Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 18487/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “П.К.Б.” ЕООД, *** срещу Д.Х.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл.
99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата
от 1 888, 07 лв., претендирана
като остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед № 5332/10.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
10750/2019г. на Районен съд – Варна; за
заплащане на сумата от 832, 01 лв., претендирана като остатък от
незаплатена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. за периода от 10.07.2015г. до 10.04.2017г.; за заплащане на сумата от 1 831, 50
лв., претендирана като остатък от възнаграждение за допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 03.04.2015г. към договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г.
В исковата молба се излага, че на
06.04.2015г. е сключен договор за потребителски кредит № **********/06.04.2015г. между Д.Х. и „П.К.Б.” ЕООД, по силата на който дружеството е е
поело задължение и предоставило на потребителясумата
от 2 000 лв. срещу
връщане на заетата сума, включваща главница и възнаградителна
лихва на равни месечни анюитетни вноски за срок от 24
месеца.
По молба на длъжника със сумата от 1 550 лв.
са погасени съществуващи задължения на Д.Х. към „Ф.Б.“ ЕООД, „И.А.М.“ АД и „Г.Ф.“
АД. Останалата сума в размер на 450 лв. по потребителския договор е преведена
по сметка на потребителя.
Въз основа на искане за допълнителни услуги
към сключения договор, на същата дата между същите страни е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от същата дата, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави
пакет от допълнителни услуги, включващи: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства е срещу заплащане на възнаграждение от
1 992, 92 лв., разсрочена на 24 броя вноски с падеж 10 – то число на
съответния месец в срок до 10.04.2017г.
До
деня на настъпване на крайния падеж, потребителят е погасил със сумата от 425
лв. задълженията си за главница и възнаградителна
лихва по договора за потребителски и два броя вноски по споразумението за
допълнителни услуги.
С
настъпване окончателния падеж – 10.04.2017г. длъжникът е следвало да върне
всички суми на кредитора, което свое задължение не е изпълнил и към настоящия
момент, което е дало основание на кредитора да се снабди със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило
в преклузивния срок възражение, на чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Д.Х., е депозирал писмен отговор, с който признава сключването на договор
за потребителски кредит, както и че дължи главницата по него, която не е
заплатил.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е
неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена между страните. Евентуално
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й надхвърля с
четири пъти този на законната лихва.
Уговореното възнаграждение по допълнителното споразумение
счита за нищожно, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10 а,
ал. 4 ЗПК. Евентуално, се поддържа, че търговецът не е предоставил нито една от
уговорените услуги.
В
условията на евентуалност е направено правопогасяващо
възражение, ако искането на ищеца за заплащане на главница по договора за
потребителски кредит от 06.04.2015г. се окаже основателно да се прихване с
недължимо платената въз основа на нищожна клауза възнаградителна
лихва от 137, 30 лв. и платеното възнаграждение по нищожното споразумение за
допълнителни услуги в размер на 168, 42 лв.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422 ГПК за установяване
съществуване на вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. е
процесуално допустим, предявен в преклузивния срок
след издаване на заповед № 5332/10.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10750/2019г. на Районен
съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. /л. 4/,
сключен между „П.К.Б.” ЕООД и Д.Х., по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави сумата от 2 000 лв., а потребителят да върне
усвоената главница на равни месечни анюитетни вноски от
123, 64 лв., ведно с възнаградителна лихва от 41, 17
% в срок от 24 месеца или до 10.04.2017г. Годишният процент на разходите /ГПР/
възлиза на 49, 90 %.
Фактът на сключване на договора се признава от
ответника с отговора на исковата молба и се установява от приобщените към
делото писмени доказателства.
Сключването на договора е предхождано от молба на
потребителя, депозирана на 02.04.2015г., с която същият е декларирал желанието
си със сумата от 1 550 лв. да се погасят съществуващи в негова тежест
задължения към други финансови институции.
Безспорно е, че „П.К.Б.” ЕООД е превел по банков
сметки на контрагентите на потребителя Д.Х. сумата от 1 550 лв. Остатъкът
от сумата е предаден на потребителя, с което съдът приема, че търговското
дружество е изправна по правоотношението страна.
Безспорно е още, че потребителят е погасил само
първите две вноски с включена главница и възнаградителна
лихва или общо сумата от 247, 28 лв., видно от Приложение № 1 към заключението
на ССчЕ, несопорено от
страните и кредитирано от съда.
След падежа на втората вноска, потребителят е
преустановил редовно обслужване на договора за кредит.
Освен сключването на договора, ответникът признава
дължимостта на главницата, чиито размер, съобразно заключението на ССчЕ възлиза на 1 888, 07 лв., която не е заплатил и
след настъпване на окончателния падеж – 10.04.2017г.
Признанието на неизгоден за страната факт се подкрепя
и от заключението на ССчЕ, поради което следва да се
приеме, че потребителят дължи остатъка от главницата в размер на 1888, 07 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
По
осъдителната претенция за заплащане на възнаградителна
лихва
При сключването на договора, потребителят е поел
задължение да върне наред с усвоената главница и възнаградителна
лихва, определена в размер на 41, 17 %. След извършените плащания е останала
дължима възнаградителна лихва за периода от
10.07.2015г. до 10.04.2017г. в размер на 832, 01 лв.
Размерът на обезщетението за забава, съизмеримо със
законната лихва към деня на сключване на договора - 06.04.2015г., е 10, 02 %, съобразно
заключението на СсчЕ.
Размерът на възнаградителната лихва надхвърля 4, 10 пъти размерът на
законната лихва. ГПР не надхвърля пет пъти законната лихва по просрочени
задължения.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за
ползваните пари, чието уговоряване е допустимо в Закона за потребителския
кредит и е включено в общия разход по кредита на потребителя.
Уговорката за заплащане на възнаградителна
лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тя е в съответствие със
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, а размерът ѝ не надхвърля драстично
този на законната лихва за просрочени задължения.
Предпоставките за определяне, че една договорна клауза
е неравноправна, са следните: 1./ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2./
да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестността; 3./ да създава
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните; 4./ да
е сключена във вреда на потребителя.
В случая, не е налице нито една от визираните
предпоставки в договора за потребителски кредит. Макар клаузата за възнаградителна лихва да не е индивидуално уговорена,
размерът ѝ не създава значителна неравнопоставеност между поетите
задължения, нито е сключена във вреда на потребителя.
Размерът й е договорен между страните към момента на
сключване на договора за кредит. Същият не е изменен едностранно от кредитора
до деня на неговото прекратяване с настъпване на окончателния падеж на
задължението за връщане на усвоената сума, ведно с възнаграждението за
ползваните пари, което да имало за последица задължение в тежест на потребителя
за заплащане на по-висок размер.
Неоснователността на възражението за нищожност на възнаградителната лихва от 832, 01 лв. има за последица уважаване на осъдителната претенция в
претендирания ѝ размер.
Предвид изложеното, правопогасяващото
възражение за прихващане, заявено от ответника между дължимата от него главница
с платената въз основа на нищожна клауза възнаградителна
лихва в размер на 137, 30 лв., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По
осъдителната претенцията за заплащане на сумата от 1 831, 50 лв.
Ищецът
обосновава претенция за заплащане на сумата от 1 831, 50 лв., претендирана
като възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от услуги от 03.04.2015г.,
с което „П.К.Б.“ ЕООД, е поел задължение да предостави на потребителя една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства срещу поето от ответника задължение да заплати
възнаграждение от 1999, 92 лв., разсрочено на месечни вноски, всяка от 100, 04
лв. /л. 5 и л. 12/.
Така
сключеното споразумение е нищожно, поради накърняване на добрите нрави, тъй
като кредиторът получава възнаграждение за т.нар. „услуги“, които са
гарантирани на потребителя в Закона за потребителския кредит и от които същият
може да се възползва във всеки един момент от действието на договора за
потребителски кредит.
