С присъда №56 от 31.05.2006 г., постановена по наказателно общ характер дело №2/2006 г., Крумовградският районен съд е признал Бекир Хасан Ахмед от с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, обл.Кърджали за виновен в това, че за периода месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. в с.Полковник Желязово, общ.Крумовград самоволно, не по установения от закона ред – чл.108 от Закона за собствеността, осъществил едно оспорвано от другиго – Алдин Звезданов Арсов от гр.Крумовград, свое предполагаемо право – поставил ограда между урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, квартал 14, с площ 602,21 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград и урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, с което завладял 30,58 кв.м. от имота и деянието представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл.323, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл. първо, във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание “пробация” – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Бекир Хасан Ахмед, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Дамянов против така постановената от РС - Крумовград присъда. Твърди се, че липсвал умисъла и обективния елемент от състава на престъплението. Нямало доказателства, че Алдин Арсов бил влезнал законно в процесните 30 кв.м. Напротив установило се по категоричен начин, че Ахмед е бил и продължава да бъде владелец на спорните 30 кв.м. от парцела си. Налице била ограда между двата УПИ, която продължавала да бъде граница и сега. Ако имало неща направено от подсъдимия, то било станало със знанието на кмета и др. власти. Съдебният акт бил необоснован и несправедлив и били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановено оправдателно решение със законните последици от това. Ако съдът приемел, че има престъпно деяние, моли присъдата да бъде изменена и на основание приетия от съда чл.55 от НК да му наложи наказание глоба. Наложеното наказание било явно несправедливо и отделянето на подсъдимия от семейството му, което се намирало в Турция било по-тежко от всяко друго наказание по НК. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител – адв.Дамянов, поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна, т.к. в кориците на делото се съдържали достатъчно доказателства относно действията и виновността на подсъдимия. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Частният обвинител Арсов също счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена в сила присъдата на Крумовградския районен съд. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното решение на основание чл.313 и чл.314 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните по делото доказателства, като го е изяснил напълно от фактическа страна, което не налага провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата съдебна инстанция. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: С Решение №34/26.08.1985 г. по гр.дело №70/1985 г., влязло в сила на 06.11.1985 г. по описа на РС-Крумовград е бил обявен за окончателен предварителен договор от 28.06.1985 г., с който Асен Добрев Димитров от с.Каменка, обл.Кърджали е продал на сина си – Евгени Христов Димитров от с.с. застроен жилищен имот: дворно място от 350 кв.м. в парцел VІІ – 93 в квартал 14 по регулационния и застроителен план на с.Полковник Желязово, обл.Кърджали с неуредена регулация и придаваеми части към парцела и мястото от други имоти, ведно с построената полумасивна жилищна сграда. С нотариален акт №4, том І, дело №21/20.05.1986 г. по описа на РС – Крумовград, Евгени Димитров е бил признат за собственик на придадени към маломерния му имот площи от съседни парцели: от имот с планосн.№ 92 – 30,00 кв.м.; от имот с планосн. № 96 – 140,00 кв.м.; от имот планосн. № 95 – 30,00 кв.м. и от имот планосн. № 242 – 55,00 кв.м. За придадените части - 30 кв.м. от парцел планосн. № 92 собственост на подсъдимия към парцел планосн. № VІІ -93 в кв.14, под.Бекир Ахмед /Билял Димитров/ получил от брат си Евгени Христов Димитров сумата от 60 лева, като по този начин уредили отношенията помежду си. За получената сума била съставена разписка подписана от подсъдимия, като ´оложения от него подпис е удостоверен от кмета на с.Полковник Желязово на 27.03.1986 г. Урегулирания поземлен имот с площ от 602,21 кв.м., представляващ парцел VІІ – 93 в кв.14 по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, одобрен със Заповед № 439/03.05.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали бил продаден с нот.акт №18, том ІІ, дело №227/26.08.2004 г. по описа на РС – Крумовград от Мирослав Евгениев Димитров от с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, като пълномощник на родителите си Ферища Шерин /Ферище Халилова Ахмедова, Евгения Петрова Димитрова/ и Ахмед Ширин /Ахмед Хасанов Ахмедов, Евгени Христов Димитров/ на св.Алдин Звезданов Арсов от гр.