително заключение и две съдебно-технически експертизи, изготвени от  компютърни специалисти.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените от ответника доказателства се установява, че ищецът е регистриран като земеделски производител в ИСАК на ДФЗ с УРН 187220.

На 12.04.2016 г. лицето се е явило в ОСЗ, за да подаде заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г., като кандидатства за подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/;Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/;Агроекология и климат /Мярка 10/; Компенсаторни плащания по Натура 2000 /Мярка 12/ ; Компенсаторни плащания в планиниски райони/подмярка 13.1 НР 1/. При стартиране на проверка по заявлението системата генерира фатална грешка /л. 14/ с посочени детайли за фатална грешка - заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание – надвишава с площ 22.29 ха; фермерски блокове без физически блок; площта заявена по Натура 2000 е заявена с култура различен тип от типа земя; над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. От свидетелските показания на с. е. Ю.С. – с. в Областна дирекция „Земеделие“, която като о. е въвеждала заявлението на ищеца, се установява, че

действително при заявяване на всички площи, заявлението не е могло да се приключи – отчитало е фатална грешка – недостиг на правно основание; в продължение на два месеца са правили различни варианти: изтривали част от имота, изтривали целия имот, добавяли други, като всеки път се появявала тази фатална грешка с различни данни -различна площ за недостиг на правно основание, но без да посочва конкретния имот. Ищецът не успял да подаде заявлението във вида, в който желаел. Заявлението е завършено и прието на 27.06.2016 г. /л. 69/, след изключването на 225.784 дка площ, земи описани в приложение към исковата молба /л. 12/.

От показанията на с. Т.Т. *** се установява, че отговор от МЗХ до момента на о.с.з. 19.04.2017 г.  не е получен, по  молба вх.№ РД-13-1542/15.06.2016 год. на ищеца, отправена до него, с която е сигнализирал и поискал от ОСЗ Сливен да се ангажира със срок за отстраняване на проблема в ИСАК и невъзможността поради това към 15.06.2016 год. да приключи заявлението си за подпомагане във вида, в който иска да бъде подадено.

От заключението на и. П.З. основно и допълнително се установява, че  за кампания 2016 г. ищецът Н.Х.К. не успява да заяви по схемите и мерките за подпомагане 11 парцела с обща площ 22,70 ха, всички в землището на с. Ичера, Сливенска област, описани в Таблица 1 от заключението /л.55/. Вещото лице отбелязва, че сумата в табл. 1, колона 6 (22,70 ха) не отговаря на сумата посочена в таблицата приложение към исковата молба (22,58 ха), тъй като в сумата от табл. 1 не е отчетена стойността на заявената без основание (по договор 5,00 ха, заявена 5,12 ха) площ от 0,12 ха (с отрицателен знак и повдигната в таблицата). В. л. след извършена проверка в МЗХ, Главна дирекция „Земеделие и регионална политика", отдел „Идентификация на земеделските парцели" и преглед на изображението на всеки от парцелите по Табл. 1 и границите на слоя „ПДП", в таблица 2  е определило площите от парцелите, които попадат в границите на слоя „ПДП“. От допълнителното заключение се установява, че общата недопустима за подпомагане площ, извън границите на слоя „ПДП", само за незаявените площи (22,58 ха) е в размер на 7,90 ха./л. 210/. В заключение вещото лице посочва, че тъй като в този си размер площите от незаявените парцели, попадащи в или извън границите на слоя „ПДП", са определени чрез дешифриране на ортофото плана и Н.Х.К. УРН 187220 не е бил определен за извършване на проверка на място (ПнМ) от органите на ДФЗ – ТИ, то ако са били заявени парцелите от табл. 1, границите на слоя „ПДП" за тях нямаше да се различават от данните в табл. 2.

Ищецът е кандидатствал и по Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/. В тази връзка по делото е изискана и приобщена справка за животни към дата 01.02.2016 г. от интегрираната информационна система на БАБХ към МЗХ за обект № ********** – животновъден обект на Н.Х. *** /л.245/. От справката е видно, че в животновъдния обект на ищеца са регистрирани 271 броя овце – общо.  За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Г.М., с поставена задача : Имал ли е ищеца необходимия брой животни достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния или общински поземлени фондове, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ в размерите получени като сбор на заявените от него за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2016 г. площи и надзаявените такива през същата кампания посочени в приложението към исковата молба ? Вещото лице след проверка в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения отдел „Идентификация на земеделски парцели", където са му предоставели онлайн справка за отглеждани животни и наети пасища, мери и ливади /ПМЛ/, валидна към: 01.02.2016 г., дава заключение, че  ищецът Н.Х.К. е имал необходимия брой животни достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния или общински поземлени фондове, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ в размерите получени като сбор на заявените от него за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2016 г. площи и няма надзаявени площи през същата кампания посочени в приложението към исковата молба.  

Относно размера на плащането, което ищецът твърди, че би получил, ако бе имал възможност да подаде редовно заявление за подпомагане за 2016 г., от заключението на и.М. се установява, че за всички парцели, за които ищецът претендира за пропуснати ползи и по съответните мерки, за които е установил, че е налице регистрирано правно основание по смисъла на чл. 41 от ЗПЗП, то би получило следните средства: Ползване незаявени площи- 225.784дка. /не са включени в общата сума/ :По СЕПП - 4 540.70 лв.; По ЗДП-2 848.70 лв.; По мярка 13.1 НР1-2 935.52 лв.;По мярка 13.2 НР2- 0.00 лв.;По мярка 12 Натура 2000 - 4 064.10 лв. Размера на общата претендирана сума за пропуснати ползи е изчислена в общ размер на 14 338.76 лв.

В заключението си по назначената по делото експертиза изготвена от в. л С.С. с. в областта на компютърните и информационни технологии, с. с. – п. като причини довели до невъзможност на ищеца да подаде заявлението си в пълен обем посочва: наличие на многократно задаване на информация от един и същ вид ; липса на експлицитен контрол на входните параметри към различните системи ; програмното осигуряване е ориентирано по скоро към контрол, а не към улесняване на селскостопанския производител, като според него са въведени понятия, като географско правно основание и правно основание, без да се дава точната причина за тяхното несъответствие. Според вещото лице  независимо от системите, данните на ортофотоснимката и наличните очертавания трябва да съвпадат; не е нормално тези данни да се въвеждат по различни начини в система по чл. 41, ал. 3, по единния класификатор на административно териториалните и териториалните единици ЕКАТТЕ, CADIS (специализиран софтуер за работа с географски данни в областта на земеделието) или ИСАК (Интегрираната система за администриране и контрол. ИСАК е основния програмен инструментариум на ДФЗ, с помощта на който се гарантира коректното изплащане на земеделските субсидии. Данните трябва да са напълно синхронизирани. Това се постига или посредством пълна синхронизация на информационните масиви, или посредством единен интерфейс за входящи данни, с гарантиран експлицитен контрол на входа. Заключава, че такива очевидно не съществуват. Според вещото лице генерираната от системата „фатална грешка“ се дължи на обстоятелството, че при изготвянето на програмното осигуряване, не са съобразени основни концепции при създаването на програмни системи. За понятието „фатална грешка“ позната още като „фатална грешка при обработка на изключение" в ИТ означава: областта сигнализира за грешка, предизвикала срив при обработката на дадена приложна програма. Такава грешка е предизвикана от нерегламентиран достъп до ресурси, липса на ресурси или критична ситуация. Според вещото лице такъв тип грешка няма място в приложна програма или потребителска система;тази системна грешка трябва да се прихваща от потребителското програмно осигуряване с цел, да не се допуска загуба на информация.

На въпроса Може ли да се установи, защо през различните дни системата за регистрация на заявленията за подпомагане и заявки за плащане е докладвала различни по размер площи като площ без правно основание, в. л. К.К. и. к. с. и т., стига до извода,  че единственото обяснение за различните резултати които е давала системата ИСАК всеки ден е недостатъчната изчислителна мощност на компютърните системи на които се работи. Заключава, че за такъв тип софтуер е недопустимо при едни и същи входни данни да се получава различен краен резултат. Като причина, при която програмата изписва „фатална грешка“ вещото лице посочва, че причината може да е както хардуерна (повреда в някой от компонентите, недостатъчно ресурси, проблем с мрежовата свързаност и др.) така и софтуерна (свързана с операционната система или софтуерни несъвместимости от различен характер, грешно зададени данни или типове данни и др.). Според него не е допустимо такава грешка да се генерира от потребителска система, а би следвало в софтуера да е предвидена система за обработка на непредвидени изключения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК, като се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от бездействия.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ определя материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Съгласно тази разпоредба държавата и общините дължат обезщетение за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на държавата и общините е обективна и безвиновна. За да възникне основание за ангажиране на тази отговорност за вреди, причинени от дейността на администрацията по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ

, следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В случая се твърди, че вредите са причинени от бездействия.

Цитираната разпоредба на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ има предвид само фактически действия и бездействия във връзка с административната дейност.

 

 

 

 

Терминът "действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове. Под "действие", респ. "бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Наред с това, тези действия /бездействия/, не следва да са извършени в процедура по издаване на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, в който случай те не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност.

 За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма активно такова. В случая ищецът претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се неотстраняване грешките в специализирания софтуерен продукт създаден на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП, вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в приложението към исковата молба общо 22,5784 ха.

Условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика се уреждат със ЗПЗП и Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Редът за подаване на заявлението е посочен в раздел ІІІ на Наредбата, като съгласно чл. 4, ал.1 от същата заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Конкретно за кампания 2016 г. този срок е бил удължен до 27.06.2016 г. Съгласно чл. 9, ал.1, т.1 от Наредбата заявленията за подпомагане се подават в ОСЗ, в която се намира постоянният адрес на кандидата – физическо лице, в случая ОСЗ – Сливен. Съгласно чл.2, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 1 от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане, интегрирана система за контрол и интегрирана информационна система, се създава и поддържа от Разплащателната агенция. Доколкото на ОСЗ, като структура на ДФЗ, са възложени функции във връзка с подпомагането на земеделските производители, съдът счита, че пасивно легитимирана страна по иска е ДФЗ. Последният е единствената акредитирана Разплащателна агенция за Република България, съгласно чл. 11а ЗПЗП, за прилагане на ОСП на ЕС.

Безспорно се установи, че за тази кампания ищецът не е подал в цялост редовно заявление за подпомагане, поради което не е получил и субсидии за тази година за незаявените площи за подпомагане. Същият твърди, че причина за това е неизпълнение на задължението на служителите от ОСЗ – Сливен да му приемат заявлението, с което да заяви и получи финансово подпомагане за стопанисваните от него земеделски площи в пълния размер, в който той иска да бъдат заявени, по причина „фатална грешка“ отчетена в ИСАК.

С разпоредбата на чл. 32, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е установено задължение за общинските служби по земеделие да въведат информацията от представените им заявления, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция.

В конкретния случай заявлението в цялост на ищеца за предоставяне на държавна помощ не е прието от служителите на ОСЗ Сливен. Данните по делото сочат известна активност на служителите от ОСЗ, с цел осигуряване техническа възможност за приемане заявлението на ищеца, но в крайна сметка това задължение не е изпълнено, по причина – „фатална грешка“ в системата ИСАК, поради което съдът приема, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на служителите от Звено "Интегрирана система за администриране и контрол".

Съгласно Чл. 17, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Звено "Интегрирана система за администриране и контрол" е на пряко подчинение на изпълнителния директор и е функционално обособена структура, която осъществява дейностите, свързани с поддържане и развитие на услугите, предоставяни от интегрираната информационна система за администриране на средствата от фондовете на ЕС по ОСП и ОРП, както и администриране на средства от националния бюджет. Звеното отговаря за създаването, поддържането и контрола върху изпълнението на правила и процедури за осъществяване на посочените дейности.

От заключението на в. л. К.К. и. к. с. и т. се установява, че проблема е в системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, която съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 във вр. чл. 1 от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, се поддържа от Разплащателна агенция. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от  Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Фондът изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.

От тези доказателства безспорно е доказано бездействието на служители при ответника  - Държавен фонд "Земеделие". Оценката на имуществената вреда е 14 338.76 лв според заключението на в. л. Г.М..

Досежно наличието на причинна връзка - съдът приема, че е налице, тъй като задължение на администрацията е, упражнявайки своята административна дейност, да издава законосъобразни актове. За настъпването на имуществената вреда ищецът дори не е и допринесъл с поведението си, а напротивс  молба вх.№ РД-13-1542/15.06.2016 год., отправена до началника на общинска служба по "Земеделие" - Сливен, е сигнализирал, и поискал от ОСЗ Сливен да се ангажира със срок за отстраняване на проблема в ИСАК и невъзможността поради това към 15.06.2016 год. да приключи заявлението си за подпомагане във вида, в който иска да бъде подадено. От показанията на с. Т.Т. ***, се установява, че отговор от МЗХ до момента на о.с.з. 19.04.2017 г.  не е получен.

С оглед изложеното искът като основателен и доказан следва да се уважи, като Държавен фонд „Земеделие“, бъде осъден да заплати на Н.Х.К. претендираната сума в размер на  13 772, 82лв., представляваща претърпяна от него имуществена вреда – пропуснати ползи, вследствие незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неотстраняване грешките в Интегрираната система за администриране и контрол, вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в приложението към исковата молба общо 22,5784 ха., на основание чл. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 30.12.2016 г..

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3101 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса и 1000 лева - представляващи част от платеното възнаграждение за адвокат и 2091 лева депозит за вещо лице.

 Водим от гореизложеното съдът

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София, да заплати на Н.Х.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата 13 772,82 лева (тринадесет хиляди седемстотин и седемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 год. по схемите и мерките за директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на бездействието от страна на ответника да отстранят грешките в Интегрираната система за администриране и контрол, вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в приложението към исковата молба общо 22,5784 ха по схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение, на основание чл. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г..

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.К., ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 3101.00 лв.  /три хиляди сто и един / лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Н.Х.К., ЕГН ********** в частта срещу Министерство на земеделието и храните и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Сливен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

 

Решението в останалата част може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

                

                                      

         

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: