РЕШЕНИЕ
№ 2219
гр. Пловдив, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 3066 по
описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба на „Бенедикт мениджмънт 2“ еоод в несъстоятелност, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул.
„Здравец“ № 17, представлявано от Г.Н.Г.
- синдик, против Ревизионен акт №
Р-16001617007985-091-001/26.06.2018 г., издаден от В. П. А. – началник на
сектор, възложил ревизията и В.
Георгиева Господинова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
/НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 553/21.09.2018 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, в частта, с който на оспорващия за данъчни периоди през 2012– 2016 г.
са определени допълнителни задължения по ЗДДС за довнасяне в общ размер на
217 040,54 лв. и е начислена прилежаща лихва в общ размер на
94 995,65 лв., дължими за времето до 26.06.2018 г., в следствие непризнат
данъчен кредит, допълнително начислен ДДС и деклариран и невнесен или внесен
със закъснение ДДС за внасяне.
Навеждат се доводи за
нищожност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му
от съда. Твърди се, че обжалваният РА е нищожен, тъй като ревизионното
производство е проведено извън рамките на регламентираните в ДОПК срокове. Сочи
се,че данъчният кредит е отказан
само и единствено на основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, без да
бъдат положени усилия екземпляри от процесните фактури, които не се намират в
държане на получателя по доставките, да бъдат издирени. Поддържа се, че
независимо от твърденията на част от доставчиците сделките са реално
осъществени и получателят по тях може да упражни правото си на приспадане на
данъчен кредит. По отношение сделката по продажбата на недвижим имот се твърди,
че същата е обявена за недействителна, съответно във връзка с осъществяването й
не се дължи ДДС. Според жалбоподателя изводите на ревизиращия екип са схематични,
изградени при неизяснена фактическа обстановка и при несъобразяване със
съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския
съюз. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски, съгласно представен списък
с разноските.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Пояснява се, че
задълженията на ревизираното лице в размер на 221 936,44 лв. са формирани
както следва: начислен допълнителен ДДС в размер на 1713,31 лв.; отказано право
на данъчен кредит в размер на 173 435,64 лв.; деклариран, но не внесен данък в общ размер на 46787,49 лв. Задължението в РА по
ДДС за внасяне е в размер на 217 040,54 лв. Разликата между двете суми в
размер на 4895,90 лв. се дължи на деклариран от ревизираното лице със справка -
декларация по ЗДДС данъчен резултат за възстановяване за периодите м.12.2012г.,
м. 01, м. 03, м.10.2013г., м. 04.2014г., м. 09, м.11 и м.12.2016г. (посочени в
колона 6 на РА) За тази сума в резултат на констатациите на органите по
приходите е установен данъчен резултат ДДС за внасяне. Сумата от 4895,90 лв. не
се отразява като дължима в колона 11 на таблица № 1 в РА за данъчни задължения
по ЗДДС по посочените периоди. По
същество се поддържа, че оспорения РА е издаден от компетентни органи. Относно
претенцията за данъчен кредит се възразява, да бъдат ценени представените в
хода на съдебното производство копия на фактури и такива, които не са издадени
на ревизираното лице или не са включени в дневниците за продажби на
доставчиците. Поддържа се, че регистрираното по ЗДДС лице само е подавало
справки – декларации, в които се е задължило да внесе ДДС като задължение към
бюджета, които не е внесло. След като ревизираното лице не е предприело никакви
действия начисленият ДДС да бъде сторниран, докато
дружеството все още е било регистрирано по ЗДДС, данъкът е дължим и следва да
бъде разчетен с бюджета. Твърди се, че не е налице двойно задължаване. След
като е извършена ревизия и са променени декларираните данни в СД,
изпълнителното основание на задълженията вече е издаденият РА, поради което
именно установените с РА задължения подлежат на принудително изпълнение. Иска
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и прилагане на
режима по чл. 161, ал. 3 от ДОПК при разпределяне на тежестта за съдебните
разноски.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. В жалбата е посочено, че предмет на обжалване са
допълнително определени данъчни задължения по основание и размер, както следва:
главница 217 040,54 лв., лихви 94 995,65 лв., дължими за времето до 26.06.2018
г. и законна лихва върху сумата от 217 040,54 лв. главница за периода от
27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на главницата. Настоящият
съдебен състав констатира, че главницата от 217 040,54 лв. и прилежащите лихви
в размер на 94 995,65 лв. представляват дължима сума на данъчни задължения по
ЗДДС и акцесорни задължения съгласно таблица 3 към РА
/л. 49/. Извън предмет на настоящия съдебен спор е задължение за законна лихва върху главница
за периода от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на главницата,
тъй като такова задължение в РА не установено. В тази част жалбата се явява
недопустима за разглеждане.
Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за допустимост на оспорването в останалата част.
ІІІ. За процедурата:
6. Ревизията е предхождана от проверка за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол №
П-16001617075493-073-001 от 18.10.2017г.
Със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001617007985-020-001/16.11.2017 г. /л. 806/ на В. П. А. –
началник сектор „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено
извършване на данъчна ревизия на „БЕНЕДИКТ
МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД, с обхват данък по
ЗДДС за периода от 17.12.2012 г. до 06.01.2017 г.; корпоративен данък за период
от 10.12.2012 г. до 31.12.2016 г.. Срокът за извършване на ревизията е
определена на три месеца от съобщаването на заповедта, което е сторено по
електронен път на 20.11.2017г. Крайният срок за извършване на ревизията е
съответно продължен със Заповед № Р-16001617007985-020-002/16.03.2018 г. /л. 799/ до 18.05.2018г., без да е изменян
обхватът и предметът на ревизията.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001617007985-092-001/01.06.2018 г. /л. 64 - 111/, въз основа на който,
възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001617007985-091-001/26.06.2018 г. /л. 42 - 53/.
По жалба на „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД е издадено Решение № 553/21.09.2018 г. /л. 21
- 27/ от Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърдил оспореният
в настоящото производство ревизионния акт, в частта на допълнително
установените задължения за ДДС за довнасяне.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по
делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 год. /л. 3 - 5/ на Директора
на ТД на НАП Пловдив.
7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.
118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Възраженията на
жалбоподателя за нищожност на оспорения административен, акт поради неспазване
на сроковете по чл. 114, чл. 117 и чл. 119 от ДОПК, са неоснователни.
Сроковете, предвидени в чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК, са инструктивни,
а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на
годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. Тяхното
неспазване не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна на
ревизионния акт /така Решение № 17370 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2013 г., VIII о./.
ІV. За фактите:
8. „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС,
считано от 17.12.2012г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия
оборот. От 06.01.2017г. е дерегистрирано по ЗДДС –
задължителна дерегистрация при прекратяване на ЮЛ –
търговец, със или без ликвидация. По отношение на дружеството с решение на
Пловдивския окръжен съд, считано от 06.01.2017г., е открито производство по
несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и е обявена
неплатежоспособност на дружеството с начална дата 31.12.2013г.
По повод връчено в хода
на ревизията искане за представяне на документи и писмени обяснения
представляващия дружеството синдик е декларирал, че не разполага с документи и
е в обективна невъзможност да представи изисканата счетоводна и търговска
документация, тъй като не е извършено предаване на такава.
За събиране на
доказателства органите по приходите са отправили искания до С. Т. Д.– едноличен
собственик и управител на дружеството, предходните собственици и управители на
дружеството и лицето, съставило годишните финансови отчети за 2012г. и 2013г..
От счетоводното
дружество „Омега профит груп“
ООД, извършвало счетоводното обслужване на „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД за периода от 09.2016 г. до 07.01.2017 г. са представени:
оборотна ведомост и главна книга
за 2012 г.,
аналитични регистри на счетоводни сметки 101, 426, 501 и 503; оборотна
ведомост, главна книга, счетоводен баланс, аналитични регистри на счетоводни
сметка 206, ведно с инвентарна книга към 31.12.2012 г., 304, 401, 453, 454,
455, 498, 499.
При извършена проверка
във връзка с уведомление по чл. 78 от ДОПК, документирана с протокол №
П-1600161694904-073-001 от 10.11.2016 г. от С. Т. са представени заверени копия
на оборотна ведомост за 2015 г. и оборотна ведомост до 16.10.2016 г.,
счетоводни справки на сметки от гр. 20, 30, 40, 41, 49 към 07.11.2016 г.,
счетоводен баланс и ОПР за 2015 г.
С протокол № 1432092 от
18.05.2018 г. е присъединена информация от централизирана база данни на НАП -
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за всяка от ревизираните години и справки - декларации по
ЗДДС за ревизирания период.
Въз основа на декларираните
данни в дневниците за покупки са извършени насрещни проверки на доставчиците „Астера І“ ЕАД, „Зита“ ООД, „Ай Ви
сейлингс“ ООД и „ТМТ – Елком“
ООД. Съгласно представените документи и писмени обяснения първите три дружества
не са издали процесните фактури на „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД, а получател по доставките от четвъртото дружество е друго
лице – „Бенедикт мениджмънт“ ЕООД.
8.1. По така събраните при ревизията доказателства е направен
извод, че жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит,
без да притежава данъчни документи, което представлява нарушение на чл. 71, т.
1 от ЗДДС. Наред с това, е приспаднат и данъчен кредит по доставки от
доставчиците „Астера І“ ЕАД, „Зита“
ООД, „Ай Ви сейлингс“ ООД и „ТМТ – Елком“ ООД, които не са издали описаните в дневника за
покупки на РЛ фактури или получател е дружество, различно от РЛ. На
ревизираното лице не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 25 626,64 лв. за данъчен период м. 04.2014 г. по първичен счетоводен
документ – протокол № 308/08.04.2014 г. за извършена покупка на недвижим имот
на публична продан, извършена от ЧСИ Т. за недвижим имот – земя и сграда в с.
Кранево, общ. Балчик. В обобщение, на основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди в
общ размер на 173 435,64 лв.,
както следва: за данъчните периоди м. 12.2012 г. – 5 004,56 лв., м.
01.2013 г. – 5 916,61 лв., м. 02.2013 г. – 7 772,76 лв., м. 03.2013
г. – 14 804,97 лв., м. 04.2013 г. – 22 167 лв., м. 05.2013 г. –
7 689,32 лв., м. 06.2013 г. – 19 412,58 лв., м. 07.2013 г. –
13 595,47 лв., м. 09.2013 г. – 6 879,63 лв., м. 10.2013 г. –
4 025,97 лв., м. 03.2014 г. – 12 019,65 лв., м. 04.2014 г. –
25 626,64 лв., м. 06. 2014 г. – 10 405,58 лв., м. 07.2014 г. –
7 584,10 лв., м. 08.2014 г. – 8 408 лв., м. 10.2016 г. – 90 лв., м.
11.2016 г. – 10 лв. и м. 12.2016 г. – 2 022,80 лв., ведно с прилежащите
лихви за забава.