Крумовград. Новия собственик на имота премахнал сградата в него, наел фирма – СД”ДЕФИС – ЧАУШЕВИ и сие” гр.Крумовград, която да извърши трасировка и възложил проектирането на нова жилищна сграда. След извършената трасировка св.Арсов поставил колове за ограда по вътрешно – регулационната линия на имота, където разположил строителни материали и през месец април 2005 г. започнал строителна дейност. През месец юли 2005 г. подс.Бекир Ахмед, който пребивавал постоянно в Република Турция, се завърнал в страната и се настанил в съседния имот – УПИ – VІ – 92 в кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград. Същият изразил претенции към св.Арсов относно установените граници, като го обвинил, че е навлязъл в неговия имот и там си е разположил строителни материали. По повод възникналия спор и подсъдимият, и св.Арсов се оплакали на кмета на селото, който им заявил, че следва да уредят отношенията си в съда. Подсъдимият заявил пред кмета, че спорното место си е негово и преместил намиращите се там строителни материали и поставил ограда - метална мрежа с колове навлизайки в съседния имот на св.Арсов. В началото на м.октомври 2005 г. св.Боян Антонов – старши специалист „Кадастър и регулация” към Техническа служба при Община Крумовград заедно с Емил Чолаков – районен инспектор при РПУ – Крумовград в присъствието на св. Алдин Арсов разяснили на подс.Бекир, че границата между двата имота е съгласно извършената трасировка и той следва да премахне поставената от него ограда. Подсъдимият изразил несъгласие с извършената трасировка, но не се възползвал от установения от закона ред – с иск по чл.108 от Закона за собствеността да поиска да му бъде предадено владението на 30,58 кв.м. от парцел VІІ – 93, кв.14, целият с площ от 602,218 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, за които претендира, че са негова собственост, а не на св.Арсов. На подсъдимият му бил съставен протокол за предупреждение от 04.10.2005 г. на осн. чл.63 от ЗВМР – да не се саморазправя, обижда и заканва със семейството на Алдин Арсов и в срок до 05.10.2005 г. да възстанови първоначалното положение на оградата, разделяща двата имота. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от в.л.Ремзи Тахир, която установява, че площта на УПИ – VІІ – 93 в кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград е 602,218 кв.м. Към него като маломерен имот от 350,00 кв.м., били придадени следните площи от съседни парцели: от имот с планосн.№ 92 – 30,00 кв.м.; от имот с планосн. № 96 – 140,00 кв.м.; от имот планосн. № 95 – 30,00 кв.м. и от имот планосн. № 242 – 55,00 кв.м. Установява се също, че изградената ограда от подс.Бекир Ахмед отстои на 2,40 метра от ъгъла на двуетажната жилищна сграда изградена в УПИ VІ – 92. Реалната част, завладяна от Ахмед е в размер на 30,58 кв.м.. Оградата поставена от подсъдимият съвпада с границите на имота, преди да е влязъл в сила регулационния план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград. От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза от в.л.Валентин Янков се установява, че подписът положен върху разписка изх.№4/27.03.1986 г. на лист 3 от нот.дело №21/1986 г., заверена от кмета на с.полковник Желязово, е положен от подс.Бекир Хасан Ахмед. Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена от: показанията на свидетелите Алдин Звезданов Арсов, Боян Каменов Антонов, Мустафа Хасан и Надежда Методиева Арсова, които са последователни, логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват; обясненията на подс.Бекир Ахмед /в по-голямата им част/, който макар да не се признава за виновен по предявеното му обвинение, обясненията му също кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка и по съществото си представляват самопризнание за извършеното престъпно деяние; заключението на вещото лице Ремзи Тахир, което съдът изцяло възприема, като достатъчно пълно и ясно; заключението на в.л.Валентин Янков, което също е пълно, ясно и обосновано и е неоспорено от страните, както и от събраните писмени доказателства по делото – нотариален акт №18, том ІІ, дело №227/2004 на РС – Крумовград, нотариален акт №4, том І, дело №21/19986 г. на РС – Крумовград, скица №211/25.06.2004 г., решение №34/26.08.1985 г. по гр.дело №70/1985 г., решение по гр.д.№2/1976 г. на РС – Крумовград, разписка с изх.№4/27.03.1986 г., трасировъчен карнет, протокол за предупреждение, протокол за оглед на местопроизшествие, писмо изх. №66-03-210/11.11.2005 г. на Община Крумовград от 27.03.2003 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.Бекир Ахмед в частта им, че не е получавал никакви пари от брат си за уреждане на отношенията им за придадени от неговия имот части, както и че не е подписвал никакви разписки. Това обстоятелство безспорно се установява от обсъдената по-горе разписка, приложена към нот.дело №21/1986 г. на РС- Крумовград и извършената във връзка с положения подпис от подсъдимия върху разписката съдебно-техническа експертиза, която категорично установява, че подписа е положен от подсъдимия Бекир Ахмед. Районният съд след подробно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото е направил обоснован и законосъобразен извод, че обвинението срещу Бекир Хасан Ахмед е доказано по безсъмнен начин. С оглед на изложеното, съдът е приел, че подс.Ахмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК, за това, че за периода месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. в с.Полковник Желязово, общ.Крумовград самоволно, не по установения от закона ред – чл.108 от Закона за собствеността, осъществил едно оспорвано от другиго – Алдин Звезданов Арсов от гр.Крумовград, свое предполагаемо право – поставил ограда между урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, квартал 14, с площ 602,21 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград и урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, с което завладял 30,58 кв.м. от имота и деянието представлява немаловажен случай. Районният съд е изложил обстойни и мотивирани доводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция относно извода, че описаното деяние осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК - самоуправство. Последното се характеризира с два момента: едно претендирано от дееца право и действие по неговото самоволно осъществяване – в нарушение на реда, установен за това със закон. Купувачите Алдин и Надежда Арсови на недвижим имот, представляващ УПИ – парцел VІІ – 93, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, били въведени във владение на имота от продавача на същия, като впоследствие отново била определена границата /от СД”Дефис – Чаушеви и сие”, гр.Крумовград/ между те§ния вече имот и УПИ - парцел VІ-92, собственост на подс.Ахмед. Т.к. последният не бил съгласен с установената граница между двата имота и считал, че тя е неправилно определена, той самоволно преместил трасировъчните колчета и фиксирал сам не по установения в закона ред – със съответен иск по чл.108 от ЗС, нова граница между имотите навлизайки в УПИ – парцел VІІ – 93, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, като завзел част от имота на свидетелите Арсови в размер на 30,58 кв.м. и по този начин ги лишил от възможността да ползват тази част от имота си. Въпреки отправеното му предупреждение от районния инспектор към РПУ – Крумовград Чолаков, подсъдимият отказал да възстанови първоначалното положение с твърдението, че местото си е негово и границата между имотите е тази, която той е определил, а не тази по нотариалния акт на св.Арсов. Или настоящата инстанция намира, че подсъдимият самоволно не по определения от закона ред е осъществил едно оспорвано от св.Арсов, свое предполагаемо право на собственост върху недвижим имот, както правилно е приел и районният съд. Случаят не е маловажен каквото възражение се прави от защитника на подсъдимия, тъй собственика на процесните 30,58 кв.м. е лишен от възможността да ползва тази част от имота си, която част не е незначителна и да осъществи започнатия от него строеж на жилищна сграда. След анализ на обществената опасност на деянието и дееца, както и отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, районният съд е направил законосъобразна и правилна преценка за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е заменил предвиденото в разпоредбата на чл.323, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” с наказанието “пробация”, като са наложени единствено задължителните съгл. чл.42а, ал.4 от НК пробационни мерки и то в минималния предвиден в разпоредбата на чл.42а, ал.3, т.1 от НК размер. Така определеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Ахмед деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото т.е. отговаря на целите визирани в чл.36 от НК. Предвид изложите съображения относно вида и размера на наложеното наказание, неоснователно, а и незаконосъобразно се явява искането на жалбодателя за замяна на наказанието “пробация” с определянето на наказание глоба. Това е така, тъй като липсва такава законова възможност, замяната на наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден най-ниския предел, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, е възможно за пълнолетните извършители да бъде само и единствено с наказанието “пробация”. А съдът съгласно нормата на чл.54, ал.1 от НК, определя наказанието в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но няма правомощието да определя наказание различно от предвиденото в съответните приложими законови норми. Съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Крумовградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимия направените деловодни разноски. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №56 от 31.05.2006 г., постановена по НОХ дело №2/2006 г. по описа на Крумовградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |