№ 4508
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Н. Ч.
при участието на секретаря Л. П. П.
като разгледа докладваното от Н. Н. Ч. Гражданско дело № 20211110139191
по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
следните вземания - сумата 119,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 18,18
лв. за периода 31.01.2019 г. - 25.03.2021 г., сумата 26,58 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2020 г. и
мораторна лихва в размер на 4,56 лв. за периода от 01.07.2018 г. - 25.03.2021 г., ведно със
законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 17 970/2021 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди ответникът да е потребявал доставена в процесния имот топлинна
енергия за стопански нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., без да е налице
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между
страните съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и без да е заплащал нейната стойност, като по този
начин е спестил разходи от заплащане на нейната цена в претендирания размер, съответно
се е обогатил за сметка на ищеца, който е обеднял до този размер. Твърди ответникът да е
изпаднал в забава с изтичане предвидения в общите условия за продажба на ТЕ за стопански
нужди срок за заплащане на месечните задължения, съгласно които купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ответникът не оспорва исковете по размер. Оспорва тяхното основание, като твърди,
1
че не е собственик на процесния имот, нито и сключил договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането
по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК
– установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск /като няма пречка заявителят да предяви по исков ред
вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил заповед за изпълнение/.
В случая претенцията на столичната топлофикация се основава на твърденията в
исковата молба за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника, каквито са наведени и в заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение.
Фактическият състав на непрестационната кондикция включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при
пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
Ответникът е собственик на магазин 1 в гр. София, ... Имотът е закупен от ответника
на 30.03.2004 г., видно от приетия по делото нотариален акт по нот. дело № 093/2004 г. на
нотариус В.А..
От представените от третото лице помагач изравнителни сметки за исковия период се
установява, че до магазин 1, с абонатен номер .., е доставяна и начислявана единствено
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
2
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Между страните не е сключван договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за магазин 1. Това обстоятелство не е
спорно, като такива са твърденията, както на ищеца, така и на ответника.
Ответникът също така не оспорва, признава, че общата стойност на реално
доставената в магазина топлинна енергия за исковия период е в претендирания от ищеца
размер 119,91 лв. И доколкото е бил собственик на топлоснабдения имот към исковия
период 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., той се е обогатил за този период, чрез спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца стоки/услуги, а
ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на стоката/услугата т.е. налице е обогатяване
без основание и то за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца произтичат от един и същи факт. Ето защо искът за стойността на потребената от
ответника в имота топлинна енергия е основателен до размера 119,91 лв.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за
дялово разпределение в размер на 26,58 лв. е неоснователна, тъй като същата се дължи при
наличие на договор /чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение/, какъвто в случая не е
налице.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Лихва върху претенцията за дялово разпределение не се дължи, поради отхвърляне на
иска за главница в тази му част.
При лихвата за забава при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От събраните по
делото доказателства не се установява такава да е отправена до ответника. Следователно
ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед
на което искът за лихва върху претенцията за топлинна енергия също следва да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2021 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. На ищеца
следва да се присъдят, съобразно уважената част от исковете, разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 88,57 лв. за исковото производство, както
и направените разноски в заповедното производство в размер на 53,14 лв.
Ответникът не е сторил разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
3
ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. КР. адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 87,43 лв. за исковото
производство и 87,43 лв. в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. СТ. Д., ЕГН
********** дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата
119,91 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода 01.12.2018 г.
– 30.04.2020 г. в имот - магазин 1, с аб.№ .., находящ се в гр. София, .., с която ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
30.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 26,58 лв., представляваща
такса за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2020 г., както и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите
18,18 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна
енергия за периода 31.01.2019 г. – 25.03.2021 г. и сумата 4,56 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 25.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 17 970/2021 г. на СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 88,57 лв. разноски в исковото производство и 53,14 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Н. КР., гр. София, .. адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 87,43 лв. за исковото производство и 87,43 лв. в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ДРУЖЕСТВО” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4