№ 1335
гр. Бургас, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501607 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Ф. Г. И. ЕГН **********, чрез адв. Д. К.- ВАК, със служебен адрес: гр.София,
ул.“Акад.Никола Обрешков“ №2,вх.Б, ет.1, офис-2, против Решение №1084/26.05.22г., по гр.д.
№219/22г. на БРС, в частта на неуважените му искове.
Горният акт се сочи за неправилен, немотивиран и постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закони, поради което се моли за отмяната му и за уважаване на
заявените претенции.
Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил неоспорената по делото заповед
№110/09.11.21г. на дружеството-работодател да заплати на жалбоподателя по 54 евро на ден за
командировката му в ЕС, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина. Обстоятелството е взето предвид в СИЕ в първа инстанция, а ищецът е направил
своевременно изменение на претенцията си, но съдът не е изложил мотиви защо не кредитира
заключението на допълнителната СИЕ.
Дирят се съдебно-деловодни разноски за две инстанции и не се ангажират нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззиваем ответник „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез процесуален представител адв. Д. П. от БАК, със служебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Сливница“ №31.
В него е поискано потвърждаването на горепосоченото решение като правилно, ведно с
присъждане на разноските за настоящата инстанция. Не се ангажират нови доказателства.Сочи се,
че съдът е изложил ясни мотиви в акта си относно приложимото право и релевантните за спора
факти: брой дни командировка на ищеца в чужбина и осъществени курсове в България. Намира за
правилно установено дължимото за пребиваването на ищеца в чужбина и в страната
командировъчно възнаграждение, от което безспорно 300 евро са му заплатени с РКО, с
приспаднати разходи в брой с касови бележки, а по банков път са му платени 1247,28 лв.Така
общата сума е в размер на 1748,32лв. или с 1,71 лв. по-малко от това,което е приело в
експертизата си вещото лице.
1
Въззиваемият ответник е подал и насрещна въззивна жалба , срещу решението на
първата инстанция, в частта, с която е осъден да заплати на въззивника ищец 15,27 лв. за
отработен, но незаплатен извънреден труд за периода 09.11.21г.-30.11.21г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска на 14.01.22г., до окончателното й
изплащане и 89,72лв.такъв извънреден труд за същия период, включващ събота и неделя, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от предявяването на иска- 14.01.22г. до
окончателното й изплащане и в частта за разноските, изчислени съразмерно на уважените
претенции.
Страната счита, че съдът е приел безкритично констатациите от допълнителното
заключение на СИЕ, без да отчете, че през м. декември е отразена по ведомост като заплатена на
ищеца по банков път сумата от 220 лв.за м.ноември 2021г. и от 140 лв.за м. декември 2021г.,
представляващи компенсации за плаващо работно време за посочените два месеца. Сумите били
отразени в първата СИЕ, но не били съобразени от съда. Страната излага собствен анализ на
представените доказателства за извършените от работодателя на работника плащания, от което
извежда, че на последния е надплатена сумата от 255,31лв.(разлика между горепосочените общо
платени 360лв. и присъдените като дължими за извънреден труд 104,69лв.).
Решението било неправилно и относно разноските, т.к. претенцията е неоснователна и те
следва да се възложат само на ищеца.
Моли се за отмяна на съдебното решение в горепосочената осъдителна част и като
следствие- в частта за разноските, които да се възложат на ищеца, поради неоснователността на
претенциите му. Не се ангажират доказателства.
Съдът тълкува горното искане за защита съответно на явстващия от насрещната жалба
правен смисъл, т.е. и като молба за произнасяне по същество, при отхвърляне на посочените
искове.
Представен е писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца, в който се
поддържат доводите, изнесени във въззивната жалба, но в контекста на неоснователността на
присъдените с първоинстанционното съдебно решение суми. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила двете жалби за допустими, а
служебната проверка по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбите оплаквания за неправилност на
съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение
на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по претенцията на Ф. Г. И. против „ДВС-Транс
2014“ ЕООД за заплащане на следните суми: 50,96 лв., представляваща отработен, но незаплатен
извънреден труд за периода 09.11.2021г.- 30.11.21г., по 8 часа на ден, за общо 21 дни; 50,00 лева,
представляваща отработен, но незаплатен нощен труд за периода 09.11.2021 г. – 30.11.2021 г. и за
времето от 22,00 часа до 06,00 часа, по 8 часа на ден (общо 21 дни, равняващи се на 168 часа по
0,25 лева); 300 лв. представляващи отработени, но незаплатени празнични дни за периода
09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., включващи събота и неделя – общо 6 дни; 500€ представляващи
полагащи се командировъчни извън Република България за горния период- общо 21 дни; 144 лв.,
представляващи полагащи се командировъчни на територията на Република България за 4 дни,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждането на иска, до окончателното
плащане на сумите.
В хода на делото в първа инстанция, страната е оттеглила претенцията си за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за нощен труд.
За да обоснове претенциите си, ищецът се е позовал на трудов договор от дата 05.11.21 за
заемане на длъжността „шофьор товарни автомобили международни превози“ в „ДВС Транс 2014“
ЕООД, сключен между него и ответното дружество със срок за изпитване шест месеца, уговорен в
полза на работодателя. Според договора продължителността на работното време на работника през
деня е 8 часа, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., платимо по банков
път, в срок до 25-то число на следващия месец и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година признат сходен
трудов стаж и професионален опит. Този договор се сочи за прекратен по взаимно съгласие на
страните, по молба на работника, подадена на 05.01.22г., т.к. заплащането не било коректно.
Ищецът твърди, че е работил по договора през м. ноември 2021г. 21 дни извън Република България
2
и три-четири дни в рамките на страната, където извършвал превозни курсове. Претендираните по
делото суми сочи за дължими, но неплатени му от работодателя. Иска да му бъде заплатена
законна лихва за забава върху главниците, считано от подаването на исковата молба. Дирил е и
съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото съдебно заседание, ищецът е изменил по размер заявените
претенции така: За отработен, но незаплатен извънреден труд за делнични дни в процесния по
исковата молба период - от 50,96лв. – на 104,69лв.; за отработен, но неизплатен извънреден труд
в празнични дни(има се предвид почивни такива в същия период)- от 300лв. на 132,96лв.; за
дължими му за 4 дни командировъчни пари в Република България- от 144лв. на 80лв.; за дължими
му командировъчни пари в чужбина- от 500 евро- на 128,84лв., ведно със законна лихва от
подаването на исковата молба, до изплащането.
Претенциите са с правно основание чл.215 и чл.262 от КТ.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор, с който признава, че е
била в трудовоправни отношения с ищеца, но оспорва заявените претенции като неоснователни,
защото трудовите функции са били изпълнявани от ищеца за времето от 09.11 до 30.11.21г., през
който период са му изплатени по банков път договореното възнаграждение, извънредния и нощен
труд след отчитане показанията на тахографа и направените почивки, а конкретно с банков превод
от 10.12.2021 г. той е получил сумата от 555,66 лева, от която 472,73 лева е основната му заплата,
20,68 лева е болничния за един ден, 220,00 лева е компенсацията за „плаващо работно време“. В
същност начислената сума възлизала на 713,41лв., но след приспадане на данъци и осигуровки,
сумата достигнала горепосочения общ размер.Твърди, че за периода на командироване на ищеца
са начислени и изплатени командировъчни в общ размер от 1748,32 лева, в която сума са
включени аванс от 300 Евро(след приспадане на представените касови бележки и разходи в брой),
а остатъкът от 1247,28лв. е платен по банков път при прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага подробни правни съображения в подкрепа на становището си, че придружаващите
документи, установяващи извършените превози, не доказвали предвидената в Регламент
№561/06г. обща продължителност на времето на управление на превозното средство, нито
надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена с Директива
2002/15/ЕО.Претендирал е разноски.
В последното по делото съдебно заседание ответната страна чрез процесуален
представител е направила и евентуално възражение за прихващане на задълженията си към ищеца
с вземането си за заплатените на ищеца 140лв. за м. декември 2021г., представляваща компенсация
за плаващо работно време, каквато не му се дължала.
Преценявайки събраните по делото доказателства,БРС е осъдил ответника да заплати на
ищеца следните суми:89,72лв. за незаплатен положен извънреден труд в процесния период по
време на почивните дни; 15,27 лв. за положен , но незаплатен извънреден труд, в процесния
период за делничните дни и 1,71 лв. дължими за командировки в чужбина, проведени в процесния
период. В останалата част претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Въззивният съд споделя горните правни изводи, което мотивира така:
Фактическата обстановка по делото е установена от първата инстанция, предвид липсата на
спор по част от фактите и съобразно събраните по делото доказателства- писмени, гласни и
експертни заключения.
Страните са били в трудово правни отношения в процесния по делото период-09.11.21г.-
30.11.21г., когато на ищеца, назначен като „шофьор товарни автомобили международни превози“,
била връчена заповед за командировка в чужбина от 09.11.21г., за извършване на международни
превози в изрично посочени европейски държави, при заплащане на командировъчни – „54 евро
вътрешно“. Трудовият договор е бил прекратен през м. януари 2022г.
Видно от заключението на в.л. Бохосян(СТЕ в БРС), прието като обективно и компетентно
изготвено, на 10.11. и 11.11.21г. , както и 29.11.21г. и 30.11.21г., т.е. за 4 дни, ищецът е извършвал
товарни автомобилни превози в границите на РБългария, а в промеждутъка- от 12.11.21г. до
28.11.21г., т.е. за 17 дни, е осъществявал тази дейност в страните, посочени като крайна
дестинация в командировъчната му заповед, т.е. в чужбина.
С оглед така установеното изпълнение на трудовите задължения на ищеца, в.л. Т.Д. в
основно и допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза,назначена от БРС, е
изчислила заплатените от работодателя на работника суми като трудово възнаграждение, като
3
обезщетения и компенсация за плаващо работно време. Констатациите й са, че на база основно
трудово възнаграждение от 650лв. месечно без начислено ДТВ за прослужено време( поради
непредставена трудова книжка, която да докаже трудов стаж) и при положен труд през м. ноември
2021г. от 16 дни, на ищеца е начислено нетно възнаграждение от 472,73лв., ведно със сумата 220
лв. компенсация за плаващо работно време(общо 713,41лв. плюс обезщетението за 1 ден болничен
от 20,68лв.). След направени съответни удръжки от 157,75лв., разликата от 555,66лв. му е
заплатена като заплата за м. ноември 2021г. на 10.12.21г. През м. декември 2021г. страните все
още са били в трудово правни отношения, но работодателят е заплатил основна заплата само за два
дни(за 18 дни са били представени болнични) и компенсация за плаващо работно време от 140 лв.
С РКО от 09.11.21г. авансово на ищеца са били платени 300 евро за разходи при
извършване на командировката, а с платежно нареждане от 06.01.22г. на лицето са изплатени за
командировката 636,85 евро.
Изчисленията на експерта по СИЕ в основното заключение, съблюдавайки и сметката на
дружеството – работодател(вж. л.212 дело РС), възприемат отразените там размери, поради което
определят дължими командировъчни за чужбина от общо 853 евро, дължими за РБългария
командировъчни за четири дни от общо 80 л.(по 20лв. на ден) или общо задължение на
работодателя от 1748,32лв., към които се прибавят признати разходи,оправдани с надлежни
документи от 85,71лв. и се приспадат дадените авансово 300 евро(586,75лв.) за командировката.
Резултатът от горното е установено задължение на дружеството от 1247,28лв., което е
погасено чрез плащането на сумата от 636,85 евро(1245,57лв.) на 06.01.22г., без сумата 1,71лв.
Именно тази незаплатена разлика следва според БОС да бъде присъдена на ищеца за
дължимите му с оглед разпоредбата на чл.215, ал.2 от КТ суми за командировка в чужбина, извън
трудовото възнаграждение.
В тази връзка съдът акцентира, че макар по делото да е допусната и допълнителна
експертиза, която да изчисли претендираното командировъчно възнаграждение на база 54 евро
дневно, както е посочено в командировъчната заповед на работодателя от 09.11.21г., тя не следва
да бъде приложена, защото резултатите от нейните изчисления биха били в противоречие с
изрично определените предели на командировъчните суми, визирани в Приложение№3 към
чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Там
императивно са предвидени до 50 евро на ден на командированото лице, при единична езда, при
условието на каквато безспорно за делото ищецът е изпълнявал възложените му от работодателя
превози с товарния автомобил.
В контекста на горното, съдът не намира основателни възраженията, че командировъчните
пари на ищеца за времето, през което той е изпълнявал трудовите си задължения на територията на
страната, не са заплатени. Изчислението на в.л. Д. при установяване на неплатената разлика от
1,71лв. съобразява това задължение, обосновано с разпоредбата на чл.19 от Наредбата за
командировките в страната (на командирования, когато остава да нощува в мястото на
командировката се заплащат по 20 лв. дневни командировъчни пари) и неговото погасяване чрез
плащане(вж. таблица на л.291- дело РС).
Що се отнася до вземанията за извънреден труд, въззивният съд съобразява, че те също са
изчислени от експерта по СИЕ въз основа данните на техническата експертиза и страните не са
оспорили констатациите на специалистите. Именно на база отработени часове извънреден труд в
рамките на пет почивни дни, по време на процесния по делото период и на установени часове,
надхвърлящи редовното 8 часово работно време на ищеца в останалите делнични дни в същия
период, при съобразяване на размерите, визирани в чл.262, ал.1,т.1 и 2 от КТ (с надбавка от 50 на
сто - за работа през работните дни и надбавка от 75 на сто - за работа през почивните дни), са
определени дължимите и незаплатени от работодателя суми от 89,72лв.за извънреден труд в
почивни дни и от 15,27лв. за извънреден труд в делнични дни, за периода от 09.11.21г. до
30.11.21г.
Следователно точно тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца, в какъвто смисъл се е
произнесла и първата съдебна инстанция.
В контекста на горното, съдът намира за неоснователни и оплакванията, изнесени в
насрещната въззивна жалба:
Възражението за прихващане на горните суми с недължимо заплатена от работодателя сума
в размер 140лв.,платена като компенсация на работника за „плаващо работно време“ през м.
4
декември 2021г. е неоснователно, защото тази сума е осчетоводена от дружеството като дължима
за месец, в който трудовото правоотношение на страните все още е съществувало, липсва
твърдение и доказателства, че работникът не е престирал труд и не е изпълнявал възложената му
по длъжностна характеристика дейност, а не се представят доказателства и за необосновано
отклонение или неявяване на работното място(не са били водени самоотлъчки)на И. за този
период, следователно възнаграждение по договора му се дължи и възражението за недължимо
плащане на тази сума, остава недоказано, т.е. връщането й не се дължи.По делото не се
установяват две насрещни вземания на страните, които да бъдат компенсирани до размера на по-
малкото.
Доводът, че платената за м. ноември 2021г. сума от 220 лв. като компенсация за „плаващо
работно време“ в същност представлява изпълнение на задължението за заплащане на извънреден
труд на работника, се въвежда едва в насрещната жалба на ответника, поради което и като
преклудиран не следва да се обсъжда от този съд.
Затова само в допълнение на изложението съдът отбелязва, че т.к. няма данни дали
посоченото основание за плащане, което няма легално определение, представлява именно
изплатено възнаграждение за извънреден труд на положилия го работник, съдът не може да
заключи, че претендираните по делото суми не се дължат, като погасени поради надлежно
изпълнение.
В обобщение на гореказаното, съдът заключава, че на ищеца следва да бъдат присъдени
именно паричните суми, които е посочила първата инстанция в обжалваното решение, ведно със
законна лихва за забава върху главниците, считано от предявяването на иска(14.01.22г.), до
окончателното им плащане, а в останалата част претенциите подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.
Поради съвпадението на изводите на двете съдилища по повдигнатите спорове, решението
на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1084/26.05.22г., по гр.д.№219/22г. по описа на БРС, в
обжалваните части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5