Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 13.08.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На тринадесет и юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 265 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “Топлофикация Бургас” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. “Лозово”, законен представител: Христин Илиев Илиев,
чрез процесуален представител, против Д.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 794,42 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2017 година до месец март 2019 година и сумата 49,82 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2017 година до 29.05.2019 година, ведно със законната лихва за забава от дата на подаване на заявлението – 30.05.2019 г. до деня на окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 4249 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
На основание чл.150 и §1 т.2а от ЗЕ между ищцовото дружество и ответника - Д.Т.Г. са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в град Б.. В съответствие с чл.3 от Общите условия между „Тополофикация Бургас” ЕАД и потребителите на топлинна енергия, чл.153 от ЗЕ клиент на топлинна енергия /купувач е физическо лице, което е собственик и/или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ответникът е бил клиент на топлинна енергия в качеството му собственик на обект в топлоснабдена сграда – етажна собственост за посочения по – горе период, съгласно чл.3 от ОУ, във вр. с чл.150 от ЗЕ, 153 от ЗЕ.
За процесния период „Топлофикация Бургас" ЕАД е начислила дължими суми за незаплатена топлинна енергия на обща стойност 794, 42 лева за периода от месец октомври 2017 година до месец март 2019 година, както и лихва за забавено плащане за периода 01.12.2017 година - 29.05.2019 година в размер на 49, 82 лв. на база данни за отчетена и разпределена енергия от „Топлофикация Бургас” ЕАД в качеството й на топлинен счетоводител на база цената на енергията определена от регулаторния орган КЕВР.
В тази връзка ищецът уточнява следното:
Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от „Топлофикация Бургас” ЕАД в качеството му на топлинен счетоводител по смисъла на чл.139а от ЗЕ. Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че видно от приложения протокол от общото събрание на етажната собственост от 26.11.2010 година топлинният счетоводител е избран по решение на Общото събрание на етажните собственици, взето по реда на чл.13 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). На основание решенията взети на това общо събрание упълномощените от етажните собственици лица са подписали Договор от 02.12.2010 година.
В исковата молба от името на ищеца е посочено, че общото количество топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция се отчита ежемесечно от „Топлофикация Бургас” ЕАД, видно от приложените копия от справки. От него се приспадат технологичните загуби в абонатната станция - отразени в „Справка консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби”. Така полученото количество топлинна енергия се разпределя от „Топлофикация Бургас” ЕАД.
Съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка. Ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че са приложени съответните свидетелства, според които уредът съответства на одобрения тип.
Ищецът посочва, че видно от изложеното става ясно, че „Топлофикация-Бургас” ЕАД е начислявало и осчетоводявало процесните суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия по цени на топлинна енергия одобрени за „Топлофикация-Бургас” ЕАД от КЕВР на основание чл. 30, ал.1,т.4 и чл.36 от ЗЕ.
Ищецът излага, че в приложената „Справка за дължими суми” на абоната за конкретизирания по – горе адрес са посочени дължимите за топлинна енергия суми по компоненти:
Суми за битово-горещо водоснабдяване(БГВ): Видно от приложената „Справка за дължими суми” на абоната, суми за битово-гореща вода са начислявани за целия процесен период. Месечните суми са определени на база изразходваното количество гореща вода в конкретния имот по показанията на индивидуалните водомери за гореща вода (приложени копия от карнети), по реда на чл. 69 от НАРЕДБА № 16-334 от 6 април 2007 година за топлоснобдяването.
Суми за отопление : Не са начислени за периода.
Суми за сградна инсталация: Дължимата сума за сградна инсталация, посочена в графа „сгр. инст.” се начислява на основание чл.143(Обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., изм. ДВ, бр. 74 от 2006г.) от Закон за енергетиката (ЗЕ), а именно количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3. Сумите за сградна инсталация се разпределят на всички абонати в абонатни станции с топлоподаване на топлинна енергия за отопление.
Съгласно чл. 153(6) от Закона за енергетиката (ЗЕ) „клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Суми за дялово разпределение - посочени в графа „сума отчет ДР” по „справка дължими суми”. Съгласно НАРЕДБА №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.) Чл. 61.(1) „Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея”.
Лихва за забавено плащане: Сроковете за плащане са определени в чл.32 от ОУ от 2008 година и 2010 година на дружеството в съответствие с Наредбите за топлоснабдяването. Съгласно цитираните разпоредби „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят”. В съответствие с чл.41 от ОУ от 2010 за неизплатените в срок задължения купувачът дължи лихви за забава определени на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.41 (2) от ОУ от 2010 „Купувачът изпада в забава първия работен ден след изтичане на срока за плащане”. При евентуално несъгласие с дължимите от Купувача суми, същият има право да предяви на основание чл.32(3) от ОУ 2010 г. рекламации за открити несъответствия при начисляване на сумите за топлоенергия в 45-дневен срок от падежа на всяко едно месечно задължение.
Срокове за рекламации са предвидени и чл.70(5) и (6) от НАРЕДБА № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007).
Рекламации и възражения от страна на ответника - към топлофикационното дружество в тази насока не са предявявани, поради което правото да се оспори размера на начислените суми за топлоенергия се е преклудирало, поради пропускане на сроковете за рекламации.
При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК назначения процесуален представител на ответника Д.Т.Г., в качеството му на особен представител по чл.47 от ГПК, дава писмен отговор на предявения иск. На първо място посочва, че в представения по делото карнет липсва отчитане на показанията на водомера, относно БГВ, ежемесечно. Уточнено е, че не става ясно как са отчетени показанията на водомера, тъй като липсва подпис срещу по – голямата част от отбелязаните стойности и по тази причина не става ясно дали отчитането е извършвано на място от служител или служебно. Уточнено е в тази насока, че по делото не са представени протоколи за неосигурен достъп, в случай, че отчитането е ставало служебно. Изложено е в писмения отговор, че приложените писмени доказателства са изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи и не си ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. На следващо място е изложено, че Общите условия на дружеството не отговарят на т.3,4,5, 6 и чл.38а и не съдържат необходимата информация за потребителите. Поради противоречието с императивна правна норма от ЗЕ е изложен правен довод за недействителност на договора. Процесуалният представител на ответника е посочил, че няма да сочи доказателства.
По повод постъпилия писмен отговор от ответната страна е постъпило становище от ищеца, чрез процесуалния му представител, в което излага, че от представените по делото доказателства се установява, че Д. Г., е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, както и че е подписала приложения към исковата молба протокол от Общо събрание на етажната собственост на адреса за избор на топлинен счетоводител. На следващо място излага, че съгласно Решение № 35 от 21.02.2014 година на ВКС, по гражданско дело № 3184/2013 година, III г.о.. “Общите условия са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител“, а в случая са налице действащи общи условия. На следващо място в становището, от името на ищеца, е посочено, че съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост, която е присъединена към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за тази енергия. Счита, че поради вида на правоотношението, което между дружеството и етажната собственост, не се прилагат правилата на ЗЗП. Посочва, че договора са общи условия, приложим в случая не предвижда сключването на индивидуални договори. Изложено е, че е процесуално недопустимо в настоящото производство възражение за нищожност на общи условия, поради специална процедура за оспорването им, която не е проведена. В становището е посочено още, че претендираните суми са начислени на основание отчет направен, след подаване на информация от потребителя по телефона за исковия период. Уточнява, че от негово име не са постъпване рекламации и възражения. Поради изложеното процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. Излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание особеният представител на ответника – адвокат Н.А., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По приложимия материален и процесуален закон настоящият състав приема следното:
Искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК и е с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Съгласно §1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Отношенията между страните по посоченото правоотношение се регулират и от Общи условия, приети като писмено доказателство по делото, съгласно чл.150 о т ЗЕ.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В случая не е спорно, че сградата е топлоснабдена, както и че за регулиране на отношенията между страните действат общи условия.
От приетия като писмено доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот №.., том ..рег. № .. дело № ..година по описа на Нотариус Надежда Маркова, рег. № 409 на НК, с район на действие – района на Бургаски районен съд, се установява, че Д.Т.Г. е собственик на имота, индивидуализиран в исковата молба.
Поради изложеното и на основание тези доказателства настоящият състав приема, че за исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.150 от ЗЕ и чл.153 ЗЕ, но не е заплатил доставената до посочени яаобект топлинна енергия – липсват твърдения от негова страна в този смисъл и представени доказателства за този факти.
Настоящият състав приема, че възражението за нищожност на общите условия, направени от процесуалния представител на ответника, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като в Закона за енергетиката е предвидена специална процедура за приемането им, тъй като тази дейност се регулира от друг компетентен орган и неговият акт подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. Следва да се има предвид и нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ, съгласно която потребителите, които не са съгласни с приети общи условия могат да внесат в съответното топлопреносно предприятие, в срок от 30 дни от влизане в сила на Общите условия, заявление, в което да приложат специални условия. По изложените съображения настоящият състав приема, че отношенията между страните се регулират от действащата за периода нормативна уредба и одобрените от ДКЕВР общи условия на дружеството, които са обнародвани /видно от приложения препис от вестник/.
Заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, е обосновано и компетентно дадено, въз основа на проверка на документацията по делото и справки в счетоводството на ответника и топлинния счетоводител, се установява, че за процесния период сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника, е обслужвана от две абонатни станции, като работела на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно в отделните имоти в сградата - етажна собственост. В сградата-етажна собственост радиаторите не са с индивидуални разпределители и начисленията за отопление са на отопляем обем. Отчитат се само топлите водомери.
В жилището на ответника за
процесния период не се ползва топлинна енергия от
радиатори. Ползвана е топлинна енергия за БГВ и сградна
инсталация. Отчитан е един топъл водомер. В началото и края на процесния период водомерът е реално отчетен от топлинния
счетоводител. Вещото лице е посочило още, че е извършила проверка от „Дневника за приемане на показанията от
телефона на абонати“, където се отразяват показанията от самоотчитане
на уредите в имотите. Констатирала е, че през март 2018 година ответникът е
съобщил, че няма да ползва топла вода и да не му се начисляват служебни
показания, докато той не съобщи новите
показания на топлия водомер.
Начисленията са направени по реалните отчети от показанията на топлия
водомер и съобщенията по телефона от
абоната.
Следва да бъде посочено,
че видно от приложената справка за дължими суми за периода от март 2018 година
до февруари 2019 година включително на
ищеца не са начислявани задължения за цена за БГВ, а исковия период е до март
2019 година.
Задължението на ответната
страна е формирано от неизплатени суми по издадени фактури от ищеца на
ответника, произтичащи от фактурирана топлинна енергия за БГВ, за отопление, за
сградна инсталация и такса дялово разпределение.
Неизплатените суми по
компоненти за процесния период са следните: БГВ- 616,
98 лв., Сградна
инсталация - 166,64 лв., Сума за отчет и
дялово разпределение - 10,80 лв. Всичко
главница- 794, 42 лв., Лихва за забава: 49,82 лв..
Двете абонатни станции,
към които е присъединен процесния имот, са работели на отопления и БГВ за процесния период.
Изразходваната топлинна енергия е отчитана от два топломера за двете
абонатни станции. Топлинният счетоводител е разпределял правилно доставената
топлинна енергия съгласно действащите нормативни разпоредби. Отчетената
топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични
загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители,
присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение. Така
разпределеното количество топлинна енергия е фактурирано и след като не е
оспорено в 30-дневен срок и не е заплатено, се начисляват лихви за забавено
плащане.
В отговор на поставен въпрос вещото лице е посочила, че не е открила несъответствия при разпределението на топлинната енергия. Цената на топлинната енергия е правилно приложена за процесния период от топлинния счетоводител. Посочено е още, че топлинният счетоводител, извършващ дяловото разпределение за периода е регистриран в публичен регистър, съгласно чл.139а от ЗЕ, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността. Посочено е, че от негово име правилно се прилага методиката за дялово разпределение и се спазват нормативните документи при разпределение на изразходваната топлинна енергия между отделните потребители в сградата, която е етажна собственост.
По отношение на отделните основания, от които е формирано задължението за главница следва да бъде посочено следното:
По отношение на сумата за сградна инсталация:
Сумата за сградна инсталация се начислява на основание чл.143 от Закон за енергетиката, а именно количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3. Сумите за сградна инсталация се разпределят на всички абонати в абонатни станции с топлоподаване на топлинна енергия за отопление.
Съгласно чл. 153, ал.6 от Закона за енергетиката „клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По отношение на задълженията за цена за доставка на топлинна енергия за БГВ:
Месечните суми са определени на база изразходваното количество гореща вода в конкретния имот по показанията на индивидуалните водомери за гореща вода (приложени копия от карнети), по реда на чл. 69 от НАРЕДБА № 16-334 от 6 април 2007 година за топлоснобдяването.
Сумите за дялово разпределение са начислени съгласно Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В чл. 61, ал.1 е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Сроковете за плащане са определени в чл.47 от Общите условия, приложени към исковата молба, одобрени с Решение № ОУ -05 от 16.07.2012 година на ДКЕВР, съгласно който купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 – то число на месеца следващ месеца на доставката до 14 – то число на следващия месец задълженията си – ежемесечни и изравнителни
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявените искове са основателни и доказани.
По отговорността за разноските:
Съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото. В списъка на разноските са посочени следните задължения за разноски, които се установяват и от събраните по делото доказателства: сумата 75 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 300 лева, представляваща възнаграждение за особен представител и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Общо разноски в размер на 525 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 25 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника Д.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „Топлофикация Бургас” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. “Лозово”, законен представител: Христин Илиев Илиев, сумата сумата 794,42 лева /седемстотин деветдесет и четири лева, четиридесет и две стотинки/, представляваща цена за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2017 година до месец март 2019 година и сумата 49,82 лева /четиридесет и девет лева, осемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2017 година до 29.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 794,42 лева /седемстотин деветдесет и четири лева, четиридесет и две стотинки/, считано от дата на подаване на заявлението – 30.05.2019 г. до деня на окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 4249 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА Д.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Топлофикация Бургас” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. “Лозово”, законен представител: Христин Илиев Илиев, сумата 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.