Определение по дело №806/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  561

 

град Велико Търново, 23.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев частно административно дело № 806 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 6 от АПК, вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от „Ник инс“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление В.Ш.и посочен адрес за кореспонденция В.Т., чрез управителя  Т.Т.Р., срещу разпореждането за допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11371/ 22.12.2022 г., издадена от Л.И.И.- началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като издадено при неспазване на изискванията за форма /фактическа липса на мотиви/, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, тъй като липсват основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, и несъобразяване с целта на закона. Излагат се подробни доводи в тази насока. От съда се иска отмяната на допуснатото предварително изпълнение, претендира присъждане на сторените разноски. 

С писмо вх. № 6539/ 23.12.2020 г. в деловодството на АСВТ, от ТД на НАП – гр.  Велико Търново е представена административната преписка заедно с писмено становище от ответника, чрез пълномощник. С мотиви, че основанията по чл. 60 от АПК са алтернативни и че в случая е възможно осуетяване изпълнението на издадения ИАА, тъй като се касае за временен и до ще бъде премахнат до влизане в сила на акта, ответникът счита жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в определени от съда размер, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.

 

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, включително тези представени с административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка “Запечатване на обект” за срок от 10 дни, за търговски обект „Българска скара – Коледен базар“, находящ се в гр. Велико Търново, парк „Марно поле“, стопанисван от „Ник инс“ ООД с ЕИК ..., като е определено запечатването да се извърши на 22.12.2022 година. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че при извършена на 20.12.2022 г., в 13:05 часа проверка в търговски обект „Българска скара – Коледен базар“ е установено, че същият е за продажба на месни продукти на скара, греяно вино, бира, безалкохолни напитки, кафе, готвени ястия, сувенири и др. Работнато време на обекта е всеки ден от 12:00 часа до 20:00 часа, в периода от 01.12.2022 г. до 01.01.2023 година. Ястията и месните продукти са изложени на витрини, върху 6 броя маси, до тях има апарат за наливна бира, всичко е на открито, като продаваните артикули могат да се консумират на място, за целта са налични 7 броя маси с по 4 стола и 4 разтегателни чадъра. В описания търговски обект е налично монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, модел „Eltrade A1 KL“ за отчитане на продажбите, с рег. № в НАП 4528708, номер на ФУ ED334874 и номер на фискалната памет 44334874, което не е свързано към компютърна конфигурация, без програмен продукт /СУПТО/. При извършена контролна покупка на стоки /1 чаша греяно вино/, на стойност 5,00 лв., заплатена в брой, работещата в обекта Т.Р.е приела сумата, за която не е бил издаден фискален касов бон от посоченото ФУ, нито касова бележка от кочан. След легитимация на проверяващия екип в 13:09:06 часа на 20.12.2022 г. е разпечатан дневен финансов отчет и е изготвен опис на наличните парични средства в обекта, намиращи се в метална кутия и монетник в непосредствена близост до ФУ. Било е установено, че на датата на проверката, към 13:09:06 часа е разчетена касова наличност от ФУ - 41,00 лв., фактическа касова наличност - 226,10 лв. (включително сумата на контролната покупка), въведени суми в касата – 00,00 лв., изведени суми от касата - 0,00 лв. /т.е. установена е разлика от 185,10 лева/. Работещият в обекта управител е отбелязал, че в описа на касовата наличност е описана и невъведена начална сума от 200,00 лева. При проверката е изведена и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, от който е установено, че за дата 22.12.2022 г. са регистрирани продажби в обекта на обща стойност с ДДС 41,00 лева. От контролните органи е бил съставен Протокол за извършена проверка № 0467202/ 20.12.2022 г., с приложени опис на парични средства в каса, и коментираните по-горе разпечатки от ДФО и от КЛЕН. Допълнително в преписката се съдържа справка –данни от документ  за продажба от ФУ в обекта за периода 20.12.2022 г., резолюция за извършване на проверка в обект от същата дата и Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

При така установеното от Л.И.И.- началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена Заповед за налагане на ПАМ № 11371/ 22.12.2022 г., с която за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е постановено запечатване на обекта. Заедно със заповедта е издадено и разпореждане за предварително й изпълнение, инкорпорирано в нейното съдържание, с което на основание чл. 188 от , вр. чл. 60 от АПК, от органа е допуснато предварителното й изпълнение. Като съображения за това е изложено, че такова предварително изпълнение е наложително за предотвратяване възможността от последващо извършване на други нарушения от вида на констатираното, като по този начин се осигури пълна отчетност на извършените от лицето продажби. Посочено е, че нарушението препятства контролната функция на органите по приходите, като се касае за обект с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, а предвид временния характер на търговския обект и вида на продаваните стоки, запечатването му в един по-късен етап, би било неефективно и практически би осуетило изпълнението на индивидуалния административен акт. Отразено е, че се касае за защита на особено значими държавни и обществени интереси, свързани с отчитането на реализираните приходи и заплащането на данъци върху действителния им размер от задълженото лице. В разпореждането е отразено и че своевременното и бързо налагане на ПАМ ще препятства опасността от превръщане на незаконосъобраното поведение на субекта в практика и съставлява превенция срещу извършването на нови такива.