8.2. На следващо място е направена констатация, че през 2014
г. дружеството е придобило поземлен имот, пл. № 165, с площ от 945 кв. м,
находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, ул. „Чайка“ № 18, ведно с хотел
„Виктория“ със застроена площ 279 кв. м. Имотът е придобит чрез публичен търг
по протокол № 308 от 08.04.2014 г. от продавача „Бенедикт
тур“ ЕООД, като данъчната основа на доставката е в размер на 161 029,73 лв.
През 2016г. недвижимият
имот е продаден на „Еврофууд груп“
ЕООД по фактура № 7 от 09.08.2016 г. с данъчна основа на доставката в размер на
2 500 лв. и начислен ДДС в размер на 500 лв., при посочена в нотариален акт №
187 от 09.08.2016 г. данъчна оценка в размер на 51 070,10 лв. Отчетена е загуба
от продажбата в размер на 146 997,74 лв. Същевременно е издаден протокол № 1 от
09.08.2016 г., с който е начислен ДДС при продажбата в размер на 22 920,25 лв. Декларираният като резултат за периода
м. 09.2016 г. ДДС за внасяне в размер на 23
420,25 лв. не е внесен, поради което е вменен като задължение с обжалвания
РА. Тъй като е следвало издадените данъчни документи да бъдат декларирани през
данъчен период м. 08.2016 г., вместо през данъчен период м. 09.2016 г. за
периода от 15.09.2016 г. до 14.10.2016 г. е начислена съответна лихва.
Направена е също
констатация, че в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчни
периоди м. 02.2013 г., м. 04.2013 г., м. 03.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014
г., м. 08.2014 г. ревизираното лице е декларирало резултат 23 367,24 лв., който не е внесен. Органите по
приходите, на основание разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, са приели че начисленият
данък в размер на 23 367,24 лв. е дължим от РЛ,
независимо, че не са представени първични счетоводни документи. Начислени са и
лихви за забава за несвоевременно разчитане на дължимия ДДС с бюджета.
Също така, по внесени
със закъснение декларирани задължения по ЗДДС, за данъчни периоди мм. 02, 04,
05, 06, 07 и 09.2013 г. в общ размер на 8 686,95 лв., са начислени съответните
лихви за забава.
8.3. На следващо място е направена констатация, че за данъчни
периоди от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., 01.06.2015 г. до 31.10.2015 г. и от
01.08.2016 г. до 30.09.2016 г. е установено различие на декларираните данни в
системата VIES от холандското дружество
BOOKING.COM B.V и българското дружество „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД в общ размер на 4 380 евро с предмет на доставката услуги.
От страна на РЛ доставките на услуги не са декларирани в протоколи по чл. 117
от ЗДДС. На основание разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка
с чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и чл. 26, ал. 6 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС
върху данъчната основа в общ размер на 8 566,54 лв. /4 380 евро х 1,95583 лв./
в размер на 1 737,39 лв., като е
прието че е неприложима разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС, тъй като липсват данни
за сделката в счетоводството на жалбоподателя.
9. В хода на съдебното обжалване от страна на ревизираното
лице се ангажираха следните доказателства: заявление за корекция в данните на
подадената СД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2016 г. вх. № 70-00-12877 от
07.11.2018 г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 1041 – 1043/; решение №
214 от 18.04.2018 г., постановено по търг. дело № 691 от 2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение /л. 1051 – 1054/ и решение № 274 от
17.05.2018 г. за поправка на ОФГ в решение № 214 от 18.04.2018 г. /л. 1055/; постановление
за възлагане на недвижим имот от ЧСИ С. С. с район на действие Окръжен съд –
гр. Добрич по изпълнително дело № 20157390400103 /л. 1056 – 1058/;
постановление за разпределение от 24.10.2017 г. от същия ЧСИ /л. 1060 – 1068/;
фактури, ведно с документи за разплащания към тях, съгласно опис на л. 1093 –
1094 и 1096 – в оригинал; първични счетоводни документи и СД по ЗДДС, съгласно
опис на л. 1095 – в оригинал /л. 1097 – 2489/; фактура № 10…20520/28.06.2013
г., издадена от „Зита“ ООД – оригинал /л. 2491/;
фактури №№ 0…75545/26.03.2013 г., 0…75555/26.03.2013 г., 0…75723/02.04.2013 г.,
0…75826/04.04.2013 г.,0…76213/17.04.2013 г. и
0…77462/27.05.2013 г., издадени от „Ай ви сейлингс“
ООД – заверени копия, ведно с писмено обяснение във връзка с изпълнението на
доставката /л. 2492 – 2499/; 1 бр. СД, съдържащ 49бр. подписани с електронен
подпис файлове с данни от информационната система на НАП по отношение на
отчетните регистри по ЗДДС /дневници за продажби/ за периода от м. 12.2012 г.
до м. 12.2016 г., подадени от „ТМТ Елком“ ООД,
представени от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София /л.
2502/; дневник за продажбите за данъчен период м. 11.2016 г., ведно с платежно
нареждане за плащане на сумата в размер на 20 031,63 лв. по уведомление за
извършена продажба по чл. 131 от ЗДДС, депозирани в ТД на НАП – гр. Варна, офис
Добрич от ЧСИ С. С. /л.2504 – 2509/; дневници за продажби на „Астера І“ ЕООД и „Ай ви сейлингс“
ООД за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м. 12.2016 г. /л. 2511 – 3535/;
дневници за продажби на „Зита“ ООД за данъчни периоди
от м. 12.2016г. до м. 12.2016 г. /л. 3546 – 4326/; фактура № 0…16/16.12.2016 г., издадена от „Еврофууд
груп“ ЕООД – оригинал /л.4411/; фактура №
0…706/28.03.2014 г., издадена от „Сатурн и ко – 2003“
ООД /л. 4431/; молба изх. № 24-15-806/02.02.2017г. от
директора на дирекция „Публични вземания“ в НАП за предявяване на публични
вземания в производството по несъстоятелност на „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД /л. 4435 – 4441/; списък на приетите предявени вземания на
основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, изготвен от синдика в производството по
несъстоятелност, одобрен с определение № 351 от 01.03.2017г. на Окръжен съд –
Пловдив, търговско отделение /л. 4442 – 4447/; справка за задълженията и
плащанията на жалбоподателя по ЗДДС за периода от 17.12.2012 г. до 06.01.2017
г. /л. 4453 – 4457/; нотариален акт за покупко –
продажба № 187 от 09.08.2016 г. /л. 4487 – 4488/; документ за продажба № 308 от
08.04.2014 г., издаден от ЧСИ Л.Т. с район на действие Окръжен съд – Добрич за
продажбата на недвижим имот – земя и сграда в с. Кранево, общ. Балчик, ***/л.
4493 – 4493 гръб/; платежно нареждане за плащане към бюджета /л. 4494/; дневник
за продажби и справка – декларация на „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД за данъчен период м. 09.2016 г. /л. 4495 – 4496/; писмо изх.
№ 70-00-8258/6 от 03.07.2019 г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 4501/;
протокол № 1 от 09.08.2016 г. /л. 4503 – 4504/; постановление за възлагане на
недвижим имот от 07.04.2014 г., издадено от ЧСИ Л.Т., с район на действие
Окръжен съд – гр. Добрич /л. 4512 – 4513/; уведомление за извършена продажба по
чл. 131 от ЗДДС вх. № 6462/08.04.2014 г. по описа на ТД на НАП – гр. Варна,
офис Добрич /л. 4514/; регистър за извършени продажби по ЗДДС на ЧСИ Л.Т. /л.
4517 – 4521/.
10. По делото се приеха основно и две допълнителни
заключения, изготвени от вещото лице А.С.. След анализ на представените по
делото доказателства вещото лице е установило, че всички доставчици на РЛ, посочени в таблица на
л. 4311 – 4353, са били регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на
процесните фактури. Извършен е анализ на представени дневници за продажбите на
доставчиците „Ай Ви сейлинг“ ООД, „Астера 1“ ЕАД и „Зита“ ООД, като
в таблица на л. 4353 е посочено кои от спорните фактурите са отразени в тях, а в
таблица на л. 4354 – 4365 са посочени и извършените разплащания от
жалбоподателя по фактурите, представени по делото.
В таблица на л. 4365 –
4377 експертът е установил кои от процесните фактури са представени от
жалбоподателя в оригинал, кои в копия и кои са издадени на други получатели,
различни от жалбоподателя.
Вещото лице е установило,
че всички представени оригинални екземпляри съдържат необходимите реквизити на
първични счетоводни документи по ЗСч /отм., действал през процесния период/. Датите
на първичните счетоводни документи и данните в отчетните регистри по ЗДДС на
ревизираното лице съвпадат. Според вещото лице е налице двойно задължение по
ЗДДС за процесните сделки, тъй като най-напред ДДС е начислен от доставчиците и
деклариран като задължение към бюджета в техните отчетни регистри и втори път
вменен като задължение на РЛ с обжалвания РА. В
този аспект е направено възражение от процесуалния представител на ответника за
необоснованост на заключението в частта по т. 5, тъй като не е налице двойно
начисляване на данъка.
В таблица на л. 4377 –
4386 са изброени процесните фактури, които са представени от жалбоподателя в
оригинал, като начисленият по тях ДДС възлиза общо на 125 407,62 лв., от същия
вещото лице е изкълчило сумата на непризнат данъчен кредит в общ размер на
3 030,40лв., който се формира от фактури с получател, различен от дружеството
жалбоподател. Според аритметичните изчисления на вещото лице данъчният кредит
по представени по делото оригинални екземпляри на фактури възлиза общо на
122 377,22 лв. В първото допълнително заключение вещото лице е установило,
че размерът на данъчния кредит по фактурите представени като „дубликат“ или
заверено копие от доставчика възлиза на 9 527,12 лв. /таблица на л. 4464/.
Констатирана е и допусната грешка в основното заключение като е посочено, че
фактура № 2709/01.12.2016 г., издадена от „Омега профит
груп“ ООД не е налична по делото. Изготвена е таблица
на л. 4478 – 4480, в която по данъчни период са посочени фактурите, които не
отговорят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС за признавано право на
приспадане на данъчен кредит. Като допълнителна задача вещото лице в таблица
/л. 4468/ е обобщило размера на данъчния кредит по фактурите представени в
оригинал, заверено копие и дубликат, възлизащ общо на 133904,34 лв.
Вещото лице е изготвило
сравнителна таблица на декларирания от ревизираното лице ДДС за внасяне,
съответно ДДС за възстановяване за всеки отделен данъчен период в обхвата на
ревизията. По този начин е установено, че от декларираният ДДС за внасяне в
размер на 57 340,18 лв. е внесен ДДС в размер на 10 553,04 лв. и е
налице остатък за внасяне в размер на 44 010,62 лв. Този резултат е получен като остатък на ДДС за
внасяне в общ размер на 46 787,14
лв., намален с декларирания ДДС за възстановяване в размер на 2 776,52
лв., при което сума от 44 010,62
лв.
