Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8979 по описа за 2019 година на
Варненския районен съд, 47 с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба от И.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, за постановяване на мерки за защита срещу К.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес ***.
Молителката твърди, че се
намира във фактическо съпружеско съжителство с ответника. Посочва, че живее с К.Д.
в общо домакинство от 2007 г., в къща, находяща се на адрес: гр. Игнатиево,
общ. Аксаково, ул. „Нанко Недев“ № 12, която последният ѝ е прехвърлил
срещу задължение за гледане и издръжка. Заявява, че през целия период на
съвместното им съжителство се е грижила за ответника, който след прехвърлянето
на имота през 2010 г. извършвал срещу нея системно физическо и психическо
насилие. Поддържа, че той постоянно търси поводи за скандали и многократно я е
заплашвал, че ще я убие.
Твърди, че на 27.05.2019 г.
се били събрали по повод рождения ден на дъщеря ѝ. Около 22:30 часа
ответникът, след употреба на алкохол, влязъл в стаята и започнал скандал и я
блъснал, вследствие на което паднала и се ударила в ръба на компютъра.
Няколкократно я ударил със зарядното устройство на телефона и я заплашил, че ще
я „унищожи“. Ищцата излага, че много се уплашила и след два дни вдигнала
кръвно, получила световъртеж и болки в главата. Посочва, че поради поведението
на ответника изпитва страх за здравето и живота си.
Сезира съда с искане за
издаване на заповед за защита с посочени в молбата мерки по реда на чл. 5, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание
молителката, чрез процесуалния си представител поддържа молбата, като моли да
бъде задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие, същият да бъде отстранен
от съвместно обитаваното жилище, както и да му бъде забранено да доближава нея
и жилището.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената молба.
Потвърждава, че с
молителката се намират в посочените в молбата отношения, като оспорва на
процесната дата да е извършвал описаните актове на домашно насилие. Уточнява,
че след сключване на договора за гледане и издръжка е разпределено ползването
на имота, в който двамата с молителката живеят, като всеки от тях ползва
определена част от него. Посочва, че в същия имот е мястото, където упражнява
трудовата си дейност, поради което евентуалното му отстраняване от него би
ограничило възможността му да полага труд и съответно – да се издържа от
доходите си.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че същите се намират
във фактическо съпружеско съжителство.
Видно от приложения на л. 7 от делото нотариален
акт от 01.02.2010 г., К.Д. е прехвърлил на И.С. поземлен имот, находящ се в гр. Игнатиево, на ул. „Нанко Недев“ № 12, ведно
с находящата се в него жилищна сграда, срещу задължение за гледане и издръжка,
като си е запазил правото на ползване върху имота, докато е жив. Страните не
спорят, че именно това е съвместно обитаваното от тях жилище.
От приобщения към писмените доказателства по
делото договор, сключен на 30.03.2016 г., се установява, че страните са си
разпределили ползването на имота. По силата на този договор за обособени два
дяла от поземления имот и разположените в него жилищна сграда и селскостопанска
постройка, като всяка от страните се е съгласила да ползва реално определена
част от жилищната сграда със самостоятелен вход.
Към молбата е представена
декларация, с която молителката И.Д.С. декларира, че на 27.05.2019 г.
ответникът е осъществил спрямо нея актове на физическо насилие – нанесъл
ѝ удар в гърба и ѝ причинил драскотини по гръбначния стълб и гърба.
Към писмените доказателства
по делото е приобщено медицинско удостоверение, издадено от УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, от което се установява, че И.С. е била прегледана от съдебен медик на 29.05.2019
г. При прегледа са констатирани четири драскотини по кожата на гърба в областта
на гръбначния стълб, както и в лявата долна част на гърба. В удостоверението е
отразено, че тези увреждания са причинени в резултат на удар със или върху
твърди ръбести предмети и биха могли да се получат по описания в молбата начин.
Останалите писмени
доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на
спора.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК,
се установяват следните обстоятелства:
Св. Ивелин Михайлов Иванов,
приятел на молителката, заявява, че е бил в дома ѝ във вечерта на
инцидента. Посочва, че се събрали, за да отпразнуват рождения ден на дъщеря
ѝ, като ответникът отказал да присъства и излязъл. По-късно К.Д. се
върнал в нетрезво състояние и започнал да вика на И.С., блъснал я, вследствие
на което тя залитнала и се ударила. След това ѝ нанесъл и удари със
зарядното на телефона. Св. Иванов заявява, че не успял да реагира веднага,
защото седял между жените. След удара обаче станал и извел ответника от стаята.
От показанията на св. Тодор
Йорданов Иванов, съсед на страните по делото, става ясно, че К.Д. и И.С. са във
влошени отношения, което кореспондира и с изложеното от св. Ивелин Иванов. Св.
Тодор Иванов излага, че молителката тормозела ответника и не полагала грижи за
него, като лично е бил свидетел на лошото ѝ отношение. Заявява, че
ответникът не е конфликтен. Посочва, че той има барака в неговата част от
имота, където подстригва хора, за да се препитава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата е
предявена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и чл. 8,
т. 1 ЗЗДН, предвид установените отношения между страните по делото. Същата е основана на твърдения за осъществени по
отношение на молителката актове на домашно насилие и е депозирана в
преклузивния срок по в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Поради изложеното молбата се явява
допустима.
Разгледана
по същество, молбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. За
да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Нещо повече, при липса на
други доказателства, същата е достатъчно основание за издаване на заповед за
защита – арг. от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В случая
декларацията е подкрепена и от приложеното към молбата медицинско
удостоверение, както и от изложеното от свидетеля-очевидец – Ивелин Иванов.
Неговите показания кореспондират с твърденията на молителката и писмените
доказателства, поради което съдът не намира основание да постави под въпрос
тяхната достоверност. Този извод не се опровергава и от ангажираните от
ответника доказателства. Следва да се отбележи, че воденият от него свидетел не
е присъствал на инцидента, като показанията му касаят цялостните му наблюдения
върху характера на К.Д. и отношенията му с И.С.. При това, макар св. Тодор
Иванов да заявява, че ответникът по принцип не е конфликтен, това само по себе
си не изключва възможността за инцидентни прояви домашно насилие, още повече
при наличието на данни за изострени отношения между страните.
Поради
изложеното съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на
защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз
основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение на ответника следва
да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно задължаване
на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.С..
Настоящият
съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника действия,
както и обстоятелството, че липсват доказателства за предходни прояви на
агресия от негова страна, намира за неоправдано прилагането на поисканите от
молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН. От събраните по делото
доказателства става ясно, че се касае за инцидентен случай и причинените на
молителката увреждания по естеството си представляват лека телесна повреда. Наред
с изложеното, отстраняването на ответника от жилището и налагането на забрана
да го приближава, предвид събраните доказателства, че именно там той упражнява
трудова дейност, би довело до несъразмерно ограничаване на правата му.
С оглед предвиденото в
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в минималния размер по
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН – 200 лева, при определяне на който съдът изхожда от липсата
на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода на спора и
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА К.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо И.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна, глоба в размер на 200.00
лева /двеста лева/, на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз
основа на настоящото решение ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като
обжалването на решението не спира изпълнението ѝ.
В
заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението ѝ, полицейският
орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно
органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от
заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на РУП-Аксаково при ОДМВР –
Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: