РЕШЕНИЕ
№ 260014
Гр.Варна,10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна,
гражданско отделение, на трети февруари 2020 г., в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа
докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 407 по описа на Апелативен
съд – Варна за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 407/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.С.Л.,
подадена чрез адв. А.
Н., против решение № 91/15.07.2020 г., постановено по гр.д. №
304/23019 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й по
чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците К.Н.Н. и ЕТ
„Данкрис – Д.Й.“ да й заплатят обезщетение за причинените й на 17.Х.2018г.
неимуществени вреди - „посттравматично стресово разстройство“ за
горницата над сумата от 3 000 лв. до претендираните 26 000 лв. и по чл.
чл.86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят дължима от
датата на деликта 17.Х.2018г. до 17.Х.2019г. законна лихва върху
главницата за горницата над присъдените 305 лв. до претендираните
2 621,67лв. както и в частта, с която е осъдена да заплати на ЕТ
„Данкрис – Д.Й.“ разноски от 1 145,31
лв. и на К.Н.Н. разноски от 660 лв.
Жалбоподателката
е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено
в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), на процесуалните правила и е необосновано, с
изложени съображения за определяне от окръжния съд на дължимото обезщетение в
изключително занижен спрямо степента, интензитета и продължителността на
търпените от нея неимуществени вреди /психически страдания/ размер, за
нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване и обсъждане на всички
конкретни обстоятелства от значение за
определяне на размера на обезщетението съгл. задължителните постановки в ППВС №
4/68 г. и съдебната практика. Молила е за отмяната му в обжалваната част и
уважаване на иска за обезщетение до претендирания размер, т.е. с присъждане на още 23 000 лв., ведно с лихвата от ПТП
до завеждане на исковата молба и след тази дата до окончателното плащане, както
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият ЕТ
„Данкрис – Д.Й.“, чрез адв. Д.Б., е подал
писмен отговор, с който е оспорил възивната жалба по съображения за
неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваната част от
съдебния акт и постановяването му при съобразяване от окръжния съд на принципа
за справедливост при определяне на конкретния размер на обезщетение с оглед
установените по делото и претърпени от ищцата конкретни страдания и при
съобразяване на съдебната практика в подобни случаи. Молил е за потвърждаване
на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.
Третото
лице-помагач „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, чрез юрисконсулт Й.С., е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за
правилността на решението в обжалваната му част е молило за потвърждаването му.
Ответникът К.Н.Н.
не е подал отговор на въззивната жалба.
Решението на
окръжния съд не е обжалвано в останалата му част /осъдителната за обезщетение
за неимуществени вреди от 3 000 лв. и лихва за забава от 305 лв. върху тази главница и за периода от 17.Х.2018 до 17.Х.2019г./.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция въззиваемите, чрез адв.Б., са оспорвали въззивната
жалба и са молили за присъждане на разноските по приложен списък.
Съдът на осн.
чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло,
допустимо в обжалваната част, а по правилността му с оглед събраните
доказателства и по наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Производството
пред Разградския окръжен съд е било образувано по искова молба на К.С.Л., с
която срещу К.Н.Н. и ЕТ “Данкрис –Д.Й.“ са предявени искове по чл.
45 ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане
на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в нервно разстройство, разстройство в адаптацията и
постравматично стресово разстройство в резултат на ПТП от 17.10.2018 г., причинено
от първия ответник при управление на МПС-трактор и осъществено при и по повод
възложена му от втория ответник работа, ведно със законните лихви от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 2 621,67лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от дата
на деликта - 17.Х.2018 до дата на подаване на исковата молба - 18.Х.2019 г.
Ищцата
е поддържала, че на 17.Х.2018г. около 12:50, при управление на л.а. „Ауди 80“, по третокласен път RAZ1086 от с.Манастирци в посока с.Съединение е претърпяла ПТП с внезапно „изскочилия“ и заемащ цялото пътно платно
трактор с прикачен към него инвентар-дискова брана. Въпреки предприетата от нея
маневра не могла да предотврати удара и прикачената към трактора дискова брана
„раздрала и разсякла“ напълно предния ляв калник, предна и задна леви врати,
заден ляв калник, предното панорамно стъкло и предна лява колонка на вратата,
като режещите ръбове на браната преминали на милиметри от нея и тя ги възприела
като застрашаващи живота й. Ищцата преживяла силен стрес и ужас, силна уплаха и
увреждане на нервната й система, които негативни преживявания търпи и към
момента в симптоматика на посттравматично стресово разстройство. Посочила е, че
не спяла; страдала от „разстройство на адаптацията“ и провеждала лечение; в
продължение на месеци се чувствала напрегната, преживявала инцидента отново и всеки
остър звук в ежедневието й я стресирал;
затворила се, не можела да управлява автомобил и да изпълнява
ежедневните си задължения и да се грижи за децата; загубила апетит, отслабнала,
чувствала се непълноценна като родител, говорела непрекъснато за случилото се;
И
двамата ответници са оспорили исковете, а като относими към предмета на
настоящото производство са наведените от тях възражения за липса на твърдяните
негативни преживявания, за ниския им интензитет, както и за съпричиняване на
вредите от пострадалата, която се движела с несъобразена с конкретната пътна обстановката
скорост и с неизправен автомобил.
Третото
лице – помагач „ЗД Евроинс“АД, привлечен от ищцата и встъпил в производството
да помага на ответниците /с молбата от 07.02.2020 г./, предвид наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за процесния
трактор, е
оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.
Установената със събраните по делото доказателствата
по делото фактическа обстановка, по която страните в настоящото производство не
спорят, е следната:
На 17.10.2018 г., около 12,50 ч.
трактор „Ковота М 130Х“ рег. № РР 03987 с прикачена дискова брана, управляван
от ответника К.Н.Н., се движил по път RAZ1086
/с.Съединение – с. Манастирци/. Времето е било ясно, видимостта - добра,
пътното платно – сухо, асфалтово, без неравности с широчина 4,55 метра. На
около 300 метра от с. Манастирци на десен завой с радиус 67 метра, водачът на
трактора възприел движещ се срещуположно л.а. „Ауди 80“ с рег. № РР 4131 АТ и
спирайки насочил трактора с браната крайно в дясно, където преустановил
движението. В същия момент ищцата К.Л. - водач на срещуположно движещия се лек
автомобил „Ауди 80“ е възприела браната с трактора и насочила автомобила към
дясната част на платното спрямо своята посока на движение и същевременно
задействала спирачките. Лекият автомобил
„Ауди 80“ преминал покрай трактора, но
браната с лявата си част се удрила в лявата странична част на преден ляв
калник, колонка предна, врата предна, врата задна и заден ляв калник. Автомобилът
спрял на около 1-2 метра със задната си лява част зад задната лява част на
браната, като дясната по-голяма част на автомобила била в дясно извън платното
движение, на банкета /установен механизъм на ПТП от вещото лица по приетото
заключение на вещото лице инж.П.
по САвтЕ/. Според експерта, преди навлизане в завоя от страна на трактора
водачите не са имали взаимна видимост един към друг, като при навлизане в завоя
те са добили такава видимост на разстояние 40-50 метра един от друг. Водачът на
трактора е имал поглед върху правия участък след десния завой, в който навлиза
когато е на около 10 метра от мястото на удара /предвид наличието на високи
храсти/, а водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме появилия
се на завоя трактор с прикачена брана когато е бил на около 40 -50 метра от
мястото на удара. Според поясненията на експерта в съдебно заседание, ищцата е
видяла лявата част на браната и покрива на трактора почти едновременно от
разстояние от около 40-50 м. Скоростта на движение на трактора е била 11
км/час, а на автомобила - 72 км./час. Препоръчителната скорост на лекия
автомобил, при която би се избегнал сблъсъка е под 58 км./час. Ищцата не е
навлизала в насрещната лента на движение преди и след завоя. Установено е, че
алтернативен /черен/ път на место за движение на селскостопанска техника не е
бил налице, както и че предвид размерите на трактора с прикачената дискова брана
/4,30 м./ той се числи към извънгабаритната техника съгл. чл. 139 от ЗДвП вр.
чл. 5, ал.1, б.“а“ Наредба 11/03.07.2001 г. и за движение му е необходимо
разрешително за движение от общината и съпровождане от МПС. При направените
изчисления и анализа на ПТП, като причини за произшествието вещото лице е посочило: че водачът на трактора е управлявал ПТС с
размери, причисляващи го към извънгабаритните превозни средства и той не се е
придвижвал съобразно изискванията в Наредбата, като непосредствено преди произшествието
при ограничена видимост, част от транспортното средство е навлязло в насрещната
лента за движение; както и че водачът на лекия автомобил при наближаване в
завой с ограничена видимост е управлявал със скорост 72 км.ч., която не му е
давала възможност да преустанови движението в зоната на видимост пред
автомобила, като при движение под 58 км/ч водачът на автомобила би успял да
преустанови движението преди завоя и мястото на удара.
Установено от показанията на
свидетеля Н. е, че
тракторът е бил с пуснати светлини - фарове и жълт буркан.
От обясненията на ответниците става
ясно, че при произшествието К.Н. се е връщал с трактора след земеделска работа,
възложена му от ЕТ „Данкрис –Д.
Й.“. На място е съставен
протокол за произшествието от свидетеля М.
и е издадено наказателно постановление на водача на трактора за това, че е
допуснал нарушение на визираните в чл.44, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на
движението - като участник в движението, навлизайки в насрещна лента за движение не е осигурил
достатъчно разстояние за разминаване с насрещно движещи се МПС и блъснал управлявания от ищцата л.а. „Ауди 80“ рег.№РР4131 АТ.
И ищцата, чието семейство също
обработва земи в района /обясненията на ищцата и показанията на съпруга й св. И./ и ответниците /в тази
насока са обясненията на страните в съдебно заседание и показанията на
свидетелите Н. и И./, редовно са ползвали този
път, познавали са го /ограниченията - ширина, завои, растителност и т.н./ като
практика, предвид липсата на алтернативен път, е било по същия да преминава
селскостопанска техника, особено в процесния есенен период по обработка на
земята.
Установено от анализа на събраните по
делото доказателства /показанията на свидетелите и заключението на автотехническата
експертиза/, противоправното и виновно поведение на водача на трактора с
прикачения инвентар, предвид нарушението на визираните в чл. 44, ал.1 от ЗДвП и
на чл. 10, ал. 1 и чл. 22 от Наредба №
11/ 3.VІІ.2001 г. изисквания. Съпровождането на трактора с прикачения инвентар
/брана/ от движещ се пред него автомобил с жълта мигаща светлина и
опознавателна табела, би позволило на
водача на лекия автомобил да възприеме в по-ранен момент извънгабаритното ППС и
възможност по-рано да предприеме изчакване или намаляване на скоростта на
движение, за да предотврати удара. От това противоправно деяние са произтекли и
неимуществените вреди за ищцата вследствие на преживяния от нея стрес при
инцидента и последвалите негативни преживявания и ангажира отговорността на
ответника К.Н. по чл. 45 от ЗЗД, а с оглед на осъществяване на деликта при и по
повод изпълнение на възложената му от втория ответник ЕТ „Данкрис –Д.Й.“ дейност по обработка на
земеделски земи, са налице и елементите от състава на чл. 49 от ЗЗД, като
отговорността на двамата ответници е солидарна.
По спорните
въпроси относно понесените от ищцата страдания и размера на обезщетението:
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността
на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също от
обичайните размери на обезщетенията, платими в подобни случаи и от
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе
от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и
др.