Заповедта, заедно с разпореждането са връчени на „Ник инс“ ООД, чрез управителя  Т.Т.Р., на дата 22.12.2022 г., видно от съдържащата се в заповедта разписка. Жалбата срещу същото пред АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, на дата 22.12.2022 г., съгласно дадения входящ номер от ответната администрация. С придружително писмо от ТД на НАП – гр. В. Търново жалбата, с приложените към нея ЗНПАМ, оспореното разпореждане, протокола за извършена проверка и приложенията към него, е представена в съда.  

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Оспорването на допуснатото предварително изпълнение на административен акт е допустимо за разглеждане, като подадено от лице - адресат на Заповед № 11371/ 22.12.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново към ЦУ на НАП. Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че оспорената заповед е издадена от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с  чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите. Съгласно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1, предл. второ от заповедта/, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са сред органите, посочени като оправомощени да налагат принудителни мерки от вида на процесните. По аргумент от чл. 60, ал. 1 от АПК, органът, издал съответния административен акт, разполага с правомощието да разпореди неговото предварително изпълнение, какъвто именно е и разглежданият случай. Налице е редовно упражняване на определени от закона правомощия, от органа, издал акта за налагане на принудителна административна мярка, т.е. оспореното разпореждане е издадено от материално компетентен административен орган.

Разпореждането е издадено в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Действително, в голямата си част мотивите към него са общи и бланкенти, но все пак са посочени съображения на органа за допускането на предварително изпълнение – предотвратяване на бъдещи нарушения, защита на особено значими държавни и обществени интереси, и че предвид временния характер на обекта, може да бъде осуетено изпълнението на акта. Съответствието на изложените от административния орган мотиви с установените в производството факти, не касае формалната, а материалната законосъобразност на акта. Не се установява при провеждане на производството по допускане на предварителното изпълнение да са нарушени процедурните правила, разписани в чл. 60 от АПК, вр. с чл. 188 от ЗДДС.

 

Разпореждането е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. За да постанови оспореното предварително изпълнение административният орган се е позовал на чл. 188 от , във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. Нормата на чл. 188 от не допуска предварително изпълнение по силата на самия закон, а препраща към АПК относно допускането или не на предварително изпълнение. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение са изчерпателно уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, съобразно цитираните по-горе мотиви на разпореждането, допускането на предварителното изпълнение е обосновано от органа по приходите с необходимостта от предотвратяване на бъдещи нарушения и със защитата на важен държавен, и обществен интерес – преустановяване неизпълнението на задължението за отчитането на реализираните приходи и заплащането на данъци върху действителния им размер, както и с възможността да бъде осуетено изпълнението на издадената заповед.

По отношение на мотива, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от този вид, същият представлява цитиране на текста на чл. 22 от ЗАНН, но е неотносим към оспорваното допускане на предварително изпълнение. Безспорно измежду целите на ПАМ по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е да се постигне превантивно-възпиращ ефект, целящ да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Превантивният характер на ПАМ обаче не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат. Целите на допускане на предварителното изпълнение са различни от тези на налагането на ПАМ и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Предпоставките за допускането на предварително изпълнение, са изчерпателно посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК и измежду тях не е постигането на превантивен ефект по отношение на последващи нарушения.

С оглед установените при проверката факти и наличните по делото документи, съдът намира за недоказани и посочените относими основания за допускане на оспореното предварително изпълнение. Безспорно, установява се, че в нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, при извършената на 20.12.2022 г., в 13:05 часа, контролна покупка в обекта на жалбоподателя, не е била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, въпреки че в обекта е имало действащо такова. Същевременно обаче въпросната продажба е с относително ниска стойност 5,00 лв., като липсват  данни за предходни нарушения от същия вид. Контролните органи не сочат да са извършили предварително наблюдение на обекта, нито че между момента на контролната покупка и този на легитимацията им е извършено друго нарушение от същия вид. Изводите, че това не е единствената неотчетена до този момент продажба са основани изцяло на предположения за произхода на разликата между отчетената от ФУ и действително установената при проверката касова наличност, без да се кредитира с доверие обяснението на управителя за невъведена в началото на работнното време налична сума. Тоест чрез ФУ са отчетени продажби за 41,00 лв. в продължение на час и половина /съотносими с размера на отчетения оборот за остатъка от същия ден/, като няма безспорни данни на посочената дата освен контролната покупка на проверяващите, да са били извършени други неотчетени продажби. От мотивите на спорното разпореждане не става ясно по какъв начин нерегистрирането на една сделка, на стойност от 5,00 лв. чрез фискален бон от ЕКАФП обосновава особено значим държавен или обществен интерес. От органите по приходите не се обосновават твърденията им за обем на дейността на данъчния субект, създаващ угроза от укриване на приходи в значителни размери, доколкото сочените местоположение на търговския обект и вид на продаваните стоки могат да бъдат само индикация в тази насока. Твърденията за реализирани големи обороти не са подкрепени с каквито и да било доказателства, вкл. такива за оборотите на други дати, снабдяването с каквито не би трябвало да представлява затруднение за приходната администрация. Съобразно това съдът намира за недоказани посочените от органа конкретни обстоятелства, мотивирали го към допускане предварителното изпълнение на ПАМ. Производствата от вида на процесното по правило приключват с издаването на неблагоприятен за адресата му административен акт /налагане на ПАМ/, при което в задължение на административния орган е да проведе пълно главно доказване както на фактите, мотивирали го към налагане на принудителната мярка, така и на тези за допускане на предварителното й изпълнение. Както се отбеляза, в случая такова доказване на посочените в разпореждането за допускане на предварително изпълнение факти, не е проведено. 

Неоснователни са и съображенията, че допуснатото от жалбоподателя нарушение осуетява възможността на органите по приходите да осъществяват контрол върху отчетността на данъчния субект. Действително, системното неотчитане на продажби би имало подобен ефект, но такова не се твърди от административния орган и което е по-същественото, не се установява от наличните по делото доказателства. Безспорно, налице е интерес за държавния бюджет от спазване изискването за издаване на фискални бонове, което всъщност дават възможност за правилното определяне на реализираните от задълженото лице облагаеми приходи и на размера на публичните му задължения. Това обаче не е дало основание на законодателя да допусне по силата на закона предварително изпълнение на тази категория актове, поради което и не може да бъде достатъчен аргумент за наличието на фактическия състав по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Ето защо налагането на принудителната административна мярка, следва да е насочено към постигане на целта на закона, както и да са съразмерно по тежест с установените факти и тази цел. Като краен извод от изложеното по-горе настоящият състав намира, че установените в административното производство факти не обосновават особено важният държавен или обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. В случая такъв интерес, накърним без предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, не се наблюдава нито с оглед спецификата на обекта, нито поради характера на нарушението по чл. 118 от , нито поради системност или същественост на същото. Органът е длъжен да мотивира твърдяния от него особено важен държавен или обществен интерес, като базира изводите си на конкретните факти по спора и анализ на същите във връзка значимостта на този интерес, което не е сторено в конкретния случай.

 

Вярно е че съобразно посоченото в заповедта, предвид временния характер на търговския обект нейното изпълнение може да бъде евентуално осуетено. По същата причина обаче допускането на предварително изпълнение без да са налице останалите сочени от административния орган основания, би в голяма степен последващия съдебен контрол за законосъобразност върху наложената ПАМ. При това положение съдът не намира за убедително твърдението, че допуснатото предварително изпълнение ще спомогне с нещо за постигане на целите, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, и то при положение, че самото налагане на принудителната мярка следва с два дни извършването на проверката и установяването на съответното нарушение.

На последно място е налице противопоставим интерес на жалбоподателя, който е от степен на охранените с нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно от временното затваряне на обекта за определения от администрацията 10-дневен срок фактически означава преустановяване на дейността на обекта до крайния срок на наемния договор, въз основа на който същият е поставен на територията на коледния базар.

 

По изложените съображения, подадената жалба за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, е основателна и като такава следва да бъде уважена. Инкорпорираното в Заповед № 11371/ 22.12.2022 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

 

При този изход на делото, разноски на ответника не следва да се присъждат. С оглед изхода на спора, и направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател съдебни разноски в размер на 50,00 лв., представляващи внесена държавна такса за образуваното производство.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 6 и чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 188 от ЗДДС, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Отменя по жалба на „Ник инс“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление В.Ш.и посочен адрес за кореспонденция В.Т., разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11371/ 22.12.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

Осъжда Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „Ник инс“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 12, ет. 12, ап. 48, разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лева

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

Административен съдия :