Р Е Ш Е Н И Е №
20.04.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №99 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260026 от 18.01.2021г.,
постановено по анд № 2553/2020г., РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление
№ 20-1228-002837 от 31.08.2020г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при
ОДМВР Стара Загора, с което на Н.И.Т., ЕГН ********** от гр. Стара Загора за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на осн. чл.683, ал.1, т.1, вр. с чл.461,
т.1 от КЗ било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна
от решението останала административно-наказаната, която чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било незаконосъобразно и
неправилно.
Според
касатора, константната съдебна практика приемала, че било недопустимо в
обстоятелствената част, както и в санкционната част да имало различие, а
описанието на извършеното нарушение и приложимата санкционна норма следвало да
бъдат идентични. В конкретния случай в описанието на АУАН било извършено
дописване, като било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което
било недопустимо. Това съставлявало съществено процесуално нарушение, като било
недопустимо в правораздавателен акт, какъвто се явявало наказателното
постановление да имало съкращения и допълвания на описаната фактическа
обстановка. Липсата на точно местоположение на извършеното нарушение било
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказания.
На
следващо място се счита и, че неправилно била описаната санкционната норма –
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.461, т.1 от с.з., тъй като същата била само
първият законов текст.
На
трето място се сочи и, че органът следвало да извърши преценка за приложението
на чл.28 от ЗАНН, като се счита, че в конкретния случай това не било спазено.
Предвид ниската обществена опасност на нарушението и на нарушителя, липсата на
вредоносни последици и че нарушението било извършено за първи път, бил налице
маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, което налагало деецът да бъде
предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Цитира се
съдебна практика.
Въз
основа на тези довод се иска отмяна на жаленото съдебно решение и отмяна на
процесното наказателно постановление /НП/.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация, редовно призован, не изпраща представител. По делото е подадено възражение
с довод за неоснователност на касационната жалба и се иска от съда тя да бъде
отхвърлена, а решението на РС да се потвърди. Прави се и възражение за
прекомерност на договореното възнаграждение за един адвокат.
Представителят
на ОП Стара Загора дава заключение
за неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното
решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
За да потвърди процесното НП, РС Стара
Загора възприел за установено от фактическа страна, че на 16.08.2020г. в 12,15
часа в с. Хрищени, община Стара Загора, Н.Т. *** в посока запад- изток
собствения си лек автомобил от посочената марка и модел и ДКН, който не бил
спрян от движение, но бил без сключен договор за задължителна застраховка „ГО“
за 2020г.
Въззивният съд приел тези факти за напълно
удостоверени чрез представените с преписката писмени доказателства /надлежно
посочени в решението/, както и чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по
акта. Съдът посочил, че същите не били опровергани чрез други доказателства,
поради което извел извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна
страна, като извършено от наказаното лице.
РС не констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и/или издаването на НП. Приел, че
административно-наказателното обвинение било достатъчно пълно, ясно и точно
дадено и не ограничавало правото на защита на наказаното лице да го разбере и
да организира адекватна защита против него. Според РС, извършеното дописване в
акта, изразяващо се в по-голяма конкретизация на мястото на извършване на
нарушението, нямало правно значение, защото не намерило израз в НП, т.е.
административно-наказателно обвинение не било обусловено от него, а в достатъчна
степен можело да се приеме, че мястото на нарушението било конкретизирано. РС
изложил и доводи, че не били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като навежданите доводи не се явявали такива. В заключението приел и
извод за правилност на НП в частта на наложеното наказание „глоба“ от 250 лева.
Касационната инстанция намира
жаленото решение на РС за правилно и законосъобразно.
Следва да се посочи, че самата
касационна жалба е идентична по съдържание с тази, подадена пред РС, като с нея
не се оспорват факти. В тази насока настоящата инстанция приема, че
фактическата обстановка е изцяло и пълно изяснена и установена чрез допустими
доказателствени средства от въззивния съд. Същата еднопосочно установява
движение на територията на страна на регистрирано МПС, собствено на наказаното
лице, което не е спряно от движение, но за него към момента на установяване на
нарушението няма сключен договор за застраховка „ГО“ за автомобилистите за
2020г., въпреки, че същата е задължителна. Видно от данните на л. 10 от делото
на РС, фактът на не сключен такъв договор към 16.08.2020г., 12.15ч. е
безспорен.
Изцяло се споделя изводът на РС,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаване на НП, вкл. и доводите, които мотивират съда да изведе този извод.
Правилно РС приема, че въпросното „дописване“ в акта, от една страна не е
релевантно за отговорността на дееца за конкретното нарушение, тъй като всички
релевантни факти надлежно се сочат там, а те са : регистрирано и не спряно от
движение МПС, което няма сключен договор за задължителна застраховка за
автомобилистите- „ГО“.
Касаторът не отчита, че коментираното
нарушение не се свързва с факта на движение на това МПС, защото това не се
релевира в нарушената норма, нито в санкционната. Т.е., фактът дали се движи МПС и къде се движи през
коментирания период от време е ирелевантен сам по себе си. Релевантни са
фактите дали притежаваното от дружеството МПС има регистрация в страната, дали
е спряно или не е спряно от движение и ако не е спряно, има или за няма
сключена от собственика на автомобила задължителната застраховка „ГО”. Даденото
описание от обективна страна на нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изисква
посочване именно на тези факти, а безспорно всички те се визират в процесния
ЕФ. Дори МПС да не се движи по пътищата, т.е. дори да е спряно, паркирано и
пр., освен ако не е спряно от движение, то задължението за сключване на такава
застраховка продължава да лежи върху задълженото лице /собственика или лицето
на когото е предоставено управлението/ и не отпада, освен до момента на спиране
от движение по надлежен ред на превозното средство, т.е. задълженото лице от
момента на регистриране на ППС е длъжен да сключи задължителната застраховка и
ако не направи това, то е в нарушение на КЗ.
На последно място настоящата
инстанция приема за изцяло правилен и изводът на РС, че не се установяват
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитираното ТР в касационната
жалба не може да се тълкува в смисъла, който претендира касатора. Органът е
длъжен да приложи чл.28 от ЗАНН, само при наличие на предпоставките, които се
установяват в този текст и само ако такива са били налице и тестът не е
приложен, ще се следва незаконосъобразността на НП. В конкретния случай органът
не прилага чл.28 от ЗАНН, като при извършения съдебен контрол на тази преценка,
въззивният съд напълно правилно извежда извод, че това се следва от данните по
делото. Няма нито едно обстоятелство, което да се явява предпоставка за
приложението на този правен текст, а така навежданите от наказаното лице, са
такива, касаещи индивидуализацията на самото наказание, когато законът
предвижда граници на същото. В конкретния случай предвиденото наказание за
нарушението е твърдо глоба в размер на 250 лева, именно такова е наложено и
поради това и на тази плоскост процесното НП се явява изцяло законосъобразно и
правилно. Извод, до който достига и РС.
Касационната жалба се явява
неоснователна, а въззивното решение следва да се остави в законна сила. При
този правен извод, основателна се явява своевременно направената претенция от
ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 80 лева на осн. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260026 от 08.01.2021г., постановено по анд №
2553/2020г. на РС Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.