Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.06.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на девети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10819 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Ю.М.Р. срещу З. „Л.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./
във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че при ПТП настъпило на
25.11.2016 г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО“ №
BG/22/116000141252, сключена на 30.12.2015 г. валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г., е причинена
смъртта на М.Х.Р.и Й.Х.Д., вследствие на което ищцата търпи неимуществени
вреди. Поддържа се, че на посочената дата водачът на л.а.м. „БМВ 730Д“ с ДК № ******управлявал
превозното средство по път ІІІ-307, при км 3+700 м със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка и при навлизане в десен завой и мокра пътна
настилка загубил контрол над управляваното от него МПС и навлязъл в лентата за
насрещно движение. По същото време в обратната посока се движел л.а.м. „Ауди
80“ с ДК № ******. Твърди се, че поради извършеното от водача на л.а.м. „БМВ
730Д“ нарушение на ЗДвП последвал удар между двете МПС-та, вследствие на което
починали водачът на л.а.м. „Ауди 80“ М.Р.-баща на ищцата и пътничката в същия автомобил Й.Х.Д., която не е
биологична майка на ищцата, но я е отгледала от малка и живеела на съпружески
начала с бащата на ищеца. Поддържа се, че по случая е образувано ДП № 287/2016
г. по описа на РУП-Луковит, пр.пр. № 3388/16 г. по описа на ОП-Ловеч,
производството по което не е приключило.
Поддържа се, че ищцата преживява изключително
тежко загубата на М.и Й., постоянно плаче, напълно се е затворила в себе си и
се е изолирала от околните. Твърди се, че починалата Й. се е грижела за ищцата
още от малка, възпитавала я като свое дете, винаги се е стараела нищо да не й
липсва. Твърди се, че М.и Й. са изградили общ дом, сплотено семейство, в което
отношенията между членовете му са се основавали на взаимното разбирателство,
обич и уважение. Ищцата винаги е възприемала Й. като своя майка и като такава
се е обръщала към нея.
Твърди се, че ищцата е провела процедурата
по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение с твърдението, че
няма основание за това преди влизане в сила на присъда на наказателен съд.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати общо сумата от 400 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на М.Х.Р.и Й.Х.Д., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307 при км 3+700 м,
виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 730Д“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/116000141252, валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.11.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез юрисконсулт Й.надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
Няма възражения по допустимостта на иска.
Потвърждава валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на л.а.м.
„БМВ 730Д“ с ДК № ******към датата на произшествието. Оспорва по основание
предявения иск.
Оспорва предявения иск с твърдението за
липсата на документи, установяващи настъпването на деликт с извършител водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована към З. „Л.и.“ АД. Оспорва
твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП, както и
твърдението, че причината за настъпване на произшествието са единствено
действията на застрахованото към З. „Л.и.“ АД лице. Оспорва твърденията за
близост между починалата Й. Д.и ищеца, както и че починалата е имала желание да
осинови ищеца. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на починалите
лица, поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва исковете по размер
като завишени.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на ответника
заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания и заявява нови такива.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не
депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като недоказани, неоснователни с оглед на сключеното между страните
споразумение. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на л.а.м.
„БМВ 730Д“ с рег. № ******, при ответното дружество, е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/116000141252,
сключена на 30.12.2015 г. валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г.
От протокол за оглед на
местопроизшествието от 25.11.2016 г., фотоалбум и заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че на 25.11.2016 г. по третоклА. път ІІІ-307,
км 3+700 в посока гр. Луковит към с. Тодоричане се движел лек автомобил „БМВ 730Д“
с рег. № ******със скорост около 83 км/ч. Поради тази скорост, близка до
критичната скорост за движение в завоя-85 км/ч и поради мократа асфалтова
настилка, е започнал дрейф, състояние предхождащо страничното плъзгане. По този
начин се променила зададената траектория на движение и автомобилът се е
приближавал постепенно към лентата за насрещно движение. Към края на десния
завой, предната лява част на лек автомобил БМВ е навлязла в лентата за насрещно
движение. В същото време в обратна посока от с. Тодоричане към гр. Луковит
срещу лек автомобил БМВ се движел лек автомобил «Ауди» с рег. № ****** със скорост около 43 км/ч.
На разстояние около 73 метра от ориентира възникнал челен нецентрален удар
между предните леви части на автомобилите. Взаимното застъпване е било около 90
см. Ударът е бил изцяло в лентата за движение на лек автомобил Ауди 80. След
удара под действие на ударните и инерционни сили, автомобилите са се преместили
до местата, където са намерени при огледа. Тъй като при удара надлъжните оси на
двата автомобила са били под ъгъл-кръстосани, ударът е бил челен кос и
ексцентричен за двата автомобила, но поради по-големия ексцентритет на ударния
импулс за лек автомобил БМВ, той е придобил по-голяма ротация и при движението
си след удара се е завъртял в посока обратна часовата стрелка и се е спрял,
където е установен при огледа на местопроизшествието. Лекият автомобил Ауди 80
е бил отблъснат назад и на дясно и се е спрял на десния си банкет.
Вещото лице установява, че при
видимост между водачите до 65 м и обща дължина на опасна зона 116 м, ударът е
бил непредотвратим и за двамата водачи, т.е. спрямо момента на взаимно виждане
и двамата водачи не са имали възможност да спрат преди да се срещнат и не са
имали възможност да предотвратят удара и произшествието.
Вещото лице установява, че лек
автомобил БМВ се е движил със скорост много близка до критичната скорост, при
която може да се преодолее завоя без странично поднасяне, което е допринесло за
навлизането му върху лентата за насрещно движение. Характерно за този автомобил
е, че е със заден задвижващ мост, което означава, че при излизане от завой и
рязко подаване на „газ“, автомобилът придобива склонност към странично
занасяне, което е и най-вероятната причина за навлизането на автомобила върху
лентата за насрещно движение. Максималната скорост, при която водачът на лек
автомобил БМВ е могъл да спре в рамките на видимостта си пред автомобила е
около 70 км/ч. ПТП би било предотвратимо за водача на лекия автомобил БМВ, ако
се е движил по принадлежащата му лента.
Вещото лице установява, че при
конкретния челен ексцентричен удар със скорост над 120 км/ч, предпазният колан няма превантивно
действие-поставеният предпазен колан може да задържи тялото на водач и пътник
вътре в автомобила, но не може да предотврати т.нар.коланни травми-счупване на
ключица, ребра, разкъсване наа коремни органи и др.
Вследствие на произшествието е
настъпила смъртта на водача на лек автомобил «Ауди» с рег. № ******-М.Х.Р.и
пътничката в автомобила Й.Х.Д., пътувала на задна лява седалка.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причина за смъртта на М.Р. е съчетана травма, с водеща закрита
гръдна травма с несъвместими с живота увреждания-разкъсване на аортата и
сърцето. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна. Между
установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. С оглед уврежданията,
вещото лице намира, че по всяка вероятност водачът Р. е бил без правилно
поставен предпазен колан, но при наличните данни за получаването на гръдната
травма, няма практическо значение дали пострадалият водач е бил, или не с
правилно поставен предпазен колан по време на ПТП.
Причина за смъртта на Й. Д.е
получената в пряка причинна връзка от произшествието съчетана травма, с водеща
закрита гръдна травма, с несъвместими за живота увреждания-разкъсване на
аортата. Значение за настъпване на смъртта има и закритата коремна
травма-разкъсване на черния дроб с излив на 200 мл кръв в коремната кухина.
Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна.
По време на ПТП пострадалата Д.е
била без правилно поставен предпазен колан, но при наличните данни за
получаването на гръдната травма, няма практическо значение дали пострадалата е
била, или не с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП.
Вещото лице установява възможност
при правилно поставен предпазен колан, при висока скорост на удара, да се
стигне до разкъсване на вътрешни органи като слезка, черен дбор и др., като
тези увреждания могат да доведат самостоятелно до летален изход.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите А.В.И.и Б.К.И..
Свидетелката И.установява, че познава
ищцата Ю. от 10-15 години, защото живеят в едно село. Починалите М.и Й.
познава, защото дъщеря им живее в с. Бъркач, където те често идвали да я
посещават. Свидетелката установява, че М.и Й. живеели с дъщеря си Ю. и с
всичките си деца, които след катастрофата са в депресия и въобще не разговарят
с никой, както разговаряли преди. Между Ю. и починалите, отношенията били много
добри. Те си помагали много. Зимата, когато нямало откъде да изкарват пари, Ю.
ходела по Гърция и им изпращала пари. Лятото се прибирала при тях. Около 30
години М.и Й. живеели заедно. Ю. била на 3 години, когато Й. влязла в тяхното
семейство. Ищцата знаела Й. като нейна майка и се разбирали много добре. Всъщност
Й. отгледала Ю.. Ищцата я наричала
майка. Смъртта на родителите на ищцата, била адска трагедия. Ю. непрекъснато
плачела, не искала да разговаря с никой, не се събира с приятелите, както се е събирала
преди. Постоянно е в напрежение, плаче. Свита е.
Разпитан свидетеля Б.К.И.
установява, че познава М.и Й. повече от 20 години. М.и Й. отдавна живеят
заедно. Предишната жена на М.е починала и свидетелят не я познава. Ю. се била
развела с мъжа си и седяла при М.и Й. в Ч.. Били в добри отношения. Те излизали
да гледат животните, а Ю. седяла вкъщи готвела, перяла. Й. се грижела за Ю.. Тя
не й е истинска майка. Всичките братя и сестри си я знаят Й. за майка и всички й
казвали майко. Ю. приела много тежко новината за смъртта на родителите й. Ю. ходела
в Гърция за един месец два, работи, прибира се и отива при М.и Й.. Дъщерята на М.и
Й. - М.е женена повече
от 15 години в село Бъркач, където живее и свидетеля. М.и Й. никога не са имали
собствена къща. Те идвали при дъщеря им М.в селото. Живеели по квартири в
Дерманци. М.идвал в селото 2-3 пъти в месеца. Децата са им Б., И., А., Ю., М.и
други две-Г., която е женена в Дерманци и Деса, която живее в Луковит и имало
едно момче от Бресница. На Й. са Д.и Г., а другите са от друга жена, която свидетелят
не познава, тъй като тя е починала отдавна. Ю. е дете на М.. Й. отгледала
децата. Ю. е била на 3-4 години, когато Й. е дошла в семейството. Ю. живеела
при М.и Й. в Ч..
Съдът кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
По делото е прието като писмено
доказателство споразумение от 03.01.2019 г. под № 025/14.01.2020 г., с
нотариално удостоверяване на положените върху него подписи от 03.01.2020 г.,
рег. № 79 на нотариус А.Ц.с рег. № 565, по силата на което ищцата е приела да
бъде обезщетена със сумата от 20 000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на починалата Й.Х.Д.. На 17.02.2020 г. сумата е
наредена по сметка с титуляр ищцата.
Ищцата чрез процесуалния си
представител твърди, че плащане не е извършено, а споразумението и нищожно, тъй
като ищцата е неграмотна, поради което всички положени от нея валидни подписи
са с отпечатък от десен палец.
Представеното споразумение е частен документ, който има
обвързваща съда доказателствена сила относно авторството, което не е спорно. Не
се спори, че подписът и изписването на трите имена, са положени от ищцата.
В частта на нотариалното
удостоверяване на подписа има характеристиките на официален свидетелстващ
документ на нотариален орган за това, че авторът на документа го е подписал.
Само в частта на нотариалното удостоверяване, документът се ползва с обвързваща
съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл. 179 ГПК.
Самото волеизявление на страните
има характера на частен документ и поради това няма обвързваща съда материална
доказателствена сила. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията
е ограничено само до вида доказателствени средства (изключване на свидетелските
показания в хипотезите на чл. 164 ГПК). Доказването се определя по правилата на
чл. 154 ГПК, а не по чл. 193, ал.3 ГПК.
Поради това нотариалното
удостоверяване на подписите на споразумението не установяват с обвързваща съда
доказателствена сила, че ищцата Р. го е прочела и е запозната със съдържанието
му, още по-малко, може да се приеме, че по обвързващ съда начин е удостоверено,
че волеизявлението не е направено от ищцата при измама.
Ищцата е неграмотна. Това обстоятелство
е удостоверено в част от представените по делото пълномощни, върху които вместо
подпис ищцата е положила отпечатък от десен палец и документът е приподписан от
двама свидетели. Това обстоятелство е удостоверено, включително и от нотариус П.Ц.П.с
район на действие Районен съд-гр.София с рег. № 533 на НК. Обстоятелството, че
не знае да пише ищцата лично е потвърдила в проведеното на 29 октомври 2019 г.
открито съдебно заседание. По делото не са налице доказателства, удостоверяващи
грамотност на ищцата, респ. степен на завършено основно образование. Ответникът
не е ангажирал доказателства, от които безспорно да се установи, че на ищцата е
прочетено съдържанието на споразумението от 03.01.2019 г., заверено нотариално
една година по-късно на 14.01.2020 г. Споразумението е нотариално заверено само
досежно подписите положени от страните, но не е налице нотариално
удостоверяване на съдържанието на документа.
На следващо място представеното
преводно нареждане от 17.02.2020 г. не удостоверява извършено плащане, с оглед
изричното оспорване от страна на ищцата.
На първо място в преводното
нареждане е посочена банкова сметка ***, която не съвпада с посочената от нея в
молбата за заплащане на застрахователно обезщетение, предявено по извънсъдебен
ред. В молба-претенция до застрахователя с вх.№ 12480/21.12.2016 г. ищцата е
посочила следната банкова сметка: ***, а сумата
от 20 000 лв. е преведена по банкова сметка: ***.
На второ място, при безкасово
плащане, съгласно разпоредбата на чл.
305 от ТЗ, плащането се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че нареденото по банков път плащане се смята
за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора. В случая не са представени доказателства, че
сметката на ищцата е заверена, поради което не може да бъде прието, че
нареденото на 17.02.2020 г. плащане е завършено, следователно не може да се
приеме, че е налице погасителен ефект.
По горните съображения настоящият
съдебен състав, намира, че представените от ответника писмени
доказателства-споразумение и преводно нареждане, не удостоверяват надлежно
подписано между страните споразумение, респ. надлежно удовлетворяване на
претенциите на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на Й.Х.Д..
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Макар и в доклада по
делото съдът да е посочил правна квалификация по чл.432 КЗ, намира, че
правилната квалификация е тази по реда на отменения КЗ, с оглед на
обстоятелството, че застрахователният договор по отношение на лек автомобил „БМВ 730Д“
с рег. № ******е сключен на 30.12.2015 г.
По силата §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на кодекса, както е в настоящия случай, се прилага част
четвърта от отмения КЗ, освен ако страните не договорят друго след влизане в
сила на Кодекса от 2016 г.
Променената
правна квалификация не се отразява на фактите, подлежащи на доказване, относно
основателността на исковата претенция.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на
настъпване на пътно-транспортно произшествие на 25.11.2016 г. около 10,20 ч. на
път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит между л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № ******,
управляван от третото лице помагач Т.Д.П. и л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******,
управляван от починалия М.Х.Р., както и настъпилата в пряка причинна връзка от
това ПТП смърт на водача М.Р. и на пътуващата на задна лява седалка Й.Х.Д., са
безспорно установени по делото със заключенията на приетите САТЕ и СМЕ.
Първият спорен момент между страните е налице ли принос от
страна на водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******.
Ответникът е въвел възражения за принос от страна на
починалия Р.на две основания: посредством
собствените му действия в качеството му на водач и участник в движението и
принос към леталния изход, поради пътуване без поставен предпазен колан. По отношение на починалата Д.е
въведено възражение за принос, поради пътуване без поставен предпазен колан.
Възраженията за принос от страна на двамата починали, поради
пътуване без поставен предпазен колан, като неоснователни следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото и както е установено в процеса чрез
заключението на СМЕ, с оглед механизма на ПТП и на получаване на травматичните
увреждания довели до смъртта на Р.и Д., без практическо значение е дали същите са
били с правилно поставен предпазен колан. Следователно смъртта им не е
настъпила в пряка причинна връзка от непоставянето на предпазен колан.
С
ангажираните по делото доказателства ответникът не доказа и и възражението си, че Р.в
качеството си на водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******
е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, с
което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, респ. за получения
вредоносен резултат. С оглед заключението на приетата по делото САТЕ, принос от
страна на починалия Р.не се установява.
Това заключение е било оспорено от ответника, в която връзка
е била допусната повторна САТЕ, която обаче е заличена с определение на съда,
поради невнасяне на депозита от страна на ответника и поради обстоятелството,
че същият не поддържаше доказателственото си искане с оглед сключеното между
страните споразумение.
Предвид на липсата на доказателства, съдът приема, че в
настоящия случай не е доказано и второто възражение за принос от страна на
починалия водач на лек автомобил «Ауди 80».
С оглед на
горното съдът приема, че фактът на настъпване на неимуществените вреди, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
По първият
предявен иск за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на
нейния баща М.Х.Р..
Между
страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници изх.№
01-177/30.11.2016 г. на Община Ябланица, се установява, че ищцата е дъщеря на
починалия М.Х.Р.и това си качество е измежду легитимираните лица да получи
обезщетение, съгласно приетото с Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на
ВС, а именно: кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, причинена в пряка
причинна връзка от ПТП, Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищцата след смъртта на нейния баща болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между дъщеря и баща, прекрасните отношения между тях, отчита и
депресираното състояние на ищцата след трагедията и към настоящия момент.
Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При определяне на този размер съдът съобразява също обстоятелството, че до
последно ищцата е живеела в едно домакинство с починалия.
Предвид изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото болките
и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение
се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По делото не
са ангжирани доказателства, от които да се установи, че ищцата е претърпяла в
по-голям обем и интензитет болки, които се търпят обичайно при загуба на близък
родственик.
Така
мотивиран съдът намира, че този иск следва да бъде уважен за сумата от
100 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от
200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По вторият
предявен иск за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на
нейната не биологична майка Й.Х.Д..
Ищцата е
измежду материално легитимираните лица да получи обезщетение, съобразно
приетото в т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което бе прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Безспорно по
делото се установи, че починалата е била фактическата майка на ищцата, с която
тя живее от тригодишната си възраст. Ищцата е отгледана от нея и са живяли
заедно като едно семейство, обръщала се към починала с думата «майко». Ищцата
не помни своята биологична майка, защото последната е починала. Съдът отчита факта, че при тази
злополука ищцата е загубила освен фактическата си майка още и родния си баща, като
безспорно ненавременната загуба на двама много близки хора, води до шок и
страдания далеч надхвърлящи обичайните състояния при такива злополуки.
Безспорно е също така, че е невъзможно да се отграничи страданието за всеки
един от загубените близки поотделно, поради което обещетението следва да бъде
определено по справедливост и съобразено с горните обстоятелства.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита, че претърпените от ищца по-тежки по обем и интензитет
вреди, се дължат на обстоятелството, че в процесната злополука е загубила
едновременно двама близки хора, т.е. ищцата не търпи по-големи вреди от
обичайните с оглед смъртта само на фактическата си майка.
Предвид горното настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 50 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главниците за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането-25.11.2016
г. до окончателното издължаване.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне на
такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК с
определение на съда и съответно не е правила разноски, поради което такива не й
се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 04.02.2019 г. /л.160 от делото/ адвокат С.Ж. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищцата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Ж. адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената част от
исковете.
При материален интерес от 200 000
лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 5 530 лв.
От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 765
лв. по първия иск и съобразно уважената му част от 100 000 лв. и сумата от
1 382,50 лв., по втория иск, съобразно уважената му част от 50 000
лв., или общо адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 147,50 лв.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 300 лв.-депозит вещи лица и свидетел.
От общата сума от 750 лв. и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 468,75 лв., която сума
е съответна на отхвърлената част от исковете /250 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 6000 лв., представляваща
държавна такса изчислена върху уважения размер на исковете, както и сумата от 225
лв. платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Ю.М.Р., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване: адвокат С.Д.Ж.,*** сумата от 100 000 лв. /сто хиляди
лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на баща й М.Х.Р., както и сумата от
50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпението от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на
отгледалата я не биологична майка Й.Х.Д., настъпила в пряка причинна връзка с
ПТП, осъществено на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит,
виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/116000141252, сключена на 30.12.2015 г. валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането-25.11.2016 г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените искове за неимуществени вреди от смъртта
на баща й М.Х.Р.за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния
претендиран размер от 200 000 лв., а от смъртта на Й.Х.Д. за разликата над
сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.Д.Ж.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 4 147,50 лв. /четири хиляди сто
четиридесет и седем и 0,50 лв./ за осъществено процесуално представителство на
ищцата.
ОСЪЖДА Ю.М.Р., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: адвокат С.Д.Ж.,*** да заплати на основание чл.78, ал.3
от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 468,75 лв. /четиристотин шестдесет и осем и 0,75 лв./
направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв. /шест хиляди лв./
изчислена върху уважения размер на исковете, както и сумата от 225 лв. /двеста
двадесет и пет лв./ платено възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Т.Д.П., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: