№ 260030
град Първомай, 29.04.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 249 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Частично е обжалвано Наказателно постановление № 20-0325-000739 / 07.08.2020
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на В.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни
наказания, както следва:
·
за
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал.
2, т. 3, предложение 1 от същия закон и
на основание Наредба № Iз-2539 / 2012
година на Министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни точки;
·
за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 3000 (три хиляди)
лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.
175а, ал. 1, предложение 3 от същия закон;
·
за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 177, ал.
1, т. 8 от същия закон;
·
за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от същия закон.
В Жалбата си В.Н.И.
чрез процесуалния си представител А.Б.Б. *** по подробно изложени съображения
моли за отмяна като незаконосъобразно на Наказателното постановление в частта
за нарушенията по чл. 6, т. 1, чл. 104б, т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата и санкциите за тях; редовно призовани за съдебно
заседание на въззивната инстанция, нито жалбоподателят, нито процесуалният му
представител се явяват за лично упражняване правото на защита.
Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не
изпраща представител; със Становище рег. № 325000-5121 / 13.10.2020 година излага
доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и
счита, че същото не следва да се отменя, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
частично основателна, но не по изложените в нея съображения.
От фактическа
страна:
От 08:00 часа до 20:00 часа на 19.07.2020
година полицаи при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Р.И.А. (актосъставител) и младши инспектор А.Н.Я. са
дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на
безопасността на движението извършват обход на град Първомай, област Пловдив, със
служебен автомобил с ДК № *** с отличителни знаци на Полицията, като зад волана
е младшият автоконтрольор.
На обяд на инкриминираната дата за
достигане до установъчен пункт в квартал Дебър полицаите се придвижват по улица
„Княз Борис І“ към кръстовище с улица „Стефан „Стамболов“, регулирана и от
двете страни, преди пресичането й с улица „Княз Борис І“, с пътни знаци Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ (т. нар. знак „Стоп“).
Към 12:50 часа при встъпване в
кръстовището Р.А. вижда от лявата си страна по пътя без предимство да
приближава лек автомобил „Лексус ИС 220 Д“ с ДК № *** (собственост на „***“ ЕАД, клон
Пловдив), който, без да спази предписанието на пътния знак от група „Б“,
навлиза в кръстовището и първоначално леко увеличава скоростта си, след което
започва маневра наляво към улица „Княз Борис І“ и в този момент подава внезапна
газ – задните колела започват да превъртат и гумите да димят, а задницата на автомобила
се изнася надясно, с което препречва пътя на полицейската кола, наложило
младшият автоконтрольор рязко да натисне спирачки. Но лексусът не спира, а водачът,
с непрестанно силно подаване на газ с превъртане на гуми и въртене на волана
наляво и надясно за овладяване противоположното изнасяне на задната част на
колата до изправянето на посоката, продължава движението си напред по улица
„Княз Борис І“.
Р.А. включва светлинна и звукова
сигнализация, следва лексуса и го спира. Установява, че водач е В.Н.И., който
не може да представи свидетелството си за управление и контролния талон към него
и на място в негово присъствие чрез служебен РСОТ таблет му е съставен и връчен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 270798 / 19.07.2020 година.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция в качеството на свидетел полицейски служител, които се
кредитират като обективни и логични, и от приобщената по предвидения в НПК ред
административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
В частта, в която за нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено наказание по чл.
183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона в съответствие с разпоредбата на чл.
64, буква Б от ЗАНН Наказателното постановление е влязло в сила и Съдът не
следва да разглежда казуса по
същество, като само се отбележи, че при управление на моторно превозно средство
неносенето и на свидетелството за
управление, и на контролния талон към него е отделно нарушение, което се
санкционира самостоятелно, но и да не бе стабилен актът на наказващия орган в
тази част, неспазването на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не се явява основание
за отмяна с оглед на принципа reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на наказаното
лице при производство по негова инициатива).
За вмененото в отговорност нарушение по чл.
5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата Наказателното постановление
е необосновано.
От фактите се констатира, че на
инкриминираната дата при навлизането си от улица „Стефан Стамболов“ в
кръстовището с улица „Княз Борис І“, преди да продължи движението си, В.Н.И.
препречва с лексуса си пътя на полицейската кола, с което създава опасност и
пречка за движението и поставя в опасност другите участници в него, но с оглед
конкретиката на деянието това неправомерно държане не може да се санкционира по
чл. 177, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата.
Посоченият текст визира: Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв., който с превозно средство прегради път с цел да
попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия,
състезание и други подобни, като разпоредбата, освен императивното правило
за поведение, съдържа и следващата се за неизпълнението му административнонаказателната
санкция.
Само че, изпълнителното деяние на чл.177,
ал. 1, т. 8 от Закона се изразява в съзнателно поставяне като препятствие на пътно
превозно средство върху земна площ или съоръжение за движение на превозни
средства или пешеходци, като от субективна страна деецът, освен с пряк умисъл,
действа и със специална цел – да създаде пречка за нормалното използване на
пътя по предназначение или да възпрепятства организирано събитие, а в случая
липсват доказателства жалбоподателят да е застанал с автомобила си пред
автопатрула, за да възпре движението му. Нещо повече – при разпита си в съдебно
заседание актосъставителят свидетелства: „Мисля, че той, като навлезе в
кръстовището, изобщо не ни видя, защото според мен не би карал по такъв начин“.
Не стои така въпросът с другите вменени
в отговорност на В.Н.И. нарушения, като за комплекса от неправомерните му
действия вярно се сочат разпоредбите на чл. 6, т. 1
и чл. 104б, т. 2
от Закона за движението по пътищата.
С императива на чл. 6, т. 1 е въведено изискването
участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и при
неизпълнение да се спре на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ водачът на превозно средство се санкционира на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за
движението по пътищата, а на 19.07.2020 година при навлизане с леката си кола от
улица „Стефан Стамболов“ в кръстовището с улица „Княз Борис І“ в град Първомай В.Н.И.
не спазва знака „Стоп“.
Във връзка с отнемането
на контролни
точки за това нарушение следва да се отбележи, че съгласно чл. 157
от Закона за движението по пътищата и чл. 3 от Наредба № Iз-2539 / 17.12.2012
година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролните
точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление с отбелязване в документа за това, като
фактическото действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия
орган в условията на обвързана компетентност, е съобразно допуснатото нарушение,
а в случая отнемането на 8 контролни
точки в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредба № Iз-2539 / 17.12.2012 година на министъра на вътрешните
работи.
Описаното в Акта и процесното
Наказателно постановление деяние като резки маневри и преднамерено извеждане на
моторното превозно средство извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление
на задните гуми (дрифт) правилно е квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от Закона за
движението по пътищата: На водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В Закона за движението по пътищата
липсва легална дефиниция на „дрифт“, но съгласно основните му същностни
характеристики, както се сочи в Решение № 386 / 22.02.2021 година по КАНД № 3031
/ 2020 година на Административен съд - Пловдив, това е техника на шофиране, при
която шофьорът преднамерено извежда моторно превозно средство (най-често
автомобил) извън контрол с презавиване, водещо до загуба на сцеплението на
задните гуми, като движението е напречно на завоя и се осъществява под
влиянието на тежестта на превозното средство и инерционния момент.
По този начин в съответствие с
установените факти са обрисувани и действията на В.Н.И. на инкриминираната
дата, който в кръстовището при ляв завой рязко подава газ с превъртане на
задните гуми така, че задницата на автомобила му да се изнесе надясно, заради
загуба на сцепление с пътя, и с последователно въртене на волана наляво и
надясно да овладява противоположното поднасяне до изправяне на посоката си на
движение, като не спира да настъпва педала на газта до степен двигателните
колела да продължават да превъртат.
От своя страна, преднамереното довеждане
на моторното превозно средство от водача извън контрол на път за обществено
ползване (каквито са улици „Княз Борис І“ и „Стефан „Стамболов“ в град
Първомай, област Пловдив, и кръстовището между тях) е в пълен противовес с
ползването на пътя по предназначението му – целта да служи за превоз на хора и
товари при спазване на правилата за придвижване, без създаване на опасност за
другите участници в движението.
За нарушението на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движението по пътищата точно е посочено следващото се наказание по чл.
175а, ал. 1, предложение 3 от Закона, съгласно чийто текст: Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
С оглед на гореизложеното са
несъстоятелни защитните възражения за несъставомерност както на това нарушение,
така и на това по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
При определяне на наказанията по 183, ал.
2, т. 3, предложение 1 и чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от Закона за движението
по пътищата е спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН – всяка от санкциите е в
рамките на закона, като размерът й е конкретно определен и
административнонаказващият орган не може да го преценя.
Липсват основания за последно
разгледаните от настоящия състав две нарушения да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като и неспазването на императива на чл. 6, т. 1 от Закона
за движението по пътищата, и на правилото по чл. 104б, т. 2 от същия закон е
нарушение с висока степен на обществена опасност – подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и
на случайно преминаващи пешеходци. От друга страна, В.Н.И., който е
правоспособен водач едва от няколко години – 14.09.2015 година, когато
придобива категории В и М, – до момента е наказван с влезли в сила 7
наказателни постановления и 9 фиша за 17 нарушения на правилата за движение по
пътищата и може да бъде определен като шофьор с висока степен на обществена
опасност.
Нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, чл.
6, т. 1 и чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата са описани в Акта
за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, конкретизирани
по време, място и извършител, и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42,
чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен
орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година и Заповед № 8121з-825 /
19.07.2019 година на Министъра на вътрешните работи и са неоснователни и
възраженията на защитата да допуснати процесуални нарушения.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
·
глоба в размер на 20 (двадесет) лева
на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на
основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година
на Министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни точки;
·
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева
и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от дванадесет месеца
на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от Закона за движението по пътищата
за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Отменя
Наказателно
постановление № 20-0325-000739 / 07.08.2020 година на Началника на Районно
управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на В.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 177, ал.
1, т. 8 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата.
Влязло е в сила
Наказателно постановление № 20-0325-000739 / 07.08.2020 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта за налагане на
административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от
Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движението по пътищата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ / ВХ