РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 6688 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на ответника С.В.В., ЕГН **********
срещу решение № 454831 от 20.07.2018 г., постановено по гр.дело № 14156/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 72 с-в, с което е признато за установено по предявените от
Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК *******искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 86 ЗЗД, че С.В.В. дължи в полза на ищеца сумата
от 153,12 лева, представляваща стойност на предоставени В и К услуги
/водоснабдяване с питейна вода/ за период 19.08.2013 г. – 19.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане и сумата от 30,85 лева, представляваща лихва за забава за
периода 26.10.2013 г. – 31.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64595/2016 г. по
описа н СРС, ГО, 72 състав.
С решението предявеният от Водоснабдяване и канализация
ООД, ЕИК *******против С.В.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 30,85 лева
до пълния предявен размер от 30,98 лева.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
С.В.В., ЕГН ********** е осъден да заплати на Водоснабдяване и канализация ООД,
ЕИК *******и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
С въззивната жалба се излагат съображения за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че
исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 415 ГПК. Поддържа се, че представените по
делото карнети са невалидни, доколкото не е ясно кой ги е съставил и кое лице
ги е подписало като ползвател на доставена вода. В тази връзка се сочи, че
доколкото приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвена на
базата на порочни и оспорени от ответника писмени доказателства /карнети/, то
първоинстанционното решение се явява неправилно, тъй като съдът е постановил
същото основно въз основа на тези порочни доказателства. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на друго, с което претенциите на ищеца
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Водоснабдяване
и канализация ООД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по
чл. 410 ГПК от Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК *******, с което е
поискано да бъде разпоредено лицето С.В.В., ЕГН ********** да заплати на
кредитора Водоснабдяване и канализация ООД сумата от 241,30 лева, представляваща
стойност на предоставени В и К услуги за период 22.02.2013 г. – 19.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното ѝ изплащане и сумата
от 58,82 лева, представляваща лихва за забава за период 31.05.2013 г. – 31.08.2016
г.
На 18.11.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 64595/2016 г., по описа на СРС, ГО, 72 състав, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на С.В.В., ЕГН
**********. Във връзка с горното на заявителя Водоснабдяване и канализация ООД е
указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е
предявил иск срещу длъжника за претендираните в заявлението суми.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът дължи сума
за предоставени, но незаплатени В и К услуги през периода 22.02.2013 г. - 19.09.2015
г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането и лихва за забава, дължима за периода
31.05.2013 г. – 31.08.2016 г., върху претендирата главница, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез
назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител,
оспорва иска, като излага съображения за неговата неоснователност и
недоказаност. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищцовото дружество.
С протоколно определение от 02.05.2018 г., постановено
по гр. д. № 14156/2017 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, производството по
делото е прекратено поради частичен отказ от предявените искове, относно
признаване дължимостта на главницата за потребени В и К услуги за периода
22.02.2013 г. – 19.08.2013 г. в размер на 88,18 лева и на лихва за забава за
периода 31.05.2013 г. – 26.10.2013 г. в размер на 27,84 лева.
Въззивната жалба срещу решение № 454831 от 20.07.2018
г., постановено по гр.дело № 14156/2017 г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното: съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми.
Неоснователно се явява, направеното с въззивната жалба
възражение за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение. В тази
връзка следва да бъде посочено, че видно от документите по делото исковата
молба е подадена по поща на 27.02.2017 г., т.е. в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415 ГПК.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен
акт настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. В този смисъл въззивният съд счита, че ответникът
се явява потребител на В и К услуги, доколкото фактът, че ответникът е бил
собственик на процесния водоснабден имот през процесния период се установява от
събраните по делото доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 493, том III, рег. № 2462,
дело № 456/2008 г. на нотариус А.А., рег. № 442 в регистъра на Нотариалната
камара, по силата на което ответникът В. е придобил собствеността върху
процесния имот, и заявление за смяна на партида на физически лица от 09.05.2012
г. за абонатен № 042632, от което се установява, че партидата на процесния
имот, находящ се в с.Катранджии, ул. *******е на името именно на ответника В..
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. В този смисъл общите условия на В и К оператора са задължителни за
потребителя и го обвързват. Правилно СРС е приел, че ответникът е потребител на
В и К услуги през процесния период, и че същият е бил обвързан от общите
условия на оператора.
От приетото по делото заключение на вещо лице по
допусната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че суми за студена вода за процесния имот през претендирания от
ищцовото дружество период са начислявани по снети показания от водомер,
записани в изготвени за целта карнети. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията, направени с въззивната жалба, относно порочността на представените
по делото писмени доказателства /карнети/. Установява се също, че издадените от
ищеца фактури за процесния период са изготвени на основание на снети показания от водомер, както и че
количеството потребена вода е изчислено в съответствие с утвърдените от ДКЕВР
цени за процесния период. Установява се още, че дължимата от ответника сума за
ползвани В и К услуги е в размер от 153,12 лева. Установява се и
обстоятелството, че ответникът не е извършил плащане на процесните суми.
Предвид всичко гореизложено се налага извод, че иска на
ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи сума за предоставени
В и К услуги през процесния период е доказан по основание и размер.
Предвид горното, въззивният съдебен състав намира, че
следва да разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за
погасяване по давност на главната претенция на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, приети с решение № ОУ-082/02.10.2006 г. и чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, приети с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.,
приложими по отношение на вземанията за процесния период, потребителите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране.
Предвид горното въззивният съдебен състав споделя
крайния извод на първоинстанционния такъв, че изискуемостта на първото вземане
за процесния период е настъпила на 25.10.2013 г., поради което и съобразявайки
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, възражението за погасяване по давност на
главната претенция на ищцовото дружество се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение
за забава за периода от 26.10.2013 г. до 31.08.2016 г. върху цената на предоставените
В и К услуги през исковия период, във въззивната жалба не са изложени доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на чл.
269 от ГПК и липсата на нарушение на
императивните правни норми въззивният състав приема, че решението следва да
бъде потвърдено в тази част, още повече, че видно от неоспореното от страните
заключение на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна
експертиза, дължимата лихва за забава за периода 26.10.2013 г. до 31.08.2016 г.,
дължима върху главницата е в размер на 30,85 лева, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Предвид всичко гореизложено първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без
уважение, като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски в
производството пред СГС има въззиваемата страна, която обаче не е поискала
присъждането на такива до приключване на делото пред настоящата съдебна
инстанция, поради което и не следва да ѝ бъдат присъждани.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
454831 от 20.07.2018 г., постановено по гр.дело № 14156/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 72 с-в, в обжалваната част, с която е признато за установено по
предявените от Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК *******искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86 ЗЗД, че С.В.В., ЕГН **********
дължи в полза на Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК *******сумата от 153,12
лева, представляваща стойност на предоставени В и К услуги /водоснабдяване с
питейна вода/ за период 19.08.2013 г. – 19.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от 30,85 лева, представляваща лихва за забава за периода
26.10.2013 г. – 31.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64595/2016 г. по описа н СРС,
ГО, 72 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.