№ 229
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Н.,
подадена против разпореждане от 26.03.2021г. обективирано в Заповед №
3012/26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 17325/2020г. по описа на РС
Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 126.21 лева
върху просрочената главница за периода 15.05.2020г. - 03.12.2020г. и за
разноските над уважените размери до претендираните. В жалбата са
релевирани подробни оплаквания за неправилност на постановено от
заповедния съд разпореждане и за основателност на искането за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото вземане.
Настоява се за отмяна на разпореждането, в частта, в която първостепенният
съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК срещу П.Р. С. за претендираното
обезщетение за забава и се моли за издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за обезщетението за забава и сторените
1
разноски в пълния размер.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу П.Р. С.,
ЕГН ********** с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит № **********/08.08.2018 г. Претендираните суми са за
невърната главница по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за
забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от
договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на сумата от 126.21 лева - обезщетение за забава, районният съд е
приел, че наред със законната лихва върху просрочените задължения
кредиторът е начислил и обезщетение в размер на договорения лихвен
процент от 29.25%, включително за периода на обявеното в страната
извънредно положение, при което реално прилаганият от страната лихвен
процент за обезщетението за забава се равнява на 39.25%. По тези
съображения районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с която реално
се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което отхвърлил
заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК досежно обезщетението за
забава.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че е начислил общ лихвен процент
от 39, 25 % за срока на забавата, формиран като сбор от договорната лихва от
29,25 % и 10 % законната лихва.Посочва се, че допълнителното
възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени
сумарно в счетоводното извлечение в общ размер на 126.21лв. По делото се
установява, че сумата от 126, 21 лева се претендира като обезщетение за
2
забава за период от 15.05.2020г. - 03.12.2020г., а договорът е с падеж
15.10.2020г., тоест заявителят под формата на мораторни лихви, е
претендирал и договорна такава извън срока на договор. Същевременно,
договорната клауза, на която се позовава заявителя, противоречи на
императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо е налице обоснована вероятност за претендирането на
вземането за обезщетение за забава въз основа на неравноправна клауза,
поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това
вземане правилно е било отхвърлено. Обжалваното разпореждане като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.03.2021г. обективирано в
Заповед № 3012/26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 17325/2020г. по описа на
РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу П.Р. С., ЕГН ********** за обезщетение за
забава в размер на 126.21 лева върху просрочената главница за периода
15.05.2020г. - 03.12.2020г. и за разноските над уважените размери до
претендираните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3