Според
показанията на свидетелите М.И. и Р.Д., след инцидента, при който
при навлизане в завоя дисковата брана на трактора е раздрала по цялата дължина
автомобила на ищцата, последната е преживяла голяма уплаха, с последващи във
времето негативни промени в емоционалната й сфера. След катастрофата К. била
много тревожна, плачела, треперела, губела равновесие, не можела да спи,
събуждала се нощем с крясъци, че трактора ще я убие, все за катастрофата
говорела, всичко я изнервяло, не можела да шофира и се затруднявала с грижите
за двете деца. Извозването на децата до училището в Разград, което тя
преимуществено правела преди катастрофата, както и ежедневните грижи за тях поели
съпругът и близките й. Това състояние продължило около половин година. Отново започнала
да шофира, но много бавно и с притеснения и тревога. Показанията на тези
свидетели за промяната на ищцата след катастрофата в неблагоприятен план
кореспондират с медицинската документация по делото и със заключението на
вещото лице по съдебно –психиатричната експертиза, поради което и предвид, че
същите са логични, последователни и дадени от близки – очевидци на изнесеното,
съдът ги кредитира. Жената е потърсила медицинска помощ още на 19.10.2018 г. с
оплаквания за безсъние, безпокойство, главоболие , отпадналост и е била
насочена към специалист. На 30.10.2018 г. тя е била прегледана от психиатър,
като състоянието й е оценено деагностично като „разстройство в адаптацията“.
Започнала е амбулаторно лечение с медикаменти, като при преглед на 28.08.2019
г. /следващата година/ е отчетена известна редукция на оплакванията, но не и
пълно отзвучаване. През месец 09.2019 г. й е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство.
Издадени са и болнични за домашно лечение за 10 дни през м.10.2018 г., за още
14 дни през м.11 2018 г. и още два за 14 и за 16 дни през месеците 8 и 9. 2019
г. със същата диагноза.
Според вещото
лице д-р М.Б., К.Л. страда от
посттравматично стресово разстройство, което преживяното ПТП е от категорията
на неблагоприятните стресогенни събития и може да се определи като “отключващо“.
С настъпването му, относително стабилното и устойчиво състояние на ищцата е
било нарушено. Появила се е интензивна емоционална реакция, съпроводена с
когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми-нарушения в съня, апетита,
безпокойство, неовладяемост на емоции и
натрапчиво възпроизвеждане на преживяното при инцидента, асоцииране на звуци и
случки с предизвикалите ужаса и страховете й
фрагменти от ПТП (вида и звука на
премиващите през автомобила й дискове на браната). По време на ПТП ищцата е
разгърнала остра реакция на стрес и е изпитала обективно оправдан и конкретно
стимулиран от обстоятелствата
психологичен страх за здравето и живота си. Намирайки се на мястото на
водача, т.е. от страната на съприкосновение между превозните средства, тя
звуково и визуално е възприела
прорязването на автомобила като реално застрашаваща живота й опасност. Типичните
симптоми на ПТСР включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали
сцени, сънища или кошмари на продължаващо чувство за вцепененост, емоционална
притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо
заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия или ситуации, напомнящи
на пострадалия за първоначалната травма. Обикновено се наблюдава вегетативна свръхвъзбудимост с
хипервигилитет, повишен стартрефлекс и безсъние. Към тези симптоми често се
наблюдава често упорито безсъние и депресия. Тревожността като личностова
характеристика може да улесни възникването на ПТСР, да утежни хода на болестта,
но не е необходима като предиспозиция и не може да обясни появата на този вид
психично разстройство. Според вещото лице, ПТСР при ищцата К.Л. е възникнало в
резултат на преживяното неблагоприятно житейско събитие – ПТП. Към момента на
прегледа на 20.02.2020 г. от вещото лице, са налице белези на ПТСР, но със
значително отслабен интензитет, като тенденцията за пълното отзвучаване на
оплакванията е благоприятна и предвид подкрепата на обкръжението й. К.Л. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата и няма данни за
провеждани стационарни лечения в психиатрични заведения до момента.
Показанията на
свидетелите С.С. и Г.Г. за липса на промяна в
поведенито на К.Л. след инцидента не могат да бъдат кредитирани, доколкото тези
свидетели нямат преки впечатления от живота на пострадалата, освен като жители
на същото населено място, те не са близки със семейството и не са общували по
начин, който да им даде възможност да възприемат емоционалните й преживявания.
По отношение на казаното от тях, че жената не е спирала да управлява автомобил
/св. С. виждала
К. да вози децата, а според св. Г.Г., само седмица след инцидента
жената отново возела децата/ не променят изводите, наложени от писмените
доказателства и експертизата за стреса от преживяното с последващо ПТСР,
включващо и тревоги при шофиране с оглед връщане на спомена и преживяването му.
Съобразявайки установените по-горе
негативни преживявания на ищцата – стрес с голям интензитет при самото
произшествие и непосредствено развилото се състояние на разстройство в
адаптацията, а по-късно и посттравматично стресово разстройство с описаните
по-горе конкретни проявления и дефицити в ежедневието и в живота на ищцата за
период около половин година /тревожност, безсъние, изнервеност, многократно
изживяване и преработване на случилото се и т.н./ и продължаващо, но със
значително отслабен интензитет към датата на експертизата от една страна и от
друга - вземайки предвид, че ищцата е млада жена /на 30 години към датата на
инцидента/, липсата на физически увреждания при произшествието,
възстановяването на обичайния й живот /общуване, шофиране, грижа за децата/,
липсата на данни за нетрудоспособност с изключение на дните на болничните,
както и благоприятната прогноза за пълно отзвучаване на оплакванията й и при
съобразяване на икономическите условия и стандарта на живот в страната към
датата на деликта, налагат извода, че за компенсиране на вредите в най-пълна
степен е необходимо обезщетение от 6 000 лв. То, обаче предвид направеното
от ответниците възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, следва
да бъде намалено. Установено от заключението на вещото лице е обстоятелството,
че ищцата, познавайки пътя и движението на селскостопанска техника по него, се
е движила с несъобразена със зоната й на видимост преди завоя скорост от 72
км.ч., което е попречило да спре своевременно при възприемането на трактора с
браната. Така, според вещото лице, ако ищцата се е движила със скорост под 58
км/час тя би спряла преди удара и би избегнала инцидента. С това си действие,
ищцата е съпричинила увреждането в равна степен с деликвента и има принос от
50%. Затова, намалено обезщетението дължимо й от ответиците солидарно, се
равнява на сумата от 3 000 лв., до който размер исковете по чл. 45 и чл.
49 ЗЗД. са основателни и подлежат на
уважаване, а за горницата до претендираните 26 000 лв. – следва да бъдат
отхвърлени.
Върху обезщетението за
неимуществените вреди на осн. чл. 84 ЗЗД се дължат и лихвите за забава от
датата на деликта до датата подаване на исковата молба, равняващи се на сумата
от 305 лв. до който размер искът е основателен и
следва да бъде уважен и съответно за горницата до претендираните
2 621,67лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените
съображения, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неотчитане в
пълен размер на преживените от ищцата страдания с оглед вида и интензитета им и
за занижен размер на присъденото обезщетение с оглед конкретните обстоятелства,
стандарта на живот и съдебната практика и за противоречието му с чл. 52 от ЗЗД.
Като е достигнал до идентичен извод,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните
в жалбата пороци и като правилен следва да бъде потвърден в обжалваната му
отхвърлителна част.
С
оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, въззивницата следва да заплати
на всеки от ответниците сума от по 350 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуалното им представителство в настоящото възззивно
производство.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/15.07.2020 г., постановено по гр.д. №
304/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на К.С.Л. по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД
за солидарно осъждане на ответниците К.Н.Н. и ЕТ „Данкрис – Д.Й.“ да й заплатят обезщетение за причинените й на 17.Х.2018г.
неимуществени вреди - „посттравматично стресово разстройство“ за
горницата над сумата от 3000 лв. до претендираните 26 000 лв. и по чл.
чл.86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят дължима от
датата на деликта 17.Х.2018 до 17.Х.2019г. законна лихва върху
главницата за горницата над присъдените 305 лв. до претендираните
2 621,67лв., както и в ЧАСТТА,
с която е осъдена да заплати на ЕТ „Данкрис – Д.Й.“ разноски от 1 145,31
лв. и на К.Н.Н. разноски от 660 лв.
ОСЪЖДА
К.С.Л., ЕГН ********** да заплати на К.Н.Н., ЕГН ********** сумата от 350 лв.,
представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К.С.Л., ЕГН ********** да
заплати на ЕТ “Данкрис –Д.
Й.“ ЕИК116036127 сумата от 350
лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решенето е
постановено при участието по делото на третото
лице-помагач „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: