№ 400
гр. Пловдив, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900059 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от Т. Г. Д., ЕГН ********** от **** против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, обл. София, общ. Столична, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1 за заплащане на следните суми, а именно:
-Сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни увреждания, а
именно: Множество счупвания на подбедрицата, тибия и фибула открито и
счупване на горния край на лъчевата кост /главичката ляв радиус/, които
телесни увреждания ищцата е претърпяла по повод на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 26.09.2022 г., случило се около 16.45 часа в **** при
което водачът на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ****, движейки се по посочената
улица в посока от запад към изток, е блъснал ходещата по пътното платно
ищца и е причинил посочените по-горе телесни увреждания
- Сумата от 2360.65 лева представляваща претърпените от ищцата
имуществени вреди представляващи разходи, както следва: - 190 лв. за
закупена статична ортеза за глезенна става Protect Cat Walker; - 80.65 лв. за
закупени медикаменти; - 90 лв. за допълнителни услуги, свързани с престоя й
в болнично заведение МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД; - 2 000
лв. за импланти. Претендират се обезщетенията, ведно със законната лихва от
21.10.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба подробно се посочват настъпилите увреждания,
1
извършваното лечение, претърпените оперативни интервенции, изяснява се
необходимостта от репариция на неимуществените вреди във връзка с
претърпените от ищцата болки и страдания, които са описани. Мотивира се
размера на имуществените и неимуществените вреди.
Ответникът изцяло оспорва иска. Признава единствено обстоятелствата
на налично застрахователно правоотношение и отправена молба от ищцата
към дружеството за репарация на вредите. Оспорват се всички останали
правно-релевантни факти във връзка с настъпване на събитието; настъпилите
телесни увреждания; причинната връзка между удара и претърпените вреди и
т.н. На следващо място също така се оспорва изключителната вина на водача
на моторно-превозното средство за настъпване на ПТП, като се твърди
наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата Т. Д., която
на първо място, се твърди да не се е движила по тротоара и банкета, като е
нарушила чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, а се е движила по пътното платно. На
следващо място се твърди, че ищцата е съпричинила уврежданията и по повод
обстоятелството, че не се е движила по пътното платно в посока
противоположна на посоката на движение на пътните превозните средства, с
което отново е нарушила чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. На следващо място се твърди
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като се установява, че Т. Д. при
и по време на предприето навлизане на пътното платно не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото се към нея МПС и неговата скорост на
движение. Оспорват се твърденията във връзка с усложнения на
оздравителните процеси, като се твърди съпричиняване на уврежданията във
връзка с неположени грижи от страна на ищцата и не спазване на лекарски
предписания
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
2
завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно, че на посочената дата и час, на посоченото
място е настъпило ПТП. Също така, безспорно е обстоятелството, че водачът
на лекия автомобил В. И. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на ПТП,
както и, че пострадалото лице е отправило искане до застрахователя за
репарация на вредите преди предявяването на исковете.
Установява се също така, че е налице споразумение по АНД
№20245330201380/24г. по описа на ПРС, с което В. И. е признат за виновен, че
е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Т. Д.. чл.Чл. 300 от ГПК определя,
че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и
към споразумението, с което е приключило наказателното произдство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод
за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
М., което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния
съд, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. по назначената СМЕ,
която установява причинно –следствената връзка между активното поведение
на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.
По делото са представени и доказателства, от които се установява, че Д. е
отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към
застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен
между страните факт с правно значение.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
3
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетелят В.Г.Д.,
който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания. Съдът не
счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел,
въпреки обстоятелството, че е син на пострадалата. Това е така, тъй като
данните обективирани от свидетеля са в унисон с останалия по делото
доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични
впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип лицата
оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития при
оздравителните и възстановителни процеси са от най- близкия им родствен
кръг по обясними причини. Поради това и показанията на тези свидетели
следва да се кредитират въпреки съществуващата родствена връзка. Очевидно
е, че интензитетът на болките и страданията на ищцата веднага след
инцидента по принцип е бил обичаен с оглед на нейната възраст и
психоемоционален статус.
По делото обаче несъмнено се установява, че е имало съществени
затруднения в оздравителните и възстановителни процеси, поради което
очевидно, че преживения от Д. психофизически дискомфорт е извън
обичайната норма. В унисон с този извод е и съдържанието на приетата по
делото първоначална и допълнителна СМЕ, която съдът изцяло кредитира,
която установява, че при такъв вид травматични увреждания обичайният
възстановителен процес траел около 5-6 месеца при благоприятен ход на
същият и липсата на усложнения в неговото протичане. В конкретният случай
обаче е налице настъпването на усложнения в резултат на наличието на
инфекция в областта на счупването, което е наложило извършването на нови
две операции и удължаване на възстановителният процес, като общо са
4
извършени пет оперативни интервенции. Причината за възникването на
инфекция е факта, че има открито счупване на костите на лявата подбедрица в
долната трета. При такова открито счупване много-често през кожната рана
навлиза инфекция в дълбочина към счупването. При извършената трета
операция е открит некротичен фасцит, което е наложило отстраняването на
поставените метални импланти на костта, почистване и премахване на
некротичните материи и поставяне на външен фиксатор. Това е забавило
значително възстановителният процес. Пострадалата Т. Г. Д. е била
хоспитализирана непосредствено след ПТП на 26.09.2022год. в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където са били извършени оперативни намествания
и вътрешна фиксация на костите на лявата подбедрица и на лявата лъчева
кост. На 04.11.2022год. отново Т. Г. Д. постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр. Пловдив по повод на инфекция на раната на лявата подбедрица. По този
повод е била извършена операция с премахване на некротизиралите фасции и
пластика на кожата. На 30.01.2023год. постъпва в УМБАЛ
„ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД гр. Пловдив по повод на некротичен фасцит в
областта на левия глезен. По този повод е извършена операция, премахнати са
вътрешните фиксатори на лявата подбедрица, премахнати са некротичните
фасции и е поставен външен фиксатор. След това е приета отново в УМБАЛ
ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД гр. Пловдив на 06.02.2023год. за контрол на
оперативната рана и ранна рехабилитация.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и
страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 80 000 лева.
Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за изключително
затруднени оздравителни процеси. Това е така, тъй като са настъпили
усложнения и ищцата е претърпяла пет операции, което несъмнено определя
извод, че нейните болки и страдания надхвърлят съществено обичайните.
Съдът също така отчита и обстоятелството, че за определен период от време
пострадалата не е могла да се обслужва без чужда помощ, като свидетелят Д.
установява, че и до настоящия момент на ищцата е оказвана подкрепа за
посрещане на ежедневните й нужди. Също така съдът взема предвид и факта,
че възстановителните процеси не са завършили и не е ясна какво би било
развитието им за в бъдеще. Отново следва да се подчертае и факта, че е имало
5
пет оперативни интервенции по повод на реализираното счупване, всяка от
които е предизвиквала нови болки и страдания и е актуализирала негативните
преживявания на Д.. Също така съдът взема предвид и факта, че се касае за
човек в напреднала възраст, което определя по – скоро песимистична прогноза
за възстановяване пълния обем на движение на крака и изобщо цялостно
възстановяване на зоната на увреждането до вида преди ПТП.
Следва освен това да се отбележи и, че искът за репарация на
претърпените имуществени вреди също е основателен. По делото са налични
доказателства за извършени разходи по лечението на пострадалия, които
вещото лице Б. установява, като необходими условия за оздравителните и
възстановителни процеси.
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се
разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на
увреждането. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако
пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства
беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
6
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно
процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия съдът намира за частично основателни.
Възражението за липса на полагане на дължимата грижа и затрудняване на
оздравителните и възстановителни процеси от страна на пострадалата остана
недоказано по делото. Застрахователят твърди освен това, че ищцата не се е
движила по тротоара и банкета, като е нарушила чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, а се е
движила по пътното платно. На следващо място се твърди, че ищцата е
съпричинила уврежданията и по повод обстоятелството, че не се е движила по
пътното платно в посока противоположна на посоката на движение на
пътните превозните средства, с което отново е нарушила чл. 108, ал. 2 от
ЗДвП. На следващо място се твърди нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП, като се установява, че Т. Д. при и по време на предприето навлизане на
пътното платно не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се към
нея МПС и неговата скорост на движение.
В конкретния случай несъмнено по делото е установено, от
съдържанието на приетата по делото САТЕ и показанията на свидетеля В. И.,
че Д. се е движела по пътното платно при наличието на тротоари всеки един
от който с ширина 2.50 метра. Действително друг факт с правно значение,
който е установен от съдържанието на посочените доказателствени средства е,
че ищцата се е движела по пътното платно поради обективна невъзможност да
се движи по тротоара от страната на движение на автомобила поради
наличието на инертни материали /тухли/ струпани върху него. Очевидно в
случая е налице и съпричиняване на вредите от страна на трето лице, тъй като
е налице препятствие, което Д. не може да преодолее, но това не следва да
7
повлияе на преценката в настоящото производство, тъй като е факт с правно
значение, който не касае процесното правоотношение. Още повече, че Д. е
имала възможност при законосъобразно и адекватно поведение да
предотврати настъпване на инцидента. Това би било така при обстоятелство,
че същата е проявила достатъчна степен на осторожност и след като й се е
наложило да премине по пътното платно е следвало да го осъществи след като
се убеди в достатъчна степен, че няма наблизо ППС, които да я застрашават.
Също така ищцата би следвало да извършва движението си срещу посоката на
движение на автомобилите, т.е. би следвало същата да го осъществява по
банкета на другото пътно платно, което обаче не е сторено. Друго възможно
адекватно поведение на пострадалата би било пресичане па пътното платно
при спазване на правилата за движение по пътищата и предприемане на
движение по отсрещния тротоар независимо, че се установява същият да е
затревен. Всички тези изводи са направени и от вещото лице Г. по приетата по
делото САТЕ, която съдът изцяло кредитира. Т.е. очевидно съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства сочат, че Д. има съществен принос за
настъпване на инцидента, който не би се състоял при адекватно нейно
поведение. Ето защо и съдът намира, че възражението на ответника е
доказано и основателно.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като справедлив
паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва да се
редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници в
инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните в
ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
8
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението-
пешеходец и водач са имали вина за настъпване на вредоносния резултат.
Както се установи водачът на автомобила е нарушил правилата за движение
съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От своя страна
пешеходецът също е допринесъл фактически за инцидента при предприемане
на неадекватно с оглед обективните обстоятелства движение. Изяснява се, че
пешеходецът несъмнено е нарушил правилата визирани в чл. 108, ал.2 и
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Относно втория цитиран фактически състав следва
да се отбележи, че съдът намира, че по отношение на движение по пътното
платно следва да намери приложение правилото касаещо пресичането му.
Това е така, тъй като при последното пешеходецът остава на платното за
ограничен и кратък период от време, а при движение по пътното платно е
налице трайно състояние обосноваващо много по – голяма степен на опасност
от настъпване на инцидент. При това положение на още по – силно основание
пешеходците следва преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Поради изложеното може да се приеме, че и двамата участници в
движението са нарушили правилата за движение по пътищата и са допринесли
съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при законосъобразно
поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Въпреки това
съдът отчита обстоятелството, че пешеходецът е уязвим участник в
движението и следва водачът на МПС да прояви по – висока степен на
внимание съобразно правилата визирани в чл.116 и следващите от ЗДвП. Т.е.
законът не третира еднакво пешеходците и водачите на МПС, като участници
в движението. Поради това и нарушаването на правилата за движение от
страна на пешеходеца следва да се съобрази от съда, като се отчита по –
високата степен на отговорност вменена на водачите. При това положение и
следва процентът съпричиняване вследствие действията на пешеходеца да е в
9
занижен размер. С оглед на това и съдът намира, че следва да приеме 20 %
съпричиняване на вредите от страна на ищеца. При тези изводи следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64 000 лева и за
имуществени в размер на 1888.52 лева
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е
регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая това е датата 21.10.22г., от който момент следва
да се начислява законната лихва.
Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството
по уважения иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди е в общ размер на 65 888. 52 лв. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 2635.54 лв. по сметка на
ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът
следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на
вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 606. 38
лв. По съразмерност следва ищецът да заплати на ответника сумата от 273.72
лева сторени деловодни разноски / от общата сума 655 лева разноски по
10
списък на лист 295 и 300 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, а също така е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има
право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени
категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер,
когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение
съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно
искане. В случая в исковата молба е налице такова искане. За да упражни това
свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по
чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. В случая ищецът представя
договор за правна защита и съдействие, поради което и следва ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 5921. 05 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, обл. София, общ. Столична, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на основание чл. 432 от КЗ на
Т. Г. Д., ЕГН ********** от **** следните суми, а именно:
-Сумата от 64 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди във връзка с настъпили телесни увреждания, а
именно: Множество счупвания на подбедрицата, тибия и фибула открито и
счупване на горния край на лъчевата кост /главичката ляв радиус/, които
телесни увреждания ищцата е претърпяла по повод на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 26.09.2022 г., случило се около 16.45 часа в **** при
което водачът на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ****, движейки се по посочената
улица в посока от запад към изток, е блъснал ходещата по пътното платно
ищца и е причинил посочените по-горе телесни увреждания, за което деяние
има налице окончателен акт на наказателния съд по АНД №
20245330201380/24г. по описа на ПРС
- Сумата от 1888. 52 лева представляваща претърпените от ищцата
имуществени вреди по повод на същото ПТП представляващи разходи, както
следва: - 190 лв. за закупена статична ортеза за глезенна става Protect Cat
Walker; - 80.65 лв. за закупени медикаменти; - 90 лв. за допълнителни услуги,
11
свързани с престоя й в болнично заведение МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ
ПЛОВДИВ“ ООД; - 2 000 лв. за импланти, ведно със законната лихва върху
главниците начиная от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им претендирани размери.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М.
Димитров“ № 1 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 2635.54 лева
съразмерно на исковете, както и сумата от 606. 38 лева заплатени от бюджета
на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА Т. Г. Д., ЕГН ********** от **** да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Г. М. Димитров“ № 1 сумата от 273.72 лева
сторени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М.
Димитров“ № 1 да заплати на Адвокатско Дружество „Д., Д. И ПАРТНЬОРИ“
с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл.
Кочо Честименски 2 на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 5921. 05 лева
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12