№ 25391
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20241110122734 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на „Б. ДСК“ АД, срещу Л. П. М. за следните
суми: 51 252,74 лева (петдесет и еднa хиляди двеста петдесет и два лева и 74 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021
г., ведно със законна лихва за период от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 4 016,31 лева (четири хиляди и шестнадесет лева и 31 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2022 г. до 10.03.2024 г., сумата
401,85 лева (четиристотин и един лева и 85 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.12.2022 г. до 10.03.2024 г., 569,35лева (петстотин шестдесет и
девет лева и 35 стотинки), представляваща законна лихва за период от 11.03.2024 г. до
08.04.2024 г., 120,00лева (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи при
изискуем кредит, както и държавна такса в размер на 1 127,21 лева (хиляда сто
двадесет и седем лева и 21 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева (сто и петдесет лева).
По делото към момента не са налице данни за връчване на заповедта за
изпълнение от съдебен изпълнител на длъжника, но доколкото заповедта за изпълнение
е издадена на 30.04.2024 г., а възражението по чл. 414 ГПК и молбата за спиране на
изпълнението по чл. 420 ГПК са подадени на 21.05.2024 г., то очевидно е спазен
законоустановеният едномесечен срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което липсата на върната от съдебен изпълнител разписка за
връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника не може да препятства
разглеждане на искането по реда на чл. 420 ГПК.
В молбата за спиране се съдържа оспорване на присъдените със заповедта за
незабавно изпълнение вземания като недължими. Същото не се основава на твърдения
за погасяване на вземанията, а на изявлението, че договорът за потребителски кредит,
на който се основават процесните вземания, не бил сключен с длъжника, а от трето
лице от името на длъжника без негово знание и съгласие.
Към молбата за спиране на изпълнението са приложени следните писмени
доказателства:
1/ жалба до Софийска районна прокуратура, първоначално подадена и заведена в
СДВР с вх. № 543000-426301 от 22.06.2023 г. и с вх. № 5982/20.09.2023 г. в СРП. В
1
същата са изложени твърдения относно изтеглени общо 4 бр. кредити от името на Л. П.
М. без негово знание от трето лице;
2/ удостоверение, издадено от Софийска районна прокуратура от 26.02.2024 г.,
видно от което във връзка с подадена от Л. П. М. жалба е образувано досъдебно
производство № 5177/2023 г. по описа на СРВР, пр.пр. № 5982/2023 г. по описа на СРП
за извършено престъпление по чл. 212а НК, като до момента разследването не е
приключило.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.
180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В редакцията на чл. 420, ал. 2 от
ГПК след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.
1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи.
Конкретиката на случая сочи, че процесната заповед за изпълнение е издадена
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводни книги), поради
което възражението няма суспензивен ефект по силата на закона спрямо изпълнението
на издадената заповед. Не са налице предпоставките по чл. 420, ал. 1 ГПК, тъй като в
рамките на настоящото производство не са представени доказателства за учредено
обезпечение по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Съдът намира обаче, че е налице соченото основание за спиране по смисъла на
чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК (искането е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи). Видно от представените доказателства, както жалбата, така и
удостоверението от СРП предхождат по дата тази на образуване на настоящото
производство, поради което несъмнено същите не са изготвени във връзка с настоящия
процес. Ако се установи в наказателното производство, че е извършено престъпление,
като са изтеглени кредити от името на Л. П. М. без негово знание от трето лице, то
последният не би бил задължен по тези договори. Макар в сигнала да липсва
назоваване на договор за кредит, сключен с „Б. ДСК“ АД на стойност 60 000 лв.,
какъвто именно е този, на който се основават процесните вземания, то за съда възниква
предположение, че този договор също може да е сключен по идентичен начин – от
името на лицето без негово знание. Прави впечатление още, че в договора се съдържа
отбелязване, че същият е сключен в присъствието на кредитен инспектор Нели Гочева
Кънева, а в сигнала до СДВР са изложени предположенията на Лючезар М., че
служител на „Б. ДСК“ АД на име „Нели“, разполагайки с личните му данни по повод
предходно изтеглен кредит на името на негова братовчедка, е използвала същите
неправомерно, сключвайки от негово име договори за кредит. Нещо повече,
процесният договор за кредит е сключен именно с „Б. ДСК“ АД, чийто служител е
кредитният инспектор, назован в сигнала с името „Нели“.
2
На този етап от настоящата инстанция не може да бъде установено дали
твърденията в сигнала до СДВР, по който е образувано досъдебно производство,
респективно и в молбата по чл. 420 ГПК, са истинни. Не това обаче е и предмет на
производството за спиране на изпълнението, като за да се постанови такова не е
необходимо при условията на пълно и главно доказване, както в исков процес, да се
установи по безспорен начин недължимост на вземането. Достатъчно е представените
писмени доказателства prima facie да създават предположение, че вземането не се
дължи, без този извод да обвързва исковия съд, който предстои да разгледа иска по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ако такъв бъде предявен в законоустановения срок. В закона
липсва и конкретизация какви биха могли да са доказателствата, от които да се
установява, че вземането не се дължи, но несъмнено същите не могат да бъдат
ограничени само до такива с погасителен ефект, доколкото недължимост следва и при
уважаване на правоизключващи възражения, каквито по същество се навеждат в
искането, с което е сезиран съдът.
С оглед на гореизложеното, искането на за спиране на незабавното изпълнение
на издадената заповед се явява основателно.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се дадат указания на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.04.2024 г., издадена в
производството по ч. гр. д. № 22734/2024 г. по описа на СРС, 56-ти състав и издадения
въз основа на заповедта, като изпълнително основание изпълнителен лист от
30.04.2024 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок от съобщението пред Софийски градски съд, като довнесе
дължимата държавна такса в размер на 1127,21 лв. по сметка на СГС.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, че е предявил иска, като го предупреждава, че в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3