Решение по дело №4002/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1372
Дата: 24 август 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20215330204002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0032399 за
нарушение извършено на 07.05.2021 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на
Евростандарт 2017 ООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 69
на основание чл. 638, ал. 4, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за Застраховането
(КЗ) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилно определен субект на
административнонаказателната отговорност, за неправилно и непълно описание на
нарушението. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, като счита, че обжалваният акт
е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.05.2021 г. в 14:43 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе – пътен
възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока гр. Пловдив, е бил
управляван автомобил Опел Вектра с рег. № ****. Жалбоподателят като юридическото
лице собственик на МПСто, което е регистрирано в България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и това е
установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/CORDON-M2
MD1196.
Установява се АТСС CORDON-M2 MD1196 да е одобрено средство за
1
измерване, вписано под № В-46 в регистъра на одобрените типове средства за
измерване. Същото е минало последваща проверка след ремонт за съответствие с
одобрен тип средство на 12.02.2021 г., съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от същата
дата. Изготвена е снимка, документираща разположението на АТСС.
МПС с № **** е собственост на жалбоподателя Евростандарт 2017 ООД с
представител Р.Б.П. е имало валидно сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност от 20.05.2020 г. до 06.12.2020 г., когато същата е прекратена, както и от
17.05.2021 г. до 16.05.2022 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС, разпечатка от софтуер на
АТСС за установено нарушение, писмо от Български институт по метрология БИМ за
одобрен тип средство за измерване и Протокол 4-С-ИСИС/12.02.2021 г., протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-13689/12.05.2021 г., разпечатка на фиш серия Г №
0032399, разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за валидни застраховки Гражданско
отговорност на МПС с рег. № ****, справка за собственост и регистрация на
автомобил с рег. № ****.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно административнонаказаващия орган е установил нарушение
на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че Договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. От обективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
При установяването на нарушението с АТСС и издаването на електронен фиш,
законът поставя е още едно допълнително изискване, а именно въвежда се и
предпоставка към фактите въпросният автомобил да е бил управляван. Безспорно
установено е, че на 07.05.2021 г. в 14:43 ч. лек автомобил марка ОПел Вектра с рег.№
**** е бил управляван, по бул. Цариградско шосе , по пътен възел Скобелева майка,
северно платно в гр. Пловдив, като към този момент автомобилът не е имал валидно
сключена застраховка Гражданска отговорност.
Установява се и не се спори, че лицето, на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Представителят на дружеството не се е възползвал от
правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Доколкото административнонаказателната отговорност на юридическите лица,
изрично предвидена в КЗ е обективна, то не се изследва виновно поведение.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че неправилно е определен субект
ана административнонаказателната отговорност доколкото е санкционирано
юридическото лице, чийто представител е физическото лице, а единственото
предвидено наказание за юридически лица е имущсетвената санкция, която е правилно
определена, доколкото размерът е фиксиран в закона и не подлежи на
индивидуализация от административнонаказаващия орган или от съда.
Не са налице основания за преценка на нарушението като маловажен случай тъй
като липсват факти и изводи за наличие на по-ниска обществена опасност в сравнение
с други случаи от същия характер.
Настоящия съдебен състав намира, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй
като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на
2
доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци
от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти се
осъществява защитата на нарушителя. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на
защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към
момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен
етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не
санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване
в административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се определят като съставомерни за определено
нарушение. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно
са извън предмета на доказване.
В процесния случай, досежно визираното нарушение, както в АУАН, така и в
НП липсва, каквото и да било излагане на фактическа обстановка. Вместо това е
наличен само правният извод на административно наказващия орган, че е установено
нарушение на Кодекса на застраховането. Липсва обаче излагането на каквито и да
било факти, които могат да позволят проверката на този правен извод. Не е посочено в
какво се изразява задължението и как точно е било извършено нарушение, още по-
малко са посочени конкретните му съставомерни признаци – липсва дори общо
посочване на факти. Както вече се посочи по-нагоре тези обстоятелства не могат да се
санират на етап събиране на доказателства, защото не са включени в предмета на
доказване с очертаването им в АУАН.
Абсолютната липса на описание на нарушението от фактическа страна, е
нарушение на императивната норма на 189, ал. 4 от ЗДвП вр. с чл. 647 ,ал. 3 от КЗ, тъй
като нарушението не е описано изобщо, а единствено е посочено. От текста на
електронния фиш изобщо не става ясно какво нарушение е извършено, доколкото е
посочен само един правен извод с неясни параметри.
Относно приложението на процесуалните правила:
Извън горепосоченото и за пълнота на изложението съдът следва да се посочи,
че след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че
последният отговаря на останалите формални изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му, освен това фрапантно нарушение на правото на защита на
нарушителя не са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по
налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните
изисквания на закона, по съставения образец.
доказателства; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., за да се приеме, че правилно е експлоатирано АТСС CORDON-M2
3
MD1196. Средството е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка и нарушението е
извършено в срока на валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено
вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването
във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на
скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута
и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът
на снимката, посочен на гърба ѝ, въз основа на която е издаден електронен фиш, броя
на установените нарушения. Посочено е името на служителя разположил и АТСС,.
Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на
нарушението.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че процесният фиш следва да се отмени
поради сериозното нарушение на правото на защита на жалбоподателя поради липсата
на всякаква индивидуализация и описание на извършеното нарушение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 370 лв.
по договор за защита и съдействие от 26.05.2021 г. Същите са в минималния размер
посочен в НМРАВ, поради което възражението за прекомерност се явява безпредметно.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0032399 за нарушение извършено на
07.05.2021 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Евростандарт 2017 ООД,
ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 69 на основание чл. 638, ал.
4, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за Застраховането му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Евростандарт 2017 ООД, ЕИК
****, с адрес гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 69 сумата от 370 лв.
,представляващи разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4