№ 8366
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110159262 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.05.2023 год. и такава е издадена на 19.05.2023 год., срещу
длъжника М. К. К., за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2454,91 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за аб. №
347045 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 298,46 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., сумата от 91,81 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както сумата от
16,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г.
След дадени на заявителя указания по чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК е предявен
установителен иск е за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу
срещу длъжника М. К. К. в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към
абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети
на основание Закона за енергетиката за периода м. 05.2020 год. – м. 04.2022 год., както и
услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 год. –м. 04.2022 год. Твърди, че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и дължима цена на услуга
за дялово разпределение за посочените периоди, ведно с обезщетенията за забава.
Претендират се и деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника, с който
оспорва предявените искове, като сочи, че не е потребител на топлинна енергия за имота,
предвид, че не е вещен ползвател на същия. Ето защо твърди, че не е налице облигационна
връзка с ищеца. Направено е и възражение за непоискана доставка по смисъла на чл. 62 от
1
ЗЗП. Оспорва и претенцията за суми за дялово разпределение, а така също и акцесорните
претенции за лихви за забава. Претендира деловодни разноски.
С Определение от 15.02.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач,
на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД, което не изразява становище по същество,
представя документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за
процесния имот и период.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия, да докаже, че е доставил съответно
количество топлинна енергия, да установи цената на доставена топлинна енергия. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за постъпилото
възражение, т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 10.05.2023 г.
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от 10.05.2023 год., „Топлофикация София“
ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против М. К. К. за вземания за цена
на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва,
обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането на
заявлението, до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 19.05.2023 год. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 24958/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника
М. К. К. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2454,91 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за аб. № 347045 за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 298,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 24.04.2023 г., сумата от 91,81 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както сумата от 16,97 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г.
Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника,
поради което с разпореждане от 28.09.2023 год. съдът е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви установителен иск за вземанията си.
В срок, а именно на 30.10.2023 год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което
съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на
заявителя в заповедното производство е допустим.
Видно от представен по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от
10.12.2008 г. Тетяна Ивановна К.а и ответникът М. К. К. са дарили на своята дъщеря
Надежда Милчева К.а собственият си недвижим имот, представляващ апартамент № 25,
находящ се в гр. София, ж. к. „Дианабад“ (стар „Червена звезда“), бл. 58, вх. Ж (по
предходен акт за собственост – вход 7), ет. 4, като дарителите са си запазили за себе си
правото на ползване върху дарения имот безвъзмездно, заедно и поотделно, докато са живи.
Видно от договор № 395/26.09.2012 г., „Термокомплект“ ООД, като изпълнител, и
етажните собственици в бл. 58, вх. 3, 4, гр. София, ж. к. „Дианабад“, като възложители, са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което изпълнителят
приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия, като достави и
монтира необходимите уреди за индивидуално регулиране и отчитане консумацията на
2
топлинна енергия, а възложителите се съгласяват да осигурят свободен достъп до
радиаторите за извършване на този монтаж, респективно за отчитане на уредите. Договорът
е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Видно от представено по делото удостоверение изх. № 68-00-1566/21.11.2011 г. от
ГИС процесният топлоснабден имот е с настоящ адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 58,
вх. В.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца (на лист 27-31 от делото) - извлечение по партидата на топлоснабдения имот за
дължимите суми за периода от 05.2020 год. до 07.2022 год., включващо издадени фактури за
топлинна енергия на обща стойност от 2546,72 лева и фактури за услуга дялово
разпределение на обща стойност от 315,43 лева; ОФ от 31.07.2022 год. за реално
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 год. – 30.04.2022 год., на стойност
1170,35 лева, със срок за плащане 14.09.2022 год., ОФ от 31.07.2021 год. за реално
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. – 30.04.2021 год., на стойност
1286,41 лева, със срок за плащане 14.09.2021 год.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от посочените по-
горе издадени от ищеца общи фактури, съобщения за които са приложени по делото,
доколкото ответната страна не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за
тяхната стойност.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (л. 32 от делото) и договор № Д-О-64/03.06.2020 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл. 139в от ЗЕ (л. 34-41 от делото).
От служебно извършена справка в НБД се установява, че лицето Тетяна Ивановна К.а
е починала на 18.02.2015 г., с която смърт се е погасило и вещното й право на ползване на
процесния топлоснабден имот.
Няма доказателства по делото, че правото на ползване на процесния топлоснабден
имот на ответника М. К. К. е било погасено по надлежен начин, било с отказ на вещния
ползвател от същото или с погасяването му.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен
и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил
предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Според
клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на
Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща
установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази
стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от
3
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на
периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния
период).
От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира
имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Когато
спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице, а вещно право на
ползване е учредено в полза на друго лице, ползвателят отговаря за задължение да заплаща
цената на доставена топлинна енергия. С оглед обстоятелството, че носителят на вещно
право на ползване има възможност да реализира фактическа власт върху недвижимия имот,
съдът счита, че носителят на вещно право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за
заплащане цената на топлинна енергия. Съобразно доказателствата по делото правото на
ползване не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото. Собственикът на
имота не е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество не е имало
основание за откриване на такава. След като за имота има учредено право на ползване на
трето лице, то собственикът притежава само голата собственост и щом не е налице негово
искане за откриване на партида, то той не е надлежен длъжник.
Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че
ответникът е потребител на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове, респективно неоснователно е възражението на ответника, че същият не е вещен
ползвател.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника в писмения отговор,
относно наличието на т. н. непоискана доставка, по следните аргументи.
В конкретния случай страната се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП,
съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия,
централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител
срещу заплащане без искане от негова страна, а според ал. 2 от същата разпоредба, при
доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление,
цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той
не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този,
който я е изпратил или предоставил. Предвид задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г.,
4
ОСГК, правилото на посочената разпоредба от ЗЗП е неприложимо. За отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите.
Относно установяване количеството на доставената топлинна енергия е назначена
съдебно - техническа експертиза. От заключението на съдебно- техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес: ж. к. „Дианабад“, бл. 58, вх.
В се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер,
монтиран в абонатната станция, като технологичните разходи в абонатната станция за целия
процесен период са изчислявани ежемесечно и съгласно действащите разпоредби на
Наредбата за топлоснабдяване и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите. В процесния имот са монтирани 8 отоплителни тела и съответно 8
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по
които се отчита разхода. Дружеството за дялово разпределение е изготвяло изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Според вещото лице стойността на доставената
топлинна енергия за целия исков период, а именно от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в
размер на сумата от 2457,46 лева, която сума е формирана от стойността на топлинната
енергия за сградна инсталация, сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за
топлинна енергия за БГВ, като е взета предвид и сумата от изравнителните сметки подадени
от дружеството за дялово разпределение. Вещото лице е констатирало, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба - ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва по
топломер монтиран в абонатната станция, като от отчетената ТЕ се приспадат
технологичните разходи за абонатната станция, след което изчислената ТЕ се разпределя
между потребителите в сградата. След приключване на отоплителния период се извършва
отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от дружеството за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки. Вещото лице заключава, че общият
топломер, монтиран в абонатната станция в СЕС е преминал на първоначални и последващи
метрологични проверки, като свидетелство за проверка № С2-2140-1 от 08.04.2022 г.,
издадено от АРТТЕСТ-Б съответства на одобрения тип, съгласно Наредбата за средствата за
измерване които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна.
С оглед цитираните по-горе разпоредби и предвид представените писмени
доказателства и кредитираното от съда заключение на СТЕ се налага извод, че ищецът е
доставил количеството топлинна енергия до процесния имот, за процесния период, както и
че същата е била редовно отчетена, като ответникът дължи на ищеца сумата от 2457,46 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., като съдът не следва да присъжда суми свръх петитум, поради което се дължи
претендираната сума от 2454,91 лева.
Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия от 2014 год., респ. чл. 36 от ОУ от 2016 год.,
потребителите на топлинна енергия заплащат на доставчика и стойността на услугата дялово
разпределение, която видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза през процесния период е предоставена. По делото се установи и дължимостта на
сумите за дялово разпределение, поради което към посочената по-горе сума следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за
сумата от 91,81 лева за периода м. 05.2020 год. – м. 04.2022 год.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
5
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и за сумата от 2454,91 лева.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.09.2021 год.,
а ОФ от 31.07.2022 год. е с падеж до 14.09.2022 год. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.09.2021 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая той е претендирал период на
забава от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., поради което искът се явява основателен за този
период и за пълната претендирана сума от 298,46 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение:
Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите
изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което
вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в размер 16,97
лева за периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част
от претенцията му. Същият е доказал разноски в заповедното производство в общ размер на
107,24 лева, от които 57,24 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от които съобразно уважената част на претенциите следва да получи
сумата в размер на 106,60 лева. В исковия процес ищецът е доказал разноски в общ размер
на 494,63 лева, от които 94,63 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице по
СТЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, от които съобразно уважената част на претенциите му се
следват 491,70 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенците.
В настоящото производство ответникът е представляван от адв. К., като е
представил договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
в който е уговорено възнаграждение в минимален размер от 400 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
6
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(л. 51 от делото), от които съобразно отхвърлената част от претенциите му се следват 2,37
лева. Претендира се и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като
съобразно указаното в чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в
случая е 2,63 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 58, вх. В, ет. 4, ап. 25 че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД следните суми: сума в размер на 2454,91 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за аб. № 347045 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва считано от 10.05.2023 г. до окончателното й заплащане, сума в размер на
298,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г.,
както и сума в размер на 91,81 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена на 19.05.2023 год.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 24958/2023
год. по описа на СРС, 65 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 16,97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 58,
вх. В, ет. 4, ап. 25 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата в размер на 106,60 лева, представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 491,70 лева, представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на адвокат Н. К., АК-София, с
личен номер **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата
от 2,63 лева и на основание чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сумата от 2,37 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Термокомплект“
ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7