Отделно
от изложеното, дори и да се приеме, че споразумението не е нищожно, а
действително, то в случая липсват данни Д.Х. да се е
възползвала от допълнителния пакет от услуги, за което дължи възнаграждение. Да
се приеме обратното би означавало финансовата институция да се обогати
неоснователно, като иска връщане на суми за услуги, които потребителят не се е
възползвал.
Възражението за прихващане между главницата договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. и
възнаграждението по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 03.04.2015г., е
основателно и следва да бъде уважено.
Потребителят е заплатил част от уговореното
възнаграждение в размер на 166, 66 лв. /2 вноски * 83, 33 лв./, а дължимата от
него главница по договор за
потребителски кредит № **********/06.04.2015г., е 1 888, 07 лв.
В такъв случай, искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК следва да бъде уважен до размера от 1 721, 41 лв. /1 888, 07 лв. –
166, 66 лв./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1 888, 07 лв.,
поради погасяване чрез прихващане, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
По
разноските
При този изход на спора с право на разноски
разполага ищцовата страна за уважената част от исковете, чиито размер за
настоящото производство възлиза на 288, 51 лв., а за производството по ч.гр.д.
№ 10750/2019г. на ВРС сумата от 34, 54 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответника Д.Х. следва да се
присъдят разноски в размер на 254, 62 лв. за настоящото производство и 21, 95
лв. за производството по ч.гр.д. № 10750/2019г. на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС депозит за изготвяне на
заключение по ССчЕ, за чиито размер страната е
останала задължена, поради невнасянето му в указния срок, изтекъл на
06.10.2020г., на осн. чл. 77 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.Х., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 1 721, 41 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и четиридесет и
една ст./, представляваща
остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед № 5332/10.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10750/2019г. на Районен
съд – Варна по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.Т.Х., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.Т.Х., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 1 721,
41 лв. до
претендираната от 1 888, 07 лв., представляваща остатък от неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № **********/06.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 5332/10.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 10750/2019г. на Районен съд – Варна, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане
на Д.Т.Х., ЕГН **********,*** срещу „П.К.Б.“
ЕООД, ***, предявено по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК за връщане на получено при
начална липса на основание възнаграждение в размер на 166, 66 лв. по
споразумение за предоставяне на пакет от услуги от 03.04.2015г.
ОСЪЖДА Д.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 832, 01 лв. /осемстотин тридесет и два лева и една ст./, представляваща
остатък от незаплатена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. за периода от 10.07.2015г. до 10.04.2017г., на осн. чл.
9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от
ответника Д.Т.Х., ЕГН **********,*** по реда
на чл. 298, ал. 4 ГПК възражение за прихващане между дължимия от нея остатък от
незаплатена главница от 1 888, 07 лв. по договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г. срещу нейно насрещно вземане за връщане на платена без
основание възнаградителна лихва в размер на 137, 30 лв. по договор за
потребителски кредит № **********/06.04.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.Т.Х., ЕГН **********,*** иск за
заплащане на сумата от 1 831, 50 лв. /хиляда осемстотин
тридесет и един лева и петдесет ст./, представляваща остатък от възнаграждение за допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 03.04.2015г. към договор за потребителски кредит №
**********/06.04.2015г., на осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 323, 05 лв. /триста двадесет и три лева и пет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 288, 51 лв. извършени в
настоящото производство и 34, 54 лв. за производството по ч.гр.д. № 10750/2019г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.Х., ЕГН **********,*** сумата от 276, 11 лв. /двеста седемдесет и шест лева и единадесет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 254, 62 лв. за
настоящото производство и 21, 95 лв. за производството по ч.гр.д. №
10750/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща дължима част от депозит за изготвяне на
заключение по ССчЕ, на осн.
чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: