№ 367
гр. Ямбол, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101356 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Т. СТ. В. против „Вива
Кредит“ООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните
договор за паричен заем от 12.12.2019 год.,поради противоречие с добрите нрави и
разпоредби на ЗПК, евентуално съединен с иск за прогласяване на нищожност на
договорни клаузи, поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК, както и
иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 212,02 лв.- заплатени
неустойка и такса експресно разглеждане, като получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2019 год. между страните бил сключен
договор за паричен заем при посочени условия. Развиват се подробни съображения
относно твърдените пороци на клаузи в договора за ГЛП, ГПР, неустойка, такса
експресно разглеждане , които водели до нищожност и на целия договор. В условията
на евентуалност и в случай, че съдът не приеме, че са налице пороци обуславящи
нищожността на цялото задължение , се иска установяване нищожността на клаузите
съдържащи се в чл. 1, ал.3, и чл. 4,ал.2 от договора, регламентиращи уговорена
неустойка и такса експресно разглеждане на документи, за което се изтъкват доводи и
съображения. С молба – уточнение ищецът посочва, че е погасил изцяло дълга си по
процесния договор чрез взаимно прихващане със суми, които е получила при
сключване на договор с ответника от 07.05.2020 г. Твърди в този смисъл и , че сумата
от общо 240, 94 лв. е получена от ответника без основание, поради което претендира да
бъде осъден да й я заплати.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като
неоснователни. Посочва се, че договора не противоречи на добрите нрави , по
подробно изложени съображения.Не било налице и противоречние на клаузи в
договора с разпоредби на ЗПК.
Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството.
1
В с.з. ищцата редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
от 12.12.2019 год. по реда на ЗПФУР. С договора е уговорено, че заемодателят се
задължава да предаде на заемателя сумата от 300 лв. Уговорено е сумата да бъде
върната на 7 месечни погасителни вноски от по 69,46 лв., в които са включени част от
дължимата главница, лихва и такси експресно разглеждане, или общ размер на всички
плащания 486,22 лв. Определен е фиксиран годишен лихвен процент – 40, 32 % и ГПР
– 49,52 %. С договора е предвидено още, че заемателят дължи на заемодателя за
извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката такса в
размер на 144,55 лв. Според чл.5 от договора заемателят се задължава в 3- дневен срок
от получаване на сумата да представи на заемодателя едно от следните обезпечения –
поръчител- физическо лице,отговарящ на определени условия или банкова гаранция,
като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на
96,39 лв.,която страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка погасителна вноска, която става в размер на 83,23 лв., или общата дължима
сума е в размер на 582,61 лв. С подписване на договора заемателят е декларирал, че е
получил заемната сума.
Страните не спорят, а и се установява от приетата справка погасителен план по
договор за паричен заем, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по договора суми,
включително е заплатила такса за експресно разглеждане от 144, 55 лв. и неустойка в
размер на 67,74 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правните основания на предявените главни и евентуални искове са съответно по
чл.26, ал.1 предл.І –во от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.ІІ – ро от ЗЗД и чл. 55,ал.1,предл.1
ЗЗД.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва, какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни изложените доводи в
исковата молба относно противоречието на договорената възнаградителна лихва с
добрите нрави. Както бе посочено по-горе в процесния договор за кредит е уговорен
фиксиран лихвен процент – 40, 32%. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат свободно да
определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на повелителни норми
на закона и на добрите нрави. В момента в действащото българско законодателство не
е регламентиран максимален размер на договорната лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД,
приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма
повелителна норма, която да ограничава размерът на лихвите по договорите. В
практиката на ВКС е прието, че максималният размер на договорната лихва, била тя
възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9,
касаеща добрите нрави.За противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
2
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.
Прието е и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Възнаградителната лихва е възнаграждението
на кредитора за предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да
отпуска кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не
надвишава най – високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния размер
на законната за страната лихва. Така уговореният годишен процент на разходите
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Поради това съдът счита, че не е налице противоречие на добрите нрави при
определяне на възнаградителната лихва, поради което и не е налице твърдяното
основание за нищожност на договора.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
"годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В чл. 2 т. 8 от процесния договор е посочен размерът на ГПР по кредита – от
49,52% ,като са посочени взетите предвид допускания.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна
норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на
законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния случай при подписване на договора е предвидена дължимостта на такса за
експресно разглеждане, т.е се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които и
ако посочената такса бъде взета предвид при преценка на действителния годишен
процент на разходите по кредита, доколкото въпросната такса е начислена като цена
на твърдяната услуга, т.е. представлява разход за потребителя, общият разход по
кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
50 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен
размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с
уговореното заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката в размер на
144,55 лв. се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като съставлява
прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по
3
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на
чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не
са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените
норми е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-за определяне на годишния процент на разходите.
Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В случая не
е възможно нищожната клауза да бъде заместена по право от повелителни правни
норми, както и договорът за паричен заем да бъде сключен без тази клауза, като се
изходи от характера му. Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК
сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на Глава 6 от
ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил/
в този смисъл и Решение от 22.04.20219 г. по в.гр.д.№67/2019 г. на ЯОС./
На следващо място съдът приема, че в чл.5 от договора формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат изпълнени от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя,
за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е
поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да
представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък
срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на представянето й. Налагането на толкова
къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да
изпълни условията. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, тя също поставя мъчно преодолими пречки пред
заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй
като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането
за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тезата се подкрепя и от факта, че
неустойката е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска- чл.5,ал.2.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за
4
неустойка, съдът намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на
кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за
вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.
Горните мотиви важат и за таксата за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, уговорена в размер на 144, 55 лева. Такава такса не се дължи по силата
на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за
кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане
не се дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и
ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника,
че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е
информирал клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал
свободата да се откаже от договора в 14 – дневен срок, което не е сторил. Фактът, че
ищцата е подписала договора не може да санира неговата недействителност, като
противоречащ на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма
обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс не може да обоснове
уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна печалба, а няма
обезпечителна и обезщетителна функция. Не без значение е и обстоятелството, че
оценката на кредитоспособността на потребителя се прави от финансовата институция
преди сключване на договора.
По горните мотиви главният иск е основателен, поради което следва да бъде
постановено решение, с което бъде прогласена нищожността на договора за заем.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се
претендира връщане на даденото при липса на основание, поради нищожност на
договора, респ. на отделни негови клаузи. С оглед констатираната по-горе нищожност
на договора, е реализирана хипотезата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, възникнало е правото на
ищеца да иска връщане на претендираните суми. Следва да бъде уважен искът за
връщане на 67,47 лв. – платена за неустойка и 144, 55 лв.-платена за такса за експресно
разглеждане на документи.
Доколкото предявените главни искове са уважени, съдът не пристъпва към
разглеждане на предявените евентуални искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение от 300 лв. – чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. Това е така, доколкото
от данните по делото е видно, че ищцата е получила безплатна правна помощ в
качеството си на материално затруднено лице.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, т.к. ищцата е освободена от такси и разноски по
делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса от
100 лева.
Така мотивиран , ЯРС
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т. СТ. В., ЕГН **********
против „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, че сключеният между страните договор за паричен заем № ***/12.12.2019
г. е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Т. СТ. В., ЕГН
**********, получените без основание по Договор за паричен заем №***/12.12.2019
суми от: 67,47лв. – за неустойка и 144,55 лв.- за такса за експресно разглеждане на
документи.
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.В. М.,
ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК *********ЕИК да заплати по сметка на
Ямболския районен съд сумата от 100 лева – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6