Р Е Ш E Н И Е
№ 219
гр.
Перник, 04.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело
№ 227
по описа на Административен съд – Перник за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156 и
следващите
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. И.**, общ. Р.**, обл. П., представлявано от управителя Л.В.
против Ревизионен акт № Р-22001420004092-091-001 от 12.01.2021г., издаден
от Г. В.-Н.**–началник на сектор, възложил ревизията и П.Г.**–главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 445 от
24.03.2021г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“-С.**. С ревизионния акт в обжалвана му част на дружеството не е
признато право на приспадане на данъчен кредит в данъчен период м.06.2020г. в
размер на 13890.00лв. по фактура №7/08.06.2020г., издадена от „***“ЕООД, с
ЕИК**.
Жалбоподателят
твърди, че ревизионният акт е неправилен и , незаконосъобразен, както и е издаден в противоречие с материалноправните
норми на ЗДДС. Твърди, че е налице
реалност на доставката, поради което отказаното право на данъчен кредит по
фактурата на „***“ЕООД
е в противоречие на материалния закон. Сочи, че дали е платена цената на
процесната машина е ирелевантно за предмета на спора. По подробно изложени
съображения в жалбата, моли съда да отмени процесния ревизионния акт като
незаконосъобразен.
В съдебни заседания, жалбоподателят редовно
призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени
бележки, в които се излагат аргументи за отмяна на ревизионния акт като
незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата–директор на дирекция „ОДОП“ – С.**, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила от пълномощник молба, с която се оспорва
жалбата и се иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Окръжна прокуратура–Перник, уведомена, не изразява становище
по основателността на жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №Р-22001420004092-020- 001/08.07.2020 г., издадена от Г.М.В.-Н.** на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.** е възложена ревизия на „***“ ЕООД
за установяване на задължения по Закона за данък върху добавената
стойност
(ЗДДС) за данъчен период м. 06.2020 г. За
извършване на ревизията е определен тримесечен срок от връчване на заповедта.
Връчването е направено на 17.07.2020г. по електронен път, което се установява
от приложена по делото разписка.
Със последващи Заповед за изменение на ЗВР
(ЗИЗВР) №Р-22001420004092-020-002/14.10.2020 г. и ЗИЗВР №Р-
22001420004092-020-003/13.11.2020 г. срокът на ревизията е удължен до
17.12.2020 г. Заповедите, видно от приложени по делото обратни разписки са връчени по електронен път. Заповедите са
издадени от Г.М.В.-Н.** и Ф.С.Й.***, и двете на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.**, оправомощени със Заповед
№РД-01-818 от 10.05.2019 г. на и. д. директор на ТД на НАП С.**.
Резултатите от ревизията
са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №Р-22001420004092-092-001/18.12.2020
г.. В него е направено
предложение да се откаже право на данъчен кредит в размер на 13890.00лв. в
данъчен период м. 06.2020г. по фактура №07/08.06.2020г., издадена от „***“ЕООД, при деклариран ДДС за възстановяване в м.
06.2020г. размер на 13962.00лв. Прието е, че в хода на ревизията, че не
може да се докаже, че стоките във връзка с процесната доставка са доставени
точно от ***“ЕООД и не може да се докаже произход на стоката.
Поради това е прието, че липсват доказателства за доставка по чл. 6 от ЗДДС,
която да е облагаема съгласно чл. 12 от ЗДДС и затова по издадените фактури на
основание чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6
от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Ревизионния доклад е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 21.12.2020 г. От страна на ревизираното лице не е постъпило
възражение срещу доклада.
Въз основа на обективираните в ревизионния доклад констатации е издаден
Ревизионен акт /РА/ №***г.,–предмет на настоящия съдебен контрол. Ревизионен акт № ***г., предмет на настоящия съдебен контрол, издаден на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК от Г. Н.** –
началник сектор и възложител на ревизията и П.Г.** – главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и подписан с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са
представени писмени доказателства. С него
органите по приходите, в обжалваната му
част са приели, че не са налице обстоятелства, релевантни за признаване на
правото на данъчен кредит, а именно:
не се доказва наличие на реално извършване на
доставка на употребявана машина за производство на пелети от „***“ЕООД
към „***“ЕООД и са отказали да признаят право на данъчен кредит по процесната
фактура на основание чл.
68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6
от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е в
размер от 13890.00 лв. Актът е връчен на 13.01.2021 г. по електронен път.
Ревизионният
акт е връчен на ревизираното лице по електронен път и срещу него е постъпило
възражение вх. № 53-06-319/18.01.2021 г. Решаващият орган в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с решение № 445 от 24.03.2021г., с което е
потвърдил ревизионния акт, в обжалваната част.
В срока по чл.
156, ал. 7, във вр. с чл.
155, ал. 1 от ДОПК е постановено Решение № 445/24.03.2021 г., издадено от
директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при
ЦУ на НАП, с което ревизионен акт №***г., в оспорената му част е потвърден.
Решаващият орган е приел за правилни изводите на органите по приходите.
Проследявайки веригата на доставка са приели, че не са налице доказателства, от
които да е видно, че прекият доставчик е закупил части за машина за
производство на пелети, че не е имал възможност да я сглоби и да я достави до
ревизираното лице, както и не са налице доказателства за прехвърляне на собствеността
и за плащане на доставката. Въз основа на това е прието, че липсва реално
извършена доставка. Отделно от това, за обективираната доставка-машина за
производство на пелети е прието, че нито едно от дружествата „***“ЕООД,
„***“ЕООД и „***“ЕООД са имали документи, съответстващи на покупка на подобен
род стоки. Дружествата по веригата нямат собствени или наети обекти, складове
за съхранинение, търговкси площи, както и не разполагат с транспортни средства.
Не е налице и разплащане от страна на ревизираното дружество към неговия
доставчик, както и не е налице плащане от страна на клиента към жалбоподателя.
По отношение на това, че жалбоподателя е извършил последваща доставка с
машината за пелети, като за осъществената транспортна услуга е признат право на
данъчен кредит е изложено, че не може да
се направи извод, че стоката е закупена от „***“ЕООД. При тези факти решаващият орган е споделил
извода на органите по приходите, че доставката
не е изпълнена реално, поради което по аргумент от чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС законосъобразно е отказано приспадане на данъчен
кредит по нея.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт,
в обжалваната му част, в ревизионния доклад, който на основание чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от първия и в решението на директора
на "ОДОП", са направени след анализ на събраните в ревизионното производство
писмени доказателства и извършени служебни справки в Търговския регистър и
информационния масив на Националната агенция за приходите.
Установено е, че „***" ЕООД е вписано в Търговски регистър на 10.02.2020
г. и е със седалище и адрес на управление
на дружеството е с. И.**, община Р.**, област П.. През ревизирания период основна дейност на
дружеството е „Покупко-продажба на стоки". Относно кадровата обезпеченост за извършване на дейността, при направена
справка в информационния масив на НАП, е установено, че за периода на ревизията
дружеството няма назначени лица на трудови договори. Дружеството не притежава обекти, складове и МПС.
Задълженото лице е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 31.03.2020 г. и е
дерегистрирано по реда на ЗДДС на 10.11.2020 г..
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1
от ДОПК, проверяващият екип
отправил искания
за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ:
/ИПДПОЗЛ/№Р-220001420004092-040-001/17.07.2020 г. Съответно РЛ е
представило с вх. №
Р-22001420004092-ПРД-001-И/20.07.2020 г., вх. № Р-
22001420004092-ПРД-002-И/20.07.2020 г. и вх. № Р-22001420004092-ПРД-004-И/20.08.2020
г. документи и писмени обяснения.
На основание чл. 45
от ДОПК са инициирани насрещни проверки на „***" ЕООД -
доставчик на машина за производство на пелети, и на неговите предходни
доставчици „***" ЕООД, с ЕИК *** и „.***" ЕООД, с ЕИК ***, както и на
„***“ЕООД-дружеството извършило транспортна услуга Б.***-С.***и на основание
чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения.
От страна
на „***" ЕООД са представени изискани документи, което е констатирано
в Протокол за извършена насрещна
проверка № П- 22221720122512-141-001/24.08.2020 г.. Установено е, че дейността на дружеството е посредническа
дейност, т.е. покупко-продажба на различни стоки като от всяка сделка остава
процент от продажбата. В дневник продажби на проверяваното лице с контрагент
„***" ЕООД с ЕИК ********* е включило фактура № 7 от 08.06.2020г., с
предмет доставка на „машина за производство на пелети-употребявана частична
доставка“ с данъчна основа в размер на 69 450.00 и ДДС в размер на
13 890.00лв.. Налице е приемо-предавателен протокол подписан на
08.06.2020г. и договор от 08.06.2020г. За придобиването на стоката е
представена фактура № 40000000007/30.06.2020 г., издадена от „***" ЕООД с
ЕИК ***, с получател „***" ЕООД с ЕИК **, с предмет на доставките
„Съгласно Протокол", с ДО в размер на 67 500.00 лв. и ДДС в размер на
13 500.00 лв., както и приемо-предавателен протокол от 08.06.2020г.
между „***" ЕООД и „***" ЕООД. Направен
е извод, че дружеството „***" ЕООД не е имало кадрова, техническа и
технологична обезпеченост за осъществяване на стопанска дейност, съответно не е
било в състояние и не е извършвало реално облагаеми доставки, в това число и
тази фактурирана на „***" ЕООД.
С оглед
представената фактура № 40000000007/30.06.2020 г., издадена от „***" ЕООД,
с получател „***" ЕООД относно произхода на стоката е извършена насрещна
проверка на „***" ЕООД, видно от Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22221120149191-141-001/03.12.2020 г.. От страна на проверяваното дружество
са представени документи и писмени обяснения. Представена е фактурата и приемо-предавателен протокол подписан в гр. С.** на 30.06.2020 г. между
„***" ЕООД, като предаваща страна и „***" ЕООД, като приемаща страна.
Представена е и фактура № 10000000015/30.06.2020 г., издадена от
„***" ЕООД, с получател „***" ЕООД, с предмет на доставките „Доставка
на стока по протокол", с данъчна основа в размер на 67 000.00 лв. и
ДДС в размер на 13 400.00 лв. и приемо-предавателен протокол подписан в гр. С.** на 30.06.2020 г. между
„***" ЕООД, като предаваща страна и „***" ЕООД, като приемаща страна.
Фактура № 40000000007/30.06.2020 г. е включена в
дневник продажби на проверяваното лице с контрагент „***"ЕООД. Основна дейност на фирмата е покупко-продажба на различни стоки и
покупко-продажба на МПС-та, а именно влекачи, полуремаркета и леки автомобили с
цел продажба. „***" ЕООД, през периода на издаване на процесните фактури
няма декларирани данни за притежаване на земя, сгради, както и други активи.
Няма доказателства за извършен транспорт на доставката. Лицето притежава само
едно МПС - товарен автомобил, влекач, който е спрян от движение. Няма лица
назначени по трудов договор.
Направен е извод, че „***" ЕООД не е имало кадрова, техническа и
технологична обезпеченост за осъществяване на стопанска дейност, съответно не е
било в състояние и не е извършвало реално облагаеми доставки, в това число и
тези фактурирани на „***" ЕООД.
С оглед
представената фактура № 10000000015/30.06.2020 г., издадена от „***" с
получател „***" ЕООД относно
произхода на стоката е извършена насрещна проверка на „***" ЕООД, видно от Протокол за извършена насрещна проверка № №
П-22220520171377-141-001/03.12.2020 г.. Искането за представяне на документи и
писмени обяснения е връчено по реда на чл.
32, ал. 6 от ДПК, като в указания срок не са представени исканите документи
и писмени обяснения. В информационния масив на НАП е установено, че доставчикът
е включил в дневниците си за продажби процесната фактура. Прието е, че
„***" ЕООД не е имало материална, техническа и технологична обезпеченост
за осъществяване на стопанска дейност, съответно не е било в състояние и не е
извършвало реално облагаеми доставки, в това число и тези фактурирани на
„***" ЕООД.
Проследявайки
веригата на доставчиците и представените доказателства от тях ревизиращият екип
е приел, че склад, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий
Гагарин" № 1 не се държи от никое от лицата, като няма декларирани данни
за притежание на обекта, както и няма представени документи за собственост или
наем на същия; Не е доказан извършен транспорт както от „***" ЕООД, така и
от „***" ЕООД до посочения склад в гр. Перник, както и относно транспорта
на стоката-Машина за производство на пелети при фактурираните доставки от
„***" ЕООД за „***" ЕООД и от „***" ЕООД за „***" ЕООД;
Представените приемо-предавателни протоколи не кореспондират по между си,
защото са с различни дати; Нито едно от дружествата няма нает персонал; Нито
едно от дружествата не представя
доказателства за разплащания по фактурите. При това е прието, че не е
налице доставка от „***" ЕООД за „***" ЕООД, съответно че не е налице
доставка от „***" ЕООД за „***" ЕООД, съответно че не е налице
доставка от „***" ЕООД за „***" ЕООД. В заключение,
въз основа на направените проверки, събраните вследствие на тях доказателства и
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС органите по
приходите обосновали, че „***“ЕООД не е възможно да не знае, че участва в
привидни сделки, които целят отклонение от данъчно облагане. Направен е извод,
че предметът на доставката е наличен при получателя, но стоката не е доставена
от издателя на фактурата „***“ЕООД, при което е налице т. нар. „относителна
субективна симулация“. Ревизиращите органи обосновали, че липсата на реално осъществена доставка на
стоки от „***" ЕООД за „***" ЕООД по проверяваната фактура, издадена
от това дружество сочи, че начисления данък върху добавената стойност по
фактурата издадена от „***" ЕООД към „***" ЕООД е начислен
неправомерно и за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит за
получателя, посочен във фактурата поради обстоятелството, че реално не е
осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от доставчик „***“ЕООД,
условие предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, поради
което същото не е налице за „***" ЕООД.
Формиран е извод за
липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т.
1 от ЗДДС е отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит общо
в размер на 13 890,00 лв. по
фактура издадена от „***" ЕООД, включена в данъчен период м.06.2020г..
С
решение № 445 от 24.03.2020г. директор на ОДОП-С.** при ЦУ на НАП е потвърдил
ревизионния акт в тази му част.
В съдебното производство се допусна изслушване
на съдебно счетоводна експертиза. Заключението като компетентно дадено се цени.
Въз основа на него се потвърждават констатациите на органа относно водено
редовно в съответствие на НСС счетоводството на ревизираното дружество, в което
процесната фактура е намерила правилно отражение. При извършената проверка вещото лице е установило
и че счетоводната отчетност на
доставчика „***“ЕООД е водена редовно. Стоката е заприходена и е
отписана в счетоводството на ревизиращото дружество през м. юни 2020г., поради
извършена продажба от „***“ЕООД на „***“ LTD на „машина за производство на пелети-употребявана“. Издаден е Инвойс №
**********/08.06.2020г. и митническа декларация MRN20BG005803АА129080 от 09.06.2020г. и международна
товарителница. Стоката е транспортирана до С.***от „***“ЕООД, като за
транспортната услуга е призната право на данъчен кредит на ревизираното лице в
данъчен период м.06.2020г.. Налице е потвърждение за получаването й.
Проследявайки веригата на доставка не е установено разплащане, както и няма
разплащане и между ревизираното лице и получателят на доставката „***“ LTD.
Процесната стока е фактурирана от „***“ЕООД
като доставчик на получателя на 08.06.2020г. От своя страна „***" ЕООД е фактурирал като доставчик на получателя на
„***“ЕООД с фактура №
40000000007/30.06.2020г. стока-„машина за производство на пелети-употребявана“,
съгласно договор от 25.06.2020г.. Установено е, че „***“ЕООД държи документи за
извършен от „***" ЕООД превоз на 08.06.2020г., а именно
фактура № **********/23.06.2020г. издадена от превозвач „***“ЕООД като
доставчик и „***" ЕООД като
получател за извършена услуга с предмет „транспортна услуга“, товарителница №
100569 от 08.06.2020г. издадена от „***“ЕООД
и изпращач „***“ЕООД, с място на натоварване с. Казичене на стока „части
за машина за производство на пелети“ и място на разтоварване гр. П., ул. „***“
№ 1 и пътен лист № 100018 от 18.06.2020г..
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно
от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен
интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е
насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Не се
установяват пороци, обосноваващи нищожността на ревизионния акт.
Ревизионният акт № ***г. е издаден от компетентни органи по
приходите – възложилият ревизията началник сектор „Ревизии“- Г. Н.**
– началник сектор и възложител на ревизията, определен
поименно и функционално в заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на териториалния
директор и П.Г.** – главен инспектор по приходите и
ръководител на ревизията по силата на заповед за възлагане на ревизия № ***.. Същият е издаден от компетентен орган в кръга на
определените му в закона правомощия и е подписан, с валидни към
датата на неговото издаване подписи.
Спазена е предписаната от чл. 120,
ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с
всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 от ДОПК,
включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения по ЗДДС и кореспондираща разпоредителна част при определяне
резултата в данъчен период м.06.2020г.. Фактическите констатации и правни
изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към
него РД № ***., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК неразделна
негова част. Възражение срещу РД не е заявено от ревизираното
лице в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, поради което липсата на негово
обсъждане в РА не е формален порок по чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР № ***. Г. Н.**–началник сектор
„Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП–С.**“ и възложител на ревизията, определена по
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизии с т.I.5 от заповед №
РД-01-818/10.05.2019 г.. Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113,
ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по
чл. 81, ал. 1, т. 2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно
ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по
ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията,
съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Със заповеди от 14.10.2020г. и от 13.11.2020г.
срокът е продължен до 17.12.2020г., крайния срок до които е могла да се проведе
ревизията. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 ДОПК. В
рамките на ревизията от „***“ЕООД са
изискани на основание чл. 37, ал. 2 и 3 ДОПК доказателства по нейния предмет,
включително относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на
доставчиците по чл. 45, ал. 1 от ДОПК по спорната фактура, като ПИНП с
приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по
информационните масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена
съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи
процесуални действия. Ревизията е извършена в определения със заповедта за
възлагане и измененията й срок. За резултатите й е съставен РД
№№Р-22001420004092-092-001/18.12.2020 г., който е в рамките на 14-дневния срок
от изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК.
Съдържанието на РД съответства на законовата норма на чл. 117, ал. 2, т. 1-10
от ДОПК, към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117,
ал. 3 ДОПК.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не
съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в
производството по ревизия по общия ред на чл. 112–120 от ДОПК, поради което
субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК
(арг. от § 2 ДР на ДОПК). „***“ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит
от спорната фактура, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването
му по ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл.
170, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички
факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да
установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му.
Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Единствено жалбоподателят носи
тежестта да докаже реалността на доставките по процесната фактура, тъй като той
твърди положителния факт, че такава доставка е осъществена и именно в това
твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в
обжалваната част. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване,
като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките
между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест,
както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и
задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. В този ред доказателствената тежест в производството
е указана от съда с определение от 29.06.2021 г., като на страните е
предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.
В
съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне
на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5,
ал. 1 ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в
чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е
прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик.
Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга,
извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на
страната. Извършаването й е данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 от ЗДДС), което в
съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава съгласно
чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка става
изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли.
Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2
от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, транспонирайки чл. 168, б.“а” от Директива
2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на
регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за
целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му
доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този
закон.
След
като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на
приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - данъчно
задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл. 114–115
от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по
които то е получател.
По
аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по
смисъла на по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не
настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.
25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не
възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при
наличие на хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС (аналогична на чл. 178, б.”а”
от Директива 2006/112/ЕО).
Въз
основа на горното следва, че възникването на правото на приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС е обусловено от:
-
качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от
решението на СЕС по дело С-18/13/;
-
своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС;
-
получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на
облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/;
-
отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от
решението на СЕС по дело С-153/11/.
Отсъствието,
на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав
изключва възникването на правото. В процесния случай по мотиви, изложени
по-долу, недоказани остана третото условие.
В
множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11,
Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае
право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са
реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното
право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е
посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано:
„Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото“. „Ако в резултат от тази
преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за
целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би
могло да бъде отказано (т. 33).
От
изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е
необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че
националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така,
когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в
такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават
понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в
това качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се
направи извод за действително предадени и получени от доставчика на
получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
Върховният
административен съд нееднократно подчертава разликата между сделка в
гражданскоправен смисъл и доставка за целите за данъчното облагане –
разграничение, нормативно проведено в ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, които
последователно си служат само с понятието “доставка”, не и “сделка”. Докато в
гражданскоправен аспект е необходимо и достатъчно съгласието на страните по
съществените условия на сделката, за да са облигационноправно обвързани от нея,
за доставка по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, ал. 1 Директива 2006/112/ЕО се
изисква да е настъпило и вещно-транслативното правно действие. При доставки на
движими вещи, определени по рода си (каквито са процесните), този правен ефект
ще е настъпил, ако правото на собственост върху тях е прехвърлено от доставчика
с предаването им на получателя с оглед придобиването му по разпоредителна
правна сделка по чл. 77, пр. 1 ЗС вр. чл. 24, ал. 2 от ЗЗД или чрез
добросъвестно владение от несобственик по чл. 77, пр. 3 вр. чл. 78, ал. 1 ЗС.
Произходът
на стоките не е обективен признак за доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14,
ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, нито е предпоставка за възникването или
упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Недоказването на
произхода не означава автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на
разпоредителна сделка. Доказването на произхода, обаче може да е индиция за
физическото съществуване на стоките като обекти на собственост, годни като
такива да бъдат прехвърляни. Подобни индиции биха могли да обезпечат тежащото
върху ответника непълно насрещно доказване и са важен информационен източник
при липсата на преки доказателства за реалност на извършената доставка, какъвто
е процесният случай.
Въз
основа на събраните в ревизионното производство писмени доказателства се
установява притежаване от РЛ на издадена
от „***“ЕООД данъчна фактура за стока: „машина за производство на пелети
употребявана-частична доставка“ с получател жалбоподателя, която е във връзка с
извършвани от него облагаеми доставки. Към фактурата е приложен договор за
доставка и приемо-предавателен протокол.
Притежаването
на фактура с отразен ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може
да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл са и мотивите на
СЕС в Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris
van Financiлn /C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000 г.
Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel
срещу Finanzamt Esslingen /C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973/. Като частен
свидетелстващ документ, несъдържащ неизгодни за издателя си факти, фактурите се
ползват само с формална доказателствена сила, установяваща единствено
количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на
данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза
индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се
разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се
извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ (в
този смисъл решение № 12060/09.11.2016 г., постановено по адм. дело №
13532/2015 г. на ВАС и др.).
Плащането,
както правилно е посочено в жалбата не е юридически факт, въздигнат от правната
норма като основание за настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС такъв факт представлява
преминаването на собствеността върху стоката, респективно – извършването на
услугата, поради което този именно факт жалбоподателят по пътя на пълното
доказване следва да установи. Плащането от своя страна е само една индиция за извършена
доставка на стока и не би могло самостоятелно (без наличие на други
кореспондиращи му преки или косвени доказателства) да създаде сигурно убеждение
(целено от пълното доказване) относно подлежащия на доказване факт – реалност
на доставката. В случая плащане, видно и от приетата ССЕ не е извършено както
между жалбоподателя и доставчика, така и по веригата на доставката и до
настоящия момент.
Приемо-предаване
на стоките, предмет на спорната фактура се приема, че не е надлежно доказано
нито в хода на проведеното административно производство, нито в съдебното
такова. Жалбоподателят се позовава на приемо-предавателен протокол от
08.06.2020г. между дружеството и „***“ЕООД сключен в гр. С.**. Съгласно него на
посочената дата жалбоподателят е приел
сушилня за пелети, бункер с подвижно дъно за подаване на материал към
сушилнята, вентилационна система-част 1, част 2 и част 3, чукова мелница,
трошачка за чипс, печка, вентилатори 1бр., част от опаковъчна машина, като
място на товарене е посочено гр. С.**, ул. „***“ , база ***. С писмени
обяснения управителя посочва, че вписаното място на товарене е сбъркано, за
което представя коригиран приемо-предавателен протокол от 08.06.2020г. с
посочено място на товарене гр. П., ул. „***“ № ***, промишлена зона.
От своя страна „***“ЕООД в хода на
ревизията представя фактура № ********** от 30.06.2020г. издадена от „***“ЕООД,
по която е получател и
приемо-предавателен протокол. Фактурираното е съгласно протокол, а
приемо-предавателния протокол е от 08.06.2020г. Съгласно него на посочената
дата „***“ЕООД някъде в гр. С.** е приел сушилня за пелети, бункер с подвижно
дъно за подаване на материал към сушилнята, вентилационна система-част 1, част
2 и част 3, чукова мелница, трошачка за чипс, печка, вентилатори 1бр., част от
опаковъчна машина от „***“ЕООД.
От своя
страна „***“ЕООД в хода на ревизията представя фактура № ********** от
30.06.2020г., съгласно която е доставил на „***“ЕООД, стока, съгласно протокол.
От представения приемо-предавателен протокол е видно, че на 30.06.2020г. някъде
в гр. С.**, „***“ЕООД е приел от „***“ЕООД сушилня за пелети, бункер с подвижно
дъно за подаване на материал към сушилнята, вентилационна система-част 1, част
2 и част 3, чукова мелница, трошачка за чипс, печка, вентилатори 1бр., част от
опаковъчна машина.
Успоредно
с горното „***“ЕООД представя фактура № ********** от 30.06.2020г. издадена от
„***“ЕООД, по която е получател и
приемо-предавателен протокол от същата дата. Фактурирана е доставка на стока по
протокол, а приемо-предавателния протокол е от 30.06.2020г. Съгласно него на
посочената дата „***“ЕООД някъде в гр.
С.** е приел от „***“ЕООД сушилня за пелети, бункер с подвижно дъно за подаване
на материал към сушилнята, вентилационна система-част 1, част 2 и част 3,
чукова мелница, трошачка за чипс, печка, вентилатори 1бр., част от опаковъчна
машина, с посочени единични цени.
Дори да
се възприеме твърдението на жалбоподателя, че не е необходимо наличие на
складова база, на персонал, на собствена техника, на кадрова и техническа
обезпеченост, то се приема, че
извършване на доставка по спорната фактура не е доказано. Липсва какъвто и да е
документ, който да е двустранно подписан и да съдържа констатации за дата и място,
на което е осъществено фактическото предаване на видовете и количествата стоки,
предмет на спорните фактури. Приемо-предавателния протокол от 08.06.2020г., на
които се позовава жалбоподателя стои изолирано и от него не може да се направи
извод, че на посочената дата е породено вещно-транслативното действие на
продажбата, чийто предмет са вещи, определени по рода си. И след като тези вещи
са определени по рода си следва, че „***“ЕООД към дата 08.06.2020г. или ги е
притежавал или тепърва е трябвало да се снабди с тях. От доказателствата по делото и от договорът
за доставка от 08.06.2020г. се установява, че към момента на сключване на
договора между „***“ЕООД и „***“ЕООД, последният все още не е притежавал в патримонима си конкретната
родово определена вещ “машина за производство на пелети-употребявана“. Този
извод следва както от договорения срок за изпълнение, така и от липсата на
определена цена в договора за доставка. Цена, „***“ЕООД реално ще е възможно да
калкулира едва след като придобие стоката. Едва след този момент ще е възможно
изпълнение на договора за доставка, с оглед и посочения в същия срок на
изпълнение от 12 месеца. Изхождайки от
разпоредбите на сключения договор за доставка от 08.06.2020г. страните не са
договорили продажба на бъдеща вещ, с оглед липсата на договорки под отлагателно
условие или безусловно. Следователно и изхождайки от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е налице договор за доставка на
родово определена вещ, чието предаване
безусловно е от момента на придобиването й. Въз основа на това и въз
основа на приемо-предавателните протоколи представени от „***“ЕООД и „***“ЕООД
се следва, че „***“ЕООД е придобил в своя патримониум стоки: сушилня за пелети,
бункер с подвижно дъно за подаване на материал към сушилнята, вентилационна
система-част 1, част 2 и част 3, чукова мелница, трошачка за чипс, печка, вентилатори
1бр., част от опаковъчна машина едва на
30.06.2020г. След като това е така, то същият е могъл реално да
прехвърли собствеността им след тази дата, а не преди нея. Поради това
приемо-предавателния протокол от 08.06.2020г. не се кредитира, тъй като стоките
към този момент не са били в патримониума на „***“ЕООД и е невъзможно да бъдат
предадени на ревизираното лице на посочената дата. Тези аргументи не влизат в
противоречие със заключението на ССЕ, доколкото от същото се установява наличие на договорни отношения
между „***“ЕООД и „***“ЕООД от дата 25.06.2020г. за продажба на съставни части
на машина за производство на пелети употребявана. Тези две дружества са участвали в хода на
ревизията, като надлежно са представяли документи свързани с предмета на спора.
Прави впечатление обаче, че нито едно от тях не е представило, нито е дало
обяснения във връзка със съществуването на договорни отношения от 25.06.2020г.,
което подкрепя тезата на данъчния орган, че в случая „***“ЕООД към дата
08.06.2020г. не е собственик на процесните стоки и не е налице доставка на
стока.
Освен,
че липсват преки доказателства за предаване на стоката, в ревизионното
производство надлежно са изискани както от жалбоподателя, така и от доставчиците
по веригата данни за превоз на стоката, конкретизиран по пункт на товарене,
транспортно средство, непосредствен участник в натоварването. От жалбоподателя
в нито един стадий на производството, въпреки че са надлежно изискани, не са
представени или посочени за събиране транспортни документи (товарителници или
пътни листове) за извършен превоз на стоките до него от трети лица –
превозвачи, независимо за чия сметка е превозът. В тази връзка съдът не
кредитира, заключението на ССЕ в частта, с която е установено транспортиране на
стока и счита, че тези документи са съставени единствено за нуждите на
съдебното производство. Същите не кореспондират по между си и са взаимно
противоречиви. Транспортиране в случая е било наложително за стоката – предмет на фактурираната доставка
предвид тяхното количество и тегло доколкото се твърди, че точно тези стоки са
отчуждени от ревизиращото лице и са приети от сръбското дружество. Такива
доказателства не са представени и от „***“ЕООД, „***“ЕООД и „***“ЕООД, въпреки,
че надлежно са изискани.
От
ревизираното лице не са дадени сведения по чл. 37, ал. 2 ДОПК или обяснения по
чл. 56, ал. 1 ДОПК, свързани с транспортирането
на стоката, нито, че свързаните с това документи са изгубени или
унищожени. Тази пълна липса на каквито и да е доказателства за транспортиране
на фактурираните стоки не може да намери обяснение с оглед тяхното количество и тегло посочено единствено във
протокола на „***“ЕООД. Без доказателства за извършен превоз на процесните
стоки във връзка с изпълнението на фактурираните им доставки следва, че техен
транспорт с оглед фактическото им предаване от съответния доставчик на
ревизираното лице не е осъществен, без което собствеността им не е прехвърлена
по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД.
От
представената последваща фактура, Договор
за продажба, сключен на 08.06.2020 г. между „***" ЕООД и „***“ LTD, документ за потвърждение на
получаването на стоките от „***“ LTD, от фактура № **********/16.06.2020 г., издадена от
„***" ЕООД с предмет на доставката „Транспортна услуга Б.*** - С.***,
документи за продажба - Инвойс № **********/08.06.2020 г., митническа
декларация - MRN: 20BG005803AA129080 от 09.06.200 г., Международна
товарителница (ЧМР), сертификат за движение, потвърждение за получаване от
купувача, пакинг лист, по които
жалбоподателят е доставчик, както и приетата ССЕ, се установи, че
жалбоподателят е извършил последващи доставки на стоки от вида на посочените в
процесните фактури. Извършването обаче на последваща доставка на стоки от
процесния вид е факт, който, обсъден при прилагане на най-елементарни правила
на логиката сочи, че доставчикът (жалбоподателят) е разполагал с тези стоки,
щом е могъл да се разпореди по-късно с тях. Но за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит релевантен е не самият факт на своене на стоката и
отреждането й за икономическата дейност на жалбоподателя, а следва да се докаже
факта, че соченият от жалбоподателя доставчик на стоката е действителният
неин доставчик. Именно този правнорелевантен факт е недоказан в настоящето
производство и тази доказателствена празнота не може да бъде преодоляна само
поради наличието на последващи доставки, при наличие на редица други факти,
сочещи на липса на реалност на доставката.
Жалбоподателят
в случая се позовава, че прехвърлянето на стоката е удостоверено с договорът за
продажба и с фактура за продажба, съобразена с изискванията на чл. 114 и чл.
115 от ЗДДС. Както се прие по-горе не са налице писмени документи за получени
от него в качеството му на получател стоки от сочения от него доставчик.
Държането на договор и фактура не предполагат прехвърляне на стоката. Прави
впечатление, че не такъв е бил подходът на ревизираното лице при реализиране на
последващите доставки, когато същият вече е имал качеството доставчик –
надлежно са съставяни Договор за
продажба, сключен на 08.06.2020 г. между „***" ЕООД и „***“ LTD, документ за потвърждение на
получаването на стоките от „***“ LTD, доказателства за извършване на „Транспортна услуга Б.*** – С.“, Инвойс
№ **********/08.06.2020 г., митническа декларация - MRN: 20BG005803AA129080 от 09.06.2020 г., Международна товарителница (ЧМР),
сертификат за движение, потвърждение за получаване от купувача, пакинг лист, носещи
информация за мястото и датата на съставяне, страни с всички индивидуализиращи
ги белези, вид, мярка, количество, цена на стоката, номер на издадената
фактура. Този коренно различен подход, демонстриран от жалбоподателя при
купуването и при продажбата на стоки, потвърждават тезата за липса на реалност
на доставките, извършени от сочения от жалбоподателя доставчик-„***“ЕООД.
Наред с
горното, по отношение на доставката, извършена от -„***“ЕООД на практика се
твърди предаване на стоката преди плащане на цената. Както бе прието никой от
доставчиците по веригата не е получил плащане, такова не е получил и настоящия
жалбоподател от страна на сръбското дружество. Тази търговска практика на още
по-голямо основание би изисквала съставяне на протоколи за извършеното
предаване, като единствено възможно доказателство за установяване на факта на
предаване на стоката. Поради това е налице и още една индиция за липса на
реалност на доставката, извършена от „***“ЕООД.
Видно от
мотивите на Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 г., ***, т. 38, възложените на данъчнозадълженото
лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост
от условията, изрично заложени в това отношение от националното право и в
зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции. Съгласно т. 4
от диспозитива на Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, Gabor Toth, принципът на данъчен неутралитет
допуска националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на
всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил
въпросната сделка. С оглед на последното се следва, че приходната администрация
успешно е разколебала убедителността на главното доказване на претендиращия
право на данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на
доказателствената тежест в производството, състоящи се в обвързаността на съда
да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни
правни последици от осъществяването им страна не е провела главно пълно
доказване. Липсата на доставка, както и на данни за разполагаемостта на
доставчиците със стоките, описани по вид и количества, за техния произход и транспорт, ценени в
съвкупност, отричат тезата на жалбоподателя за правомерно упражняване на
правото на данъчен кредит по процесната фактура от доставчик „***“ЕООД.
Въз
основа на изложеното се приема, че жалбата е напълно неоснователна и ще се
отхвърли.
На
основание чл. 81 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе
по претенциите на страните за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 946.00лв., така както е
заявено в нарочна молба депозирана по делото. По аргумент от противното на чл.
161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на жалбоподателя разноски не се дължат, като при
отхвърляне на претенцията за разноски, съобразно константната практика на ВКС,
не се постановява нарочен диспозитив.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. И.**, общ. Р.**, обл. П.***, представлявано от управителя Л.В.
против Ревизионен акт № Р-22001420004092-091-001 от 12.01.2021г., издаден
от Г.В.-Н.**–началник на сектор, възложил ревизията и П.Г.**–главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 445 от
24.03.2021г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“-С.**, с който на дружеството не е признато право на приспадане на
данъчен кредит в данъчен период м. 06.2020г. в размер на 13890.00лв. по фактура
№7/08.06.2020г. издадена от „***“ЕООД, с ЕИК**.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. И.**, общ. Р.**, обл. П.***, представлявано от управителя Л.В. да
заплати на Дирекция „Обжалване и Данъчно–осигурителна
практика“ С.** при Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 946.00 (деветстотин четирдесет и шест) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република Б.*** в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/