№ 11
гр. гр. Добрич, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500870 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с рег. № 22073/15.12.2022 г. подадена от
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от управителите С.Н.Н. и Я.К.Ч., чрез упълномощения
юрисконсулт Р. И., срещу разпореждане, обективирано в заповед №
1493/28.11.2022 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. Дело № 3458/2022 г. в
частта, в която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно сумата от 301,93 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2021 г. до
01.10.2022 г.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Твърди се, че съдът няма правомощие в
рамките на заповедното производство да прогласява нищожност на договора
за потребителски кредит. Оспорен е изводът на съда, че клаузата за
уговорения размер на възнаградителна лихва е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави – надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Според жалбоподателя горната граница на договорната
лихва е пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, т.е. размерът на ГПР следва да е до 50%. В конкретния
случай размерът на определения ГПР е в съответствие с разпоредбите на
1
ЗПК, поради което тези уговорки не противоречат на добрите нрави.
Жалбоподателят настоява да бъде отменено обжалваното разпореждане
и съдът да се произнесе по съществото на спора като уважи заявлението и
постанови издаването на заповед за изпълнение за процесното вземане, както
и да присъди направените в заповедното производство разноски, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 413, ал. 1 ГПК като взе
предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на
изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 от ГПК. Същата е
процесуално допустима, тъй като изхожда от лице с правен интерес и е в
установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок
от съобщаването на разпореждането.
Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната
жалба не е представен за връчване на насрещната страна.
Разглеждана по същество, частната жалба се явява основателна.
Производството по ч. гр. Дело № 3458/2022 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по заявление по чл. 410 и сл. от ГПК. Доколкото
вземанията произтичат от договор с потребител, същият е приложен към
заявлението. Според твърденията на заявителя на 01.03.2021 г. страните са
сключили Договор за потребителски кредит № 40003307313, по силата на
който кредиторът е предоставил на длъжника в заем сумата от 1 500 лева, а
последният се е задължил да я върне, заедно с лихва и други такси, на
осемнадесет вноски от по 187,44 лв. /първите седемнадесет вноски,
последната е 187,54 лв./. Съгласно договора годишният процент на разходите
/ГПР/ е 48,75%, а годишният лихвен процент /ГЛП/ е 41%. Длъжникът не е
изпълнил задължението си, поради което кредиторът претендира заявените за
плащане суми.
С посочената по-горе заповед Добричкият районен съд е разпоредил
ДЛЪЖНИКЪТ Я. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., да заплати на
КРЕДИТОРА „*** България” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., следните вземания: 1) 1 159,89 лева, представляващо
главница по договор за потребителски кредит № 40003307313 от 01.03.2021
2
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
24.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 166,89 лева,
представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от
02.05.2021 г. – 01.10.2022 г.; 3) 36 лева, представляващо обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 01.10.2022 г. – 24.11.2022 г.; 4) 74,99
лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 3458/2022г.
по описа на Районен съд Добрич.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се
претендират сумите от: 301,93 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.; 321,76 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 650 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 30 лева, представляваща
неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, както и
за разликата над 166,89 лева до 355,72 лева, представляващо обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 02.05.2021 г. – 01.10.2022 г.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт в частта, в която е
отхвърлено заявлението по отношение на сумата от 301,93 лв., с оплаквания
за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от
въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане.
Районният съд е постановил обжалваното разпореждане, като е оставил
без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за
възнаградителна лихва, поради това, че размерът на уговорената
възнаградителна лихва от 41% надвишава трикратния размер на законната
лихва, поради което клаузата, съдържаща уговорка за такъв размер е
нищожна тъй като е в противоречие с добрите нрави.
Не се спори по делото, че длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9,
ал. 4 от с.з./, тъй като се предоставя кредит под формата на заем.
Действително договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по
договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват
единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо е
3
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите
следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
Като страна в едно гражданско-правно отношение, кредитополучателят
носи отговорност, която не следва да противоречи на принципа на
равнопоставеност на правните субекти в гражданския оборот. Уговореният
лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична
сума, предоставяйки я на трето лице /кредитополучател/, но да не води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора
за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), които не са изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 5 от ЗПК максимално
допустимият размер ГПР е пет пъти размера на законната лихва.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР, като единственото
условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава
максимално допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Именно за да защити потребителя и за да се избегне неоснователното
обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити
чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият
да е компонента, която се включва при формирането на ГПР, и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка преценката за
противоречие със закона и добрите нрави следва да се извърши след като се
4
съобрази дали сборът на договорната лихва с другите разходи не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишен лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на
добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Според сключения между страните договор за потребителски кредит №
40003307313 от 01.03.2021 г., уговореният годишен лихвен процент е 41%
при ГПР от 48,75%, като последният отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4
ЗПК. Липсва поставена от законодателя забрана лихвеният процент да не
надвишава трикратния размер на законната лихва, като това становище на
районния съд не намира законова опора. След като уговорения в договора
ГПР, който включва като задължителен компонент и годишния лихвен
процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
страните да уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва, както е в
случая, стига да е спазено законовото ограничение.
В производството по чл. 410 от ГПК съдът не извършва проверка на
съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа
на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на
потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни
клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е. на очевидна
вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя. В случая
не се установява подобна хипотеза, като при евентуално възражение по чл.
414 от ГПК и бъдещо исково производство за установяване дължимостта на
оспорените суми ще има възможност договорът да бъде проверен детайлно за
наличие на неравноправни клаузи.
Доколкото не е налице основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и тази
клауза не е нищожна, ДОС намира, че районният съд неправилно е отказал
издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва в размер на 301,93
лв. и в тази част разпореждането следва да бъде отменено, а делото върнато
на районния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума.
5
Предвид постановения резултат и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
жалбоподателя следва да се присъдят и направените във въззивното
производство разноски в размер на 65 лв. – 15 лв., представляващи платена
държавна такса, и 50 лв., представляващи възнаграждение за упълномощения
по делото юрисконсулт.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с
чл. 413, ал. 2 ГПК, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед № 1493/28.11.2022 г.
на Добричкия районен съд по ч. гр. Дело № 3458/2022 г., в частта, в която се
отхвърля заявлението на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителите С.Н.Н. и Я.К.Ч., срещу
длъжника Я. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК относно сумата от 301,93 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по заявлението на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителите С.Н.Н. и Я.К.Ч., срещу
длъжника Я. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. за заплащане и на сумата
от 301,93 лв. /триста и един лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2021 г. до
01.10.2022 г., дължима по договор за потребителски кредит № 40003307313 от
01.03.2021 г.
ОСЪЖДА Я. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от управителите С.Н.Н. и Я.К.Ч., сумата от 65 лв. /шестдесет
и пет лева/, представляваща сторените разноски по делото пред въззивната
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7