РЕШЕНИЕ

София, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 1423 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от 20.12.2018 г. на З. „Б.В.и.г.“ АД срещу Разпореждане от 14.12.2008 г. (на лист 14 от изпълнителното дело) на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.К.по изп. дело № 20187880400446, с което е отказано да се измени определения с постановление от 05.12.2018 г. по същото изпълнително дело размер на разноските на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото – А.Б.Т., от 350 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че определеният размер на разноските за процесуално представителство в изпълнителното производство не отчитал липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и обстоятелството, че до момента не е реализиран нито един изпълнителен способ, а съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС за някои въпроси на изпълнителното производство това са критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Поради липсата на извършени изпълнителни действия се посочва, че следва да се определи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, а съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения това възнаграждение е в размер на 200 лева. Цитира се съдебна практика. Иска се намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от определените от ЧСИ 350 лева на сумата от 200 лева. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 04.01.2019 г.) не е постъпил е отговор на частната жалба от взискателя в изпълнителното производство – З. „Б.В.и.г.“ АД.

ЧСИ М.К.е представил мотиви за извършените от него действия, като посочва, че в изпълнителното дело му е бил представен договор за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.  Излагат се доводи, че адвокатът на взискателя вече е извършил действия в изпълнителното производство, като е отговорил на възражението на З. „Б.В.и.г.“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с което е изпълнил задълженията си за ефективна защита. Затова следвало да се присъдят разноски не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално представителство в неговите рамки.

В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за отказ за изменение на постановление за разноските –
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (започнал да тече на 17.12.2018 г.)

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (документ за платена държавна такса в размер на 25 лева  – на лист 12 от делото; юрисконсултското пълномощно е на лист 8 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По изпълнителното дело (на лист 3) е представено доказателство за уговаряне и изплащане от страна на взискателката Т.на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева – договор за правна защита и съдействие № 744628/04.12.2018 г. с инкорпорирана в него разписка за плащане на сумата в брой. Следователно са налице доказани разноски на взискателката по изпълнителното дело.

Съгласно мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за хонорар на адвокат или друг професионален юрист в рамките на изпълнителното производство се дължи хонорар само с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. В случая участието на адвоката на взискателя – А.Б.Т., в изпълнителното производство се свежда до подаване на молба за образуване на производството, в която е посочено да се насочи изпълнение срещу банковите сметки на длъжника и жалбоподател в настоящото производство – З. „Б.В.и.г.“ АД. Направено е и искане за присъждане на разноски в размер на 350 лева.

Посочените действия не могат да се определят като такива с фактическа и правна сложност, при които на адвоката се е наложило да издирва имуществото на длъжника, а и размерът на вземането, за което се води производството – 1 200 лева общо, не предполага намиране на имуществени активи с голяма стойност, за да се осъществи ефективно изпълнение. Освен това длъжникът в изпълнителното производство е застраховател, за когото законът предвижда задължение да поддържа ликвидни активи. По делото не е установено и извършването на какъвто и да е изпълнителен способ.

С оглед на изложеното, не са налице основания да се приеме, че адвокатът на А.Б.Т.е извършил каквито и да е действия в изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Вземането на становище по възражение на длъжника за размера на адвокатското възнаграждение не представлява представителство във връзка с изпълнително действие. Посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство не е действие по представителство в изпълнителното производство, различно от образуването му, тъй като съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК посочването на изпълнителен способ е част от задължителното съдържание на молбата за образуване на производството, а съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако не е посочен такъв способ, молбата за образуване на производството е нередовна. Поради това и към настоящия момент не са налице действия на адвоката взискателката Т.по изпълнителното дело, които да обосноват извършване на услуга, различна от образуването на изпълнителното дело.

Поради това хонорарът на адвоката следва да се определи като такъв за образуване на изпълнително дело като съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения това възнаграждение е в размер на 200 лева. Следователно отказът на ЧСИ Колев да намали размера на определените от него разноски за адвокатско възнаграждение до тази сума е неоснователен. Обжалваното разпореждане следва да се отмени, като вместо него размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да се определи към настоящия момент на 200 лева.

Относно разноските:

С оглед изхода от настоящото производство, разноски се дължат само на жалбоподателя – З. „Б.В.и.г.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.

Същото е доказало разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК страната, представлявана от юрисконсулт, не дължи доказване на платеното на последния възнаграждение, но същото се определя от съда съобразно действителната сложност на делото, като съдът е ограничен от предвидения в разпоредбата максимален размер – посочения в Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът намира, че с оглед сложността на делото юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 50 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 14.12.2018 г. по изпълнително дело № 20187880400446 на ЧСИ М.К., с което същият е отказал да измени размера на определените от него в полза на А.Б.Т.разноски за адвокатско възнаграждение, предмет на постановление с изх. № 12140/05.12.2018 г., вместо което:

ИЗМЕНЯ постановление с изх. № 12140/05.12.2018 г. по изпълнително дело № 20187880400446 на ЧСИ М.К.В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОТМЕНЯ същото постановление В ЧАСТТА, с която на З. „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК: *********, с адрес на управление:***, е постановено да плати на А.Б.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, разликата между 200 лева (двеста лева) и пълния определен размер на разноските от 350 лева (триста и петдесет лева), т.е. за сумата от 150 лева – разноски за адвокат в изпълнителното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Б.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на З. „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК: *********, с адрес на управление:***, сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.