Относно декларираните,
но невнесени задължения по ЗДДС, вещото лице е изискало изготвянето на справка
от служител в ТД на НАП – гр. Пловдив, от която да е видно с какъв титул
фигурират в данъчно – осигурителната сметка на дружеството. На база на данните
в справката, вещото лице е установило, че сумите, които са търсени като
задължение на РЛ са посочени еднократно в данъчно – осигурителната сметка и
задължението като суми не се отразява „двойно“. На вещото лице е предоставен за
анализ и документ, наименован „Справка за
задълженията и плащанията“ на „Бенедикт мениджмънт 2“
ЕООД за периода 2013 г. – 2017 г. Съгласно данните в тази справка задълженията
по ЗДДС са описани като дължими на основание месечни справки – декларации по
ЗДДС, като не фигурират задължения по РА. Предявените по търговско дело № 741
от 2016 г. публични вземания от НАП са приети като дължими от длъжника на
основание справки – декларации по ЗДДС. Отбелязано е, че към 02.02.2017 г. не е имало друго основание за събиране на
публичните задължения на дружеството, тъй като обжалваният РА е издаден след
това.
По представените по
делото доказателства – нотариален акт № 152 от 09.08.2016 г., фактура №
7/09.08.2016 г., протокол № 1/09.08.2016 г., фактура № 7/01.01.2017
г., за сделката с недвижим имот – поземлен имот пл. № 165 с площ 945кв. м в с.
Кранево, общ. Балчик, вещото лице е установило, че самоначисленият
ДДС в размер на 22 920,25 лв. заедно с начисления ДДС по фактура №
7/09.08.2016 г. в размер на 500 лв. формират резултат за периода м. 09.2016 г.
ДДС за внасяне в размер на 23 420,25 лв. Декларираният ДДС в СД за данъчен
период м. 09.2016 г. не е внесен в приход на републиканския бюджет.
Вещото лице е
съобразило, че недвижимият имот е бил предмет на публична продан от ЧСИ С. през
м. 11.2016 г. по изпълнително дело № 20157390400103 и е възложен на купувача
„Фактор 777“ ЕООД. Данъчната основа на сделката/продажната цена на недвижимия
имот е в размер на 120 189,78 лв., като с уведомление за извършена
продажба по чл. 131 от ЗДДС от 08.11.2016 г. ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич
е уведомено за начисления по сделката ДДС. Дължимият данък в размер на
20 031,63 лв. е внесен в приход
на републиканския бюджет за данъчен период м. 11.2016 г. В постановление за
разпределение на суми от 24.10.2017 г. по изпълнително дело № 20157390400103 е
посочено, че е постъпила сумата от 120 189,78 лв. от публична продан на
поземлен имот с идентификатор 39459.501.113 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Кранево, общ. Балчик. В същото постановление е
посочено, че по време на принудителното изпълнение длъжникът „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД се е разпоредил с недвижимия
имот, предмет на проданта, в полза на третото лице „Еврофууд
груп“ ЕООД. Според вещото лице е налице двойно
задължаване с ДДС по една и съща сделка – веднъж от жалбоподателя в СД за
данъчен период м. 09.2016 г. и втори път – от ЧСИ по повод извършената публична
продан през м. 11.2016 г., но е налице само едно плащане на дължимия ДДС с
платежно нареждане от 04.11.2016 г., като неразчетеното от самия жалбоподател
ДДС за данъчен период м. 09.2016 г. е вменено като задължение, ведно с законна
лихва за деклариране в следващ отчетен период и с дължима лихва за невнасяне до
датата на издаване на РА.
За данъчен период м.
04.2014г. е представено постановление за възлагане на недвижим имот град
Добрич/07.04.2014 г., издадено от ЧСИ Т., с което на купувача „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД се възлага недвижимият имот в
с. Кранево. Вещото лице е отбелязало, че ако постановлението се счете за надлежен
първичен документ от общият размер на данъчния кредит, непризнат в процесния
РА, следва да бъде приспадната сумата от 25 626,64
лв. главница и прилежащи лихви към нея в размер на 10 716,62 лв.
V. За правото:
11. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС основен елемент от сложния
фактически състав на правото на приспадане на данъчен кредит при доставката на
стоки и/или услуги от получателя е притежаването на данъчен документи, в
съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е
посочен на отделен ред. При наличието на такъв данъчен документ, следва включването
му в отчетните регистри по ЗДДС – дневник за покупките на получателя, съответно
справка – декларация за съответния данъчен период. В разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС е регламентирано, че правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде
упражнено от получателя за данъчния период, в който е възникнало това право или
в един от следващите 12 данъчни периода. Предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 5
от ЗДДС, по аргумент от противното, данъчният кредит възниква за получателя по
облагаема доставка, по която дължимият ДДС е начислен правомерно от доставчика
– чрез издаването на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и
чл. 115 от ЗДДС, когато данъкът е станал изискуем и отразяване на данъчния
документ в отчетните регистри по ЗДДС /дневник за продажбите и СД/. Тук следва
да се отбележи, че проформа фактурата няма характер
на данъчен документ и не подлежи на осчетоводяване, респ. не може да бъде годно
основание за данъчно преимущество. В разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС е
регламентирана възможност за упражняване право на приспадане на данъчен кредит
от получател по облагаема доставка при унищожаване, кражба или изгубване на
оригиналите на първични счетоводни документи, в случай, че бъдат представени
екземпляри от издателя на документа, заверени от него с печат и подпис, както и
да бъде уведомена ТД на НАП по регистрация на лицето.
11.1. По делото не е спорно обстоятелството, че в хода на
ревизията първичните счетоводни документи не са представени. Пред съда синдикът
на дружеството е ангажирал оригинални екземпляри на първични счетоводни
документи /данъчни фактури/, с приложени към тях документи за извършени
разплащания в брой или по банкова сметка, ***, представени от издателите им. По
отношение представените първични счетоводни документи не е извършено оспорване
на автентичността им от процесуалния представител на ответника, с изключение на
ф-ра № 10…16/16.12.2016 г.
с доставчик „Еврофууд груп“
ЕООД. Всички първични счетоводни документи, представени в оригинал, заверено от издателя копие или дубликат, са подробно описани от
вещото лице в таблица на л. 4468 – 4478 от допълнителното заключение.
Съдът констатира, че предмет на доставките са стоки и услуги, свързани с
извършваната от жалбоподателя независима икономическа дейност, като са
извършени насрещни проверки само на част от доставчиците, посочени в таблица на
л. 4468. При преглед на представените първични документи се констатира, че
всички от тях съдържат реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, предвид на което,
независимо от късното им представяне, по отношение на жалбоподателя следва да
се приеме надлежно упражняване право на приспадане на данъчен кредит. По
отношение на първични счетоводни документи с данъчна основа на обща стойност
669 521,64 лв. следва да се приеме, че РЛ разполага с данъчни фактури, с
реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и доколкото органите по приходите не са
извършили насрещни проверки на доставчиците относно фактическото изпълнение на
доставките и не са събрали доказателства за противното, следва да се приеме, че
е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС относно правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 133 904,34 лв. Ревизионният акт е
незаконосъобразен, в тази му част, ведно с прилежащите лихви за забава.
11.2. На жалбоподателя не е
признато и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 626,64 лв.
за данъчен период м. 04.2014 г. по първичен счетоводен документ – протокол №
308/08.04.2014 г. за извършена покупка на недвижим имот на публична продан,
извършена от ЧСИ Т. за недвижим имот – земя и сграда в с. Кранево, общ. Балчик.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС съдебният изпълнител е
длъжен да състави документ за продажба, определен с ППЗДДС, да преведе дължимия
данък от продажбата по банкова сметка ***, която се явява компетентна за
съдебния изпълнител. Реквизитите на документа са регламентирани в разпоредбата
на чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС, като настоящият съдебен състав констатира, че
постановлението за възлагане на недвижимия имот от 07.04.2014 г. притежава
реквизитите на документа по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС. Не е спорно и
обстоятелството, че дължимият ДДС по продажбата в размер на 25 626,64 лв.
е внесен в приход на бюджета. При така установеното, следва да се приеме, че по
отношение на жалбоподателя е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС
относно правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2014 г.
в размер на 25 626,64 лв. Ревизионният акт се явява
незаконосъобразен и в тази му част, ведно с прилежащите лихви за забава.
11.3. По отношение правото на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, с издатели „Астера
І“ ЕАД, „Зита“ ООД, „Ай Ви сейлингс“
ООД и „ТМТ – Елком“ ООД, твърденията в жалбата са за
реално извършени доставки с получател „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД. В този аспект оспорващия твърди, че неправомерно не му е
признато право на приспадане на данъчен кредит. Съдът намира възраженията за
неоснователни по отношение на част от процесните фактури, посочени от вещото
лице в таблица на л. 4468. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки
на посочените дружества, които не са отрекли да са имали търговски отношения с
ревизираното лице, но са депозирали писмени обяснения относно издадени проформа – фактури или фактури с получател, различен от
жалбоподателя. В хода на съдебното обжалване са представени придружителни
писма към първични счетоводни документи, представляващи по съществото си
писмени обяснения по чл. 57 от ДОПК с идентично съдържание на тези, депозирани
в хода на ревизията. Съгласно съдържанието на писмените обяснения,
жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура
с друг получател, по проформа – фактура или касов
отчет, които не представляват данъчни документи с реквизити по чл. 71, т. 1 и
чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Тук следва да се има
предвид общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, че
лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на
главно и пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013
г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и
коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице е основан
предпоставка, която в случая се явява неудовлетворена. По изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен ревизионният акт,
в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 3 030,40 лв. за периоди м.01, 02, 03, 06. 2013г. и м.05.2014г.,
ведно с прилежащите лихви за забава.
11.4. На следващо място, по отношение данъчното задължение за внасяне за
данъчен период м. 09.2016 г. в размер на 23 420,25 лв., в жалбата се
твърди, че данъкът е недължим, тъй като сделката между „Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД като продавач и „Еврофууд груп“ ЕООД като купувач е обявена за недействителна,
най-напред от ЧСИ С., който е извършил публична продан на същия недвижим имот
през данъчен период м. 11.2016 г. и след това със съдебно решение от 18.04.2018
г. Поради нововъзникналите обстоятелства, е подадено
искане на 07.11.2018 г. за поправка на допусната грешка в СД за данъчен период
м. 09.2016 г., по отношение на която е налице мълчалив отказ. Същият е
обжалван, като е постановено определение № 442 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 126 от 2019 г. по описа на Административен съд
- Пловдив, с което жалбата е отхвърлена. Съгласно мотивната
част на определението се касае за невлязъл в сила ревизионен акт с обхват
данъчен период м. 09.2016 г. Искането за корекция на декларирани данни е релевирано от оспорващия като част от предмета по
настоящото дело.
Не са спорни по делото
обстоятелствата, че РЛ е издало фактура № 7 от 09.08.2016 г. за продажба на
недвижим имот с начислен ДДС в размер на 500 лв., както и протокол № 1 от
същата дата, с която е самоначислен ДДС в размер на
22 920,25 лв. Предмет на доставката е продажбата на недвижим имот, като в последващ момент сделката е обявена за недействителна. Не е
спорно и обстоятелството, че декларираният като резултат за периода м. 09.2016
г. ДДС за внасяне в размер на 23 420,25 лв. не е внесен, поради което е
вменен като задължение с обжалвания РА, ведно с прилежащите лихви за забава. Съгласно
направените изчисления от вещото лице в таблицата на л. 4481 – 4483 дължимият
ДДС е вменен два пъти – веднъж за данъчен период м. 08.2016 г., когато е
следвало да бъде деклариран в СД и втори път – за данъчен период м. 09.2016 г.,
когато е деклариран от самото лице, но невнесен. Настоящият съдебен състав
намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице относно
направените от него изчисления, тъй като съгласно таблица 1 на РА /л. 48/ данъчното
задължение за внасяне е вменено само за данъчен период м. 09. 2016 г., като за
несвоевременното му деклариране е начислена лихва за периода от 15.09.2016 г.
до 14.10.2016 г.
Неоснователно е
възражение, че с обжалвания РА е вменено повторно данъчно задължение за
невнесен в срок ДДС като резултат за данъчни периоди мм. 02 и 04.2013 г., мм.
03, 06, 07 и 08.2014 г. и м. 09.2016 г. По делото е представена справка за
задълженията на жалбоподателя към 26.06.2018 г. /л. 54 – 62/, в която са
посочени като изпълнителни титули на задълженията справки – декларации по ЗДДС,
както и периодът на дължимост на акцесорните
задължения за лихви. В случая, не е налице двукратно вменяване на едно и също
данъчно задължение за внасяне, а само промяна на титула на принудително
събиране, както и периодът на дължимост. Следва да
бъде отбелязано, че в обжалвания РА е направена и констатация, че декларираните
резултати за данъчни периоди мм. 02, 04, 05, 07 и 09.2013 г. са внесени със
закъснение, поради което и се дължи лихва за периода от изтичане на срока за
доброволното им плащане до датата на плащане. Тези констатации не са съобразени
при направените от вещото лице изчисления на дължимия ДДС за посочените по-горе
периоди, като при преизчисленията само са променени
стойностите на резултатите за периодите, в следствие признаване на определени
стойности на данъчния кредит при представени в хода на съдебното обжалване
данъчни документи с реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 83, ал.
1 от ЗДДС. Този начин е довел до неправилност на изчисленията на вещото лице
при определяне акцесорните задължения за лихви за
данъчни периоди мм. 02, 04, 05, 07 и 09.2013 г., които са изчислени в по-малък
размер със сумата от 603,37 лв. Законосъобразно са определени задължения за декларираният
в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчни периоди м. 02.2013
г., м. 04.2013 г., м. 03.2014 г., м. 06.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. от
ревизираното лице резултат 23 367,24
лв. Правилно са установени и лихви за внесени със закъснение декларирани
задължения по ЗДДС, за данъчни периоди мм. 02, 04, 05, 06, 07 и 09.2013 г.
11.5. По отношение
направеното искане за задължаване на компетентните органи по приходите за
разглеждане на подаденото заявление по чл. 126 от ЗДДС, следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 126, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, според която допуснати
грешки след изтичане срока за подаване на СД за съответния данъчен период се
коригират като лицето писмено уведоми компетентния орган
по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за
съответния данъчен период. Тъй като в настоящия случай регистрацията по ЗДДС на
жалбоподателя е прекратена след като процесната сделка е развалена, приложение
намира разпоредбата на чл. 126, ал. 6 от ЗДДС, съгласно която лице, на което е
прекратена регистрацията по този закон, при настъпване на обстоятелство за
разваляне на доставка, за която е издаден данъчен документ с начислен данък
преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява
компетентната териториална дирекция на НАП, която след преценка издава
разрешение за издаването на съответния данъчен документ или отказва издаването
му.
В настоящия
случай, с обжалвания РА е вменено данъчно задължение за внасяне, тъй като
декларираната от самото лице сума на ДДС за внасяне като резултат за периода,
не е внесена, съответно е декларирана със закъснение. Уведомяването на
компетентната ТД на НАП е извършено след издаване на обжалвания РА и по
естеството си представлява самостоятелна административна услуга. В случая, лицето
следва да внесе дължимия ДДС, като след преценка на компетентния орган по
приходите може да бъде издадено разрешение за издаване на данъчен документ, с
който се анулират издадените през данъчен период м. 08.2016 г. данъчни
документи. Касае се за извършване на административна услуга чрез издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения по смисъла на чл. 88 от ДОПК, което е самостоятелно производство,
различно от производството по обжалване на РА. Не е спорно по делото
обстоятелството, че самото РЛ се е ползвало от това си право, включително чрез
обжалване по съдебен ред на мълчаливия отказ да му бъде издадено разрешение за
издаване на съответния данъчен документ по негово искане по чл. 126 от ЗДДС.
Няма пречка това право да бъде упражнено повторно, като при евентуално
анулиране на издадените данъчни документи в последствие може да се заяви
претенция за връщане на недължимо платен ДДС. В случая, обаче, предмет на
съдебното производство е деклариран от самото РЛ, но невнесен ДДС, който е
дължим, ведно с прилежащите лихви и ведно с акцесорното
задължение за лихва за недеклариране в срок на изискуем данък.
11.6. По отношение
допълнително начисления ДДС за данъчните периоди мм. 10.2014 г., мм. 01, 07,
08, 09, 10 и 11.2015 г. и мм. 09 и 10.2016 г. при констатирано различие на
декларираните данни в системата VIES от
холандското дружество BOOKING.COM B.V и българското дружество „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД доставки на услуги в общ размер
на 4 380 евро в жалбата и уточняващите я молби само и единствено се
излагат твърдения, че доставки на такава стойност не са извършени. Същевременно
не се представят първични счетоводни документи, както и други документи,
съгласно съдържанието на които да се направи извод именно в твърдяната насока.
Правилно от ревизиращия екип е прието, че не е приложима разпоредбата на чл.
73а от ЗДДС, тъй като в счетоводството на получателя липсват данни за
доставките, декларирани от холандското дружество. Правилно на ревизираното лице
са определени задължения за допълнителен ДДС в размер на 1713,31лв. Ревизионният акт в тази си час е законосъобразен.
12. По изложените аргументи
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният РА е незаконосъобразен, в
частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 159 530,98 лв. за данъчните периоди, за които са представени
данъчни документи – първични счетоводни документи с реквизити по чл. 114, ал. 1
от ЗДДС и документ за продажба, издаден от ЧСИ Т. с реквизити по чл. 83, ал. 1
от ППЗДДС. Предвид констатираните неточности в заключенията на вещото лице
относно размерът на акцесорните лихви същите, изчеслени посредством общодостъпния в интернет страницата
на НАП лихвен калкулатор, възлизат в размер на 62 620,13 лв.
В останалата си част по отношение определените
задължения за ДДС за внасяне в размер на 57
509,56 лв., както и прилежащите лихви 32
375,52 лв. обжалваният РА е законосъобразен.
VI.За разноските:
13. Жалбоподателят е представил списък с разноските
на л. 4529, в който е заявена претенция за разноските по възнаграждения за вещо
лице, адвокатско възнаграждение, съдебно удостоверение и банкови комисионни и
държавна такса общ размер на 6 223,36 лв. Следва да се отбележи, че
предвид производството по несъстоятелност на жалбоподателя, според правилото на
чл. 620, ал. 5 от Търговския закон, по отменителен
иск държавната такса не се внася предварително. Съгласно съдебната практика /
Определение № 4075 от 5.05.2004 г. на ВАС по адм. д.
№ 1561/2004 г., I о. и Определение № 4217 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2012 г., VIII о./ посочената разпоредба се
прилага и в производствата по оспорване на административни актове, поради което
държавна такса при образуване на настоящото дело не е внесена предварително. Ако
искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна,
а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. С оглед изхода на делото и по правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът намира, че таксата следва да бъде поставена в тежест на страните пропорционално
на уважената част, а именни 14,40 лева в тежест на жалбоподателя и 35,60 лева в
тежест на ответника. Тъй като всяка от страните понася дължимата и тежест, а
тези разноски не са извършени към настоящия момент, същите не следва да бъдат
присъждани. Съдът намира, че от претенцията на оспорващия за извършени разноски
следва да бъдат изключени и банковите комисионни в общ размер на 24 лева.
Констатираната частична
незаконосъобразност на административния акт, налага на жалбоподателя да се присъдят
сторените разноски по производството в общ размер на 4377,98 лева.
Съответно, съобразно отхвърлената част на жалбата, на ответника се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер
на 3226,55 лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Бенедикт
мениджмънт 2“ еоод в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: област Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул. „Здравец“ № 17,
представлявано от Г.Н.Г. - синдик,
Ревизионен акт №
Р-16001617007985-091-001/26.06.2018 г., издаден от В. П. А. – началник на
сектор, възложил ревизията и В.
Георгиева Господинова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
/НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 553/21.09.2018 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, В ЧАСТТА, с който на оспорващия за данъчни периоди през 2012– 2016 г.
не е непризнат данъчен кредит за сумата от 159 530,98 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 62 620,13 лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Бенедикт мениджмънт 2“ еоод в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул. „Здравец“ № 17, представлявано от Г.Н.Г. - синдик, срещу Ревизионен акт № Р-16001617007985-091-001/26.06.2018 г.,
издаден от В. П. А. – началник на сектор,
възложил ревизията и В. Г. Г. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 553/21.09.2018 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
за непризнат данъчен кредит, допълнително начислен ДДС и деклариран и невнесен
или внесен със закъснение ДДС за внасяне в общ размер на 57 509,56 лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 32 375,52 лв.
ОСЪЖДА „Бенедикт мениджмънт 2“ еоод в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул. „Здравец“ № 17, представлявано от Г.Н.Г. - синдик, да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление
на Национална агенция по приходите, сумата от 3226,55 лева /три хиляди двеста двадесет и шест лева и петдесет и пет
стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив
при ЦУ на НАП да заплати на „Бенедикт
мениджмънт 2“ еоод в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул. „Здравец“ № 17, представлявано от Г.Н.Г. - синдик, сумата от 4377,98 лева
/четири хиляди триста седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски
по делото, съобразно уважената част на жалбата.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: