Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.02.2021
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 11.11. 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 145 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Ищцата И.Т.Ж. посочва, че е майка на
починалия, вследствие на ПТП Т. С.Д., на 44 години.
На 02.06.2018 г.
около 16:20 ч., по път І-4 /С.-В./, км 68 + 600, в района на с. М. лек автомобил
„Н. К.” с peг. № ВТ *** КН управляван от *** Р.Р., не успява да спре и удря движещият се пред него лек
автомобил „Д.Ч.“, с peг. № РР 5020 АХ, управляван от Д.Г.Г. в задната лява част, след което навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска в насрещно движещият се лек автомобил „Ф.С.” с peг. № ЕВ *** ВК, управляван от Т. С.Д.. При настъпилото
ПТП има пострадали лица, едно от които е Т. С.Д..
Посочва, че по
случая е образувано ДП № 351/02.06.2018 г. по описа на РУ - Л., пр. пр. №
1177/2018 г. по описа на РП - Л., което към момента на депозиране на исковата
молба не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че настъпилото
произшествие се дължи на допуснатите от водача на л.а. „Н. К.“ *** Р.Р. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед
на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача *** Р.Р. и настъпилите обществено опасни
последици - смъртта на Т. Д..
В исковата молба се
посочва, че за увреждащия л.а. „Н. К.“, с peг. № ВТ ***
КН, управляван от водача *** Р.Р., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/23/118001501079/21.05.2018 г.
със срок на валидност, считано от 21.05.2018 г. до 20.06.2018 г. със ЗАД “О.З.”
АД. По силата на този договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2018 г., застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в
размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие при повече
от едно пострадало лице.
Ищцата посочва, че е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “О.З.” АД и е
представила всички документи, с които разполага. По случая е заведена преписка,
по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения
срок. С оглед на изложеното счита, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД “О.З.” АД.
Посочва, че в
резултат на инцидента е загинал Т. С.Д., на 44 години. Т. е бил здрав и
работоспособен мъж, в разцвета на силите си. Ищцата И.Т.Ж. е майка на загиналия
Т.. Смъртта на Т. е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на
неговата майка. Към датата на ПТП Т. е бил само на 44 години, млад, здрав, в
работоспособна възраст, отговорен и амбициозен, помагал е във всичко на семейството.
По между им е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимна
подкрепа и всеотдайност. Ищцата твърди, че не може да приеме и преодолее
случилото се, мъката й е огромна. Покосен е един човешки живот, прекършени са
всички мечти и надежди на родителя, свързани с детето й, изчезнал е смисъла на
живота й. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Травмата
от преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото - детето, ще
останат за цял живот и с времето ще се увеличават, защото е безспорно, че
загубата на дете е най-тежката загуба и е най- голямата трагедия, която може да
се случи на един родител. Всеки родител знае, че няма по-тежка и непреодолима
загуба от загубата на дете. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба
на дете е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на
семейството, това е възможно най-голямата трагедия, която преобръща живота на
преживелия родител, лишава го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в
живота, изпразва живота му от съдържание, прави оставащото съществуване особено
трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание.
С оглед на
изложеното, ищцата счита, че причинените й болки и страдания следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди,
което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние.
Посочва се, че
вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил *** Р.Р., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗАД “О.З.” АД гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищцата счита,
че за нея е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Посочва, че
предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинената, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД “О.З.” АД гр. С., да заплати
на ищцата И.Т.Ж., сумата от 25 500 лв., частичен иск от 220 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Т. С.Д., в резултат
на процесното ПТП.
Претендира законна
лихва върху сумата от 09.06.2018 г. - датата на която изтича срока по чл. 429,
ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 25.09.2020 г. ищецът е направил
увеличение на предявения иск за неимуществени вреди на 200 000 лв., частичен
иск от 220 000 лв. ведно със законната лихва за забава от 09.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е направил възражение
за местна подсъдност, като е изложил съображения, че Окръжен съд – Стара Загора
не е компетентен да разгледа спора, а такъв е Софийски градски съд. Счита, че
не са налице предпоставки за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК.
На следващо място,
счита че настоящото производство следва да бъде спряно на основание чл. 229 ал.
5 ГПК.
Предвид наведените
твърдения за липса на предпоставки за отказа на извънсъдебно изплащане на
застрахователно обезщетение ответникът посочва, че ищцовата страна не е
представила годни доказателства за наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
които да обусловят изплащане на такова обезщетение. В този смисъл не е налице и
състояние на забава по смисъла на КЗ от страна на застрахователя, тъй като отказът
за изплащане не е сторен поради мнение за неоснователност на претенцията, а
поради неизпълнение на исканията на застрахователя за представяне на документи
от страна на молителя, които да обусловят наличието на предпоставките за
изплащане на обезщетение.
Ответникът оспорва
изключителната вина на водача *** Р. за причиняване на вредоносния резултат, по
аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
На следващо място
оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Счита, че описания в
исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. Посочва, че
липсват данни относно важни обстоятелства, като например - в кой от процесните автомобили се е возил починалият, на кое място е
седял последният, има ли данни Д. да е бил с правилно поставен предпазен колан.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача
на застрахованото в ЗАД „О.З.” АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за
получените увреждания има и починалият. Твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от Т. С.Д., за което по - късно ще ангажира
доказателства.
Поддържа, че
починалият се е возил без правилно поставен предпазен колан, в нарушение на
правилата на ЗДвП, при което тялото му свободно се е движило из купето на процесното МПС, удряло се е в твърди повърхности, в
следствие на което Д. получил травми несъвместими с живота. Твърди, че приносът
на починалия е основание за намаляване или отхвърляне изцяло на размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл.
2 - ро от ЗЗД. В случай, че се докаже, че за
определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай
отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в
пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.
Оспорва исковете по
размер. Счита размера на иска, предявен по чл. 432 от Кодекса на застраховането
за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърдението
на ищцата, че в следствие на процесното ПТП, търпи
неимуществени вреди, които да обуславят претендираните
размери на застрахователно обезщетение от 25 500 лева, частичен иск от 220 000
лева, представляващи неимуществени вреди.
Оспорва претенцията
по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно
основание, счита иска по акцесорния иск за
неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД
„О.З." АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за
неимуществени вреди. Моли съда да има предвид, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищцата не възразява срещу възражението за неподсъдност. Относно искането на
ответника производството по делото да бъде спряно до изясняване на въпроса с
вината, счита същото за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага
до доказване на противното. Освен това всички относими доказателства следва да
бъдат събрани по реда на ГПК. Отделно от това съдебната практика категорично е
приела, че образувано досъдебно производство срещу виновния водач не е
основание за спиране на делото.
Оспорва всички
възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Твърди, че
неоснователно ответникът оспорва механизма и вината на водача за настъпване на процесното ПТП. По случая във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 351/02.06.2018 г. по описа
на РУ - Л., пр. пр. № 1177/2018 г. по описа на РП - Л.. Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Понятието за вина не е тъждествено в
наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла в сила присъда
по наказателно дело. Напротив, тази презумпция за вина е въведена в
гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по
ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на
правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка, следва да
се има предвид Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., II -ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Посочва, че
механизма не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Независимо от
посоченото видно от всички приложени по делото писмени доказателства, както и
от обстоятелствената част на ИМ е достатъчно ясно посочен механизма на ПТП.
Посочва, че по делото е представен протокол за ПТП, който съгласно трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, приема, че протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и
с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление.
Относно възражението
на ответника, че пострадалият е съпричинил
вредоносния резултат, ищцата взема становище, че същото е неоснователно и
недоказано. Видно от представените писмени доказателства няма данни, от които
да се направи извод, че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Също така
известно от практиката е, че и при поставен предпазен колан в резултат на
действие на инерционните сили при удар пострадалите получават наранявания
именно в областта на главата и крайниците от удари във вътрешната част на
автомобилното купе.
Твърди, че
неоснователно ответникът възразява, че предявеният иск за неимуществени вреди
на ищцата е в завишен размер. Предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата, а
от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита, че
неоснователно и незаконосъобразно ответникът оспорва иска за присъждане на
лихва. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2018г.- датата
на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Позовава се на
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ.
С оглед липсата на
оспорване от страна на ответника относно наличието на валидна ЗГО за увреждащия
л.а., ищцата моли този факт да бъде обявен за безспорен.
Прави възражение за недължимост на юрисконсулско
/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните
от ответника разноски.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа всички твърдения и възражения направени с
подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на 02.06.2018 г. около 16:20 ч., по път І-4 /С.-В./, км 68 + 600, в
района на с. М. лек автомобил „Н. К.” с peг. № ВТ ***
КН управляван от *** Р.Р., не успява да спре и удря
движещият се пред него лек автомобил „Д.Ч.“, с peг. №
РР 5020 АХ, управляван от Д.Г.Г. в задната лява част,
след което навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно
движещият се лек автомобил „Ф.С.” с peг. № ЕВ *** ВК,
управляван от Т. С.Д..
Безспорно е, че към дата на ПТП – 02.06.2018 г. за увреждащия л.а. „Н. К.“, с peг. № ВТ
*** КН, управляван от водача *** Р.Р., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/23/118001501079/21.05.2018 г.
със срок на валидност, считано от 21.05.2018 г. до 20.06.2018 г. със ЗАД “О.З.”
АД.
С влязла в сила
присъда № 6 от 05.03.2019 г. по НОХД № 70/2019 г. по описа на Окръжен съд - Л.,
подсъдимият *** Р.Р. е признат за виновен в това, че
на 02.06.2018 г., около 16: 15 ч., на път 1-4 С.-В., км. 68 + 500, в землището
на с. М., област Л., при управление на МПС лек автомобил "Н. К." с
рег. № ВТ *** КН, собственост на И.П.С.,
нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 42, ал. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП)
и по непредпазливост причинил смъртта на Т. С.Д., настъпила на 04.07.2018 г. Горепосочената
присъда е потвърдена с решение № 122/30.05.2019 г. постановено по ВНОХД №
125/2019 г. по описа Апелативен съд – Велико Търново, което е потвърдено с
решение № 175/15.10.2019 г. по н. д. № 713/2019 г. ВКС, I НО.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди пред ЗАД “О.З.” АД на 24.07.2018 г.
По случая е заведена преписка от ЗАД “О.З.” АД,
по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения
срок.
От заключението на съдебно –
психологична експертиза се установява, че ищцата има трайно нанесени морални и психични вреди поради загубата на
сина си. Имайки предвид нанесената травма и възрастта на ищцата трудно ще се
преодолее преживяното и факта от липсата на собственото дете. Тази липса е
наложила приемане на медикаменти за да се компенсират и притъпят болката и психо- емоционалното състояние, което е трайно увредено.
Първоначалният стрес от ПТП-то не е довел веднага до сриване на психиката.
Месец след това се заформя окончателно, когато настъпва смъртта на сина. Присъства
апатия, унилост и липса на стимули за по нататъшен социален живот. Изоставяне
на лични ангажименти водени до момента на загубата. Изолация и минимизиране на
социални контакти и неспособност за поддържане на дори приятелски отношения.
Изпитва затруднения в комуникацията с околните, поради мислите и тегобата по
сина си. Това говори за трудно и в това число невъзможно преодоляване на
загубата. За всяка майка, която има такава емоционална връзка в голям период от
време и удоволствието да вижда приживе детето си е голям стрес за психиката и
нанася трайни поражения. Трудно ще се приеме този факт, че никога няма да се
върне това което е било, остава за цял живот отпечатък. Спомените подсилват
ефекта, заобикаля се с снимки, носи черни дрехи до този момент. Наблюдават се
унилост, леко паднали рамене напред, леко лицево свличане, подпухналост, бавно
и лениво ходене. Тези факти говорят за страдание продължаващо дълго време и
психична болка изразена с външни физически прояви. Може да се включи и
безсъние, плачливост, които са постоянни. Често ходи до гроба на сина си, за да
търси и усети близостта и връзката която е загубила вече. Това не и дава
успокоение и не и помага за справянето на психо -
емоционалното състояние. Връзката е била много силна и подкрепата,която е
получавала от сина си във времето подсилва този ефект. Преживяното и мъката са
много силни, не си прави планове за утрешния ден, няма стимули за тях, няма
движеща сила, която да я подтиква да продължи нормален социален живот. Мисълта
за загубата я преследва постоянно. Липсват непринуденост и разговори за
позитивни и зареждащи човека теми или действия. Опитите, които прави да
преодолее смъртта на сина си чрез някои дейности, които е счела че може да се
справи не дават достатъчния резултат за да може поне до известна степен да
притъпят липсата на собственото дете. Обръща по специално внимание на внука си
като заместител на детето и, но се саморегулира да не прекалява. Все пак е в
отделно семейство, не се натрапва, с каквото може се включва. Последствията от загубата
на сина са необратими и безвъзвратни за нея и психичните поражения ще си
останат трайни като спомен и емоционално вътрешно изживяване. Болката и е
неудържима, връзката е била силна, мъката по загубата незаменима. Изпитва
трудности да контролира емоциите си дори само като спомене името на сина си,
като разказва за него - случки приживе, момента на инцидента и борбата в
болницата. Изброените физически прояви по - горе говорят за това красноречиво
за нанесената психична травма. Няма компенсаторен механизъм за това, остава неминуемо
трайно.
От заключението на комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза се установява следното:
Т. Д. се е возил в л.а. „Ф.С.“ с рег. № ЕВ 23- 41
ВК, като към момента на ПТП е бил водач на автомобила.
Към
момента на настъпване на ПТП Ф. се е движел в собствената си лента за движение.
Мястото на удара се намира изцяло в лентата за
движение на Ф., на 51,4 м западно от мерната линия (МЛ) в граници от 0,3-1,1 м
северно от южния край на платното за движение (на ляво от десния край на
лентата за движение на Ф.). Към момента на удара и двете МПС са се намирали
изцяло в лентата за движение на Ф., като Ф. е бил под ъгъл до около 1° на дясно
спрямо оста на пътя, а Н. до около 3° на ляво спрямо същата ос.
Скоростта на движение на лекият автомобил Ф. към
момента на удара е около 108 км/ч, а непосредствено преди настъпване на ПТП,
около 119 км/ч.
По делото няма данни за наличие на пътни знаци за
ограничение на скоростта на движение в зоната на настъпване на ПТП.
Следователно ограничената скорост на движение е 90 км/ч.
По делото няма данни за ограничена видимост за
водачите на МПС.
Водачът на лек автомобил Ф. няма техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената
си скорост на движение и при движение със скорост 90 км/ч.
Към момента на реализиране на удара лекият
автомобил Ф. се е намирал в най-дясната част на полагащата му се пътна лента и
с десни колела върху банкета.
Травматични увреждания по тялото на пострадалия:
При постъпването на Т. С.Д. в здравното заведение
след ПТП на 02.06.2018 г. са описани следните травматични увреждания:
разкъсноконтузна рана на главата в ляво слепоочие с размери
5-6 см;
изтичане
на кръв и мозъчна течност от дясното ухо;
изтичане
на кръв от устната кухина;
открито
счупване на лявото бедро;
рана на
лявата предмишница с размери 6-7 см;
рана на
дясното коляно;
При КТ /скенер/ и последващите
оперативни интервенции са установени допълнително следните травматични
увреждания:
счупване
на черепа в дясно на слепоочната кост, теменна кост и черепната основа, с тежка
контузия на главния и малкия мозък, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръвна
колекция под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочнобазална
област;
счупване
на VI, VII и VIII леви ребра и VII дясно ребро, контузия на белите дробове,
набиране на кръв в лявата плеврална кухина;
разкъсване
на черния дроб и слезката, набиране на кръв в
коремната кухина, кръвна колекция в задкоремничното
пространство;
По делото има данни, че пострадалият е бил с
поставен обезопасителен колан. Няма описани
специфични увреждания по кожата от предпазен колан, но следва да се има
предвид, че пострадалият не е освидетелстван от съдебен лекар непосредствено
след ПТП. В условията на незадействана въздушна възглавница при конкретната
величина и посока на инерционните сили, действали върху тялото на пострадалия и
констатираните деформации на купето на автомобила, травматичните увреждания
биха могли да се получат и при поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице И.Р. пояснява, че е анализирана техническата възможност за водача на автомобила „Ф.“ да предотврати настъпването на ПТП, при така изчислената скорост на движение, която надвишава максимално разрешената за движение в населено място. При движение със скорост 50 км/ч, също е извършен анализ, който показва, че отново ще настъпи удар при аналогична ситуация. При тази ситуация, скоростта на автомобила „Ф.“, в момента на удара ще бъде по-ниска, тя ще бъде около 50 км/ч в момента на удара, а не както е изчислена при реалната скорост на движение около 108 км/ч.
Към момента, в който водача на л.а. „Ф.“ е реагирал се е намирал на около 61 метра преди мястото на удара, в същият този момент л.а. „Н.“ се е намирал на около 49 метра преди линията на удара, към този момент опасната зона на „Ф.“ при движение със скорост 90 км/ч е била около 77 метра - разстояние, което е било по-голямо от така изчисленото 61 метра преди линията на удара.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят В.Б.И. посочва, че
познава добре ищцата, тъй като са приятелки от 30 години. Знае за катастрофата
със сина на ищцата. Посочва, че синът на И. един месец е бил в кома в болницата
в гр.Л., като ищцата непрекъснато ходела и очаквала, че той ще оживее и като го
изпишат ще отиде в Г. да се грижи за него, но той починал.
Свидетелката установява, че
отношенията между майката и сина били много добри, той посещавал често майка си
заедно с жена си и детето, ищцата също ходела да ги вижда и им помагала с
каквото може. Посочва, че ищцата има две
деца Т. - големия и К. - малкия. Ищцата била омъжена в Г., но се развела и се
върнала да живее в гр.К., с малкия си син, а Т. останал в Г. да гледа дядо си който
му преписал къща. Отношенията им били много добри, помагала на децата с каквото
може, грижела за тях и те се грижили за нея, когато имала нужда от нещо. Според
свидетелката след като починал Т., ищцата просто се предала, много пъти й
казвала: „не ми се живее, не искам на живея“, тръгнала по лекари, пиела
лекарства по два пъти на ден, за да може да спи, постоянно плачела.
Свидетелят Д.А.Н., който е кум
на Т. и кръстник на детето, посочва, че отношенията между Т. и И. били като
между майка и син, били близки. Виждали се често - Т. често й ходел на гости в К.,
И. също ходела доста често в Г. при тях да вижда детето. След ПТП – то докато Т.
бил в болницата майката го посещавала постоянно. Ищцата била много зле,
постоянно плачела, била разстроена. След настъпване на смъртта на Т., ищцата не
била на себе си, плачела постоянно, вземала успокоителни. Според свидетелят
ищцата се е променила като човек - преди била весела, разговорлива, сега вече била
постоянно тъжна, замислена, постоянно плачела, не можела да прежали сина си.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 02.06.2018 г., по силата на което ЗАД “О.З.” АД по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използуването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от справка в Г.Ф., от
която е видно, че е налице застрахователна полица BG/23/118001501079/21.05.2018
г. със срок на валидност, считано от 21.05.2018 г. до 20.06.2018 г. със ЗАД “О.З.”
АД.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “О.З.” АД на
24.07.2018 г. Поради
това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че смъртта на Т. С.Д. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил – *** Р.Р., което е
установено с влязла в сила присъда № 6 от 05.03.2019 г., по НОХД № 70/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Л., която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск
за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношенията между ищцата и сина й, с който са поддържали постоянни и топли отношения. Внезапната
и преждевременна загуба на сина е довела до изключителен срив в психиката и физическото
здраве на ищцата, което се установява категорично от свидетелските показания и заключението
на съдебно психологична експертиза. Между
майката и сина, привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения
на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна
духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и
причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Загубата на сина й
се е отразила на психическо състояние на ищцата и тя все още не може я преживее
и продължава да тъжи и плаче. Внезапната
смърт на сина е лишила завинаги майка му от неговата обич и морална и материална
опора. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през
мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните
критерии съдът определя размера на обезщетението от 150 000 лв. за ищцата.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на Т. С.Д., като
са изложени твърдения, че същият е бил без предпазен колан и е управлявал
автомобила с превишена скорост.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По възражението за управление без използването на предпазен колан.
Според
вещото лице извършило медицинската експертиза по делото има данни, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. Няма описани специфични увреждания по
кожата от предпазен колан, но следва да се има предвид, че пострадалият не е
освидетелстван от съдебен лекар непосредствено след ПТП. В условията на
незадействана въздушна възглавница при конкретната величина и посока на
инерционните сили, действали върху тялото на пострадалия и констатираните
деформации на купето на автомобила, травматичните увреждания биха могли да се
получат и при поставен предпазен колан.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за
доказване на възражението за съпричиняване е на
ответното дружество, което в настоящия случай не установява, че Т. С.Д. е нарушил разпоредбите на
ЗДвП, като е бил без поставен предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на възражението
за превишена скорост.
По делото е категорично установено, че скоростта на движение на управлявания от Т. С.Д.
лек автомобил Ф. към момента на удара е около 108 км/ч, а непосредствено
преди настъпване на ПТП, около 119 км/ч. По делото не е установено наличието на
пътни знаци за ограничение на скоростта на движение в зоната на настъпване на
ПТП, поради което следва да приеме, че разрешената скорост на движение е била
90 км/ч.
Според вещото лице водачът на лек автомобил Ф. не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, както при движение с така
изчислената си скорост на движение, така и при движение със скорост 90 км/ч или
дори със скорост 50 км/ч. Към момента на реализиране на удара лекият автомобил Ф.
се е намирал в най - дясната част на полагащата му се пътна лента и с десни
колела върху банкета. Поради това съдът приема, че превишаването на скоростта
от водача Т. С.Д. не е от значение за механизма на настъпване на ПТП, т. е. не
е във връзка и не е допринесло за настъпилото ПТП и следователно възражението е
неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 09.06.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.
с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е
представено доказателство, че ищцата е уведомила застрахователя на 24.07.2018 г.
за настъпване на застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да бъде прието, че
24.07.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на
ищцата, поради това за периода от 09.06.2018
г. до 23.07.2018 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че
ЗАД “О.З.”
АД следва да заплати на И.Т.Ж. сумата от
150 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния син Т. С.Д., в резултат на настъпило ПТП на
02.06.2018 г. ведно със законна лихва от 24.07.2018 г. – датата на която е
уведомен ЗАД “О.З.” АД за настъпилото ПТП до окончателното плащане, като се ОТХВЪРЛЯТ предявения иск над сумата от 150 000
лв. до претендирания размер от 200 000 лв.
частичен иск от 220 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 09.06.2018 г. до 23.07.2018
г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че И.Т.Ж.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв.
+2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 5 530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата
е в размер на 6 636 лв. с ДДС /5 530
х20% = 6 636 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД “О.З.” АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 4 977 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният
представител на ищцата е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответното
дружество в размер на 7 674 лв. с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв.
+2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 5 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност.
В настоящия случай заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение е заплатено с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила минималното адвокатско
възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ответното дружество е в
размер на 6 636 лв. с ДДС /5 530
х20% = 6 636 лв./
Съдът
намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което
дължимото на ответното дружество адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено в минимално предвидения размер от 6 636 лв. с ДДС.
Освен адвокатското възнаграждение
ответникът е направил разноски в размер на 1320
лева, представляващи възнаграждения за вещи лица, или общо разноски в размер на 7 956 лева.
С оглед
изхода на делото И.Т.Ж. следва да заплати на „З.О.З.“ АД направените по делото
разноски в размер на 1 989 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “О.З.” АД следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 6 000 лв. за държавна такса,
както и сумата от 525 лв. за възнаграждение на вещо лице, платена от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД О.З.“ АД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр. С., район
В., ул. *****да заплати на И.Т.Ж.,
ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***, ***- адв. П.К. от САК сумата от 150 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на нейния син Т. С.Д., в резултат на настъпило ПТП на 02.06.2018 г.
ведно със законна лихва от 24.07.2018 г. – датата, на която е уведомен ЗАД “О.З.”
АД за настъпилото ПТП до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000
лв. до претендирания размер от 200 000 лв.
частичен иск от 220 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 09.06.2018 г. до 23.07.2018
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД О.З.“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. *****да
заплати на адв.
П.К. от САК, със съдебен адрес:***, ***адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 4 977 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА И.Т.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, ***– адв. П.К. от САК да
заплати на „ЗАД О.З.“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. *****направените по делото разноски в
размер на 1 989 лв. съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАД О.З.“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. *****да
заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 6 000 лв. за държавна такса,
както и сумата от 525 лв. за възнаграждение на вещо лице, платена от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :